февр. 23 2009

„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днешният пътепис ще ни отведе в сръбската част на Босна и Хорцеговина. Доайенът на нашия сайт, Симеон, разказва за празнуването („слава“ на сръбски) на покрвовителя на семейството на негов приятел (който пък много добре знам, че един от феновете на нашия сайт:-). Симеон освен това се запознава и със самия Емир Кустурица наживо, за което ще прочетем в пътеписа! И така — да се разходим с кола до Република Сръбска в Босна и Хрецеговина — приятно четене:

„Слава“ на семейство Пешут

Република Сръбска, Босна и Херцеговина

В Сърбия не празнуват именни дни. Но всяко семейство от векове си има свой празник „Слава“. За семейство Пешут от градчето Льюбине, югоизточна Босна и Херцеговина това е 19 януари денят на Св. Йоан Кръстител.

Моят приятел, сърбинът Зоран Пешут, гражданин на света, сега — на София, открил ме във Форума, ме покани да идем при баща му на „Слава“. Тръгнахме на 18 януари рано от София. Снощи късно се върнахме.

Ще се опитам да разкажа.

В Босна при Брко.

Това кратко пътуване в Сърбия и Босна и Херцеговина не е атрактивно като пътеописание. С малки изключения тези 1600 километра отиване и връщане София до близо Дубровник пътят съм го минавал.
Сега седя отдясно от шофьора Зоран и насъбрах километри като „навигатор“ колкото за цял живот.
Вълнуващо беше пътуването ми с влак от Бургас до София — за пръв път от 18 години! Няма купета, нови седалки…билетът за пенсионер — колкото за кило свински врат.

Целта на пътуването – Любинье в Република Сръбска (Босна и Херцеговина)

Организирахме се добре. Зоран е предвидил всичко за сняг.(Като бяхме вече до асансьора, жена му ни донесе…веригите). В 6,00 в неделя 18 януари отлепихме от кв.“Света Троица„. Граничари и митничари на Калотина се сменят в 8,00 и трябваше да стигнем по-рано.
Зоран завързва беседи с граничните, сякаш допреди малко са яли-пили и се познават силно.
-Добар дан.
-Свакой дан.

След два часа бяхме на първата „Viva“ след Ниш за по едно кафе и чаша спомени. OMV-етата в Сърбия са правени по-късно и са по-модерни. Купуват се Борба, Политика и Утрински вести. Всякакви кисели води и течни кефири.

Авторът задълбочено чете „Политика“

Гост съм и за све плати Зоран. Името му иде от Зора. Това е малко преди изгрев слънце и той си го превежда на английски Before the Morning, а в Босна мохамеданите му казват Сабахудин. От сабах — сутрин. Целите, нанизани по пътя ни са три:

-Посещение на една тетка в района на Крагуевац
-Преспиване в Дървен Град. Там сме ангажирали стаи.
-Градчето Льюбине, където живее баща му.

Минаваме железния мост на река Велика Морава в град Чуприя

1. Градчето е Ягодина в долината на Велика Морава.

Тетката и стрикото живи-здрави. Шкодата в гаража, пенсиите им достатъчни, апаратът мери кръвното с японска точност. Мерят и моето, докато ни куват српско кафе. На масата изникнаха ракиени чашчици, значително по-големи от напръстник и срамно малки за руснак. Пихме по една „за подобрение на кръвообръщението“. Замезваме със специално приготвените за Зоран сладкиши.

Тримата пенсионери на сутрешно кафе и сутрешна ракийка

2. Слизаме на юг към Крагуевац.

В този сръбски Детройт — тук е заводът „Застава“, който а-ха да почне дъ бълва нови модерни „Фичи“, ама нещо не стават работите с Италия — няма обиколен път и влизаме в центъра.

GPS-ът ми е зареден с нови карти от Добрин и в града чудесно ориентира шофьора: къде има аптеки, супермаркети, автосервизи. А как да излезеш в посока Чачак — малко по-мъчно.

Добре, че Зоран знае пътя наизуст. Показва ми местата, където немците са разстреляли за един ден 8000!!! Сърби, включително учениците от една гимназия, за да отмъстят за 80 убити немци. За един немец — 100 сърби е била оценката на суперчовеците.

