От днес започваме още един подробен пътепис за Израел – този път ще бъдем в района на Галилея. Галина ще бъде наш водач. Приятно четене:

Рош ха никра

част първа от

Галилея, Галилея

По принцип всяко нещо, което човек прави за пръв път в живота си, е ново, вълнуващо и интересно. Обаче да кажеш това за пътуването с влак е несериозно, макар че влаковете в Израел са удобни, двуетажни, едносалонни, внос от Германия. Но аз наистина за пръв път тук пътувам с влак – заминавам за Галилейската долина на екскурзия. Бях чела и чувала за уникалната красота на северозападна Галилея и ето, започвам похода си към нея.

Пътуването е живописно – релсите се точат по крайбрежната ивица, морето е тихо и безбрежно, почти без вълни, един тъмносин необятен простор. Влакът уж е бърз, а спира на всяка възможна гара. Общият салон е пълен с момчета и момичета – войници, връщащи се от съботен отпуск. Картината е точно същата и по междуградските автобусни линии. Държавната фирма „Егед” – основният автобусен превозвач, както и останалите транспортни фирми имат договор да извозват безплатно военнослужащите. Затова характерната картина в обществения транспорт на Израел е гражданството и зелените униформи да са заедно. Непрекъснато някой отива или се връща от домашен отпуск. Обемистите раници са в багажното отделение; на ушите – слушалки с музика, но в ръцете е неизменният еднометров автомат, готов за отбрана. Животът само привидно е тих, мирен и природата – леснодостъпна за всички. Страната е под постоянна угроза от съседите си и това не се забравя от никого, готовността е всеобща и постоянна, а вкусът към живота – горчив.

         Гарите в Израел

са съвременни практични съоръжения, заградени с високи декоративни решетки, градинки, цветя и скулптури. На входа може да се купи билет за всяко направление от множество стенни автомати. Пропускателният пункт, обаче, е само един и е много добре охраняван. След щателна полицейска проверка със скенер човекът и багажът му минават през електронни вратички, отбелязващи на билета датата и гарата, после – веднага се попада на пероните. Текучеството на хора и влакове е голямо, затова и затвореният гаров салон е малък, а и в тази страна, където 350 дни в годината са слънчеви и приятни, предпочитанията са в полза на чистия въздух. Това е схемата на всички гари в страната – с минимум железопътни служители, засилена охрана и пълна автоматизация на комфортното пътуване.

Бързо – бързо, по за няколко минути, влакът изпраща старите и приема новите пътници, оглежда се в изключително живописния залив между Хайфа и Ако, пътува още по на север и се установява за дълга почивка в крайната гара – Нахария.

(((((((((())))))))))

Вече съм в сърцето на Северозападна

Галилея

Денят е в разгара си, нетърпението и любопитството ми скоро ще достигнат връхната си точка, понеже ми предстои да стъпя на най-северния край на средиземноморското крайбрежие на Израел – белите пещери на Рош ха Никра. Но за да се спусна под земята, автобусът ми първо трябва да изкачи тясното серпантинно шосе и превала, от който се открива толкова широкомащабен изглед, че за миг обхващаш целия Хайфски залив, до най-южната му точка. На метри съм от граничния контролен пункт с Ливан.

Тук романтиката е оцветена в блестящобяло – цветът на високите варовикови скали, потъващи дълбоко под водата, и в искрящосиньо – цветът на слънчевото море, втурващо се с рев под сводовете на пещерите.

Рош ха Никра се превежда като „бяла глава”

И наистина пейзажът е единствен по рода си в Израел. Гледаш отгоре и сърцето ти замира: планинска насечена варовикова верига със скали, високи 70-80 метра, като кремава брюкселска дантела обрамчват остър нос. Пътешественици сравняват величествената красота на Рош ха Никра със Синята пещера на остров Капри. По хребета на този масив преминава границата с Ливан.

Тук планинската верига се състои от три геологични слоя, всеки с различна степен на твърдост. Най-горният е от твърд варовик и доломити. Средният – от киртон и мек варовик. Именно в този слой морските стихии в течение на векове са дълбали, оформяли, заглаждали, овалвали и творили с размах знаменитите галерии – пещери и ниши с множество вдлъбнатини. Отдалече личат в гънките на белите скали монументални причудливи фигури – природни скулптури. Те силно вълнуват въображението на поетично   настроените посетители.

Най-долният слой е от твърд варовик и в по-голямата си част е под водата. Но там не може да се попадне веднага. Първо трябва да се спусна с кабинковия лифт до входа на пещерите долу и за няколко минути от високия бряг се открива изглед с необикновена красота. После попадам във вълшебен пещерен лабиринт, разпрострян в няколко направления, с обща дължина на естествените галерии 200 метра. В миналото единственият проход към тях е бил възможен само откъм морето и само най-смелите плувци са успявали да видят тяхната неповторима красота.

Сега обаче, за туристите с атракционна цел са прокопани още 200 м странични тунели с чаровни мостчета над водата, неочаквани амбразури с весели пръски, наблюдателни площадки, потайни ниши и скрити скамейки за съзерцание на природното тайнство. Тераси с перила, мокри илюминатори или плъзгави стълби водят нагоре и под водата. Тук човешката ръка се е намесила много дискретно – работил е добър светорежисьор. Удачно разположеното осветление, подводно и странично, още повече подчертава първобитната красота и млечната белота. Изглед – мечта за фотолюбителя!

Играта на светлините и сенките през различните часове на деня и поразителната акустика създават широка гама от картини, звуци и усещания при спокойно или бурно море. Неусетно си привлечен магично от това нереално зрелище. Сливаш се с безкрайното време, усещаш могъщата сила на водата и вечния вятър и мислено благодариш на добрия си шанс да дойдеш тук и възнаградиш очите си с този природен чар.

(((((((((()))))))))

Всъщност

Историята

отрежда незавидно място на Рош ха Никра. В библейската книга на Иисус Навин това място се определя като граница на заселването на израилевите родове, дошли в обетованата земя през ХV – ХІV век преди новата ера. Освен това в древни времена оттук е минавал пътят на търговските кервани от северните райони на Средиземноморието на юг – към Египет и Африка. Мъдреците от епохата на Талмуда наричат тези скали „стълбата към Тир”. Александър Македонски през 333 година преди новата ера просича тунел в скалите, за да мине армията му на юг след победата и завладяването на град Тир (в днешен Ливан). Съществуват древни документи и рисунки на пътешественици и богомолци, пътуващи за Божи Гроб, от които се виждат стъпала, изсечени в скалите за улеснение движението на керваните.

Първото шосе за моторизиран транспорт било прокарано от английската армия по време на Първата световна война. А по време на Втората световна война англичаните прокопали тук тунел, дълъг 250 м за железница, съединяваща Хайфа с Бейрут, за да превозят военното си оборудване от Египет на север. В годините на английския протекторат (1917 – 1948 г.) шосето по билото и железницата в пещерните тунели облагородяват това стратегическо място. После, по време на Войната за независимост, всичко това било взривено и почти унищожено от еврейските партизански отряди, за да предотвратят нахлуването на ливанската армия.

Сега за туристите 8-минутно филмче разказва за историята, географията, геоморфологичната структура и биологията на това прекрасно кътче. Например с изненада научавам, че наесен прелетните птици от Европа тук правят голяма почивка преди да отлетят още по на юг. А близкият едноименен кибуц, със съдействието на природозащитниците, е построил риборазвъдник, за да се нахранят и отпочинат от дългия път птиците. Тук в началото на лятото голямата кафява водна костенурка снася яйцата си в пясъка между скалите. След няколко седмици, при пълнолуние, излюпилите се костенурчета поемат първия си път към водата. Стада рядка порода моржове доплуват от ливанските брегове и също стануват тук с удоволствие. В пещерите видях прилепи, лястовички, чайки.

Красота, спокойствие, уравновесеност и синхрон на човека с природата – островче вечност, концентрирана в този снежнобял нос, забит в лазурно   синьото море на Галилея.

Просължението:

Галилея, Галилея (Въведение и част втора: Монфор)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Related posts:

Галилея, Галилея (7): Археологичен парк Ципори (Израел) Галилея, Галилея (Въведение и част втора: Монфор) Галилея, Галилея (3): Индустриален парк Тефен Галилея, Галилея (4): Пкиин Галилея, Галилея (5): Ако (Израел) Галилея, Галилея (6): Бейт Шеарим (Израел) Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел) Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (5): Голанските възвишения Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (6): Река Йордан и Ярденит Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет В Юдея, край соленото море (Израел) (5): Вода и пустиня заедно (Нахал Давид) Пътят към Голгота (край): Старият Йерусалим – Третият Храм

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Галилея, Израел, история, Исус Навин, Рош ха никра