юли 16 2014

По югозападния бряг на Света Гора – Атон

Днес, мили мои, ще направим едно чисто мъжко пътешествие (дами, не бягайте, наистина единственият шанс е да го прочетете, защото става дума за пътуване из Атон!). Радомир ще ни покаже манастироте и скитовете по югозападния край на Света гора.

Приятно четене:

По югозападния бряг на Света ГораАтон

Манастир Грегорият – Дионисият – Свети Павел – Неа скити – скит Света Анна – скит Продромос

Манастир Грегорият, Атон

Манастир Грегорият, Атон

Манастир Грегорият, Атон Манастир Грегорият, Атон Манастир Грегорият, Атон

Манастир Грегорият, Атон

Манастир Грегорият, Атон

На сутринта тръгваме за манастирите „Дионисият“ и „Св. Павел“. По пътеката покрай брега на морето след около час виждаме манастира

Дионисият

И той е построен върху крайбрежни скали на 80 метра над морето. От пристанището до него води широк каменен път, който се вие и ни се вижда безкраен. Как да е – ето ни пред манастирските порти. И тука мястото върху скалите е малко и манастирът почти няма двор. Влизаме в приемната на втория етаж. Има доста новопристигнали гърци, които са насядали и пият кафе. Веднага ни обръщат внимание и следва традиционната почерпка. Сградата е новоремонтирана, всичко е много добре направено. Предлагат ни да останем да преспим, но ние само ще разгледаме манастира и ще продължим към „Свети Павел“.

„Дионисият“ носи името на основалия го около 1370-74 г. монах Дионисий, родом от с. Горенци – Костурско. Помощ за построяването на манастира получил от брат си трапезунския* митрополит Теодосий. За целта Теодосий измолил пари от трапезунския император Алекси III Комнин, който е подарил и чудотворната икона на Божията майка, наречена „Акатистна“. Наречена е така, защото през 626 г. константинополският патриарх Сергий прочита пред нея за първи път Богородичния Акатист** като благодарност за победата над аварите, нападнали града. Тази икона била открадната в 1595 г. от пирати. На капитана се присънва сън и той, изплашен от него, решава да върне иконата на манастира. Върнатата икона започва чудно да благоухае и впечатлени от това, част от морските разбойници се замонашват. Разхождаме се и разглеждаме постройките. Главният (съборен) храм е посветен на Рождество на свети Йоан Предтеча и затова празнува на 24 юни/7 юли. В десния му кораб се намира изображение на молдовския воевода Петър с децата му и с ктиторски надпис. Зет му Александър също е между дарителите и с жена си Роксандра подаряват известната икона на Св. Йоан Предтеча от XVI в. Манастирската трапезария е също богато и красиво изографисана с дарените средства от воеводата Петър. Към манастира има ризница, съхраняваща богата и красива сбирка от култови предмети: съдове, обкови, кръстове. В малкия двор има и часовникова кула. Много е спокойно и приятно, но трябва да продължим.

Пътеката минава през малкото манастирско гробище. От едно прозорче на костницата му ни „гледат“ черепи на отдавна починали монаси. На челото на всеки от тях е написано името на живелия някога Божи служител. Малко е страшно, но това остава от нас – едно име и няколко кости.

* Трапезун – сега Трабзон. Град на черноморския бряг на днешна Турция.

**Акàтист – (гр. akáthistos) църковно хвалебствено песнопение, по време на което се стои изправен.

Манастир Дионисият, Атон

Пред „Дионисият“

ионисият, Атон

Часовникувата кула в „Дионисият“

Продължаваме по пътеката, която се движи успоредно на брега на морето, и след около час и половина сме на пристанището на

Свети Павел

Манастирът се намира на ската на планината и ни трябват в горещия следобед още 20-30 минути, за да се изкачим до него. Най-после влизаме в прохладния му двор. По широкото дървено стълбищестигаме до първия етаж. Отляво се виждат кубетата на съборния му храм „Сретение Господне“. Храмовите му празници са два – на 2/15 февруари Сретение Господне и на 28 юли/10 август – деня на Св. Павел Ксиропотамски.

