юни 27 2014

Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

Днешният пътепис ще ни води до една от „омайните“, „вълшебни“ и какво още се сетите като синоним на „магьоснически“ – планини в България – Родопите (както знаете, редакцията се отнася скептично към вълшебничесвата на Родопите ;), но пък пътеписът е прекрасен наситина!)

Теодора ще си направи базов лагер в град Доспат и оттам ще обиколи наоколо – това ще бъдат за начало Батак, Доспат и Буйновското ждрело.

Приятно четене:

Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

част първа от

Родопите

Имахме няколко дни свободни, беше лято и напук на морето, решихме да пътуваме към Родопите, по-специално яз. Доспат и околностите.

На отиване тръгнахме по царския път, т.е. хванахме магистралата, като след Пловдив поехме надолу.  Погледът се почна да се губи в гори, пътят стана интересен и децата се ошашавиха на задната седалка.  Чудехме се къде да спрем, за да си пренастроим вестибуларните апарати, защото почнаха да дават отклонения.  От Пещера се отказахме – беше много рано за по-сериозна  пауза, пък и не беше редно да профукам джобните за екскурзията в магазините за обувки (какви ботуши видях на една витрина и извиках от възхищение дори, но мъжът ми реагира с рязко подаване на газ ).  Така или иначе, следваше

Батак

и там искахме да разгледаме.

Разтропахме се по площада и влязохме в музея. Добре е да се знае, че с един билет, може да се посетят Църквата от Батак, както и още една къща-музей.

Батак, параклис

Батак, параклис

Батак

Батак

Ние почнахме от историческия музей, за да си направим по-цяла картина. Изглежда не бяхме си научили урока от миналата година, когато заведохме децата в Националния в и те се отегчиха от третата зала нататък. Интересът тук трая един етаж (от мъничките)  – мъчно ми е да го обявя на всеослушание.

Батак, експозиция в историческия музей

Батак, експозиция в историческия музей

Обаче имам питане! Защо повечето от музеите са останали в древни времена и експозициите им са скучни като пионерска витрина в пионерски дом? Схемата е една и съща, във всеки град, няма нищо, което да привлече вниманието на подрастващите ако придружителят им не се е захванал с трудната задача да ги умири, преведе през витрините и им налее факти с фуния в главата. А има толкова интересни неща скрити зад табелки и усукани описания. Готова съм да споря с всеки музеен работник ако и да съм лаик.   Въпреки че за мен е изключително ползотворно – ако искам да им остане нещо в главите на бедните ми деца, налага се да направя някаква подготовка и да играя ролята на Индиана Джоунс (макар и без камшик, за жалост, с него щях да съм привлекателна гледка).  Мога и да си отговоря на въпроса, също така – пари няма, хора няма. Но, за някои идеи не се иска много пари и много хора. Би било добро начало. А съм сигурна, че ако се отвори някой форум по пътешествия, идеите ще са хиляди и то съвсем безплатно. Да не говорим колко доброволци ще се намерят. Моля, министъра да си го отбележи. М-у другото какво стана с онази скъпоструваща ПР кампания, дето създаде фейсбук профил на министерство ли беше, министър ли (честно, не помня на кого или кой).

В този музей за първи път се сблъсках с нещо, което ми даде обширна тема за размисъл. Имаше изложени артефакти за партизани и други от ония смутни времена. С фашисти и антифашисти сме добре запознати, да речем до 78-ми набор. След това запознаватето става все по-бегло и рязко изчезва. Нищо особено, но ме стресна фактът, че трябва да обяснявам този  момент като исторически и физически свидетел на времето. Съвсем различно става, когато се чувстваш участник, а не разказваш нещо далечно и леко имагинерно като битката при село Ключ, например.  Пак опираме до раздалечаването ни от култура и история.

