фев 25 2009

Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)

При минус десет градуса навън ми се иска да четем за топлите страни – в случая това ще е Италия. Авторът ще ни разходи до Милано и Лаго ди Комо. Приятно четене:

Милано и Lago di Como за седмица

част първа

Откровено казано след като посетихме Рим със съпруга ми година по-рано бяхме категорични, че Италия не е за нас. Но има една много хубава поговорка – голям залък лапни, голяма дума не казвай. След кратко размишление (точно 1 ден!) решихме да си купим билети (безумно евтини – wizzair тъкмо беше пуснал дестинация „Милано“ – за по 40лв на човек отиване и връщане) и да си резервираме хотел. Номинираният хотел беше „Hotel Arno“ или „Hotel Eva“ – намират се на един и същи етаж и са собственост на един и същи човек.

Хубавото в случая с хотела е, че не ни изискаха кредитна карта за резервацията – просто беше необходимо да си дадем имената и номер на полета, както и ориентировачен час за настаняване и имахме думата на собственика, който е и винаги на рецепсия, че стаите ще ни чакат в уречения ден и час. Така и стана.

Милано

Wizz air пристигна на време в Бергамо

и от там с shuttle бусчето пристигнахме в центъра на Милано точно пред Централната гара (незнайно защо бъркана от т.нар. туристи с автобусната гара) – на нея пристигат всички директни автобуси от Бергамо, както и от основното летище на Милано – Malpensa; в същото време гарата си действа и като ж.п. трасе.

Тук е мястото да дам полезен съвет на всеки запътил се към Милано по подобен на нашия замисъл – да се снабди задължително с карта на Милано (може и ксерокопие) иначе ще бъде подобаващо „одран“ от някое павилионче разположено на територията на Централа гара. Мисля, че платих около 4евро за подобна (и то доста невзрачна), т.к. този път принтера ни отказа и нямаше време за разпечатване на маршрута.

Хотелът се оказа доста чист и добре изглеждащ

за 63 евро за двойна стая с баня (имаше и без баня, но алтернативата с мъжа ми да притичваме до общата баня и през нощта не ни съблазни) . Закуската не беше включена, но пък имаше 2 бонуса – безплатен интернет – wi-fi , както и 2 pc-та на разположение на гостите на хотела; другата екстра бяха безплатните карти на града, които ни бяха доста по-полезни от 4 евровата!

Бях със строго установена листа със задължителните места за посещение, предвидливо подготвени от вкъщи. Тук е мястото да вметна, че използвам активно английската версия на wikitravel и съм супер доволна от съветите и предложенията на сайта. Това, в случай, че на patepis.com няма все още нищо споделено за предстоящото пътуване. (благодаря за доверието! :) – бел.Ст.)

В деня на пристигането ни поведох малката ни, но готова да покори Милано, група – аз, мъжът ми и брат ми. Последните двама са почти с десетилетие по-големи от мен и са успели да посетят повечко места по света, но това не ги направи по-гъвкави в екстремни ситуации като следната: излизаме си ние най-спокойно от метрото на самия Дуомо площад и какво ни посреща – „мили“ чернокожи се опитват да пробутат стоката си на обърканите туристи.

В случая под стока разбирайте ръчно правени от прост конец гривни. В първият момент не осъзнаваш, че това е стока и по навик (поне аз го бях добила в София с атакуващите ме отвсякъде раздавачи на рекламни материали) посягаш да го вземеш, но онзи все още държи здраво стоката и си мърмори някаква цена. Ти, разбира се, пускаш озадачен гривната и си продължаваш по пътя.

Разигралата се по гореизложеният начин ситуация разбрах чак на втория ден в Милано . Мисълта ми беше за съпруга ми (чужденец) и по-големият ми брат, които бяха „експерти“ в пътешествията, а в тази елементарна на пръв поглед ситуация реагираха, както аз в София – посегнаха да вземат гривните без дори да разбират какво им се подава. Аз от моя страна (има по няколко „продавача“, които атакуват едновременно) щом установих етноса на „продавача“ просто си продължих по пътя, но „продавачът“ се оказа доста нагъл и дори ме хвана за рамото – един вид да ме спре и да му обърна внимание. Аз, добре обучена от милите ми родители, инстинктивно изкрещях в знак на протест и онзи ме остави. Изводът – наблюдавай какво правят другите(подминават нахалните господа), а ако се случи нещо непредвидено (като моято случай) просто повишете тон и ще привлечете хорското внимание(или разположената наблизо патрулка, която следеше за реда на площада(или пък следяха някой гълъб да не открадне нечия чанта)), но поне ще се отървете от натрапника.

Бях си навила на пръста, че искам да видя Милано от високо, а най-близкото възможно място за подобна гледка беше

катедралата Дуомо

Предупредена бях предварително от виртуалните ми приятели, живеещи в Милано, да не се качвам на покрива на Дуомо, ако има мъгла над града. За щастие метеорологичните условия бяха подходящи и след като си платихме скъпо за удоволствието да видим панорамен Милано се изкачихме на последния етаж. Гледка имаше, но не беше точно неповторима – виждаха се и много комини на различни предприятия, както и доста стари постройки, които определено не заслужаваха нито 12-те(ако не ме лъже паметта) евро, които платихме нито киселата физиономия на асансьорния придружител (почувствах се като в скъп хотел, когато този цъфна в асансьора).

Но пък си беше страхотно да се заснемат детайлите на Дуомо. Дуомо от вътре (вход сводобен) беше величествено с изключителен стъклопис и прецизна мозайка на пода

Колонадата вътре също беше масивна. Хората си щъкаха без определена посока, което затрудняваше по-ориентираните туристи да разгледат подред декорацията на катедралата.

Следващата „цел“ на групичката ни беше – или просто замъка:)

Ако се намирате на площада на Дуомо е най-лесно да продължите пеша до замъка. Отне ни около 25минути при положение, че вече бяхме доста уморени след обстоен преглед на магазините в Galleria Vittorio Emanuele (за нея малко по-късно).

Castello Sforzesco е мястото, където управляващите милански фамилии Сфорса-Висконти са живеели. По-късно той е резиденция на австрийския крал, когато Ломбардия е била част от Хабсбургското кралство. Castello Sforzesco не се вписваше някак си в интериора на града, но пък ние бяхме положително изненадани – интересни, масивни кули, високи порти, обширен двор и „интересен“ парк зад самия замък. „Интересен“, защото не беше такъв, какъвто бях виждала зад Шонбрун във Виена или пък около замъците на о.Шеланд, Дания. Вместо добре подредени градини и фонтани си беше като задния двор на някоя селска къща – 3 стръка рози и доста кал с едва няколко дръвчета. 5-6 наши „изселника“ от ромски произход допълваха пасторалния пейзаж – бяха си донесли музика (смятайте касетофон от тези, които бяха модерни през 80-те год.),бяха проснали едно изтъркано одеало на т.нар. поляна и си се веселяха подобаващо.

Иначе замъка си е оазис в Милано – толкова различен и някак си ни подейства успокоително след стресиращата тълпа, която извираше от всевъзможни посоки навсякъде из града. Вътрешния двор на замъка се разглежда безплатно, но ако има желаещи за музея към замъка да си приготвят по 5евро на калпак. Ние се е поуморихме на този етап и се отправихме към хотела ни, който беше в близост до метро-станция, а в същото време беше на хвърлей разстояние от Corso Buenos Aires – най-големия shopping булевард в Милано, който за съжаление не ме грабна така, както малката уличка Via Torino, която се намираше недалеч от площада на Дуомо.