Цело село црно бело — Бумбарево Село

Минаваме през село Бумбарево бърдо.

Тук всички са „навиячи“ на „Партизан“ и в центъра над пътя е опънат транспарант „Цело село црно-бело!“ Футболният екип на отбора е черно-бял. Още едно село малко встрани от пътя е ежегоден център на състезание на духовите оркестри от цял свят. Зоран ме зареди със сръбски филми за всички по-значителни неща, които виждаме, или трябва да знам. А който не разбира от сръбски филми — от живота не разбира. Ништа!

3. От Чачак нататък и аз го знам пътя.

След града си правим снимки край замръзналото езеро, където в плаващия ресторант преди половин година пих „Пиво йелен“.

Ех, когато беше лято тука пих Йелен пиво, а сега всичко е замръзнало

Край манастирите — байпас. Бързаме за Ужице, откъдето на няколко километра южно от града е разклонът: в ляво за Златибор летен и зимен курорт. Нещо като Юндола като природа. Надясно е нашият път към Кремна и Мокра Гора. Миналата година, като се заблудих из горски пътеки на Тара, Кремна ми беше мечтаният изход от лабиринта. („Изходът от лабиринта се оказа вход в ада“, си припомням поговорката, защото като се добрах до спасителната бензинска станица, а газът ми свършваше, токът бе спрял. „Нема струй!) Добре, че е надолнище. Съвсем близо вече е.

4. Дървен Град

Седмица преди да идем (до 13 януари) се е състоял Вторият филмов фестивал Кустендорф 2009. Разбира се, под председателството на Професор-доктора по Антиглобализация Емир Кустурица.

Мечавник, Кустендорф, Дървенград — селото на Емир (Неманьа) Кустурица

5. В предишния си пътепис писах доста за Дървен град.

Още някои неща: Запознах се с братовчеда на Зоран, архитект, проектирал и построил първата вила на Кустурица край Сараево в 80-те години. Емил е роден в муслиманско (така го произнасят по сръбски) семейство и Зоран-2, архитектът, наричан за кратко Чале, налепил по вилата светло-зелени плочки — любимият цвят на чалмалиите. Мислил е да угоди на стопанката, която взел за бошнячка. Че като се дигнал скандал, като се зъкъртили фаянси и террракоти… Тя си била сръбкина!

Яка Волга

Емир е приел християнството — върнал се е към него след 300—400 — преди десетина години. Изчаквал е да се спомине майка му, муслиманка. Тя не би приела такова вероотстъпление.
Сега Кустурица е персона нонграта в Сараево, заради смяната на вярата си. Затова е грата в целия останал свят. Особено във Венеция и Кан.
Попитах Чале дали не е проектирал той Дрвения Град.
-Че на кого би доверил Емир такъв проект? Всичко си е съчинявал сам! И църквата и затвора и хотелите.

Сега недалеч от местността Мечавник, дето е Дрвен Град, е построена ски-писта с лифт и първите в Сърбия оръдия за сняг.

Неотделима част от Мокра Гора е теснолинейната ж. п. линия.

Достроена не без помощта на Кустурица. В редица филми е и действащо лице. В „Живот е чудо“ отчаян герой ляга на релсите и чака влака да го сгази. Влакът, обаче, спира не заради него, а защото прословутото инат магаре е застанало на пътя на локомотива. В друг филм немци, или усташи теглят упоритото животно, което не помръдва и, като се скъса въжето, падат отчаяни по гръб.

6. Понеже е зима,

и сме резервирали стаи, ни водят точно в „нашите“, в които от сутринта работи централно отопление. Във ваната вече има гумена запушалка и не се налага да затварям с чорап. Зоран е превел моите „опуси“ за Югославия, и май че са ги чели вече. Сръбският сайт за путописи се нарича Gdestinacija. Без „G“ си е обикновена дестинация. Навсякъде специфичното сръбско усечанье за хумор…

Един свитък получи и Емир Кустурица. Но за това по-нататък.

