До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия

Сирия, пустиня, Тазмор, Палмира, Турция, Анадола, Мала Азия, Близък Изток

Трета част от приключенията из Сирия и Турция (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук>>>)

След дълго отсъствие ето и поредната част от пътеписа България — Сирия, ще Ви разкажа с голямо увлечение, до колкото мога, за нашата одисея след последната вечер в Турция. В тази последна част ще се опитам да Ви отведа в пустинята на Сирия, а от снимките ще разгледате начина на живот на местните араби, градовете, които прекосихме,останките от рицарските замъци в пустинята, оазисите. Ще преминем от ливанската граница по крайбрежието на средиземно море до Дарданелите… Но стига съм вкарвал увод, време е за съществената част. Пожелавам Ви приятно четене и разглеждане:

Сутринта когато стегнахме багажа и пихме чая в хотелчето в

гр. Харан,

решихме да пообиколим старият град, преди да прекосим границата със Сирия. Времето бе слънчево и се очертаваше поредния горещ прашен ден. По план трябваше да прекосим северната сирийска пустиня докато стигнем до Тадмор /Палмира/.

В стария град, на който къщите са със специфична архитектура наподобяваща конуси на покривите, иззидани от кал и слама и тухли, взети от някогашен университет, местен човечец ни покани на чай и кафе с кардамон…

Harran/Шанлъурфа, Турция

След сладки сутрешни раздумки, също като в нашите кафенета, Лъчо решава да пробва кафето, след което ще разгледаме домът на собственика със синият шал на главата

Сбогувайки се с гостоприемното семейство, продължаваме по пътя за границата Акчаккале.
Там при пристигане на турска страна се оказа, че нямат система за регисриране на чужди граждани от трети страни и пропусквателния режим е възможен само от турци и сирийци. Тук плановете да навлезем в Сирия тотално се объркаха. Следващият пункт е на около 300 км западно. Няма време за чудене,

преминаваме през Урфа и Газиантеп,

и в ранния следобед наближаваме границата.

Преди градчето от турска страна, ожаднели спираме конвой със трактори и ремаркета пълни с грозде, евалла аркадаш, за почерпката си викаме на акъла и стръвно ръфаме сочните сълкъми…

За преминаването през границата не ми се обяснява, с няколко думи — мръсно, гнусно, екзотика пълна, друг свят, други обичаи, с които трябва да се съобразяваме. Самата гранична бразда е минирана с табели и надписи ВНИМАНИЕ МИНИ на английски, арабски и турски език, снимането бе невъзможно, а и рисковано. А не ни се щеше от

първите км в Сирия

да имаме проблем.
В късния след обед вече наближаваме Халеп (Алеппо), където решихме да пренощуваме. А президентът им навсякъде ни гледа…
и малко кадро от нощен Халеп:
На сутринта, след като решихме, че е необходимо да тръгнем по рано заради прехода който ще преминем, на излизане от града карайки по една улица мръсна мизерна където не се вижда асфалт, а е напоена с масла и други нефтени боклуци, се случи най-гадното — първо аз се хвърлих от мотора, после и Лъчо след мен. Слава на ГОСПОД И АЛЛАХ, само драскотини и шок от случилото се. Машините — здрави…

Каква по-голяма радост от това да тръгнем отново без проблем по моторите… Заредихме /1л бензин — 0,50 долара/ и от там напред покрай река Ефрат към Иракската граница, където на 100 км преди нея в дясно ще пресичаме пустинята за Тадмор…

Преминаваме покрай големия язовир, построен на река Ефрат, и почиваме, наблюдавайки млада сирийска двойка да пушат блаженно наргиле…
Тук Лъчо е намръщен от жаркото слънце, интересно как сутринта беше около 10 градуса а по обяд става 42 гр. Та решихме да отморим с глътка вода от термосите под сянката на тази стена от стара крепост…

За последен път пробваме моторите навлезли в началото на пустинята и напред през жегите… красота безкрайно море от пясък и камънаци, с път и без път…

Асфалта изчезна стана – кофти…

Горивото е на привършване, спираме за зарядка, точи се от варели с канчета, патроните се снимат за спомен…

Решавам да обсъдя политиката с арабина, отпивайки чай… Той ме слуша със захлас – явно български ще разбира ,като ме гледа умно и отговаря на арабски нещо, в крайна сметка: по живо – по здраво, алейкум селям, братиньо…
След това отново на машините, когато преминаваме през слабо населен район от около 10 къщи, без дворове, но с бариера на пътя, която липсва, останала само стойката, и в едни варели забучени сирийските флагове, дълго мислим и се установи, че сме преминали през граница между две области

Караме си ние, когато решаваме да се отбием до стар замък от времето на Римската империя. На картите излиза руини и оазис, струва си да проверим какво е това нещо насред пустинята, а слънцето те трепе с жега… След 15 км отбивка от главния път за оазиса Тазмор, пред нас се показва на хоризонта красива запазена крепост…

Лъчо гордо позира като арабски шейх…

А аз возя децата на местни бедуини, които бяха така добри да ни приютят на хладно в тяхната къща, за съжаление не съм снимал много от там…

Ето, намерихме кладенеца, напоявал преди хилядолетие рицари и легиони римски, хвърлихме камък, може би се чу „Туп“ след около 10 секунди, съдейки по времето вероятно дълбочината е между 20 — 30 метра, което не е много за пустинна земя, но в тогавашни времена може би е било райско зелено място…
Отново се връщаме на пътя, но уви, той, /ас”Ф”алта/ вече тотално изчезна, стягай се друже Лъчо и да пришпорваме камилите по прашните арабски пустинни пътища…
Късно вечерта пристигаме в Тадмор / Палмира/, уморени от жегата, не от ездата, изпиваме на веднъж много вода, настаняваме се в хотел — евтиния и тръгваме да опустушим храната на местните…

Лъчо продължава да изпитва жажда и харчи айраните в несвяст, а аз сериозен и по изражението на лицето съдете за леката умора и слънчевия тен…

Край на трета част, очаквайте продължението

Автор: Африканчо (Георги Георгиев)

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Ilarioncho каза:

    Евалла момчета! Чакам с нетърпение продължението. Още повече, че това лято се каня да попътувам в тази посока:
    http://www.ironport-bg.com/~ilko/mototurkey/mototurkey1.htm

    Пишете някакви съвети на мейла ако се сетите. Ще съм много благодарен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.