мар. 26 2008

Приключенията на Светли в Исландия (1)

Започваме с един гостуващ пътепис. Благодарение на Елина и неин приятел Светли, получаваме възможността да открием Исландия на нашия сайт. Приятно четене:

Исландия

Само да уточня няколко неща. Светли е мой приятел от Видин. Винаги е някъде на път. Обиколи целите Балкани, после се насочи към Испания и Франция, а сега е някъде в

Исландия

Там е по програма за „обмяна на опит“ или нещо такова, обеща да пише по-подробно за това. Първияt му мейл бе супер интересен за мен, може би защото не знам почти нищо за Исландия. Terra incognita. Така че хайде да я открием заедно:

От както пристигнах в Исландия започнах да обичам зимата. Въпреки, че не очаквах толкова много сняг свикнах бързо и вече не ми прави впечатление когато е минус 5 градуса или повече. В Исландия всъщност има два сезона — дълга зима и кратко лято. През няколко месеца от зимата слънцето изгрява само за 2 или 3 часа в деня. През лятото (от края на Юни до Август) са белите нощи. Тогава през всичките 24 часа е светло, като само около полунощ няма слънце за два часа. Населението е около 330 хил. като около 30 хил. са чужденци (най много са хората от Полша).


Аз всъщност работя с един поляк, една германка, испанка и двама исландци. Единия от исландците — Коли работи в спасителните служби на Исландия. Супер як човек е Коли, един от първите с който разговарях когато пристигнах тук. Няколко дни преди да го срещна той отива да изкачва Mýrdalsjökull (един от големите ледници на този остров) заедно със двама приятели. По време на изкачването времето се влошава доста бързо и вятъра започва да се движи с повече от 60—70 км. в час. Вятъра е толкова силен, че се налага да пълзят известно време а след това когато виждат, че няма друг шанс да продължат той прави в дупка в снега и там прекарват нощта. Разказва как никой не се притеснявал и прекарали нощта спокойно на около 1,5 метра под снега.
На този ледник е и един от най-опасните вулкани в Исландия, който изригва по един два пъти на век. А този ледник има репутацията на едно от местата с най-отвратително време в света. Друг доста активен вулкан тук е Хекла, който от 1970г. изригва на около 9—10 години, та шанса да видя изригване на вулкан тази година тук в Исландия е около 50 процента. Коли е много як човек, с него можеш да си говориш за музика, кино, книги. Разказа ми за „Ангели на Вселената“ на Е. М. Гундмунсон (една много любима моя книга) за това че майка му работела в болница преди време и някои от героите в книгата били нейни пациенти.


На близо до къмпинга в който живеем през делничните дни се намира прословутия тук национален парк Тингвелир. А срещуположно в другата посока се намира Гейсер. Гейсер е вторя по големина гейзер в света. В момента не е активен, но около него има още няколко по малки, но много интересни гейзери. Единия от тях Стоккър изригва на всеки 10 минути, като изхвърля вода на около 30 метра височина. Зоната около гейзерите е изпълнена с горещи извори от който се носи пара. Земята на някои места бълбука сякаш ври.

До Гейзер

отидохме трима души, като използвахме хубавото време и стигнахме до там на авто стоп.

В Исландия да пътуваш така е изключително безопасно

и много хора го правят. Една от причините е, че цената на билетите за автобуси е доста скъпа (както всичко в Исландия — една бира в бар струва около 6—7 евро, един хляб е около 1,5 евро, билетче за градския транспорт е около 3 евро). Другия възможен начин да пътуваш в Исландия е със самолет. Влакове няма! Кола под наем не ми се мисли колко струва. В Исландия имат един главен път, който обикаля в кръг цялата страна. Голяма част от другите пътища са затворени през зимата, което може би е предпоставка за хората да си купуват големи ама наистина големи коли и да пробват да минават по такива места. Някои даже като, че ли обичат да потъват в снега и да засядат там с часове в очакване на някой.