В малката хотелска стаичка има три стационарни телефона. Да позвъните, докато пишете писмо на бюрото, до възглавницата ви, ако се излегнете и третият телефон — най-практичният — докато си седиш на онова заветно място — без да ставаш, телефонът е на разстояние 7—8 отрязъка тоалетна хартия.

Сладка закуска за Симеон и не толкова сладка за мен (Зоран)

7. В хладилника-минибар постойе (има):

две малки бутилки вино, две също малки, със сок от малини, ягоди, къпини — всичко що расте наоколо и е производство на „Еколошка револуция“ Дрвен Град. На етикетите — Или Че, или самият Кустурица.

8. Във всички кафенета, сладкарници, закусвални и ресторани

во Града продуктите са Еколошкочисти! Ако искате да пиете Кока кола, Спрайт и други подобни — носете си! Но няма да ви гледат с хубаво око. Тук е антиглобално место!

9. За вечеря Зоран поръчва плескавица и вешалица.

Пием „точено“ Йелен пиво. За ракията помолихме някаква туршия и ни донесоха зелка с размер на хандбална топка, така тънко нарязана, както и аз не мога. Олио, едро смлян червен пипер.. Колко му трябва на човек?
Ако искате зеле колкото топка за хандбал да знаете играта е Рукомет. Волейболът е Отбойка, баскетболът е Кошарка, а футболът Ногомет… Топка е лопта.
Зоран безнадежно полюбопитства при келнера не е ли идвал случайно Кустурица тия дни насам. Че му нося едно ДВД филм за Че Гевара, който мислех да оставя на библиотечния рафт.
-Па он йе некад овде…

Не бях си изпил втория „Йелен“ и Зоран рязко стана и доведе на нашата маса Самия НЕГО!

(бележка на редакцията: ако някой не е разбрал — става дума за самия Емир Кустурица!)

Представи мене, аз нега и побъбрихме. Откъде знам за нега, ща мислим за филмите му и ваопште? Рекао сам дека мислим да йе голем редител (режисьор). Голем, защото за живите не се казва Велик! Търсят го и други хора. Зает човек. Пита нали и утре сте тук? Видимо се!
И „когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата“. Във вид на фотоапарат „Сони“. Какъв каманяк, облаци и снегове изфотографисах, а снимка са нега не направихме!
Пак ще се идва. Сутринта тръгнахме рано, а „звездите“ сигур стават късно. Кренули сме за Льюбине.

10. До границата с Босна и Херцеговина (БеХа)

е пет-шест километра. Граничният пункт е като вход в някое ТКЗС. Един-два фургона, където влизат „при компютъра“, но Зоран подозира, че там им е тетрадката за отчет на преминаващите. Пак същото -Добар дан! — Сваки дан! И се връзва причене като между роднини. Щом живее во Бугария, не знае ли за българския доктор Мишо Николов. А онзи е личен приятел на Зоран. Този български лекар-хирург е имал успешна практика в САЩ. През 1992 като се почнал търкалът в Югославия, вижда че се записват хървати, бошняци да се връщат и се бият. Докторът веднага се изнесъл в Сърбия и БеХа на страната на християните. За 16!! години спасил много ръце и крака, и цели хора. Знаят го и почитат на една територия като половин България.
-А, Докторът!?
Сега живее в Луковит.

Пред манастира Добрун до Вишеград

Близо след границата вдясно е манастирът Грачица. От сръбските православни манастири, след като са шетали турци, усташи, немци, муслимане е останало по половин църква, четвърт камбанария. Сега всички са обновени изцяло.

Отиваме до църквата, където двама млади попа служат литургия и причастяват вярващите. На 18 януари тук е Йордановден. На едно място далеч от град и село имаше петдесетина души. Получаваме поръсване с метличка от босилек и палим свещ. В Сърбия и Русия жените влизат в черква само със забрадки.

Барба и Фичо;-)

11. Миналата година, като стигнах Горажде, се отбих в Пале за нощувка.

И от там в Сараево. Сега Зоран „вози“ през Србинье и Гацко. Печелим километри.

В Горажде вземаме на „стоп“ един бошняк. Разказва за участието си във войната. Горажде е вклинено в Република Сръпска и сърбите са били решили да изселят от този град всеки, който остане жив от четиригодишния непрекъснат обстрел. Малко не са успели, малко са им пречили поставете на ООН, но им се е разминало на горажденци.

