юли 30 2014

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (1): От визите към замъка

Днес с помощта на Тони ще открием нова за нашия сайт страна – Белорусия или Беларус, както е по-известна днес (за мене пък името Беларус е думата за трактор, но това е тема на друг разговор ;). Пътуването през Беларус е часто от едно пътуване до Русия, което… дразня ви… може да се появи скоро и на нашия сайт 😉

Засега – Беларус, визите и замъкът в градчето Мир. Приятно четене:

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир

част първа

От визите към замъка

В този разказ ще опиша транзитното ни преминаване през Беларус по пътя ни от София до Москва. В пътуването участници са два мотоциклета и трима човека – аз и жена ми Петя, както и Пламен (Фози) от Габрово.

Как да си извадим виза за Беларус (Увод)

За преминаване транзитно през Беларус се изисква да имате

транзитна виза,

която е със срок на действие 48 часа, който започва да тече от момента на влизането в държавата. Като основание за издаване на транзитна виза служи предварително издадена Руска виза.

Беларус и Руската федерация имат митническо споразумение подобно на Шенгенското и реално Беларус се явява външна граница. Преминаването между Беларус и Русия става транзитно и няма проверка. Реално транзитно, освен за Русия, няма за къде да се наложи да се минава през Беларус. Самата еднократна транзитна виза струва 20 EUR и се издава и получава в посолството на Беларус в гр. София, като

процедурата е малко засукана

Първото нещо което трябва да се направи е да си вземете паспорт с валидна виза за Русия, след което отивате в посолството на Беларус в гр. София и вземате въпросник, който попълвате на място. Подавате въпросника с паспорта за проверка на гишето в консулския отдел, след което ако всичко е попълнено както трябва, ви подканват да си платите таксата. Тук е уловката, на мен лично ми трябваха около 5 мин. да осъзная какво ми обясняват за въпросната такса :).

Таксата се плаща

в клон на точно определена банка (Уникредит), като най-близкият клон се намира на около 1 – 2 км. от посолството. Ако не отидете в този клон, а в друг таксата за внос на въпросните 20 EUR на човек ще ви бъде около 10 – 15 лв. Беларуското посолство има споразумение с банката за такса от 3 лв. при внос на пари за издаване на виза, но в повечето клонове не знаят това и ви таксуват по дебелата тарифа.

Ако не сте със собствен транспорт се налага да вземете такси, за да отидете до клона и да се върнете навреме. Аз лично бях със скутер и успях много бързо да се оправя. Клонът е на бул. Шипченски проход и там спирането с кола е почти невъзможно.

Въпреки че на сайта на посолството пише работно време от 9:00 ч., се оказа че почват да приемат документи за визи в 9:30 ч. (от понеделник до петък) и по спомен всичко приключва в 12:30 ч.

Тоест за този период (9:30 – 12:30)

  • трябва да ви е дошъл реда на опашката,
  • да сте си взели въпросник,
  • да сте го попълнили,
  • да ви е дошъл пак реда на опашката,
  • да са ви го проверили и
  • да отидете на 2 км. да платите таксата от 20 EUR, след което
  • да се върнете обратно с вносната бележка и
  • да ви дойде пак реда на гишето (което е само едно за всичко),
  • да подадете паспорта, въпросника и вносната бележка и
  • да ви връчат едно малко картонче, на което пише точен ден и точен диапазон от 2 часа във въпросния ден, в който да отидете да си вземете визата.

Бяхме предупредени, че часовия диапазон и дата за получаване трябва да се спазят много точно иначе има вероятност да не получите виза изобщо.Срокът за издаване наистина е една седмица и при получаването се наложи да повися на гишето, защото нещата стават толкова бавно, че нямам думи. Имаше двама човека преди мен за подаване на документи, а аз бях само за получаване, но си отвисях 40 мин. докато приключат с тях. За щастие

няма голям наплив от желаещи да ходят в Беларус

и чакането е сравнително малко. Другото важно да се знае, че не е нужно лично да се ходи, а може друг да ви подаде и вземе документите, като е хубаво предварително да сте попълнили въпросника, който можете да изтеглите от сайта на посолството и да го разпишете. Тъй като Фози е от Габрово и не си заслужава да бие пътя два пъти само за тази виза, попълни си въпросника, разписа го и ми го прати на мейла сканиран с висока резолюция, аз го пуснах на цветния принтер така, че да излезе подписа и го подадох така все едно е разписан наистина. Нямаше никакви проблеми в това отношение.

Транзитната белоруска виза се издава за срока на руската,

като може да се издаде така, че да важи два дни преди и два дни след срока на Руската виза. На нас ни трябваше да важи два дни преди Руската, което ни устройваше и така записахме във въпросника.

При посещението в Беларус

е добре да носите няколко вида кредитни или дебитни карти, ако имате и от различни банки, тъй като се оказа, че на някои места в Беларус не всички карти вървят и имаше проблем. На нас на бензиностанцията не ни приеха карта Маестро например, но с Виза електрон нямаше проблем. На Фози обаче и двете карти не бяха приети.

Посолството на Беларус в София се намира:

Адрес: 1505, гр.София, жк. «Редута», ул. «Никола Караджов» №3
Телефони: (+359 2) 971 95 28, 971 71 31
Телефон/факс: (+359 2) 973 31 00
e-mail: bulgaria@mfa.gov.by

Преминаването през Беларус

16 Юни 2014 г., разстояние за деня 768 км., изминати за 15 часа, температура между 8 и 15 градуса

 Беларус – карта на маршрута

Този ден трябваше да тръгнем от Полша, да минем транзитно през Беларус, като спрем да разгледаме замъка в Мир (http://www.mirzamak.by/) и да стигнем малко след Смоленск, където беше следващата точка за преспиване.

Денят предвещаваше да е един от най-натоварените, тъй като разстоянието, което трябваше да изминем беше доста голямо, една тежка граница за влизане от ЕС в Руската Федерация, и като за капак не бяхме предвидили часовата разлика – а именно, тръгваме от Полша сутринта и до края на деня в Русия губим 2 часа (Беларус е +1 час от Полша, Русия + 1 час от Беларус) (Белорусия е с българско време – бел.Ст.).

По план трябваше да станем в 6:00 ч., но тъй като биологичният ни часовник си беше още с българското време, се оказа че към 5:00 ч. и тримата сме будни. Станахме и към 6:15 ч. бяхме готови за тръгване от Хотел Zlota Rybka, Бяла Подласка, Полша.

Бяла Подляска, Полша Бяла Подляска, Полша

Бързо изминахме 39 км. до границата с Беларус. На полската граница минахме сравнително бързо, след което приближихме

беларуската граница,

където имаше няколко коридора. На единия пише „Нищо за деклариране“ и е зелен, а другите са, ако имаш за деклариране, и са червени. Наредихме се на зеления и зачакахме, а докато чакаме четем табелките наоколо, където е указано кое подлежи на деклариране и кое не. И изведнъж гледаме за деклариране е МПС! Брей прецакахме се, добре, че бяхме с мотори и ги избутахме лесно на съседната опашка на червения коридор.

КПП-то е стандартно с будки и коридори между тях с тази разлика, че са разположени на 45 градуса. Опашката стои пред бариера – след като се освободят коридорите се вдига бариерата и почва луда надпревара, като един беларуски полицай насочва превозните средства по каналите, за да има някакво що-годе правилно разпределение. След 30 – 40 мин. на бариерата успяхме да се доберем до каналите и будките (добре че се бяхме наспали по-рано, защото след нас на бариерите се натрупа доста опашка).

Мина един човек от гранична полиция и ни събра паспортите накуп, на голямо количество хора. Как ги познават кой на кой е, не знам. Връщайки ни паспортите ни пита човека „Имате ли здравни застраховки“, ние казваме „Имаме“ (Предварително си бяхме направили за цяла Европа + Беларус и Русия, иначе не ти издават Руска виза).

Пита пак с недоверие „Сигурни ли сте, че имате?“ ние потвърждаваме, и тогава казва „Я да ги видя“. Вадим ние застраховките във Виктория, гледа полицая „Что такое Виктория, у нас нет такое страхование“. От опита ми при миналогодишното пътуване из Украйна през Молдова знам, че не се спори на такава граница и се прави каквото ви кажат, иначе ви грози опасност да посетите халето за разфасоване под предлог, че може да има скрити наркотици :).

Казваме „Добре, нямаме“ и той сочи будката отсреща с надпис „Страхование“. Хайде бързо на бегом :), не беше страшно – 2 EUR на човек за 4 дни минималната застраховка.

Тук като каза, че не важат никакви чужди застрахователни компании из Беларус, си припомних, че докато висях да взема визите в посолството, една жена пред мен се караше нещо с лелята на гишето и и обясняваше, че няма застраховки, защото са я посъветвали на място да си направи, сега разбрах какво е имала предвид.

