юли 09 2014

Италианското и френско Средиземноморие

Днес заедно със Стоян, ще обоиколим едно от най-богатите крайбрежия на малката ни планета – италианско-френското Средиземноморие. Приятно четене:

Италианското и френско Средиземноморие

Италия – Франция

Рим- Сицилия – Неапол – Помпей – Везувий – Пиза – Сиена – Флоренция – Синко Терре – Ница – Сен Тропе – Кан – Монако – Милано

От София тръгнах в дъжд и кацнах във

Вечния град

в хубаво слънчево време.Настанихме се веднага в наетия апартамент и хукнахме по забележителностите в центъра – Ватиканс, Колизеума, Фонтана ди Треви, Испанските стълби и т.н. Препоръчвам на последните две места да се ходи привечер заради красивото осветление и по-малката тълпа, а на Ватикана в късен следобяд заради по-малките опашки. Влизайки в катедралата Св. Петър човек осъзнава мощта на Римокатолическата църква.Цените в центъра на Рим са страховити, както и тълпите от туристи. Метрото е удобно за пътуване из града.

Свети Петър, Рим

На следващия ден със самолет се озовахме в

Палермо на остров Сицилия –

най-голямия остров в Средиземно море. Наехме кола под наем и се впуснахме в ужасния трафик на града. В сравнения с шофьорите на Сицилия, българските им колеги са много дисциплинирани. Разгледахме града за два часа и после се насочих по крайбрежните градчета на запад от Палермо Островът е с красив релеф – високи отвесни скали и много зеленина. Плажовете се редуват ту пясук, ту скали, но са хубави.

Сицилия

Отново бяхме в Рим

и целият ден посветихме на центъра му – Колизеума, Сирко Масимо, музеят на футболния Рома, магазинът на Ферари и т. н. Освен тълпите от хора, луксозните магазини, прави впечатление църквите които буквално са долепени до сградите и трудно можеш да ги различиш.

Колизеум, Рим

Взехме кола под наем от Рим след двучасово чакане на опашка заради мудно обслужване в италиански стил. Поехме

към Неапол и за около два часа бяхме в Помпей

По магистралите италианците карат приемливо, но мигачът е непознат за тях. Помпей е интересен заради застиналите къщи и хора от лавата на близкия вулкан Везувий. Музеят е доста голям, на практика целия античен град с почти изцяло запазени останки от къщи и хора. Странно е, че туристите се снимат с усмивка до застиналите човешки тела.

Неаполски залив, Неапол

Оставихме колата на паркинг Брин в началото на града и с автобус се пуснахме към центъра на Неапол. Нощната ни разходка ни откри град с красива архитектура и гледки към залива.Човек трябва да се абстрахира от тоновете боклук по улиците и слабото улично осветление. През деня Неапол е в пъти по-красив спрямо през нощта.

Взехме ферито от Неапол до близкия

остров Капри

и след 50 мин бяхме на Марина Гранде на острова. Оттам веднага се качихме на лодка за туристическа обиколка на острова. Гидът на лодката пускаше готини шеги през цялото пътуване, което трае около час. Островът е красив с отвесни скали. Разбира се минава се през популярните скали (символ на острова), предполагаемите къщи на Джорджо Армани и София Лорен. За съжаление прочутата Синя лагуна беше затворена заради вълнение (GrottaAzzura). След това хапнахме на марината и взехме малките бъсчета на градския транспорт и отидохме до Анокапри. Пътят до там местните го наричат „Мама миа“ заради страховитите завои. Оттам взехме лифт до местния хълм откъдето има защеметяваща гледка към Неапол и целия залив. Лифтът е производен приблизително по времето на Романски на Витоша, но това не им пречи да таксуват по 10 евро за двете посоки. Вечерта направижме разходка до замъка над Неапол, до който се стига с малка железница от центъра на града.Вечерта приключи с разходка по крайбежната улица на града.