Широката стая за прием на поклонниците е обзаведена с красиви старинни мебели. Няма никой. Време е за следобедна почивка. Излизам на балкона и под мене зейва дълбока пропаст! Под мене има поне още три застроени етажа върху наклонения стръмен терен. Морето блести като огромно синьо огледало. Сядаме да си починем. Разглеждаме и старите фотографии, окачени на стените. Аз отивам да видя тоалетните. Всичко е чисто и модерно. Има и душове с топла вода. Връщам се, но Иван е изчезнал! Откривам обувките, му пред една от стаите. Стаята е голяма и модерно обзаведена с три легла. Имаме по два пешкира, чехли и джапанки за баня! До леглата – нощни шкафчета. Направо сме като в модерен хотел. Няма само телефон и телевизор, но и за какво ни са. Изкъпвам се и съм готов за вечерня.

Манастирът е в руски стил. Той е последният по това крайбрежие на полуострова, но за сметка на това е най-големият. Според едно предание е издигнат от Павел Ксиропотамски през X в. През XII в. загубва самостоятелността си и е скит на манастира „Ксиропотам“. През 1309 г. е унищожен от каталанците. В 1360 г. е даден на сръбските монаси Герасим Радоний и Антоний Пигас. Оттогава е обитаван от сръбски и други славянски монаси и даряван от царете им. Щедър дарител от това време е и деспот Георги Бранкович. Неговата дъщеря принцеса Мария*, съпруга на султан Мурат II, предава на манастира завладените съкровища на византийските императори. Между тях са и поднесените от тримата влъхви царски дарове на новородения Исус – злато, ливан и смирна**. Желае да направи това лично и слиза на пристанището му. Пред манастирските стени чува гласа на Света Богородица, която строго й нарежда да си върви и да не нарушава забраната за посещаване на Света Гора от жени. Разтреперана оставя даровете пред вратите му и веднага си отива.

През 1902 г. избухва голям пожар, а през 1911 г. е силно наводнен от поройни дъждове. Постройките му, включително главната църква, са сравнително нови – трапезарията от XVIII в., а останалите корпуси от XIX и XX в. В манастира се е намирало прочутото „Четириевангелие“ на „книголюбивия“, както го нарича синът ми, български цар Иван Александър. Сътворено е през 1355-1356 г. от монаха Симеон. Съдържа текстове от четирите евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан върху 268 пергаментови листа и е богато украсено с 366 красиви цветни миниатюри. Наследява го цар Иван Шишман и при завладяването на България от Османската империя е пренесено в Молдова. Там по-късно го откупува войводата Александручел Бун (Александър Добрият). След това следите му се губят. През XVII в. е записано в регистрите на „Св. Павел“. Лорд Роберт Кързън посещава през 1837 г. манастира и прави щедри дарения.Като ответен жест игуменът – българин – което показва, че по него време болшинството монаси там са били българи (!) – му предлага да си избере подарък. Лорд Кързън избира тази прекрасна книга и още едно евангелие, наречено „Видинското“, и ги отнася в Англия. В 1917 г. дъщерята на лорда, баронеса Зауш, подарява цялата му колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей. При създаването на Британската библиотека през 1973 г. тези две евангелия преминават към нея и затова то се нарича още „Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър“. Така този особено ценен паметник на културата е бил съхраняван при идеални условия и сега е в прекрасно състояние. То е наша национална гордост и не бива да съжаляваме, че е извън страната ни. По стечение на обстоятелствата Четириевангелието е спасено както от пожара, така и от наводнението, при които, ако не унищожено, то най-малкото е щяло да бъде силно повредено. Проф. Богдан Филов е първият учен, който през лятото на 1925 г. го изследва и го прави достояние на науката.

В манастира се пази чудотворната икона на Божията майка, която принадлежала на Теодора, съпругата на византийския император Теофил. Императорът, фанатичен иконоборец, заповядал да хвърлят иконата в огъня, но тя не изгоряла.

Излизаме пред входа на манастира, където има беседка за пушене. Спряла е голяма и съвсем нова пожарна кола. При предаването й на манастира ще се извърши служба за освещаването й. Хубав и полезен подарък от Гръцката държава. Само дано не става нужда от него! Иван намира телефонен автомат и се обажда в Пловдив. И тука не се чувстваме откъснати от света. Срещам се отново с Петър от Пловдив и сина му Димитър, който е послушник в „Зограф“. Запознахме се още там. Младежът е завършил Пловдивския университет и след това е решил да се замонаши. Петър се е изкачвал два пъти на Атон и го разпитвам за пътя до върха. Правим си няколко снимки из красивите околности.