Тя определено има какво да предложи на шопохолика (аз се причислявам към тази група болни хора) – всевъзможни маркови и недотам маркови магазини, магазинчета и дюкянчета, а накрая на улицата попаднахме на археологическа находка „Colonne di San Lorenzo“ , които ми изглеждашемалко или много като някои римски разкопки, които си имаме и в София. Който поеме по въпросната улица свършва на Porta Ticinese, което се очаквахме да е живописен канал и си бяхме планирали една красива и приятна вечеря там. Дори кварталът, в който е разположена тази ПОРТА беше описана от wikitravel като „very old-fashioned quarter“. Но не би. Това място си е населено САМО с емигранти, а канала вместо живописен си беше гнусен. Да, мъдреше се един закотвен кораб, връстник на майка ми, позеленял от тинята, от която не е изваждан през последните години, дори имаше и „ресторант“ с 0 посещаемост. Знам, че където е празно по-добре да се подминава и така замислената вечеря пропадна. Ако все пак сте упорити и искате да хапнете някъде извън хотела искам да ви предупредя, ДА НЕ КОНСУМИРАТЕ ХРАНА В ИТАЛИАНСКИ РЕСТОРАНТИ, В КОИТО ПЕРСОНАЛА Е 100% АЗИАТСКИ. Определено не казвам това от расистки предразсъдъци. Просто се опарихме с един такъв, намиращ се недалече от хотела ни, а най-разочароващото беше, че заглавието на ресторанта си беше Italian Restaurant. Pizza-та ни беше по-скоро платка тесто + излята супа върху й. А цените си бяха като за истински италиански ресторант.

Сега да се върна на Galleria Vittorio Emanuele, която си е меката на шопинг маниаците, както и на ценителите на исторически паметници. Несравнимо е усещането, когато се прекрачи „прага“ на галерията със стъклен покрив (бледо нейно копие е Galeries Saint Hubert Брюксел) – усеща се духа на XIX век, когато е построено това внушително произведение на изкуството. От друга страна марки като Armani, Gucci, Versace и McDonald’s си съседстват – контрастно, но също така и колоритно. Така де, не всеки, който влиза в тази историческа сграда е с едничката цел да направи оборот на най-скъпите марки в света. Осведомих се, че в самия shopping център има и хотел с изглед към покритата пешеходна алея на mall-а, но цената за нощувка беше баснословна(нещо от сорта на 800евро за двама). Не се захласвайте само по изключителния стъклен покрив, но отделете подобаващо внимание и на мраморния под с всевъзможни гербове, знаци и флагове (попаднахме дори на хартиена карта на света, разположена в центъра на галерията).

Ако сте разгледали обстойно Galleria Vittorio Emanuele и сте се поуморили от тълпите зяпащи туристи(някои дори се снимаха за спомен пред магазините на Мерцедес и Versace) се отправете към задния изход на mall-а. Там ви очаква Piazza Della Scala и самата La Scala, която, ще ме прощавате, ама беше по-грозна от националния театър Иван Вазов. А и по площ не ми се видя да го надминава.

Ла Скала

За съжаление не можахме да проникнем във вътрешността на меката на световната опера, защото служителите в администрацията й стачкуваха (за какво ли – може би за да им се увеличи обедната почивка). Но и да не влезнете в La Scala имате прекрасната възможност да се отдадете на заслужена почивка в градинката пред La Scala, в която ще се щракнете със статуята на Leonardo Da Vinci и ще поседнете на някоя пейка гледайки разсеяно какво се случва около вас. Е около нас се случваха не едно и две неща. Семейство индийци буквално лежеше на няколко пейки – майката беше положила главата на съпруга си на коленете си и дори му беше покрила главата с някакво мръсно одеало. Синовете пък бяха костюмирани с много гадни лъскави маратонки и само сочеха хората около себе си. Гнусна картинка, все едно се намирам пред НДК, а няколко цигани си почиват от просия и мърсят обеществените пейки. Чу се и българска реч от минаваща двойка – момчето явно живееше в Милано, защото обясняваше на девойката, че това, аджеба, е Леонардо и девойката се впечатли и моментално започна да щрака статуята от всички страни и ъгли. Все едно папарак снимаше Брад Пит за корицата на списание. Но стига отмаряне по обществните пейки. Ако сте в настроение за малко по-културен туризъм то се насочете към музея Leonardo da Vinci – или музеят на науката и техниката.