Когато се движехме на стоп нямаме никакви проблеми с езика. Абсолютно всички исландци, който срещнах до сега говорят и разбират английски!!! Изглежда един от основните фактори за това е, че по тяхната телевизия филмите който дават или големя брои американски предаваня са преведени със субтитри. Те не си дублират филмите и шоутата и това се получава нещо като безплатни курсове по английски. Та когато спирахме коли и искахме да стигнем до някъде нямахме никакви проблеми. Когато пътувахме към Гейсер от Рейкявик сменихме 4 или 5 коли и за два часа успяхме да стигнем (мисля, че това са около 100 км. но не съм сигурен). Всичките хора който спираха бяха страхотни, разказват ти за острова, за живота тук, за обичаите. В едната кола попаднахме на човек, които познава момиче от къмпинга в които живеем. В друга кола се оказа момиче което учи дизайн в Барселона и баща и всъщност е направил проекта за изграждането на къщата в която живеем в Хафнарфродур (третия по големина град с население 22 хил.души. В този град живеем през уикендите, а през седмицата сме на едно страхотно място дълбоко в планините около национален парк Тингвелир и най-студеното и голямо езеро в Исландия). Момичето каза, че всяко лято си идва, както и за по големите празници. Разказва че сравнение с цените в Исландия, Барселона ѝ се струва изключително евтин град.


Задължително когато си чужденец исландците те питат дали опита от прословутата им акула. Аз опитах и знам, че
никога няма да го направя пак. Едно от наи-отвратителни неща който съм опитвал някога. Те приготвят акулата по много стар обичаи — понеже акулата съдържа амоняк в кожата си, те я заравят под земята за 6 месеца за да може да се отдели този амоняк от нея. Някой хора в миналото пикаели върху земята за да засилят този процес… След 6 месеца се изважда месото и се яде на много малки хапки, обичат да пят заедно със едно тяхно традиционно питие — brannvin (което се прави от ферментирани картофи). Аз лично след 3 хапки от акулата и една чашка — 50 грама с това силно питие (някъде около 50 градуса) имах главобол два часа. Всъщност акулата не вярвам да я ядат често, сигурно е само за пред туристите. Друго нещо което исландците много обичат да ядат е агнешки глави. Продават ги дори в супермаркетите, както си гледаш зеленчуци, плодове, сирена и изведнъж виждаш един куп агнешки глави, пушени варени агнешки глави (с очите и езика, които те също обичат). Това със сигурност аз поне няма да пробвам!!! След акулата ми стига толкоз мъка!

Иначе исландците са супер яки хора,

в Рейкявик и околните 2—3 града (което прави един голям град) живеят 2/3 от населението на Исландия. Някои части на страната са дота пусти и ако отидеш там може да се случи така, че да не срещнеш човек в продължение на дни (за пример в западните фиорди живеят около 7 хил.души, в източна Исландия пък са около 15 хил.души).

В Рейкявик

през уикендите става нещо страшно! Вечер всички хора излизат по улиците и отиват в заведения и пият. Когато излезеш на главната улица в 1—2 сутринта(петък или събота) може да срещнеш много повече хора от колкото през деня. Всички са на вън и обикалят, имаш чувството, че някъде е имало голям концерт и хората сега се прибират. Но не, те сега излизат! Ако влезеш в един нормален бар картинката която виждаш там е следната — 80 процента от клиентите са момичета, по голяма част от тях разбира се с руси коси и сини очи и ако е петък или събота всички са пяни, пеят, пляскат, викат, снимат се и се забавляват. И разбира се са с най-модерните дрехи в момента. Дори и да е зима и да вали, голяма част носят поли, токчета и т. н. Имат много богата музикална сцена, за толкова малка страна имат супер много банди!!! Нещо като клише е това, че в столицата всички хора са или музиканти или дизайнери. Повечето банди не са известни в световен мащаб, но са доста популярни тук. Все пак имат и звезди, които хората извън острова знаят (Bjork, Sigur Ros, MUM, Gus Gus, Jef Who, Emiliana Torini..) и ако се разхождаш по главната улица на Рейкявик (където са всички популярни клубове, магазини и т.н) има голям шанс да срещнеш познати лица от музикалния бизнес.