Следва служба, след нея трапеза в красивата трапезария, а после заспиваме в меките и чисти легла.

*Мария Бранкович (1412-1487г.), издействала султански ферман за пренасяне мощите на Св. Иван Рилски в 1469 г. от Търновград в Рилския манастир.

**ливан и смирна – благовонни смоли от дърветата Boswelliacarteri, съответно Commiphoramyrrha. Ценели са се наравно със златото.

Манастир Свети Павел, Атон

Пред „Свети Павел“

Сутринта се събуждаме бодри и окрилени от хубавото време. Ще продължим надолу към носа на полуострова. След около час виждаме и

Неа скити – Новия скит

Оставяме раниците си на разклона. Нагоре стръмно се изкачва пътят към скита „Света Анна“, а надолу се спуска към селището. Новият скит „Рождество на Света Богородица“ е основан в 1760 г. и е към манастира „Св. Павел“.

Новият скит „Рождество на Света Богородица“, Атон

Новият скит „Рождество на Света Богородица“

Има вид на селище с архитектура от края на XIX – началото на XX в. Виждат се кубетата на две църкви. Решаваме само да се отбием за кратко. Откриваме табела, която сочи къде се намира архондарят. Тръгваме по уличките и скоро намираме къщичка в хубав двор. Посреща ни с усмивка възрастен монах. Черпи ни с баклава и чаша студена вода. Говори на нещо смесено между македонски и сръбски, но добре се разбираме. Може би е от Гръцка Македония или Беломорието. За всеки случай питаме може ли да преспим, ако на „Св. Ана“ няма място.Казва ни, че в „Неа скити“ има много работници по реставрацията и строежите и няма да може. Да не се тревожим, на „Св. Анна“ ще ни подлонят. Сбогуваме се любезно и се връщаме на разклона. Нарамваме раниците и поемаме по стръмния път нагоре. Много е стръмно, ама няма как. Постепенно пътят се стеснява и продължава като пътека. Изкачваме се по склона и най-после пътеката „поляга“, макар и не много. На места се движим върху изграден сух зид към склона – толкова е наклонен и скалист, че не може да се изсече пътека. Минаваме през нещо като параклис, пак изграден от плоски камъни без хоросан или друго свързващо вещество. Срещу мен по пътеката се задава възрастен човек с две щеки. Има голяма бяла брада, но не е монах. Заговаряме се и се оказва поклонник от Германия. Успокоява ни, че сме на средата на пътя, но нагоре не е толкова стръмно и трудно. Продължаваме и след повече от час от тръгването ни от „Неа скити“ виждаме

Скит „Света Анна“

Намира се на малка площадка високо над морето. Над него на склона като лястовичи гнезда са накацали малки къщички с по една-две стаички, където живеят монасите му. По време на трудното изкачване съм съблякъл ризата си и сега трябва отново да я облека. Тъкмо съм свалил раницата си и иззад завоя се задава монах. Като ме вижда по потник сурово ми се скарва. Правя жест на извинение и бързам да се приведа в приличен за Света Гора вид.

Скит „Света Анна“

Изглед от „Света Анна“

Скит „Света Анна“

Приемната за гости в скита „Света Анна

Току зад завоя е входът към двора. Влизаме и се озоваваме на красива тераса, обградена с няколко постройки, но с открит изглед към морето. Много е красиво. Няма никой и се разполагаме в малката беседка. До площадката има една едноетажна дълга постройка със стаи за поклонници, накрая на която се намира малка църква, магазинче за сувенири и под тях е трапезарията. От другата й страна е съборната църква с приемната за гости. Под площадката се намират тоалетните помещения. Както навсякъде са чисти, но няма топла вода.

„Света Анна“ е един от най-старите скитове в Света Гора. Смята се, че е основан по същото време, когато Св. Атанасий Атонски строи „Великата лавра“, но през X и XI в. е имал друго име. След това е запустял. В 1680 г. е издигната централната църква „Успение на Света Анна“ – майката на Дева Мария. Заслуга за това има Константинополският патриарх Дионисий, който е живял в него. Оттогава и носи името „Света Анна“. Монасите му се грижат и за отшелниците, обитаващи пещерите накрая на полуострова, като разделят с тях скромната си храна.

