мар. 10 2006

Един македонец за София, Пловдив и България

Представям ви впечатленията на един македонец от София, Пловдив и живота в България. Приятно четене:

София

Не знам дали знаете, но българите наричат София град на шопите. Една моя приятелка, българка, веднъж ми рече “Ще ходиш ли утре до Шопето?”, а аз – “Къде?”, а тя отговаря “Ами в София”.

У нас шоп означава нещо друго или поне така е в Щип. Шоп означава селянин, лошо облечен, небръснат, прост, глупав като етимологичното значение на думата би могло да бъде и нещо друго. Не знам точното значение на македонското понятие шопи, но сигурно е подобно на представата, която имат българите за техните шопи. За българите шопи са хората, живеещи в района на София и Дупница. Обобщеното мнение за тях е, че са упорити, много консервативни, но и големи патриоти. Те са верни на традицията. И ако можеш да видиш съвременния шоп в България като практичен реалист, облечен по последна мода, пише в блог, сърфира из интернет, все пак той дълбоко в душата си не приема безрезервно тези неща. Той вечно ще се съмнява в прогреса и в глобализацията.


pl. Nezavisimost, Sofia, Bulgaria

Всеки път, когато съм бил в София не съм забелязал нещо подобно и трябва да кажа, че всякакво обобщаване е погрешно. София днес е, може да се каже, истинска метрополия, особено развивайки се след падането на комунизма. Хиляди бутици, ресторанти. Лускозните коли като БМВ и Мерцедеси заместват все още срещаните Москвичи и Лади. Животът е бърз и динамичен и ако рядко идвате в София, няколко пътувания с трамвая, метрото и автобуса ще ви се сторят изморителни. Не дай Боже, да попаднете на някое такси, което да ви одере бая пари. Ако ви забележат, че сте чужденец, може да ви вземат и 10 евро за 5 километра. Президент на страната е Георги Първанов.

Голямо впечатление ми направи това, че всички важни дръжавни институции се намират в центъра – президентът, министерски съвет, Народното събрание, министерството на образованиет, на 2 минути оттам се намират министерството на земеделието и още много други.

Пловдив

Заминавам. Не вярвам, че това дойде. Още една седмица съм тук в Пловдив и ще трябва да ис стягам багажа и да мигрирам напълно в Македония с целия мой двутонен багаж, който включва компютър, електрическа печка, юрган, одеало, възглавница, обувки, патики (бележка – така е в оригинала, не се сещам, какво значи- Стойчо), и две огромни торби с дрехи. Не мога да повярвам, че минаха четири години – прелетяха като 4 дена. Останах ми много спомени, които винаги ще помня. Това са най-хубавите ми години. Ще ми липсва Пловдив, ще ми липсва и България с всичките и предимства. За да се подсещам някога си направих списък на нещата, които ще ми липсват и които няма да ми липсват, когато си тръгна оттук.

Ще ми липсват:

– Старият град на Пловдив – истинска историческа забележителност, която трябва да се види.;
– Турският дюнер в центъра на града;
– Шосето и пейзажите между София и Пловдив;
– Евтиният градски транспорт – 3 денара за билет със студентската отстъпка;
– Кафето в центъра с изглед към Альошата и Пловдивския панаир;
Клоунът, когато идва лятото;
– Пловдивската филхармония, в която ходех от време на време;
– Студентските купони;
– Танцьорките в дискотеките, както и келнерките (мехлем за очи), които никога не връщат ресто;
– Студентската стая, през която понякога минаваше някоя хлебарка;
– Гребната база на Пловдив;
– Колегите и колежките;
– Приятелството;
– Стипендията, която всеки месец ми идваше;
– Българките;
– Евтиният 24-часов инернет за 300 денара месечно;
– Happy – ресторант в Пловдив;
– Българското кафе;
– Животът без родители;

Няма да ми лиспват:
– Бозата и баничката;
– Сандвичите с едни и същи и всякакваи видове салати;
– Разговорите на тема България/Македония;
– Българската фолк музика – Азис, Глория, Гергана и компания + Планета Пайнер;
– Студентския стол, в който всичко което ядехме беше сурово и недопечено и после болеше стомах;
– Големите български кебапчета, които навсякъде ги поднася сурови;
– Навикът постиоянно да живееш с нови хора;
– Травестит клубът Калигула в Пловдив;
– Хъркането на бившия ми съквартирант нощно време и неговите миризливи чорапи;
– Мисъл 1: Какво да ям сега?
– Мисък 2: Толкова дена, докато си ида до вкъщи, има да харча по толкова пари
– Подготовката за тежък изпит;
– Неизвестността, когато чакаш резулатите от изпит;

Чувствам Пловдив като една глава в живота си, която ще се затвори след седмица, и която ще се отваря понякога, когато идвам тук за изпити или като турист. Утешава ме, че скоро ще започне нова глава в живота ми, която се надявам да бъде още по-добра. Ще почне на 27 март и ще трае. Това, което знам е, че ще кацна във Флорида и ще се возя на автобус до едно градче в Алабама. Аз ще съм главният герой в книгата, в която ще се включи още една глава и заедно ще изживеем главата Америка…

Автор: Бобан

Връзки:
София – оригиналът на Бобан
Пловдив – оригиналът на Бобан
Снимите от Пловдив

Други разкази свързани с Народи – на картата:

Народи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Един македонец за София, Пловдив и България”

  1. GoodBytes каза:

    „патики (бележка – така е в оригинала, не се сещам, какво значи- Стойчо)“

    Патики на Македонски јазик значи sport shoes, sneakers, или tennis shoes.

  2. Стойчо каза:

    С други думи: маратонки.
    Благодаря за обяснението:-) Интересно каква е етимологията на думата?

  3. PaRadoX каза:

    патъци на български 🙂

  4. Anonymous каза:

    думата Птики е влязла в македонския от сръбски език както и мн. други думи..

  5. Anonymous каза:

    Стойчо, интересно каква е етимологията на думата „патъци“?

  6. Стойчо каза:

    Вероятно от „път“ или „пат“? Не съм филолог – само предполагам. В оригиналния текст се има пред вид очевдино „маратонки“

  7. […] Бобан е следвал в Пловдив, за който беше писал един великолепен пътепис, а сега живее и работи в Чикаго. Та един ден отишъл и до […]

Leave a Reply


Switch to mobile version