Предварително да сте си отделили минимум половин ден за обхождането и разглеждането на музея – той е огромен, а колекциите от различни металургични машини, самолети(някой от Първата и Втората световна война), локомотиви, кораби, подводници, изобретения на Леонардо са изключително много на брой. За съжаление твърде малък е броят на сънародниците, които се отбиват в него, може би и от незнание за съществуването му. Заслужава си, независимо, че входната такса беше от порядъка на 8-10евро. Не бих могла дори да дръзна да опиша с думи видяното там, само ще споделя, че заснехме 2ч с видеокамерата, а времето, което прекарахме вътре/вън (има отворена и затворена част, много е раздвижен този музей) беше от порядъка на 4ч. И това с двама мъже (смятайте – малки деца), чието внимание трудно се задържа върху нещо за повече от 5мин. Бяхме късметлии, че нямаше хора в деня, в който се отбихме така че бяхме основно ние и персонала на музея и една супер неориентирана мексиканска група туристки (които английския го нямаха за нищо, но добре, че мама ме записа 10г да уча испански), които се бяха изгубили в превода та проявих милост и ги заведох до главния вход на музея. A propos – подгответе се за много ама ужасно много мексиканци из целия Милано! Явно в Мексико представят Европа като континента на Италия.

За друг полуден може да разгледате

Cimitero Monumentale – старото Миланско гробище

в неокласически стил, пълно с пищни статуи и дори мини храмове-гробници, в които се погребват цели родове. Входна такса няма, а вместо потискащото чувство, което изпитвам, когато притичвам край гробовете на Централните Гробища в София тук се почувствах като в красив парк, място за почивка, в което се разходих с удоволствие и дори не ми се излизаше. Широки алеи (имаше дори едноместни камиончета, които бяха по поддръжката на парка и щъкаха навсякъде), множество пейки – не фиксирани само пред гробовете на „избрани“ мъртъвци. Няма една с една еднкава статуя/паметник/храм/плоча. Можете да се убедите сами :(снимки). Църквата на самия вход на града-гробище също имаше нещо носталгично, но спокойно в екстериора си. Не се учудвайте ако видите 1001 каравани паркирани в близост до главния вход на Cimitero Monumentale – явно е абсолютно безплатно, защото по вида на субектите, които излизаха от превозните средства полу-обелчени полу-будни, съдя че не са от тия дето биха дали по 30-40 евро паркинг-такса. Чух, че въпросното гробище се доближава по прецизност и подредба до гробището Pere-Lachaise в Париж. За любителите на футбола – хвърлете едно око на стадиона San Siro. Аз не съм фенка, а и след посещението на Nou Camp в Барселона не очаквах да видя нещо кой знае колко впечатляващо от естетична гледна точка, така че умишлено пропуснах тази визита.

Пропуснах да споделя за най-високата сграда в Милано – „небостъргача“ Pirelli tower с височина 127.1 метра.

Намира се на един хвърлей разстояние от Централната гара, но й обърнахме по-голямо внимание рано сутринта преди да излетим обратно за БГ. Сградата вече си има и повод да си прави курбан на 18 април. На тази дата през 2002г. едномоторен самолет идващ от Швейцария се разбива директно в сградата. Като по чудо само 3-ма са загиналите. Друго място за панорамна гледка е Branca tower, до която не стигнахме. Дори да не сте фенове на кафете (аз сам върла противничка на тази отрова) тук е мястото, където ще заобичате тази напитка, приготвена от първокачествено италианско кафе със съвършен връх от млечна пяна.Ммм…пак ми се допи.

Очаквайте продължение – еднодневната ни, но незабравима екскурзия до Lago di Como(езеро, разположено на час път с влак и водна граница на Италия с Швейцария), където Джордж Клуни вече е горд собственик на цели 2 имота – „Villa Oleandra“ и „Villa Margherita“ !

Продължението:

Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (част 2)>>>

Автор: Лора Нилсен

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Editor    Изпрати пътеписа като PDF   


10 responses so far

10 Responses to “Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)”

  1. [...] на пътуването на Лора до Италия. Вече разгледахме Милано, а днес е ред на езерото Лаго ди Комо. Приятно [...]

  2. [...] на Lora Nielsen, че с разказа си за Лаго ди Комо провокира у Ани, Ралица, Краси и мен прекрасни [...]

  3. кики казва:

    wow….naprao nqmam dumi,,nz kak popadnah tuka,ama mersi za iz4erpatelnata informacia,,to4no po sa6ti apat 6te mina sled izvestno vreme,,taka,4e me ulesnqvate…..luda rabota tnx….xxxxxxxxxxxxxxxxxx

  4. Стойчо казва:

    @кики, направи си абонамент за четеца – всеки ден има нови разкази :-)

  5. Tanya казва:

    Zdraveyte!

