Продължаваме с обиколката на Цветан из иранския град Исфахан. Започнахме с храма на Заратустра, после разгледахме Петъчната джамия и най-големият от иранските кервансараи. Миналия път се запознахме с историята на християнството в Персия и Иран, а днес ще разгледаме арменската катедрала Ванк в Исфахан, с което ще завършим и нашата обиколка из този красив ирански град

Приятно четене:

 

Арменската църква Ванк (Джулфа)

пета част от

Исфахан, Иран

В сърцето на мюсюлмански Иран в старата му столица Исфахан (фарси اصفهان‎ — Esfahân) се намира огромната

действаща арменска катедрала Ванк (Vank)

 

 

Vank Cathedral, Исфахан, Иран

 

Високите тухлени стени ограждат

Катедралния храм на Светите сестри,

а името “Ванк” означава на арменски “манастир” и е станало нарицателно за арменската църква в Исфахан.

 

 

Входът на Арменската апостолическа православна църква.

 

Пред паметника на архиепископът Давид изградил катедралата между 1616 и 1665г.

 

Резиденцията на арменския архиепископ.

Отправяме се първо към

Арменския музей

В него освен фермана на шаха и църковна утвар има и колекция на приложното изкуство на арменците от Джулфа.

 

Иконата на Христос Вседържател от музея.

 

Пъстрият свят на арменците в Персия е представен с детска наивност.

Гледжосаните плочки са запечатели един отминал свят.

Арменската ,,Румяна”.

Арменска кокона (дама).

 

Мустакатият шах Аббас е на пикник 😉

 

Под камбанарията са разположени древни арменски надгробни плочи.

Катедралата Ванк.

 

Арменски воини от древен саркофаг.

 

Над входа е сцената на Благовещение.

Зад тази изписана колона с цветя се скриха срамежливите иранки.

Доброто ангелче е слязло от небесата и ни кани да влезем.

 

Вътре стените са изписани с Евангелски сцени.

Макар и наивни сцените с мъчениците са жестоки.

 

 

Снимките вътре са правени тайно без светкавица, защото вътре следят за забраната.

 Отвън можеш да снимаш свободно но вътре е по интересно.

 

 

 

 

Архангел Гавраил донася благата вест на дева Мария.

 

Над нас пърхат като пеперуди херувимите.

 

Страшният съд с голите грешници в ада изглежда необичайно в ислямски Иран. Но стенописите са запазени векове наред и никога не са замазвани като в Турция.

 

 

Този невероятно красив купол е събрал културата на двете цивилизации на Изтока: християнската и ислямската.

 

Официалната снимка е на великолепния главен олтар.

 

Не можахме да се оплачем на арменският поп 😉

 

Задължителната снимка за спомен от поклонението ни пред катедралата Ванк.

 

Пред мемориала на арменския геноцид от 1915 г.

 

В Иран живеят над 1 милион арменци християни, които свободно се молят Богу на своя език. Те също имат представители в иранския парламент.

 

 

От портрета от стената в кафенето добродушно ни се усмихват аятоласите. Позволено ние освен кафе да пием и вино тайно. Така шираза е още по сладък! Но към радикалните терористите и хашиша иранските власти са безмилостни!

Вечерта се насладихме на моста Си – о – се Пол (с 33 арки, колкото са годините на Христа)построен в 1602 г. Мостът е дълъг 290м, широк 13,5 м и води към арменския квартал.

Хармоничната симетрия на арките ми напомни за родния мост на уста Кольо Фичето край Бяла. Слава Богу и да се надяваме,че този пътепис ще бъде мост над Турция по който да бъдете по близо до народа на Иран.

Цветан Димитров, Велики четвъртък, 2014

Край

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран