юли 25 2014

Цари мали град

 Миналата седмица си направихме една раходка до Цари мали град край Белчин – днес ви представям кратък отчет за това пътуване. Приятно четене:

Цари мали град

В неделя ходихме до Цари мали град. Причините първо бяха – затоплянето на времето в София (което винаги ми докарва допълнителни нерви), задоволството на най-малкия член на фамилията от скорошно посещение там и желание да повтори (бяха ги водили единия ден от зеленото училище) и трето, че не е далече от къщи. Алтернативата беше Съевата дупка, но мене жестоко ме домързя да карам по магистрала него ден, затова избрахме посоката Бистрица – Железница – Ковачевци – Поповяне – Белчин, за да стигнем не толкова отдавна наново-откритата

крепост Цари мали град над село Белчин, Самоковско

Пътят от София е хубав, с изключение на минаването през селата Ковачевци и Поповяне, където все още има забележителни дупки, както и един очастък от 50 м преди Железница (посока София), където пътят е на сериозни бабуни. Останалата част е с нов асфалт, мантинели, завои, изкачвания и спускания – за едно приятно планинско шофиране.

с.Белчин, Самоковско

с.Белчин, Самоковско гледано от фуникульора за Цари мали град

Цари мали град се вижда още от Поповяне на отсрещния склон – най-лесно се забелязва правата линия на фуникульора, увенчан отгоре с крепост. За да стигнете до крепостта, трябва да минете през цялия Белчин (има достатъчно табели, няма да се загубите), за да стигнете до един от двата паркинга. Платени са, с цена от 3 лева/кола/ден. Ние спряхме на първия, защото пазачът ме предупреди, че на втория (малко по-нагоре) едва ли има места. Защото беше ПЪЛНО С НАРОД!

Цари мали град

Северната порта с едната от двете кули

От паркинга нагоре, води кратка пътека – то по-скоро е затворена улица – до долната станция на фуникульора, който трябва да ни изкачи до крепостта горе. Обстановката обещаваше приятно презивяване – направено е мерклийско, като всички тоалетни в района (вкл.и в заведението) са доволно чисти и … безплатни. Точка в плюс!

Белчин / Belchin, София / Sofija, 2025, BG

Точката в минус е, че фуникульорът е с капацитет 8 човека, което води до сериозна опашка пред касата, която опашка ние преодоляхме за около 45 минути. Според инвеститорите са били доста по-песимистични за успеха на начинанието си, защото са предвидили реално един асансьор с осем места, опериращ нагоре-надолу само с една кабинка, за разлика от обичайните фуникульори, които имат две, насрещно движещи се вагончета. Успехът на Цари мали град обаче просто изисква по-голям капацитет на изкачващото съоръжение.

Разбира се, има алтернатива и тя е една стръмна еко-пътека с дължина 1500 и максимална денивелация 33% (33 метра разлика по вертикала, на всеки 100 метра на по хоризонтала – или поне така мисля), която се изкачва за около 15 минути, но… аз съм с две жени, и още не съм измислил начин да ги убедя в подобно начинание.

Цари мали град

Грънчарство на „пазара“

Интересното е, че на горната станция опашката от слизащи беше не по-малка от опашката за нагоре, та по този повод вече имах достатъчно доводи да слезем пеша по нанадолнищито, когато се връщахме в края на деня. Пътеката е хубава, стръмна и романтична.

За най-мързеливите има и трети начин да се качите – с кола. Горе, зад крепостта има още един паркинг, до който води стръмен земно-насипен път. Т.к.съм голям противник на качването с кола до забележителности, когато има нещо по-интересно като вид изкачване, няма да ви кажа откъде да минете, за да намерите този „макадам“.

За да се чувствате прецакани обаче, мога да ви кажа, че цената за посещение на Цари мали град е една, независимо от начина ви на изкачване 😉 Долу си купувате билет и се качвате на фуникульорчето, а горе само само показвате билета на входа. Ако сте се изхитрили да се качите с кола или пеша, билета за вход си го купувате от касата на входа (там, където другите само показват билетите си). Във всеки случай само на горната каса можете да наемете екскурзовод или да си вземете аудиогид. Това е първото място в живота ми, в който мога да си взема аудио-гид на български! Което и направихме 🙂 (цените, работното време ще ги спомена в края на разказчето, за по-добра прегледност)

Цари мали град

Бой между „тракийци“

Цари мали град,

което подозирам, че е съвсем съвременно име (от последните 2-300 години) е частично възстановена крепост и кули, намирала се на това място в късната Римска империя – III – IV век сл.Хр. По моя преценка възстановката е направена с вкус, като в стените, които са малко надградени е оставена видима линия, за да се знае кое е реална останка, и кое е ново.

