15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (2)

Продължаваме с преживяното от Венерчето по Нова година в Южно-африканската република. Прочетохме как с пристигнала в Йоханесбург, и я оставихме пред Ботаническата градина, а днес ще се разходим из градината и града. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург

част втора

В Ботаническата — след 20 мин мотаене да намерим входа сред огражденията, сто питания и още толкова цигари на Деси,

в Ботаническата градина е прекрасно

Техните патки са във съвсем различни цветове, а чешмите са във формата на крокодилска паст. Палмите, черниците и избуялите навсякъде кактуси няма да ги споменавам. Странните, екзотични птици, които никога не си виждал, прелитат час по час над главите ни.. Жегата- убийствена за европеец идваш от ледена зима- суши въздуха и го прави лек за дишане всред цялата зеленина там.

… Вечерта ни заварва на официална вечеря в мола.

В Джобург всичко социално е в някакви молове. Не само шопинга- ресторанти, дискотеки, барове, всичко е там. Сикюърд ериa, тъй да се каже. Сядаме на терасата до някаква падаща вода, с Анска не можем да повярваме че до вчера сме мръзнали в Мюнхен с якета. Аз съм във вечерна рокля без ръкави (най-после се чувствам в кожата си), той по тениска и къси панталонки, както и Търнън. Деси изглежда блестящо с червен потник и къса пола. Едва сме поръчали напитки и започва да святка страховито. После и да гърми. Терасата е пълна с хора, които лениво започват да се разшавват.

Лятото в Южна Африка е и дъждовният сезон,

ни обясняват. Вали всеки ден, но само вечер. Гърмежите се усилват, и изведнъж руква дъжд като изливан от кофи. Хората се разтичват неочаквано чевръсто навътре, а те са много…трескаво се оглеждаме, Слава Богу, има свободна маса. Нашия келнер ни я е пазил! Почти потресени с Анска сядаме, а аз си мисля колко са мили местните въобще. Келнера, които ни обслужва…хората, които питахме за пътя… Сякаш не са ги заробвали бели хора и не са им вземали най-милото: свободата и правото на човешки живот. Мили хора, мили…няма даже дума, която да го изрази. От какво толкова ги е страх белите там?

… На другия ден аз и Анска сме царе в къщата. Нашите приятели са на работа, за последно преди отпуската. Не са успели да го вземат и тоя ден свободен. Въобще, относно отпуската, няма друга държава като Германия. 30 работни дена, братче- не е ли прекрасно? Верно, че работиш като вол- ама и почиваш като прасе. Някак си ми се струва най-добрата комбинация.

С Анска мързелуваме около басейна, играем с кучетата и наблюдаваме екзотичните птици, които продължават да прелитат над главите ни.

Лили е при баща си, българин, който живее на 2 улици оттук. Идва градинаря. Едва ни поздравява, навел поглед, и се залавя с моравата пред къщата. Деси е казала да го питаме какво му се пие. Water, Juice? Juice, покланя се той, a аз хуквам в къщата да търся. Тука, там…прерових всички фризери и хладилници. Сок нямаше. Споделям с Анска, а той ме гледа недоумяващо.

— Еми трябва да ходим да купим, май!- жегата ме прави нетърпелива и креслива- Не мислиш ли? Нали вчера ни показаха къде е магазина? -Да бе, тръгваме!- надигна се веднага той, и нетипично за стила му, не пожела да си сложи тениска. В Германия не можеш да идеш до тоалетната без тениска, ако има шанс да те види някой по пътя. В България обаче се поотпуска човека- че и сега. Аз тръгвам с плажна рокличка на цветенца. И двамата сме с шапки. Жегата ще ни изгори. Обяд e.

Казваме на Магали, че отиваме да му купим сок. Той се усмихва невярващо и продължава да плеви. Затваряме плъзгащата се врата и сме на улицата. Уау… можело, а?

С типичната за жените добра ориентация тръгвам в правилната посока. Улиците са големи, прави и чисти, като в някакъв друг свят. Няма жива душа. Hаляво, после пак надясно и ето ни при магазина. Анска престава да мърмори и изглежда развеселен. „Mагазин“ всъщност е силно казано. Прилича на магазин по време на кризата в България- продават се пет неща на кръст! Едно от тях, някакъв шибан 50%-ов сок. К’во да правим, купуваме го. Собственика е бял и бавен, но пак- “заповядайте, мерси, моля, приятен ден? се изричат по тоя мил, местен начин- да ти стопли душата!

Два литра и половина е сока, поне тва, изнасям чашка за градинаря. После като си тръгна, и сока беше изчезнал, колкото и да беше огромен. Взе си довиждане с нас- беше ден преди Нова Година- стисна ни пръстите, после ги сви, после пак ги изпъна, после ни удари юмрука… Показваше ни известно време как се прави поздрава, беше доста по-дълга версия от това, което знаех. Не мисля, че го беше показвал на някакви бели преди това- затворен тип си беше.

Вечерта с Деси и Търн избухнахме като за Световно. Само четиримката, y тях, в хола директно до басейна. Беше им първата вечер истинска отпуска, имаха цяла седмица!

Слушахме яко музика. Телевизора им е огромен, вързан за компа, и гледахме и клипчета. Анска и Търнън се оказаха в много отношения еднакви типове. И двамата пият САМО бира, обичат футбола, телевизята, да не четат книги, и тем подобни. Добре че ние с Деси се грижим алкохолния градус да се поддържа на прилично ниво- че ако останеше на тях двамата… Истинската, истинската моя приятелка, не се е променила. Отгледала дъщеря на 12г, създала си комфорт и прекрасно семейство, и пак се разбива с мене като пънкар- единствената! Водка с портокалов сок и “Депеш Мод„- лесно ли се разказват 15г.? Всичко е на някакви пресекулки, откъслеци, в някакви удобни моменти, които намираме всред общия разговор… Нямаше начин обаче да разкажа последните 10 от моя живот, без да изскочи думата „трева“…

— Ааа, ако искаш, имаме във фризера!- с готовност ме поглежда Деси и оставя долната ми челюст да повиси. Ммм, такава отговорна, толкова са оправни и двамата- и имат трева?

-Ааа, кво си мислиш, не сме пушили от месеци- доверява ми Търнън и с танцова стъпка се спуска към кухнята. Аз се кокоря, а Анска се усмихва лакомо, докато къртят парче от има-няма килото замразена трева. Swasi Gold. Майкоо…все едно българската домашарка, мега натурална и все пак силна. Същия high като на първите хипита…

… С Анска дълго седяхме и гледахме после Деси и Търнън как танцуват. Страхотни са, двамата. Заради ранните им първи бракове и децата не са могли да ходят по партита като нас. Затова пък още се кефят на музиката като тийнейджъри.

Ние заспивахме почти, след два дена безсъние и най-дългия ден в живота ни. Утре щяхме да ходим на сафари- а беше между другото и Нова Година.

Редакцията и читателите искрено се надяват да има продължение

Автор: Венерчето

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.