Та в Беларус важат само местните застрахователни компании, що се отнася до здравни застраховки, които са задължителни. За моторите признават зелената карта.

До тук добре – едно отхвърлихме, но тепърва предстоеше таможенный досмотр (митническа проверка). Дойде една руса мацка–митничарка и най-учтиво ни обясни как стоят нещата, а именно мотора се декларира като временен внос – като за това можем или ние да си попълним декларации, или да отидем вътре на гишето и срещу 5 евро (цената на услугата разбрахме чак на гишето) да ни ги попълнят. Не знам на вас как ви звучи :), но на мен ми прозвуча като „ако си ги попълниш сам ще висиш тука още поне 3 часа, ако платиш да ти ги попълнят ще минеш по бързо“ :).

Петя и Фози отидоха да попълват, пък аз останах да вардя моторите и багажа. Беше пълно с поляци, ама някакви големи селяни, въртяха някаква кокошкарска търговия в Беларус явно, щото какви ли не вехтории мъкнеха в колите. По едно време мина някакъв човек и се спираше при поляците и сменяше пари, явно местния подвижен чейндж. Навсякъде табелки „Забранено пушенето“ и, гледам, си пафкаха здраво. Една полякиня, даже след като си изпуши цигарата я хвърли на земята, огледа се да не я видят, стъпка я и я ритна под колата да не се вижда. По принцип има глоба за изхвърляне на боклуци, но явно им е все тая.

Петя и Фози се върнаха с попълнени декларации и русата митничарка излезе да сравнява номера на рами. На нашата Хонда бързо се оправи, защото има видна табелка от външната страна. След като направи проверката и оправи документите ми връчи декларацията и каза така: „С този документ мотора може да пребивава до 3 месеца на територията на Беларус и Руската Федерация, никой освен мен няма право да го кара, при излизане от територията на Руската Федерация трябва да го представя задължително на митницата, иначе мотора не може да излезе.

Междувременно граничния полицай беше оправил паспортите и миграционните карти, които попълнихме по рано. Тези имиграционни карти са жизнено важни, тъй като без тях не можете да излезете от Руската федерация.

Дойде време да оправят митническата декларация на Фози на БМВ-то и проблем – не се знае, къде е номера на рамата. Гледахме го отвсякъде – няма номер, брех к’о става. Междувременно забелязах в зеления коридор, където няма какво да декларираш, същото БМВ като на Фози само, че с двама руснаци – мъж и жена. Отивам при тях и ги питам, знаят ли къде е номера на рамата. Човекът се разрови веднага и в рамките на една минута го намери. Оказа се, че номера на рамата на това БМВ се намира близко до трипътника на кормилото, точно там където свършва резервоара една ламаринка с набит номер на нея и заварена върху рамката :). Доста несигурно и лесно за манипулиране ми се видя с тези заварки. Не го бяхме видели защото Фози имаше раница на резервоара, която го скриваше.

В крайна сметка оправиха и неговите документи и след 2 часа и 10 мин. от стъпването ни на границата успяхме да навлезем на територията на Беларус. Тъй като времето напредна доста се отказахме от посещение на Брестката крепост, за което съжаляваме, но в крайна сметка целта беше Русия, а

Беларус

ни беше бонус. Все пак спряхме за малко в Брест, тъй като цената на бензина там е около 1,30 лв. и както всеки се досеща резервоарите ни бяха почти празни идвайки от ЕС при цена 2,60 лв. примерно :). Още с влизането се вижда колко е чисто и какви са им шарени ЕПК-атата (не от разноцветни изолации) 🙂

Брест, Беларус Брест, Беларус

Заредихме на бензиностанцията, сменихме беларуски рубли (някакви огромни пачки хартия, равни на малко левове) и хапнахме на бързо по един сандвич.
Брест, Беларус
Тук на гърба на бензиностанцията се вижда една алуминиева врата с прозорци – това е чейнджа 🙂
Брест, Беларус

Сменихме и руски рубли, за да не се чудим как да си платим в хотела в Смоленск. Беларуските рубли бяха горе долу: за 1 лев получаваш 7084 беларуски рубли, докато при руската рубла положението беше малко по-добре, за 1 лев получаваш 24 руски рубли.
Беше станало почти обяд по беларуско (българско – бел.Ст.) време, пък ние бяхме минали само 40 км. и оставаха още 728 км. до хотела в Смоленск и загуба на още един час. Принципно от Брест до Москва е само двулентов път в посока, като в Беларус е магистрала (има и аварийна лента), но от руската страна ограничението е 90 км/ч. (няма аварийна лента).

Мотелът, в който щяхме да спим малко след Смоленск, беше на самия път и нямаше да се лутаме из някакви градчета, което си беше предимство. За мотоциклети магистралата в Беларус е безплатна, а за всички останали превозни средства е платена 🙂
Потеглихме

през Брест

посока магистралата

Брест, Беларус Брест, Беларус Брест, Беларус Брест, Беларус Брест, Беларус

Фози на фона на църквата.
Брест, Беларус
Имаше един фен на Светкавицата Макуин, и беше боядисал едно старо ауди като героя от анимационното филмче.
Брест, Беларус
Като цяло Брест ни се стори доста приятно градче. Всичко е много чисто навсякъде, не като в ЕС 🙂 На излизане от града вече се виждаха и крайните жилищни квартали.
Брест, Беларус Брест, Беларус Брест, Беларус
И един паметник на изхода на града за довиждане.
Брест, Беларус

Вече сме на магистралата. Малко по-различно изглежда от нащата представа за магистрала – пътят е равен, без завои и не му се вижда края, лентите са разделени без мантинела, само с голяма ивица трева, няма защитни мрежи отстрани за животни, има аварийна лента и почти не се срещат мантинели. За сметка на това на доста места има знаци за диви животни и да се внимава, автобусни спирки и съответно пешеходни пътеки.

Oколо селата в аварийната лента баби са наредили кутии с горски плодове и ги продават. Пейзажyt се редува постоянно – полета и гори. Много е приятно, когато се кара през горите, но пък има вероятност да ти изскочи някоя сърна :). Магистралата е чиста, няма никакви боклуци никъде. Имаше на няколко места хора, които вървяха по средата на магистралата и събираха на ръка малкото боклук, който имаше. Постоянно се косеше отстрани от едни трактори с големи рамена и косачки на края. Карат по тревата, отстрани на аварийната лента и косят в ниското под ъгъл, също така имаше и такива, които са слезли в деретата и косят там. Въобще поддръжката беше на ниво.

Следенето на това дали си си платил таксата

става чрез камери, които сканират номера на МПС-то и стикера – нещо като винетка е предполагам, който се слага на предното стъкло. Имаше инструкции точно как да се залепи, за да го сканира системата, но не сме се задълбочавали, тъй като за мотоциклети беше безплатно и не сме търсили кое как става. Камерите за следене на скоростта са буквално през 10 км. Самата магистрала от Брест до Русия е около 600 км. и се преминава доста бързо.

Ето как изглеждат пунктовете за проверка на заплатена такса.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
Ето ни вече на магистралата.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
Хондата с мен и Петя.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
БМВ-то с Фози.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
И безкрайният път.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
Отбивка на магистралата – не е като нашите, хаха.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
По пътя спряхме на една от отбивките да починем малко. То да ти е кеф да спреш, едни беседки, едни дървени статуи, кошчета за боклук, а на някои имаше и тоалетни.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус Магистрала Брест-Смоленск, Беларус

На тази отбивка имаше две момчета, явно доста под пийнали, че лъхаха отдалече. Интересното беше, че приличаха много на Бивис и Бъдхед от МТВ. Единия, по-високия, много разговорлив, а другия по-ниския (русия) не обели нито една дума, само се смееше „хъхъ“ като Бъдхед, големи образи.

Разговорливият почна нещо да обяснява как нямали пари за електричката и, ако можело, да им услужим с 10 рубли, предполагам 10 000 имаше предвид, като се сещам какво е съотношението на тази валута :). Обяснихме му, че нямаме и сме само с карти и, че отиваме в Мирския замък. Имахме, разбира се бяхме сменили, но и знаехме, че доста просят пари по Русия и Беларус и затова се направихме на луди, пък и явно си бяха изпили парите за електричката 🙂

Интересното е, че седяха на отбивка на магистралата в гората в нищото :). Поискаха една цигара, пък ние не пушим и ги пратихме при Фози. Аз реших, че с тези двамата трябва да се снимаме, хаха, на всяка цена и ето:

Магистрала Брест-Смоленск, Беларус

Ето ги и тях.

Магистрала Брест-Смоленск, Беларус

От другата страна на отбивката имаше някакво малко мотелче.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус
Потеглихме, че път ни чакаше. След около 350 км. стигнахме до отбивката за

Мирския замък

Той се намира на 10-тина километра от магистралата, та не е много голямо отклонението.
Магистрала Брест-Смоленск, Беларус

Отбивката за Мирския замък

Стигнахме до замъка, който е в началото на

градчето Мир

Много исках да имам снимки и видео от пристигането при замъка, но се оказа, че поради някаква причина камерата се беше изпотила и записа е доста мътен, та нямам от момента на пристигането нищо.

Мирский замок, Красноармейская улица 2, Мир 231444, Беларус

Ето кратко представяне на

Замъка Мир:

Замъкът Мир (Mir Castle) е един от безценните исторически забележителности в Беларус. Разположен в малкото градче Мир, което се намира на около 85 км. в югозападна посока от Минск.


Красивата сграда на двореца Мир, оцветена в топли кафяви и розовеещи цветове, е издигната през 16 в. от княз Илич и първоначално фасадата й се е отличавала с готическия си стил. Малко по-късно дворецът преминава под владение на фамилията Радзивил, които решават да прибавят към готическата архитектура ренесансов привкус. Те решават да издигнат покрай източната и северната стена на замъка още една триетажна внушителна кула.
Царската крепост е изградена в правоъгълна форма, като на всеки ъгъл има издигната кула. Освен четирите кули, в централната част на западната стена има построена оше една, която се свързва с подвижен мост. Всяка от кулите се различава от останалите, навярно защото всички са били моделирани самостоятелно през различните етапи от историята й.


Около замъка Мир има изграден защитен ров, а веднага след него е построена и отбранителна стена с укрепления. Тя е дълга около 75 м, като на височина достига до 13 м. Защитните съоръжения обаче, не са успявали винаги да предпазят замъка, в резултат на което той е бил разрушаван на няколко пъти. Най-големи щети замъкът в Мир претърпял по време на Наполеоновите войни.


През 19 в. реконструирането на зоната около двореца е превърнала околните земи в красив парк. Днес беларуският исторически паметник е обявен за част от световното културно наследство на Юнеско.

Замък Мир, Беларус

Петя позира пред замъка 🙂
Замък Мир, Беларус
Ето го и самия замък.
Замък Мир, Беларус
Мотопарка.
Замък Мир, Беларус
Първо решихме да седнем да хапнем и след това да обикаляме из замъка.
Замък Мир, Беларус
След бързото хапване на по супичка и салатка, ето ни из градините на замъка.
Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

Платихме си входа, бяха хиляди беларуски рубли някакви – има ги на сайта, за който му е интересно точно колко е било, но нещо от рода на 7 – 8 лв. беше. Замъкът отвън изглежда по-добре отколкото отвътре, но е интересно да се види.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

Стените от вътрешния двор.
Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус
Стълбите вътре са доста стръмнички.
Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус
Изглед от кулите на замъка.
Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

Продължението:

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (2): Замъкът в Мир

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Беларус (Белорусия) – на картата:

Беларус (Белорусия)

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (1): От визите към замъка”

  1. Teodora каза:

    Мащабно пътешествие!
    А този дворец в Мир – не бях и чувала за него. Изглежда като изваден от приказка. 🙂
    Съвсем празен отвътре ли е?

  2. Автора каза:

    Пътуването наистина е доста мащабно, София през Москва до Санкт Петербург. Замъка не е толкова празен, във втора част ще го видите от вътре но не е кой знае какво от вътрешната страна, от вънка обаче е грандиозно и много красиво. По на там и целия подробен пътепис за пътуването ни до Санкта.

  3. Санкт Петербург ми е един от любимите руски градове. Никога не съм го посещавала, но учителката ми по руски в основното училище разказваше за него така вдъхновено и цветно, че направо усещах мириса на Нева. После прочетох малко Толстой и съвсем се влюбих.
    Ще очаквам с нетърпение разказа.

  4. Автора каза:

    Наистина е уникално място, на мене ми стана любим град, красотата е на всякъде. Напредвам с пътеписа, дано Стойчо да съвземе компютъра :). За момента съм стигнал с писането от София през Москва до Санкт Петербург, и започвам първи ден в Санкта. Нева е уникална, имам хубави панорамни снимки които ще видите по на там. Вече направих две кратки клипчета за Петергоф и Белите нощи скоро ще подготвя и за самия Петербург. В едното клипче съм използвал една руска песен за Санкта в която се пее малинкой северен рай и това е съвсем вярно.

  5. […] стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделе…през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да […]

  6. […] стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделе…през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да […]

  7. […] стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделе…през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да […]

  8. […] стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделе…през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да […]

Leave a Reply