Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон)
Днес ще ходим за баварски красоти из далечния Запад 🙂 Люси ще ни покаже градчето Левънуърт в щата Вашингтон (а този, който слага толкова ъ-та в английските имена на български, да ходи да бачка във фирма Искар Сървисиз!)
Приятно четене:
Баварско градче далече от Бавария
Левънуърт, щат Вашингтон
На теория Левенуърт не блести с нищо. Малко градче насред планините в северозападния ъгъл на Щатите. Население около 2 хиляди души. Но снимките в туристическите сайтове са впечатляващи. „Баварски чар и северозападно гостоприемство!“, гласят рекламите. Как да не отиде човек!
Пътят от Сиатъл е запленяващ за любителите на планините, и нервен, за любителите на спокойните прави пътища. Но Левенуърт няма как да се пропусне. Изведнъж сред планината се озовавате в място с много цветя, улична музика, интригуващ аромат на храна и много, много хора.
Левънуърт, Вашингтон 98826, Съединени щатиО, да не пропусна. Всичкото това в баварски стил. Дори сградите на Старбакс и МакДоналдс са в този стил. Ресторантите с немска бира и наденички са на всеки ъгъл. Магазини за немски сувенири – халби, лешникотрошачки, дори традиционните дървени часовници под формата на къщичка с висящи шишарки са навсякъде. Естествено, немска пекарна с вкусни сладкиши.
Впечатляващото в тази история е, че исторически или демографски Левенуърт няма нищо, ама нищо общо с Бавария. Обаче
историята на градчето е вдъхновяваща
Преди много години Левенуърт бил зависим от индустрия – железница, дървопреработка. Преместването на железницата и намалелият бизнес постепенно довели градчето до икономически упадък. В началото на 60те в отчаян опит за подобрение, градът решил да се преобрази в туристическа дестинация в баварски стил. През 90-те музей на лешникотрошачката отваря врати с над 5000 експоната. А празниците и фестивалите са целогодишна атракция. Хотелите са много, но резервации за тях са нужни поради големия интерес.
Сещам се за още една подобна история – друг малък град пък се превърнал в Коледен град, че даже и името му беше сменено. 365 дни Коледа! Като да влизаш в коледна приказка, и да излизаш от нея, когато си поискаш.
На пръв поглед тези истории може да звучат безумно или наивно, но те са позитивни разкази за успех, с много нужни промени в преломен момент за техните жители. Преди време със Стойчо се шегувахме за жизнеутвърждаващия тон, но аз съм убедена, че точно това е нужно, особено в моменти на отчаяние. Също и да държим скептиците на безопасно разстояние!
Поздрави,
Люси Рикспуун
Още снимки
Автор: Люси Рикспуун
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Вашингтон (щат) – на картата:
Вашингтон (щат)
Като кукленска къщичка. Докато разглеждах снимките си представих – какво значи да живееш на такова място 🙂
Онзи ден това градче излезе в един списък за най-добрите места за живеене за интроверти! :)))
ужасно ме сърбеше да те питам тогава – какво е интроверти? затворени хора? или?
Всичко от снимките е около 100 метра на една улица. Мястото е приятно и интересно, но повече от 1-2 часа няма какво да правиш там, и то ако си за първи път. Реката е чиста, и …. това е. Скъпо и далеч от всичко. През зимата е още по-зор. Изглежда сладко, ама не бих живял там 🙂
Стойчо, най-общо казано, хората са интроверти, ако общуването с други ги натоварва. Т.е. докато екстровертите така си отпочиват, като си общуват с други 🙂 Както казваше един мой професор: Какво в това, че гледам телевизия, те кара да си мислиш, че искам да ми разкажеш какво си правила цял ден?! :)))
Няма нищо лошо или ненормално в това да си едното или другото, просто хората са различни. Забавното е, че често интровертите са привлечени от екстровертите, защото им изглеждат харизматични. А пък обикновено екстровертите намират интровертите за тайнствени и загадъчни ;))))
5ко, и аз така реших за Левенуърт. Става за посещения, не за живеене. Пък с пътя през планината, сигурно пътуването през зимата си е направо приключение. Но историята му ми хареса 😉 Симпатично малко градче, дето нямаше да е такова, ако не са го преобразили.
За жалост, съм далеч от интровертите, този град няма да го обитавам 🙂 Всъщност усещането е много декорно, а пък на живо, предполагам, двойно повече.
А има ли реални местни жители? Живущи там?
Стойчо, населението е 2 хиляди души 😉