Батак, църквата

Батак, църквата

След това прочувствено проникновение, излизаме на площада и влизаме в двора на

църквата,

където още се усеща мрачина и скръб. От всичко учено, четено, гледано, слушано за Баташкото клане, най-силно въздействие за мен имат стиховете на Иван Вазов. Църквата е гола, тъмна, малка и настръхваш като си вътре. Дори децата се умълчаха.  Скръбни се чувствахме.

Батак, църквата

Батак

Малко след това тръгваме за Доспат, защото искаме да приключим с пътуването за днес колкото се може по-скоро.  Много завои, много нивелация, денивелация, смяна на морското равнище – бяхме като пребити. Наложи се да спрем на отбивка, за да се осаферим малко. Бяхме съвсем близо до

Доспат и гледката беше изумителна

В следващите два дни все щеше да е така.

Залив на язовир Доспат

Едното крило на язовир Доспат

Предварително бяхме резервирали  стая, което се оказа грешка по моему. Не, че беше лош хотелът, но на място щяхме да направим по-добър и колоритен избор. Въпреки че Доспат стана доста желана дестинация напоследък, места за нощувка има много. Популярни са разни вилни селища и други край язовира, но те се търсят от хора, които идват специално заради водоема. За обикалящи изборът е богат (цените са прилични – от 15 лв за стая в частна къща, през 30 до 60 лв за приличен хотел и нагоре ако имате желание)

Бисквитената торта на Менар, Доспат

Бисквитената торта на Менар

Настанихме се и тръгнахме на разходка. Хладно малко, типично за планината. Градчето – тихо, пусто, дори малко повече от колкото трябва. Представях си разни уютни градинки, ресторантчета, хлебарници, повечко хора. Имаше ги, но някак бледи изглеждаха. Аз, обаче,  бях получила  жокер. В центъра се намирала сладкарница, чиято бисквитена торта е изключителна. Или поне се е запътила към понятието. Намерихме я -Сладкарница Менар.  Кафе си поръчах и торта – Да ви е сладко, ми казаха  и беше сладко.  До колкото разбрах, две сестри стопанисват мястото – с буйни коси, като от захарен памук, само дето не бяха бели. Те сами си правели и тортите.  Хора от градчето сядаха, пийваха някоя лимонада на масите отвън и си отиваха по живо, по здраво.

Доспат, градчето

Доспат, градчето

Доспат, обзорно

Доспат, обзорно

яз.Доспат и рибните развъдници

яз.Доспат и рибните развъдници

Следващият ден беше  за Буйновското ждрело,

Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Триград и Триградското ждрело.

Първо решихме да закусим. Бях видяла хлебарница-пекарна на едно място и когато я намерихме, оказа се, че всяка една закуска е приблана в найлоново пликче, изстинала отдавна. Но можело да я стоплят веднага. Дори и в Менар нямаше особено добър избор. Ех! Хапнахме по нещо, напазарувахме това-онова, а в супермаркета продаваха боровинки – стройна колона от касетки.

Буйновско ждрело, еднолентово

Буйновско ждрело, еднолентово

Буйновско ждрело

Каква природа!

Буйновско ждрело

Крайпътни гледки

Буйновско ждрело

Опит за слалом

Буйновско ждрело

Буйновско ждрело

Буйновското ждрело

се наблюдава отблизо – пътят през него е тесен, еднолентов и има огледала по скалите, за да се следи отстрещното движение. Но тази екстремност, както и всичката  красота са взели акъла на туриста още в началото и той никак не се притеснява да измине 10те километра дължина. Неизменно се чувства като мравчица по склоновете на планината. Няма смисъл да описвам високите борове, мириса на гората, звуците – на много места има литература. Единственото, което казвам – грандиозно е.

А двете скали, които се наричат Вълчи скок са си величествени.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE

Продължението:

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

Още снимки

Доспат Джамия Щъркел Родопите Родопите

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело”

  1. […] – родопското пътуване на Теодора. Започнахме с Доспат, Батак и Буйоновското ждрело, а днес ще продължаим към Дяволското гърло, […]

Leave a Reply