Нямах кой знае какви очаквания по отношение на усещане за бутафорност, характерна за много от този вид градежи (Царевец, или Охридската крепост), но в случая с Цари мали град е вложено умението, което прави разликата между „бутафория“ и „възстановка“. Тук нямам усещане за бутафорност.

Самата крепост е обърната на север, с гледка към Витоша, главната порта е оградена от две кули, в които е разположена археологическ експозиция. Тя също е направена с вкус и предполага спиране пред витрините с находки

Цари мали град

Униформа

Останалите стени са частично издигнати над нивото на археологическите останки, колкото да се види, че има стени, а и все пак, за да не могат да влизат хора без билет 😉

Южната (задната) част на крепостта също има останки от кули, но опреселено по-малки ит кулите при входа. Пазете си главите при качване по стълбите – успях да се халосам на едно и също място, както при качване, така и на слизане от едната ;). От другата страна на стената има ров.

Иначе вътрешността (двора) на крепостта е една приятна полянка с няколко големи дървета, хвърлящи спасителна сянка.

Не знам какъв е графикът и изобщо дали има график, но в този ден имаше възстановки на древни и средновековни бойни техники. Беше интересно, с изключение на женската демонстрация на боравене с лък. О нееее, мацката беше готина, че и красива и добре се гънеше с лъка, но… даже древните, когато са искали да кажат, че някое племе е напълно ненормално, са разнасяли срещу него черната пропаганда, че жените му са са с една гърда и/или даже са воини. Не деца, гейове е имало в древните армии, жени – абсурд. Всички са жени-воини са легенда, вкл. и Жана Д’арк (не, не споря, че не е е съществувала, а че е такава рядкост, че е станала легендарна личност и светица – т.е.напълно извънреден човек). Изобщо това много ми напомня един филм, в който Одисей (или Язон, или Орфей) беше чернокож. Не че в Древна Елада не е имало негри, но те са били роби все пак, а не легендарни герои, нито пък граждани. Малко реализъм на никого няма да навреди.

Пътеката към Цари мали град

Пътеката към Цари мали град

Бойните възстановки ми харесаха – за пръв път присъствам на подобен род представления. За утешение на читателките ни, които сега вече са приготвили бухалките да ме убиват за горните думи, ще ви кажа, че успях да снимам после голи войниците от представлението 😉

Освен бойните възстановки, наоколо бяха разположени и няколко сергии със сувенири – ние се уредихме с лично направена реплика от древна монета, но не успяхме да се уредим с лично направен глинен грънец – беше станало късно и грънчарката каза, че затваря сергията.

Цари мали град

Голи воини в съблекалнята

То наистина беше станало време да си тръгваме – както казах не ни се чакаше втори път на опашката за фуникульора, пък и пътеката вече беше нанадолнище, та за няма и 10 минути се смъкнахме до долу, където си направихме обяд със скара и салата. За тримата – три порции различна скара със салата с хляб – за 20 кинта. Човещинка 😉

И… както пише във всеки финал, на всяко съчинение на тема „как прекарах лятната ваканция“, си тръгнахме и прибрахме в София уморени и доволни 😉

Препоръчвам за еднодневна екскурзия от София или Пловдив. Всъщност и от Благоевград не е далече 😉 Мястото е с поне 100 метра над надморската височина на София, има сянка и е добро място за прекраване на жегите  😉

Край

Иво Ников е написал много добро описание на крепостта – изглежда сме били заедно през този уикенд в Цари мали град. Ето и работното време:

адрес: BG-2025 с. Белчин

GPS: 42.3499985, 23.3829994

тел.: +359  886 614814, +359  886 614 814 (Веселин Хаджиангелов)

email: carimaligrad@yahoo.com

web: http://www.carimaligrad.com/

Рабoтно време:

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник – четвъртък: 09:00 – 16:30
  • Петък- неделя: 09:00 – 17:30

Рабoтно време на фуникульора:

  • Сряда – Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-16:30

Цени: 4/2 лв (Възрастни/деца и пенсионери) Във вторник: безплатно, т.к.фуникульорът не работи и се катериш задължително пеша или с кола