Оттук се тръгва и за трудното и продължително изкачване на връх Атон – 2033 м. Първият ден трябва да достигнете височина 1600 м., където да пренощувате в предверието на намиращата се там църква. На следващата сутрин посрещате изгрева на слънцето на върха и се връщате обратно в „Света Анна“.

По пътя от пристанището, който е по-скоро стълбище отколкото пътека, се задава керван от мулета. За първи път срещам домашни животни по манастирите! Мулетата са натоварени с багажа на пристигащите гости: 5 германци и едно русначе – Слава. Веднага се заприказваме на руски. Слава утре смята да ходи на върха и казвам това на Иван. Единият от германците, който им е нещо като водач, говори гръцки. От върха слизат трима яки мъже. И те са немци. Тръгнали са оттук рано сутринта и се връщат същия ден! Като ги виждам как се строполяват на пейките, разбирам какви усилия им е коствало. А са на около 35 години! Къде ще се меря с тях? Мисълта да ходя на върха буквално ми се изпарява.

Показват ни главната църква на скита. Тя се намира в постройката, където е и приемната стая. На втория етаж има, както научаваме по-късно, стая за преспиване на гости. Църквата е в процес на голяма реставрация. Изградено е скеле, но въпреки него можем да се насладим на богатата й стенопис и красив иконостас.

Вечерната служба е в другата, по-малка църква. Службата води престарял монах. Може би вече е близо до 90-те си години. До царския й трон има множество снимки на деца. Те са донесени от благодарните им бащи, които са се молили тук преди раждането им. Следва трапеза с голяма купа нахут, плодове и зеленчуци. Както навсякъде и тук много ни се услажда.

Като източноправославни ни настаняват тримата със Слава в стаята до главната църква. Останалите са в новите стаи в другата сграда. Иван и Слава се готвят да станат рано и да ходят на върха. Аз или ще ги чакам тук, или ще пътувам с моторницата до „Великата Лавра“, където ще се срещнем.

Събуждаме се към 5 сутринта. Времето не е подходящо – ниска облачност и ситен дъжд. Двамата обсъждат какво да правят, а аз се правя на заспал. Постепенно настъпва утрото и гостите се събираме в приемната, където има кафе и сухи курабийки. Дъждът е престанал, но облаците си стоят и не е чудно пак да завали. Ние със Слава ще пътуваме до „Великата Лавра“ с моторницата, която трябва да спре малко преди девет долу на пристанището. Иван решава да измине дългия преход дотам пеша. Разделяме се към осем, когатосъс Слава нарамваме раниците и тръгваме надолу към пристанището.

Holy Skete of Saint John the Forerunner 630 86, Гърция

Моторницата пристига навреме. Помагат ни да се качим по тясното мостче, плащаме и се настаняваме близо до прозореца в салона за пътници. Пътуването е кратко, около 30 минути, но интересно. Минаваме покрай носа на полуострова и завиваме от другата му североизточна страна. Това е великата Атонска пустиня! По брега има много пещери, в някои от които в уединение живеят отшелници. За храна разчитат на природата и на монасите от „Света Анна“. Едва към края на пътуването виждаме някаква по-голяма постройка. Това е

румънският скит „Продромос“ – „Свети Йоан Предтеча“

След него е и пристанището на „Великата Лавра“.

Продомос, Атон

Румънският скит „Продромос“ – най-далечната обител в Света Гора

Метохът („Конакът“) на „Зограф“ в Карея и връх Атон – 2033

Метохът („Конакът“) на „Зограф“ в Карея и връх Атон – 2033

Автор: Радомир Парпулов

Снимки: авторът

Пътеписът е взет от книжката на автора Радомир Парпулов „Атон. Пътеводител“, II-роиздание, УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2013 г. и предоставен от автора за публикуване и в нашия сайт. В книжката са включени поклонническите му посещения на двадесетте Светогорски манастири и четирите най-прочути скита в периода 2002 – 2013 г.

Други разкази свързани с Атон – на картата:

Атон



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “По югозападния бряг на Света Гора – Атон”

  1. Цветан Димитров каза:

    Благодаря ти Радомире за споделеното!

  2. vladimir1974m2 каза:

    Да,прекрасен пътепис.Наистина е интересно и привлекателно за любопитните място.Прочитам го с голям интерес и чакам за следващия пътепис.

  3. […] предишното ми посещение не бях ходил на служба и трапеза. Сега ще се поклоня на […]

Leave a Reply