    Eto vi i edin polezen suvet za avtobusite ot Bergamo do Milano:
    to4no na izhoda na aerogarata v Bergamo ( ORIO airport )sa razpolojeni vs firmi ,koito prodavat bileti za avtobus, s koito da otidete do Milano. Cenata na ednoposo4niq bilet e 8.5 do 9 evro , a ako si kupite bilet v dve posoki ( bez zna4enie koga 6te e vru6taneto vi -predpolagam vaji za sledva6tite 3 dni ) si kupete bileti na ORIO SHUTTLE .Togava cenata na dvuposo4niq bilet e 14 evro ;)

  6. жасмина казва:

    jiveq v shveicariq ot 15 godini i sam hodila strashno mnogo pati v milano. parvite pati na turisticheska obikolka i sled tova na razhodka. Iskam samo da si kaja mnenieto otnosno razkaza na gospojata. Ne sam saglasna s povecheto ot ocenkite koito dava za zabelejitelnostite. Otnosno „scala di milano“ iskam da kaja che ne e vajno kak izglejda ot vun gospojo a kakvo sadarja vatre. Ne za drugo e nai izvestniq operen teatar v evropa. No vse pak ima hora koito predpochitat da sadqt po obvivkata. Razbira se sled kato prochetoh razkaza vi za lago di como mi stana qsno che predpochitate spokoinite selca pred golemite gradove, no vse pak chovek bi trqbvalo da moje da oceni i tova koeto ne mu haresva. Bila sam v rim nqkolko pati sashto i mogo da kaja che sravnenieto s milano ne sashtestvuva. Rim e grad na istoriqta i na krasivite zabelejitelnosti. Razbira se za hora koito si nqmat predstava ot istoriq i ne gi interesuva rim e edin obiknoven grad. Pravq primer s Cairo v koito nqma nishto interesno osven piramidite i che e grad s 40 miliona jiteli prez denq. Razbira se ako ne si chovek zainteresovan ot istoriqta na piramidite shte se ochudish kolko sa bezinterestni piramidite, nqkolko kamaka naredeni edin varhu drug. No za takiva hora razbira se sashtestvutvat plajovete na sharm el sheik kadeto moje da se nagledash na krasotata na cherveno more.

  7. Авторът казва:

    Странна работа…обвинена съм в културно–историческа инвалидност, а се оказва, че световноизвестните египетски пирамиди най-безцеремонно са се преместили в Кайро…Може би това е „новост“, защото през декември 2007г. все още си бяха в Гиза…Ама нейсе (2 турски думи на едно място…Стойчо, не ме санкционирай, моля те:))

  8. Стойчо казва:

    Няма, защо да те санкционирам? ;)

    Мястото е за разкази, написани от първо лице. Моя милост даже никога, ама никога не проверявам верността на фактите – това не е енциклопедия, а място за усещанията ни по време на път. Та менторският тон, особено към хората, които са се старали да пишат, е малко неуместен – познавам хора, които не харесват Лондон или направо мразят Париж, защо да няма хора, на които Рим не им е направил впечатление? На мен самия първия път във Виена ми се видя, ако не тъпо, то поне досадно. А сега е любимият ми град

  9. svetlana казва:

    Patepisa vi e poveche ot chudesen i mn realen, istinski…prepokriva se s moeto mnenie !
    Ne obrashtaite vnimanie na „jiveeshti v shveitzariq ot 15 godini“…hahaha-mnogo smeshna gospoja e tazi…moje bi chete za 1 pat v jivota si patepis-a tova sa lichni prejivqvaniq ot edno patuvane ! Pozdravleniq ot men i nasheto semeistvo, koeto skoro poemame otnovo po tozi marshrut za lqtna pochivka !

  10. Biliana казва:

    Хайде само да не набутваме Армани и Версаче в галерията „Витторио Емануеле“, че и бездруго й е множко от Прада и Луи Вюитон.
    Иначе, разказът и на мен ми хареса. :)

Leave a Reply


Switch to mobile version