апр. 07 2008

До Сирия през кюрдските райони на Турция (4): Сирийската пустинята и Дамаск

Здравейте отново на новия адрес на блога за пътешествия „Пътуване до…“ Днес откриваме редовната работа на сайта с последната част на пътуването на Африканчо (Георги Георгиев) из Сирия и Турция.

Надявам се новият сайт да ви хареса, въпреки, че все още какво има да се желае от него (пълен съм с идеи за функционалности, но последните две седмици не ми стигнаха да ги осъществя) така че промени по фукционалността ще има още. Стига приказки, да видим как са се измъкнали от пустинята:

Сирийската пустинята, Дамаск и Анталия

4 част от

До Сирия през кюрдските райони на Турция

Предишната част е тук>>>, а началото – ето тук>>>

Вечеряме традиционни местни бедуински ястия. Не се шегувам интересно ни бе да опитаме. Вкусно е само дето не можах да свикна с ядките – фъстъци , бадеми,лешник,нахут и др. объркани с овнешко варено,ориз и местни подправки, които правят ястието доста чуждо на вкус от нашата кухня, но пък вкусно и много богато от страна на хранителна стойност.

Ето и снимки на ресторантчето, за наша изненада, в дъното се вижда европейска двойка туристи…Но пък то самото място /оазис/е туристическа атракция, както ще видите от снимките…

Ресторант в Сирия

След вечеря, решаваме да се поразходим из градчето, когато с интерес наблюдаваме нещо като триколка, но с ремарке, товарна твар в индийски стил ошарена,екзотична…Често се среща по улиците на градовете… Как тези 200 кубика издържат на този напън????

siria2.jpg
На другата сутрин, ставаме рано около 07.15 вече сме на туристическа обиколка из руините на древна Палмира…

siria3.jpg

Рунини в Сирия

Опиянени от пейзажите, решаваме да намерим интернет и да изпратим малко информация за форума, като пращаме две снимки по пощата /чака се по 10 мин на снимка/, но в тази част на света това е лукс, та слизаме от таксито, което Лъчо е запечатъло с носталгия за старите съветски ладюхи…

Сирия

Стегнати за път, продължаваме на пред, очакват ни някакви си 270 км, радост след вчерашния ден, а вечерта ни очаква Дамаск с цялата си обаятелност и …. мизерия

Последно кадро от оазиса :

siria6.jpg

На път към Дамаск…

преди да стъпим на магистралата /от хилядолетия това е пътя от средиземно море днешен Бейрут през Дамаск за Багдад/, си направихме оф-роуд езда, ей така за кеффф

siria7.jpg

siria8.jpg

По пътя към магистралата, се срещаме с корабите на пустинята, голяма работа…

siria9.jpg

малко по напред на около 2 км решавам, че трябва да приема в мото клуба двама братя араби, демек тоя е член на нашия клуб в сирийййско

siria10.jpg

След тези емоции наближаваме магистралата ориентираме се по култовата табела :

siria11.jpg

От там НА ДЯСНО не НА ЛЯВО… и късно следобяд вече наближаваме

Дамаск …

С влизането в града – УЖАС, АД, движението – ГАДНО, БЕЗ ПРАВИЛА, камионите – НА ПОЧИТ;

Fardoss St, Dimashq, Syria

плащаме на местен арабел да ни отведе до хотел, подходящ на нашето изискване, т.е. спокойствие и да е в идеалния център. Баси ужаса, но като се настанихме в хотела, вече бяхме спокойни, а Лъчо пред хотел АЛ МАДЖИТ. Отпуснахме се два дни в Дсмаск, разходки и почивка,барове…

Снимки от Дамаск :

damascus1.jpgdamascus2.jpg damascus3.jpg

damascus4.jpg damascus5.jpg

Интерестинг, какво е деликатес – ташаци и агнешко :

damascus6.jpg

А ето и нашето посолство…damascus7.jpg

Нощно време с приятели решаваме да се повеселим по нощните клубове, тук вече си е цивилизация и красота…

damascus8.jpg

след баровете от красотите, се озоваваме на улицата, която мирише на кисело, а боклуците са нещо обичайно… На втория ден и ние привикнахме с тях…

damascus9.jpg
Отпочинали от положителни емоции, решаваме да продължим, от Дамаск този път излязохме по-лесно, заредихме, Лъчо ми спести гледката на един човек, който бил размазан от автомобил, те там арабите пресичат нещо като софийското цариградско, само че с два пъти повече ленти и който успее е герой, другите са за обучение на студенти–хирурзи… ТАМ СТАТИСТИКА НА ЗАГИНАЛИ ПРИ КАТАСТРОФА НЯМА, не можеш ги броиш на ден по колко…. Оставям мрачната НО ПОУЧИТЕЛНА тема и ще ви покажа християнско селище до ливанската граница близо до Дамаск на път за Хомс.