Освен красивата природа тук може да се видят някой красиви явления, като Полярните сияния. Преди около 2 седмици времето беше перфектно за тях — ниски температури, чисто небе и без вятър. Седяхме в къщата в Хафнарфродур и гледахме, когато един от служителите на тази гуестхаус дойде и ни предложи да ни закара извън града, където ще е много по ясно. В полунощ се качихме в колата и потеглихме към планините. Около 25 км по късно се озовахме в една зона изцяло обградена от планини. На близо имаше езеро (не помня името, но се оказа че е най-дълбокото в Исландия). Гледката беше страхотна в този район, заобикаляха ни огромни скали. Оказа се че всъщност този район е използван от НАСА за да тренират космонавти и луноход (понеже повърхността се доближава до тази на луната). Няколко километра по на вътре имаше район с горещи извори от който излизаше пара. Бяхме там около 1 след полунощ и атмосферата беше като във филм на ужасите. От земята и от изворите излизаше пара, беше адски тъмно и единственото което се чуваше бяха стъпките по снега и бълбукащата земя. След около половин час чакане в небето се оформи дълга бяла линя, която постепенно започна да става зеленикава. В продължение на 15 минути в небето се оформяха зелени фигури, който изчезваха за малко и после пак се появяваха. Малко преди да заминем статива се счупи и нямаше как да заснемем нещо, но определено в края на годината ще успеем да го направим.

* Писмото е публикувано с много леки поправки от моя страна :) Светли, извинявай, не се сдържах :) Благодаря ти, че ми разреши да го публикувам в блога си и чакам продължение… Ето и малко снимки на Светли — запазеното авторско право е негово. Все пак моля да не бъдат използвани без разрешението на автора на този блог!

Благодарение и чрез блога на Елина Цанкова
Авторски права: Нищо от този пътепис, вкл.снимките не могат да се ползват без писменото съгласие на Елина

Продължението:

Приключенията на Светли в Исландия (2)

Автор: Светломир Славчев
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Приключенията на Светли в Исландия (1)”

  1. Longanlon каза:

    Поправките не са били достатични, не се обиждай 🙂

  2. […] стажант-българин в Исландия. Първата част е тук: Приключенията на Светли в Исландия (1), а сега вижте какви правила за безопасност трябва […]

  3. Lora Nielsen каза:

    Много хубав разказ. Искам само да добавя, по отношение на филмите със субтитри в Исландия – в Дания е абсолютно същото. Предполагам в цяла Скандинавия е еднакво и затова тази част от Европа е на „ти“ с английския.

  4. BG Islandia каза:

    Исландците обичат да казват на туристите, че тук (разбирай където и да е наоколо) са тренирали астронавтите от НАСА. Мястото, което всъщност посещават астронавтите в края на 1960. години се нарича Drekagil (Дрекагиль), което означава Драконското ждрело. Намира се близо се намира стратовулкана Askja (Аскя).

  5. Стойчо каза:

    А какво значи стратовулкан?

  6. BG Islandia каза:

    Стратовулкан е вулкан с конична форма изграден от множество слоеве, които се наричат страта. Типични примери са Етна и Везувий в Италия, Фуджи-сан в Япония, ето и други: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_stratovolcanoes.

  7. Деси каза:

    Браво на Светли! Научих някои неща от тук! Другата година планирам да отида в Исландия, постоянно чета, ровя из форуми и искам да съм подготвена много добре! Даже и нов фотоапарат ще си купя за да взема късче за себе си от тази невероятна земя на лед и огън!

Leave a Reply


Switch to mobile version