Потеглихме от Неапол към Пиза с намерението да видим

вулкана Везувий

и град Сиена в Тоскана. До вулкана се стига по стръмен път за околи 40 мин. И след това се качваш за около 20 мин. до кратера пеша. Кратерът е внушителен и все още пуши по малко, навсякъде се виждат скали от лава. Гледката към залива на Неапол е уникална. След това се качихме на магистралата, където като че ли италианските шофьори се „кротват“. Магистралните заведения продават почти на градски цени. Областта Тоскана е много красива с тези зелени хълмове и лозя.

Градчето Сиена

е малко, но с красив централен площад и катедрала. Хората тук са далеч по-спокойни и подредени в сравнение с южна Италия.

Сиена, Италия

Денят започна с експресна пешеходна рязходка във

Флоренция –

катедралата, реката, Микеланджело. Красива архитектура, спретнати стари сгради и сладкарници. Вероятно това беше световен рекорд за скоростна обиколка на града. Кулата в Пиза ни посрещна по-наклонена отколкото си мислехме. След това посетихме Чинко Терре близо до Генуа. Цветни и кокетни сгради сгушени в малки заливи и овощни градини в земи откраднати от стръмните склонове. Взехме ферибот, който спира на всички пет крайморски селца в областта Лигурия. Цените там са доста високи и има много американци както навсякъде в Италия. След това се насочихме към Франция с кратка спирка в

Сан Ремо

Магистралата към Франция е с няколко десетки тунели. Това което не бяхме предвидили в бюджета на пътуването бяха магистралните такси във Франция и Италия. Пътят пресича Апенините и италианските селца са накацали по хълмовете, но във всичките се вижда, че кипи живот. Във

Франция

картинката се запазва като природа, но като че ли има по-малко на брой населени места по хълмовете. Появиха се първите табели на Княжество Монако разбира се на тузарски коли.

В

първия ден във Франция отидохме до Кан –

много подреден и очевидно скъпарски курорт. Дори плажът там е ценово сериозен за два шезлонгс и един чадър приготви си 30 евро на ден, но очевидно не им липсват клиенти. Принципно плажът е разделен между хотелите на първа линия. Градът се готвеше за предстоящия филмов фестивал.От замъка над града се открива хубава гледка към морето. В марината има мултимилионни яхти почти всички с флага на Кайманови острови.

След малко измислените плажове на Кан се запътихме към

Сен Тропе

Пътят дотам е малко тегав защото след магистралата става тесен.Видяхме и мото събор на Харли с няколко хиляди рокери. Плажът на Сен Тропе е много по хубав от този на Кан. Пясъчен е и има хубава панорами към планините със спрели яхти и круизи. Градчето е малко с типично средиземноморскс архитектура. Отдалеч се виждат баровците по улиците.

Посетихме

Ница

където се разходихме по крайбрежната улица. Качихме се на замъка с красива гледка към залива. Плажът там е каменист, а крайбрежната улица отново е завзета от заведения и частни плажове към хотелите. Видяхме покритите пазари и уличките на стария град. След това отскочихме до близкото селце Вил дьо Франс с крадива крайбрежна алея и пясъчен плаж. Отидохме на плаж в Антибите, който е пясъчен с красива гледка към заснежените Алпи и замъка наблизо.Направихме кратка вечерна рязходка преди да отидем в нощна Ница.

Monaco

Днес предстоеше черешката на тортата –

Монако

Тръгнахме от Ница към Монако по стария крайбрежен път който минава през няколко малки селца с баровски вили и красиви заливи. Монако ни посрещна с голяма лудница заради провеждащото се състезание на ретро болиди на Формула 1 на истинската писта по улиците на града. Трибуните вече бяха изградени и навсякъде продаваха билети за предстоящото състезание от Ф1 след две седмици, бяха останали само на цена от 500 евро. Целият град е в скалите, много застроен с високи блокове.

Монако

Качихме се до кралския дворец и правителствения квартал откъдето се открива чудна гледка към пристанището и града. Има няколко пристанища населени с мултимилионни яхти, а хеликоптери непрестанно летят, за да карат баровците до летището в Ница. Наистина веднага човек разбира, че си в страната на милиардерите – луксозни коли на всеки ъгъл, наесякъде лъскави магазини (можеш да си купиш самолет, яхта или Ферари направо от магазина). Червено Ферари последен модел втора ръка на 15 000 км. е 160 хил. евро. Пълно е с богати американци и руснаци.

Градът с най-голям БВП на глава от населението в света те посреща с лъснати и подредени по конец улици. Иначе движението за коли е доста трудно по стръмните улици, както и за пешеходците през всичките тунели и асансьори.Цените са горе-долу нормални, но трябва да търсиш подходящите места. Оказа се, че Монте Карло е квартал на Монако. Посетихме и

казиното,

което е с интериор на дворец. Входът е 10 евро през деня и минималният залог е 5 евро, който загубих мигновено. През целия ден градът се огласяше от грохота на ретро болидите, които се състезаваха. Едни мили америнански тузари, които си тръгваха ни подариха нилетите си и се качихме на трибуните. Местата ни бяха точно на завоя след известния тунел. Срещу нас бяха баровските яхти. Болидите са на една ръка разстояние, мирисът на гориво е навсякъдв, а шумът е страховит. По всичко личи, че Формула 1 е Ферари и Ферари е Формула 1. Почти всеки фен имаше артикул на Ферари, ксто и магазините за сувенири масово продаваха Ферари.

След болидите отидохме до импровизирания чакълест плаж на Монако и

стадиона на местния Монако с Бербатов,

чиято сграда почти се губи на фона на града. Вечета направихме нощно снимки.След това се разходихме пеша по част от пистата около пристанището, което вечер се превръща в парти зона.Накрая с колата минахме по трасето на пистата на Формула 1 и се разделихме с Монако.

Монако

Последният ден тръгнахме към Милано, където трябваше да хванем самолет към София. По пътя спряхме във

френското градче Ментон,

което ми се струваше много „земно“ за разлика от луксозните си съседи по Френската Ривиера. Неусетно влезнахме в Италия и за кратко пътувахме по техните крайбрежни градчета, които са доста по-семпли за разлика от френските. За „рагацитата“ все пак това е Северно крайбрежие на фона на Сицилия например.

За кратко спряхме и на езерото Комо, но в по-малко популярния град Комо.Оттам към летище Малпенза и обратно у дома след 11 дни, 4 полета, над 3 000 км. шофиране, няколко влака, лифта и корабчета.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Всички снимки от това пътуване >>>

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Италианското и френско Средиземноморие”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да прекрасен пътепис, който отново ме върна към тези красиви градчета по ривиерите, ако имате повече снимки от тези, които са качени тук, бих се радвал, ако мога да ги разгледам.

  2. Милен каза:

    Снимката на ламбото със скобата е безценна! 🙂

  3. Стойчо каза:

    Влади, добавих линк с всичките снимки от пътуването 🙂 Приятно гледане 🙂

  4. Анжело каза:

    На вниманието на посетителите на Ватикана и най-вече на дамите – въпреки невъобразимата жега посещението на Ватикана по къси панталонки, потничета и бюстиета е недопустимо. Охраната ще ви върне, след като сте „висели“ два часа на опашката. В десния долен ъгъл на първата снимка (извън нея) има магазинчета, откъдето можете да си купите полупрозрачни шалове или роби от руселин (нетъкан текстил за еднократна употреба) за 10 €, с които да се приведете в „приличен“ вид. Междувременно реда на опашката не ви се пази и трябва да се наредите отново.
    При фонтана Треви е и българската църква. Май е най-известна с това, че когато ѝ поставяха табелата се установи, че е сгрешена.
    При този маршрут бихте могли да посетите и Сан Марино.

  5. Наско каза:

    Много постничко. Това е огромно пътешествие, което спокойно може да бъде разказано в няколко части.

Leave a Reply


Switch to mobile version