мар. 02 2006

Пътуване до остров Наксос

Наксос, Гърция

Хора на о.Наксос

Наксос е най-големият и плодороден остров от Цикладите.

Би могъл да изхрани цялото си население само от селското стопанство – пълно е с домати, маслини, лимони, произвеждат сирене, отлично вино и единствен по рода си ликьор, правен от плодовете на китрона, дърво от семейство Цитрусови.

Но Наксос не се е отървал от туристическото нашествие.

Туристите идват предимно заради редицата великолепни плажове на острова. Тази редица започва с плажа “Агиос Георгиос” (Св.Георги), който се намира в самия

град Хора – столицата на Наксос

Повечето хотели в Хора са близо точно до този плаж.

Нашият хотел

С жена ми се настанихме в един от тези хотели – Палатиа. Този двузвезден хотел се намира на втора линия на 20 метра от “Агиос Георгиас”. Има 10 стаи с “джентълменски” набор удобства, състоящ се от: душ, климатик, хладилник, телефон и сейф. Може да закусите както в стаята, така и на верандата на първия етаж (има няколко маси). Закуските са дотатъчно обикновени: топли сандвичи, варени яйца, масло, сладко, нескафе и прясно опечен хляб. Закуските ги праваше и разнасяше из стаите единствента служителка на хотела – жена на средна възраст. Ние, за разнообразие, сутрин отивахме да си вземем закуската и й връщахме после тавичката, на нея й харесваше и си получавахме сутрешната доза “евхаристо” т.е.”благодаря”. Шеф на хотела беше един наконтен младеж на около 25-27 години на име Манолис, който пристигаше към 10 часа с мотопед. Поради климатични причини той се контеше единствено и само с фанелки, а менидмънтът му се изразяваше в това да казва “калимера”(добро утро) на всички влизащи и излизащи от сградата. Към осем вечерта той излизаше от мястото си на пъривя етаж и се местеше на масата пред хотела навън., при него идваха няколко приятели (с девойките), правеха си мохабет по цяла вечер, пиеха кафета и сокчета, но никога алкохол (даже бира не пиеха). По това време вече казваше “калиспера” на гостите. Той много се зарадва веднъж, когато аз казах на цялата компания “калиспера”: той каза “тора калиспера”(„наистина е вечер“-в оригинала, иначе значи „сега добър вечер“). Към 10-11 вечерта Манолис заключваше входната врата и си заминаваше. Гостите си имаха отделен ключ за входната врата, така че никой нямаше да остане навън. Стаята в Палатия беше към 80 евро. Мисля, че близо до долната граница през август. В началото на плажа “Агиос Георгиос” има много хотели и апартаменти от класа на Палатия. По-звездните хотели (3*** и нагоре) се намират по-нататък, към оттатъшния край на плажа, вече извън града. Такива са “Porto Naxos”, “Astir of Naxos”, “Galaxy”, “Naxos Beach 1”. Не знам как са отвътре, но отвън са внушителни и си имат собствена територия. Но и цените в тях са двойни.

Плажът “Св.Георги” на Наксос


Намира се на брега на голяма и плитка лагуна. Въпреки, че плажът е пясъчен, водата е прозрачна. Има доста едри риби, а на около километър от брега траулерите я ловят. И нищо – ни едно мозутно петно, като че ли в Гърция има смъртно наказание за замърсяване. Стотина метра навътре водата все още е до колене, което се използваше от гърците да си оставят децата във водата без надзор. Устройството на плажа е типично – разделен е между собствнеиците на кафенета, всеки от който поставя 30 до 50 шезлонга. Не знам дали цените са се вдигнали или на Наксос цените са по-високи отколкото на Лесбос, но два шезлонга тук бяха 6 или даже 7 евро. Плажът винаги беше препълнен, затова след закуска (около 9 часа), отивахме на далечния край при кафене “Парадайз”. Там плажът се пълнеше до 2/3 и то чак след обед. Народът беше всякакъв: половината – гърци, а другата половина – скандинавци, холандци, италианци и немци – равномерно. Руснаци нямаше никакви. Немците бяха окупирали сърфинг-клуба “Flivos” в далечния край на плажа. Колата на сърфинг-клуба всеки ден разкарваше една банда сърфисти към по-ветровити от “Свети Георги” места, но май само веднъж им провървя. Ден, преди да си тръгнем, задуха такъв вятър, че сърфовете се носеха като обезумели из лагуната.
На плажа стояхме до около 2 след обед, после ставаше непоносима жега. Гърците идваха към обед и си тръгваха в 6 – 7 часа вечерта (но те са си местни :-)). Прибирайки се, минавахме покрай един от супермаркетите, мързеше ни да се разкарваме да таверната, и си взимахме по нещо за лек обяд – хляб, сирене, грозде, вода, някакви плодове – и обезателно по едно малко узо, защото няма нищо по-полезно от чаша разредено узо след душ. Или пък като подготовка за вечеря – но тогава може и да не се разрежда!