Аудиогид – 4 лв наем плюс 10 лв депозит

Екскурозовод на български – 10 лв при поне 5 души група

Екскурзовод не на български – 15 лв при поне 5 души група (не е ясно указано 10/15 лв на човек от групата или цената е на екскурзовод, предполагам – първото)

Паркинг (долу в Белчин): 3 лв/кола за цял ден

 Послепис: една наша читателка се оказа, че участва в организацията на възстановките на боеве и ни остви програмата за всички предстоящи възстановки на линк http://calendar.badamba.info/

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Цари мали град”

  1. Teodora каза:

    Стойчо, мерсаж. Напоследък се възстановяват разни такива забележителности и е добре да се знае кое е бутафория, кое как си заслужава и прочее. Казваш, че имало доста народ. Мисля, че хората започват да усещат глад за история и култура. Остана и да се научим как да си я търсим.

  2. Иво Ников каза:

    Како един вид „местен“ да допълня малко.
    Един трик за по-бързо достигане с кола – когато наближите чешмата на входа на Белчин, поемете по пътя вляво от нея и след като достигнете малко площадче (след около 300 м), завийте вляво – след още 300 м сте на паркинга и няма нужда да обикаляте през цялото село.
    Има общо 3 пътя към крепостта – най-краткият започва от камбанарията на черквата „Св. Петка“, но е много стръмен – само за млади или енергични катерачи. Вторият е екопътеката, която започва при долната станция на фуникуляра. И третият е за автомобил – трябва да достигнете селските гробища и оттам надясно да поемете по черния път.
    Ако сте там през уикенда – потърсете в къщата етнографски музей екскурзовода бай Митко – той е доста начетен и сладкодумен и ще ви даде пълна информация за всичко. Добре е да посетите и реставрираната черква „Св. Петка“ – там има хубава експозиция от икони от Самоковската школа.
    Ако сте фенове на „100 туристически обекта“ и имате от новите книжки – носете си я. Крепостта е включена там. А на горната станция на фуникуляра можете да си вземете и възпоменателни монети от автомат (един от малкото подобни у нас).
    За любителите на по-дълги разходки – поемете по черния път зад крепостта и след 800 м ще стигнете реновираната ловна хижа (там при подходящо оборудване можете да си направите пикник тип „чушка-пръжка“), а още по-нагоре по пътя достигате до м. „Св. Петър“ откъдето се открива чудесна гледка към Рила и с. Клисура – може да се продължи с него, но само с високопроходим автомобил.
    И за финал – ако се сетите да си вземете съдове, чешмата на входа на селото е с 2 чучура – единият е с „букова“ вода от планината, а другият – с минерална вода, извадена от 1500 м.
    Като добавим и минералните басейни пред селото, това си е чудесна дестинация за уикенда (ваче има и къщи за гости, така че е възможно да се нощува в селото).

  3. Стойчо каза:

    Стръмната пътека не можах да я видя, въпреки, че някъде мернах табела

    Много благодаря за добавките! 🙂

  4. Анжело каза:

    „Изобщо това много ми напомня един филм, в който Одисей (или Язон, или Орфей) беше чернокож.“ – Орфей! (http://www.imdb.com/title/tt0217579/?ref_=fn_al_tt_2)

  5. Стойчо каза:

    Родопчанче 😉

  6. Rossie A. каза:

    Миналата есен отидохме до там. Естествено уцелихме почивката на релсовия лифт, но понеже оставаха 20-тина минути решихме да изчакаме. И така чакахме още час и половина, защото работниците се бяха запиляли по заведенията. За мен си беше бутафория, макар и не така очебийна като Царевец, например. Всъщност за сина ми голямото забавление беше въженият мост след крепостта.

  7. В.Николаев каза:

    Ние отидохме до Цари Мали Град в събота (09.08.2014), но се оказа, че не можем да влезем, защото си водехме кучето – 1.5кг чихуахуа, което се събира в дамска чанта. Като видях размера и капацитета на фуникуляра и скоростта на обслужване, май скоро няма да отида отново. Още повече и сред цялата тълпа туристи и бутафорията.

  8. Васил каза:

    Николаев, разходките са за се разхождате, а не да возите по асансьорите кучетата си и , с извинение, да осират и опикават навсякъде.

  9. […] Започнато е строителство на исторически комплекс „Ахелой-917“ в местността „Стролата“. Ще бъде разположен върху 8 дка. Ще включва стени, бойници и църква. Вероятно амбицията е да се повтори успеха на Цари мали град. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version