февр. 18 2009

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (2)

Продължаваме с преживяното от Венерчето по Нова година в Южно-африканската република. Прочетохме как с пристигнала в Йоханесбург, и я оставихме пред Ботаническата градина, а днес ще се разходим из градината и града. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург

част втора

В Ботаническата — след 20 мин мотаене да намерим входа сред огражденията, сто питания и още толкова цигари на Деси,

в Ботаническата градина е прекрасно

Техните патки са във съвсем различни цветове, а чешмите са във формата на крокодилска паст. Палмите, черниците и избуялите навсякъде кактуси няма да ги споменавам. Странните, екзотични птици, които никога не си виждал, прелитат час по час над главите ни.. Жегата- убийствена за европеец идваш от ледена зима- суши въздуха и го прави лек за дишане всред цялата зеленина там.

… Вечерта ни заварва на официална вечеря в мола.

В Джобург всичко социално е в някакви молове. Не само шопинга- ресторанти, дискотеки, барове, всичко е там. Сикюърд ериa, тъй да се каже. Сядаме на терасата до някаква падаща вода, с Анска не можем да повярваме че до вчера сме мръзнали в Мюнхен с якета. Аз съм във вечерна рокля без ръкави (най-после се чувствам в кожата си), той по тениска и къси панталонки, както и Търнън. Деси изглежда блестящо с червен потник и къса пола. Едва сме поръчали напитки и започва да святка страховито. После и да гърми. Терасата е пълна с хора, които лениво започват да се разшавват.

Лятото в Южна Африка е и дъждовният сезон,

ни обясняват. Вали всеки ден, но само вечер. Гърмежите се усилват, и изведнъж руква дъжд като изливан от кофи. Хората се разтичват неочаквано чевръсто навътре, а те са много…трескаво се оглеждаме, Слава Богу, има свободна маса. Нашия келнер ни я е пазил! Почти потресени с Анска сядаме, а аз си мисля колко са мили местните въобще. Келнера, които ни обслужва…хората, които питахме за пътя… Сякаш не са ги заробвали бели хора и не са им вземали най-милото: свободата и правото на човешки живот. Мили хора, мили…няма даже дума, която да го изрази. От какво толкова ги е страх белите там?

… На другия ден аз и Анска сме царе в къщата. Нашите приятели са на работа, за последно преди отпуската. Не са успели да го вземат и тоя ден свободен. Въобще, относно отпуската, няма друга държава като Германия. 30 работни дена, братче- не е ли прекрасно? Верно, че работиш като вол- ама и почиваш като прасе. Някак си ми се струва най-добрата комбинация.

С Анска мързелуваме около басейна, играем с кучетата и наблюдаваме екзотичните птици, които продължават да прелитат над главите ни.

Лили е при баща си, българин, който живее на 2 улици оттук. Идва градинаря. Едва ни поздравява, навел поглед, и се залавя с моравата пред къщата. Деси е казала да го питаме какво му се пие. Water, Juice? Juice, покланя се той, a аз хуквам в къщата да търся. Тука, там…прерових всички фризери и хладилници. Сок нямаше. Споделям с Анска, а той ме гледа недоумяващо.

— Еми трябва да ходим да купим, май!- жегата ме прави нетърпелива и креслива- Не мислиш ли? Нали вчера ни показаха къде е магазина? -Да бе, тръгваме!- надигна се веднага той, и нетипично за стила му, не пожела да си сложи тениска. В Германия не можеш да идеш до тоалетната без тениска, ако има шанс да те види някой по пътя. В България обаче се поотпуска човека- че и сега. Аз тръгвам с плажна рокличка на цветенца. И двамата сме с шапки. Жегата ще ни изгори. Обяд e.

Казваме на Магали, че отиваме да му купим сок. Той се усмихва невярващо и продължава да плеви. Затваряме плъзгащата се врата и сме на улицата. Уау… можело, а?

С типичната за жените добра ориентация тръгвам в правилната посока. Улиците са големи, прави и чисти, като в някакъв друг свят. Няма жива душа. Hаляво, после пак надясно и ето ни при магазина. Анска престава да мърмори и изглежда развеселен. „Mагазин“ всъщност е силно казано. Прилича на магазин по време на кризата в България- продават се пет неща на кръст! Едно от тях, някакъв шибан 50%-ов сок. К’во да правим, купуваме го. Собственика е бял и бавен, но пак- „заповядайте, мерси, моля, приятен ден? се изричат по тоя мил, местен начин- да ти стопли душата!

Два литра и половина е сока, поне тва, изнасям чашка за градинаря. После като си тръгна, и сока беше изчезнал, колкото и да беше огромен. Взе си довиждане с нас- беше ден преди Нова Година- стисна ни пръстите, после ги сви, после пак ги изпъна, после ни удари юмрука… Показваше ни известно време как се прави поздрава, беше доста по-дълга версия от това, което знаех. Не мисля, че го беше показвал на някакви бели преди това- затворен тип си беше.

Вечерта с Деси и Търн избухнахме като за Световно. Само четиримката, y тях, в хола директно до басейна. Беше им първата вечер истинска отпуска, имаха цяла седмица!

Слушахме яко музика. Телевизора им е огромен, вързан за компа, и гледахме и клипчета. Анска и Търнън се оказаха в много отношения еднакви типове. И двамата пият САМО бира, обичат футбола, телевизята, да не четат книги, и тем подобни. Добре че ние с Деси се грижим алкохолния градус да се поддържа на прилично ниво- че ако останеше на тях двамата… Истинската, истинската моя приятелка, не се е променила. Отгледала дъщеря на 12г, създала си комфорт и прекрасно семейство, и пак се разбива с мене като пънкар- единствената! Водка с портокалов сок и „Депеш Мод„- лесно ли се разказват 15г.? Всичко е на някакви пресекулки, откъслеци, в някакви удобни моменти, които намираме всред общия разговор… Нямаше начин обаче да разкажа последните 10 от моя живот, без да изскочи думата „трева“…

— Ааа, ако искаш, имаме във фризера!- с готовност ме поглежда Деси и оставя долната ми челюст да повиси. Ммм, такава отговорна, толкова са оправни и двамата- и имат трева?

-Ааа, кво си мислиш, не сме пушили от месеци- доверява ми Търнън и с танцова стъпка се спуска към кухнята. Аз се кокоря, а Анска се усмихва лакомо, докато къртят парче от има-няма килото замразена трева. Swasi Gold. Майкоо…все едно българската домашарка, мега натурална и все пак силна. Същия high като на първите хипита…

… С Анска дълго седяхме и гледахме после Деси и Търнън как танцуват. Страхотни са, двамата. Заради ранните им първи бракове и децата не са могли да ходят по партита като нас. Затова пък още се кефят на музиката като тийнейджъри.

Ние заспивахме почти, след два дена безсъние и най-дългия ден в живота ни. Утре щяхме да ходим на сафари- а беше между другото и Нова Година.

Редакцията и читателите искрено се надяват да има продължение

Автор: Венерчето

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version