Купуваме от малкия „супер“ течни кефир и пак Зоран случва на „роднини“ сред продавачките в бакалията. Мен навсякъде ме представя като безгрижен бугарски пензионер, обиколил не веднъж тези земи…

Страшна машина с опасен водач в босненски планини

12. Планината става висока, завоите стръмни, но сняг — само по върховете на баирите.

Минаваме един превал, за който има сръбска дума, означаваща всичко гадно на този свят. И на онзи. Баш на превала встрани от пътя на една могила голям бетонен паметник. Тук сръбските партизани са дали голям отпор на германците. Не партизански набези — с танкове, оръдия миномети — истинска война. Наоколо няколко позападнали хотели и почивни станции. Тук е идвала да се кълне в Тито и Маркс неговата омладина.

13. Спускаме се от планината и завиваме на север в посока Мостар.

Това е най-прекият път до Льюбине. В Сърбия не видях планина с вулканични скали. Навсякъде варовик, пещери, понори. Скоро спираме до малък параклис. Паметна плоча. Тук бошняците-муслимани са хвърлили в пропастта — хвърлиш камък — дълго ехти неизвестната дълбина — 135 сърби. По чудо са оцелели осем. През петдесетте години са извлечени костите и погребани в параклиса.

Понор в Босна

Немците са намерили идеални помощници в лицето на фашизоидните Усташи от Хърватия. Те, пък, пък наемали за по-черната работа муслимани, като им „подарявали“ земите и къщите на убитите каури (неверници, гяури). В резултат за четири години са убити 800 000 сърби! Хърватите протестират — били са 600 000! Ако приемам среднопризнатите 700 000 — малко ли са?

14. Като наближихме Мостар, стигнахме градчето Столац.

Тук трябва да свием на ляво и вече е съвсем близо Льюбине. В Столац живеят само хървати и бошняци. Католици и муслимани. Живеят в две махали, и като масло с вода, не се смесват! Всеки си има свои магазини, кафенета и е немислимо друг да пазари при чуждите. Често се случват побоища „на битова почва“.

За малко да заспим

Пътуваме непрекъснато в Република Сръбска — съставна чат от БеХа.

Собствено Сърбия се нарича Република Србие и, ако на табелата за името на селището, изписана на латиница отгоре и дублирана на кирилица долу, надписът на кирилица е зацапан, значи — селището е или бошнячко, или хърватско. Желязно правило!

  • Връщаме се десетина километра на югоизток и сме в низината на Льюбинска општина. Населението на градчето се е променяло количествено. Дали ще го наричат град, или село — все тая. Важното е било да е Обштински центар! И си е.

  • П. П. Водих си малко записки. На хартия и диктофон. Не мога да намеря нито едното, нито другото. Затуй предоставям на Зоран да коригира след мен грешките, за което му благодарим…

Продължението:

„Слава“ на семейство Пешут (2)>>>

Автор: Симеон Тодоров

Снимки: Симеон и Зоран


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина”

  1. Rositsa каза:

    Господин Тодоров, фенове сме ви – и съпругът ми, и аз. Много съм впечатлена от таланта Ви за „ползване“ на езици – нищо, че Вие самият се определяте като „любител“. Намирам Вашите текстове за изключително стилни, богати и многопластови. Успех в пътуването и адреналин в писането!

  2. Зока каза:

    Стойчо.

    Не си „боднал“ правилно стрелкичката на Google maps.
    Ще объркаш хората. ;-))

    Успех !

  3. Стойчо каза:

    Гуглето на това място намира Любине – пък аз него зададох като цел? Или има две Любинета?

  4. Зока каза:

    Това нашето е Льубинье (Љубиње, Ljubinje), намира се между Мостар и Требинье.

  5. Стойчо каза:

    Е, Любине се различава от Любинье – сега вече трябва да е точното Любинье:-)

  6. […] в Босна и Херцеговина. Вече видяхме как той се запознава с Емир Кустурица в Дървен град, а сега ще продължим из Херцеговина. Приятно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version