Лирично отклонение за узото:

узото е гроздова водка с анасон (За българския читател: че узото си е най-обикновена мастика го знаем всички, но да видим какво ще каже един руснак по въпроса с балканските питиета;-)). Не всички хора го харесват, повечето предпочитат разреден промишлен спирт;-). А узото е правено почти в домашни условия. Затова има и безкрайно много видове узо – всяка къща си го прави сама. Ако искате да почнете нещо, вземете си бутилка узо от Лесбос – признато е за най-доброто в Гърция. Най-известен и достъпен вид е “Mini”. На зеления етикет е изобразена танцуваща девойка с минижуп. На мен лично най-много ми харесва “Barbayanni Blue”, прозивеждано е столицата на узо-промишлеността град Пломари на Лесбос. 46 гардуса – неразреден. Има 4 вида “Barbayanni” – “Evzon” (“Гвардейски”, 47 градуса), “Aphrodite” (“Афродита”, 48 градуса), “Green” (“Зелен”, 42 градуса), “Blue” (“Син”, 46 градуса). На Наксос се продава предимно местното “Наксос”, но намерих и още един вид от Лесбос – “Plomari” и си пиех предимно него.
Как да си направите аперитив: във висока чаша сипвате 100 грама узо, и допълвате с лед до горе. Бързо, преди нещо да се е разтопило или разтворило, изпивате половината. После си допивате с подходяща за вас скорост.

ето и мезето към узото

След като се върнехме в хотела с покупките, обядвахме и одмаряхме до 5 – 6 часа, докато жегата не спаднеше и можеше вече да се излиза навън. Преди вечеря се разхождахме из града.

Столицата на Наксос – Хора

е малък град с около 5 хиляди жители и може за половин час да се обиколи от единия до другия край. Но си има забележителности. Първата е островчето Палатия в пристанището, с развалините от храма на Аполон. Храмът е започнат в 5-и век и така и не е довършен – прекалено внушителен проект за, като цяло, много малък остров. От него са останали само основите и портата (Портара), която е визитната картичка на острова. Портата има формата на буквата П и е направена от мраморни кубове със страна около метър. Мраморът най-вероятно е от местните каменоломни. Мрамор се добива тук от незапомнени времена. Доказателство за това са незавършените по тази или онази причина статуи – куроси, разхвърляни из целия остров. Мраморът от Наксос, вероятно отстъпва на мрамора от съседния остров Парос, от който е направена Венера Милоска, но също е известен и се копае и до ден днешен. Често се виждат натоварен с мрамор камиони, качващи се на фериботите.

Палатия

Палатия е свързана с основния остров с изкуствен провлак, по която почиващият народ се разхожда вечерно време към храма да се зарежда в енергията на древно-гръцките богове и да се любува на залеза – любимо занимание на туристите. От горната част на храмовия хълм се открива панорама към основната част на Хора и ясно се различават трите нива на хълма. Най-долното ниво е съвременна крайбрежната улица, по която е пълно с таверни, магазини, банки. Средното ниво е историческата част на Хора – Бурга. Нейните улици с традиционна за Цикладите архитектура, са пълни със заведения, целящи прибирането на парите от туристите. Тука има таверни, плавно преминаващи в сувенирни магазини и сувенирни магазини, плавно преминаващи в таверни. Рядко, много рядко, се срещат и нормални къщи. Основната храна в таверните са октоподи, които преди да станат годни за ядене ги простират на слънцето, напреки на улицата, за да се сушат. Рибните ястия са достатъучно скъпи, стандартната цена на рибата, печена на скара, е 35 евро на кило, независимо от вида.

Между Хора и Наксос

Сувенири от Наксос

Повечето продавани сувенири са копия на цикладски скулптури. Правят ги местни и неместни майстори от мрамор, варовик и други материали и струват от няколко до около 50 евро и изглеждат удивително съвременно, както и оригиналите, съхранявани в Британския музей в Лондон или в Националния археологически музей в Атина. Женски фигури, колкото длан, изглеждат като произведение някой съвременен “пост-модернистичен-абстракционист”, а не изпилени (имам предвид оригинала) с помощта на примитивни бронзови инструменти преди 4 хиляди години. Дълго си избирахме основния сувенир – статуетка. В крайна сметка се спряхме на седяща мраморна дама, подпряла глава с ръка и замислена върху нещо нейно праисторическо. Струваше чудовищните 35 евро, но не ми е жал да харча пари за умни жени.

Кастро

Най-горното (трето)ниво на Хора се заема от неговата историческа част – Кастро. Ако се гледа към хълма, на който се намира Хора, лесно ще разберте къде се намира Кастро. Той е сив за разлика от бялата Бурга. Това е средновековен замък, строен от венецианските владетели на остров Наксос. Започнат е през 1207 година, когато венецианецът Марко Занудо става херцог на Архипелага и управител на острова. Много интересно устройство има – няма затворена стена. Тя съединява няколко кули и укрепени къщи, защитава двореца на герцога и катедралата, които са малко по-нагоре по хълма. Очевидно жителите са очаквали нападение само по море и когато се е случвало такова са се отбранявали навсякъде – и в кулите и на стената и в укрепените си къщи.

Автор: Владимир Самойлов , преведено и публкувано от мен с негово разрешение

Връзки
* Оригиналът на разказа
* Blue Star Ferries
* Остров Наксос
* Още един сайт за Наксос
* и още един (последен) сайт за Наксос

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Пътуване до остров Наксос”

  1. Sons of Dean каза:

    Me and my family and even my poor drunken ex son-in-law go to PLOMARI every year. This time we´ll be there on august
    SEE YOU
    ÆBLET

  2. Стойчо каза:

    You are happy 🙂

  3. Stela каза:

    Stalker, и тука ли, Бруте? … и на руски? – … неадекватный язык коментара- личи, че си ми братовчед 🙁

    ~~~
    Благодаря за приятното четене.
    И за този ред на мисли: „… седяща мраморна дама, подпряла глава с ръка и замислена върху нещо нейно праисторическо. Струваше чудовищните 35 евро, но не ми е жал да харча пари за умни жени.“ :)))

    Забележка- настоящия коментар написах, „подпряла глава с ръка и замислена върху (горното)“ 😉

  4. Анонимен каза:

    ако евентуално съм се припознала в ника (Stalker), моля за извинение 🙂

    Стела

  5. Стойчо каза:

    Стела, Сталкер беше руски спам – та го отаковах;-)

  6. Stela каза:

    Извинявай за моя офтопик пък… Братовчед ми се подвизава с аналогичен ник и току се тресва нейде, където пиша и аз.

  7. eli каза:

    Много добре разказано. Благодаря, за хубовите моментите които си припомних и аз, на и за този остров. Препоръчвам го силно и приятно изкарване!!!

  8. vladimir1974m2 каза:

    Да и аз го прочетох, след като се завърнах тези дни от Санторини и минах покрай него.То било наистина интересно място, а аз се чудих защо толкова много народ слезе там и още повече се качи за към Санторини.

Leave a Reply