Това е малюля, за тези които се интересуват легендата е интересна, но Лъчо да я напише, аз вече съм мързелив, още доста трябва да качвамммм …

Продължаваме след Малюля, покрай Ливан

– през целия преход към средиземно море се движим от 50 метра до 3 км от Ливан. Този Бейрут много исках да видя, само на 60 км права линия бе, ама не става, дати …. и политика и размирици и ХАмас и Хизбулата да Ви Е…

Стигаме до Тартус

късно след обед, Лъчо се чуди дали да се къпе, аз категорично не, пуша нервно цигара на плажа, поне се чухме по телефоните с Хари, спестих ви това, бяхме се загубили с джипа, поради техн. проблеми от негова страна, но всичко бе наред, правим уговорка да се срещнем на другия ден в Турция – гр. Хатай, щото Хари е минал през друг път…

местна перла се къпе…

Късно вечер пристигаме на 30 км от границата с Турция на крайбрежието в курортно селище. Там уморени вземаме хотел и след вечеря в ресторант тип „Балкантурист“, съчетана с местна музика лягаме и умираме…

тези кадри са от плажа на курорта на другия ден…
На сутринта багаж, кафе, преминаване на граници, чакаме Хари в

гр. Хатай

Още като влязохме в Турция, чистотата и приветливостта на хората ни очароваха, Турция ще влезе в Европа, ние къде сме във филма, ба си племето

Продължаваме към Мерсин – Анамур,

където ще нощуваме. по пътя нищо забележително

вечерта се събираме около трапезата, която е скромна, сирене ,хляб, ракия, маслинки и супа, има още зеленчуци, не че нямаме възможност, така е по сладко…

На другия ден от Мерсин пътят ни премина през прекрасното средиземноморско турско крайбрежие, около 16.00 часа вече се печах ме на плажа в Аланя, където нощувахме :

Продължаваме след Аланя към Анталия ,

покрай нея, право на

Памуккале,

където останахме за нощуване

След разходка из Памуккале ,вечерта ни идва прозрение в двора на къмпинга си пийваме питиета и се разбираме, че утре ще караме до Йорен, около 500 км, за да може на другия ден да прекосим Дарданелите и се приберем в БГ. Скъсихме дните за разлика на км.

Сутринта е хладна, нормално е вече сме на около 900 км от БГ.
Решаваме да си направим по едно фото с моторите на Памуккале преди да тръгнем

Пристигаме в Ефес,

и хвърляме по един поглед на тези красоти: Тук в тази част от пътешествието, маршрутът е изцяло цивилизован, няма я пустощта, но пък е приятно да пътуваш из красиви места и да градове. То така и бе замислен последните дни да не са натоварващи, както и стана…

Вечерта вече сме на плажа на брега на егейско море, утре вече сме в БГ, пихме вино от 1989 година, домашно специално взето за сгряване на душите номадски и легнахме на постелките, сгушени в чувалите сме заспали блажено .

Ето и Дарданелите, които прекосяваме, след което сме в България

Това бе на кратко, на дълго като се видим !

За 11 дни 5 347 км.Два дни почивка в Турция и два дни почивка в Дамаск

За гориво на Африката – около 800 лв
За хотели,мотели – около 500 лв
За храна – около 300лв
За такси,магистрали и пр. – около 300лв
Грубо 1800 – 2000лв те оправят спокойно, даже и за подаръчета на близките.
Осъзнах, че може да прекараш и само с необходимото за храна, гориво, такси, но ние сме се хранели както от магазини,така и в луксозни ресторанти, в красиви хотели, обикновени мотели и сме спали където спрем и ни хареса местността.
Сърце да е широко, като си със земни широко-скроени истински хора, не ти пука ..

Автор: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Сирия – на картата:

Сирия

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply