Галилея, Галилея (1): Рош ха никра (Израел)
От днес започваме още един подробен пътепис за Израел – този път ще бъдем в района на Галилея. Галина ще бъде наш водач. Приятно четене:
Рош ха никра
част първа от
Галилея, Галилея
По принцип всяко нещо, което човек прави за пръв път в живота си, е ново, вълнуващо и интересно. Обаче да кажеш това за пътуването с влак е несериозно, макар че влаковете в Израел са удобни, двуетажни, едносалонни, внос от Германия. Но аз наистина за пръв път тук пътувам с влак – заминавам за Галилейската долина на екскурзия. Бях чела и чувала за уникалната красота на северозападна Галилея и ето, започвам похода си към нея.
Пътуването е живописно – релсите се точат по крайбрежната ивица, морето е тихо и безбрежно, почти без вълни, един тъмносин необятен простор. Влакът уж е бърз, а спира на всяка възможна гара. Общият салон е пълен с момчета и момичета – войници, връщащи се от съботен отпуск. Картината е точно същата и по междуградските автобусни линии. Държавната фирма „Егед” – основният автобусен превозвач, както и останалите транспортни фирми имат договор да извозват безплатно военнослужащите. Затова характерната картина в обществения транспорт на Израел е гражданството и зелените униформи да са заедно. Непрекъснато някой отива или се връща от домашен отпуск. Обемистите раници са в багажното отделение; на ушите – слушалки с музика, но в ръцете е неизменният еднометров автомат, готов за отбрана. Животът само привидно е тих, мирен и природата – леснодостъпна за всички. Страната е под постоянна угроза от съседите си и това не се забравя от никого, готовността е всеобща и постоянна, а вкусът към живота – горчив.
Гарите в Израел
са съвременни практични съоръжения, заградени с високи декоративни решетки, градинки, цветя и скулптури. На входа може да се купи билет за всяко направление от множество стенни автомати. Пропускателният пункт, обаче, е само един и е много добре охраняван. След щателна полицейска проверка със скенер човекът и багажът му минават през електронни вратички, отбелязващи на билета датата и гарата, после – веднага се попада на пероните. Текучеството на хора и влакове е голямо, затова и затвореният гаров салон е малък, а и в тази страна, където 350 дни в годината са слънчеви и приятни, предпочитанията са в полза на чистия въздух. Това е схемата на всички гари в страната – с минимум железопътни служители, засилена охрана и пълна автоматизация на комфортното пътуване.
Бързо – бързо, по за няколко минути, влакът изпраща старите и приема новите пътници, оглежда се в изключително живописния залив между Хайфа и Ако, пътува още по на север и се установява за дълга почивка в крайната гара – Нахария.
(((((((((())))))))))
Вече съм в сърцето на Северозападна
Галилея
Денят е в разгара си, нетърпението и любопитството ми скоро ще достигнат връхната си точка, понеже ми предстои да стъпя на най-северния край на средиземноморското крайбрежие на Израел – белите пещери на Рош ха Никра. Но за да се спусна под земята, автобусът ми първо трябва да изкачи тясното серпантинно шосе и превала, от който се открива толкова широкомащабен изглед, че за миг обхващаш целия Хайфски залив, до най-южната му точка. На метри съм от граничния контролен пункт с Ливан.
Тук романтиката е оцветена в блестящобяло – цветът на високите варовикови скали, потъващи дълбоко под водата, и в искрящосиньо – цветът на слънчевото море, втурващо се с рев под сводовете на пещерите.
Rosh HaNikra, ראש הנקרה, ИзраелРош ха Никра се превежда като „бяла глава”
И наистина пейзажът е единствен по рода си в Израел. Гледаш отгоре и сърцето ти замира: планинска насечена варовикова верига със скали, високи 70-80 метра, като кремава брюкселска дантела обрамчват остър нос. Пътешественици сравняват величествената красота на Рош ха Никра със Синята пещера на остров Капри. По хребета на този масив преминава границата с Ливан.
Тук планинската верига се състои от три геологични слоя, всеки с различна степен на твърдост. Най-горният е от твърд варовик и доломити. Средният – от киртон и мек варовик. Именно в този слой морските стихии в течение на векове са дълбали, оформяли, заглаждали, овалвали и творили с размах знаменитите галерии – пещери и ниши с множество вдлъбнатини. Отдалече личат в гънките на белите скали монументални причудливи фигури – природни скулптури. Те силно вълнуват въображението на поетично настроените посетители.
Най-долният слой е от твърд варовик и в по-голямата си част е под водата. Но там не може да се попадне веднага. Първо трябва да се спусна с кабинковия лифт до входа на пещерите долу и за няколко минути от високия бряг се открива изглед с необикновена красота. После попадам във вълшебен пещерен лабиринт, разпрострян в няколко направления, с обща дължина на естествените галерии 200 метра. В миналото единственият проход към тях е бил възможен само откъм морето и само най-смелите плувци са успявали да видят тяхната неповторима красота.
Сега обаче, за туристите с атракционна цел са прокопани още 200 м странични тунели с чаровни мостчета над водата, неочаквани амбразури с весели пръски, наблюдателни площадки, потайни ниши и скрити скамейки за съзерцание на природното тайнство. Тераси с перила, мокри илюминатори или плъзгави стълби водят нагоре и под водата. Тук човешката ръка се е намесила много дискретно – работил е добър светорежисьор. Удачно разположеното осветление, подводно и странично, още повече подчертава първобитната красота и млечната белота. Изглед – мечта за фотолюбителя!
Играта на светлините и сенките през различните часове на деня и поразителната акустика създават широка гама от картини, звуци и усещания при спокойно или бурно море. Неусетно си привлечен магично от това нереално зрелище. Сливаш се с безкрайното време, усещаш могъщата сила на водата и вечния вятър и мислено благодариш на добрия си шанс да дойдеш тук и възнаградиш очите си с този природен чар.
(((((((((()))))))))
Всъщност
Историята
отрежда незавидно място на Рош ха Никра. В библейската книга на Иисус Навин това място се определя като граница на заселването на израилевите родове, дошли в обетованата земя през ХV – ХІV век преди новата ера. Освен това в древни времена оттук е минавал пътят на търговските кервани от северните райони на Средиземноморието на юг – към Египет и Африка. Мъдреците от епохата на Талмуда наричат тези скали „стълбата към Тир”. Александър Македонски през 333 година преди новата ера просича тунел в скалите, за да мине армията му на юг след победата и завладяването на град Тир (в днешен Ливан). Съществуват древни документи и рисунки на пътешественици и богомолци, пътуващи за Божи Гроб, от които се виждат стъпала, изсечени в скалите за улеснение движението на керваните.
Първото шосе за моторизиран транспорт било прокарано от английската армия по време на Първата световна война. А по време на Втората световна война англичаните прокопали тук тунел, дълъг 250 м за железница, съединяваща Хайфа с Бейрут, за да превозят военното си оборудване от Египет на север. В годините на английския протекторат (1917 – 1948 г.) шосето по билото и железницата в пещерните тунели облагородяват това стратегическо място. После, по време на Войната за независимост, всичко това било взривено и почти унищожено от еврейските партизански отряди, за да предотвратят нахлуването на ливанската армия.
Сега за туристите 8-минутно филмче разказва за историята, географията, геоморфологичната структура и биологията на това прекрасно кътче. Например с изненада научавам, че наесен прелетните птици от Европа тук правят голяма почивка преди да отлетят още по на юг. А близкият едноименен кибуц, със съдействието на природозащитниците, е построил риборазвъдник, за да се нахранят и отпочинат от дългия път птиците. Тук в началото на лятото голямата кафява водна костенурка снася яйцата си в пясъка между скалите. След няколко седмици, при пълнолуние, излюпилите се костенурчета поемат първия си път към водата. Стада рядка порода моржове доплуват от ливанските брегове и също стануват тук с удоволствие. В пещерите видях прилепи, лястовички, чайки.
Красота, спокойствие, уравновесеност и синхрон на човека с природата – островче вечност, концентрирана в този снежнобял нос, забит в лазурно синьото море на Галилея.
Просължението:
Галилея, Галилея (Въведение и част втора: Монфор)
Автор: Галина Тодорова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Израел – на картата:
Израел
Ха,прекрасен пътепис.Никога не съм си представял, че в Израел може да има и такава красота.Очаквам продължението.А до там с какво летяхте, кажете моля, нещо за пътя до там.
WizzAir тази година пуснаха билети до Тел Авив, аз лично платих 95лв общо за двупосочен билет, който купих 3 седмици преди самото пътуване. За съжаление обаче в момента всички полети на WizzAir до Тел Авив (а предполагам и на други компании) са отменени…
Относно пътеписа – много ми хареса! Сега като го чета, много съжалявам, че не знаех за тези места преди да тръгна за Израел, за да ги включа в маршрута.
Четох някъде че са разрешили полетите до Тел Авив обратно – още преди няколко дена, забраната беше май за две дни само. Във всеки случай трябва да се провери допънително
Моя приятелка трябваше да лети до Тел Авив сега след няколко дни, но от Уиз им казаха да си сменят билетите с друга дестинация, защото полетът няма да се състои. Но сега погледнах на сайта им и наистина има билети и може да се купуват