февр. 16 2009

Бразилия и Аржентина … и още нещо (1)

Published by at 10:03 under Бразилия,Таис

Хайде да открием една нова част на света — Южна Америка досега беше представена само от Кoлумбия на нашия сайт, а сега стартираме един подробен пътепис из Бразилия и Аржентина. Приятно четене и имайте търпение със зареждането на снимките — доста са:

Бразилия и Аржентина… и още нещо

част първа

Дълго време отлагам започването на тази тема и причината е тъгата, която ме обзема всеки път, когато отворя снимките. Тъга, почти болезнена, която започна с качването на полета към България, която ме държа повече от седмица след прибиране… Тъга като по изгубена любов или… Кой знае, може би със споделянето на пътешествието ми тук може да стане по-поносима:)

Още от дете една от мечтите ми е била да посетя Бразилия и в частност Рио де Жанейро. Предполагам не само аз съм имала такава мечта. И всеки може да се досети колко бях щастлива, когато разбрах, че заминавам там, при това в един чудесен обиколен тур, който включва и Аржентина, водопадите Игуасу и един ден в Монтевидео… Чувство на приповдигнатост, примесено с малко страх (тръгвах с 30 човека) и любопитство дали ще ми хареса толкова, колкото съм си представяла. За щастие дългите полети имат способността да уморяват толкова много, че човек почти е застрахован да припадне от силна емоция при кацане:) 12-часовия полет в кошмарен самолет, където бяхме като в консервена кутия почти ни беше омаломощил. Кацнахме в събуждащо се Рио, оттам до хотела… Не зная как да го обясня, но дори за секунда не се почувствах, че съм пристигнала на другия край на света, на така лелеяно цял живот място. И причината е, че усещането, поне за мен беше, сякаш съм си пристигнала у дома. И това усещане продължи по време на целия ни престой в Рио. Всяко местенце, което посетихме виждах за първи път, но някъде в душата ми беше, сякаш винаги съм била там… Както и да е:)

Пристигнахме и първите предупреждения бяха относно престъпността в Рио де Жанейро, сигурно хиляди пъти повторих на туристите колко трябва да бъдат внимателни с чантите, парите, документите. Напук на очакванията, че ще бъдем уморени, всички без изключение имахме нужда само от душ и преобличане и готови за среща с Рио. Първия ден не беше предвидена никаква програма, но пък в хотела ни чакаха представители на веригата H.Stern. Нормално точно в Бразилия да има няколко магазина, плюс работилница, в която туристите да видят как се обработват скъпоценни камъни, злато и разбира се, възможност да си купят на добри цени:) Освен това поканата за посещение на основния магазин даваше възможност за безплатен транспорт до Ипанема и прибиране до хотела, който пък беше на 10 мин бавно ходене до Копакабана..:) Всички без изключение се възползвахме:)
Ипанема и Копакабана са двете основни туристически зони и плажни ивици в Рио. Доколкото Копакабана е по-известната и когато човек чуе Копакабана, то неизбежно се сеща за Рио, то Ипанема е по-новата, по-модерната, по-лъскавата.. Известна с това, че дава тон на модата най-вече на плажната мода:) И също сигурна съм, че всеки е чувал песента или мелодията от песента „Момичето от Ипанема“

Предвид, че бяхме през Ноември, плажовете още бяха празни откъм туристи. А и времето не беше много подходящо за плаж. И противно на очакванията ми, навсякъде в Рио беше много чисто. По улиците, по плажната ивица, по крайбрежданата алея… Чисто, подредено… Вълните големи, все още не ставаше за къпане, но пък имаше явно местни, които просто прекарваха времето си там…

Други просто играеха…:)

Всъщност двата плажа — Ипанема и Копакабана се преливат един в друг и само шарката, оформена от плочките на крайбрежните алеи могат да ви ориентират къде свършва Ипанема и къде започва Копакабана. Ето ги по-геометричните форми на Ипанема

А ето и характерните за Копакабана „вълни“

Навсякъде по крайбрежната алея има малки заведения за храна, просто напитка или само пресен сок от кокос:) Сигурно в активния сезон е много по-оживено и шумно, но докато бяхме ние, беше приятно „тихо“, дори се чуваха вълните от океана… Но това докато не се случи група от свирещи музиканти, разбира се, самба…:)Това ако някой му се загуби чувството, че е не на който и да било плаж, а точно в Рио де Жанейро:)

Не е нужно да уточнявам, че всяко удоволствие е срещу пари:)

До колкото Ипанема е по-модерна като сгради, то все пак може да се срещнат и къщи, които да напомнят за по-старо Рио:)

И както казах и по-горе — дори за секунда не се почувствах в чужбина, хем и толкова далеч от Европа, от България. Не ми попречи дори незнаенето на португалски език. Някак странно лесно се разбирахме навсякъде със сервитьорите, повечето от които не говореха английски, но… те на португалски, ние на английски и винаги носеха това, което искахме или поне което беше най-вкусно. И най-важното — едно невероятно усещане за лекота — всички навсякъде усмихнати, но не онази служебна усмивка, а искрена, добронамерена, приятелска. При това не само у обслужващия персонал по хотели, магазини или заведения. Просто хората са ведри, и в момента, в който ги заговориш първото, което правят е да се усмихнат… Поне на нас българите това определено прави впечатление.
И няколко думи за толкова набиваната ни в съзнанието престъпност на Рио. Всички бяхме готови за евентуални опити някой да ни ограби, още повече, че малко преди да заминем се прибра група, на която са се случили подобни неприятни инциденти. Но… реално като се замисля, че то и в София във всеки един момент може да ни ограбят, ако не сме предпазливи. Е, същото е и за Рио. Така или иначе опасно е на плажа и то в малките късни или ранни часове, къдет живеят бездомни и ако сам човек се разхожда там вероятно ще бъде нападнат… Не съм сигурна обаче, че това не би се случило и на който и да било друг плаж по света. За наше щастие това не се случи на никой от нас:)
И така, първия ден приключи в разходки и запознаване с Рио, прибиране за бързо спане и събиране на сили за следващия ден, когато ни очакваше среща със символите на града..:)

На следващия ден рано сутринта бяхме готови за т. нар. панорамна

обиколка на Рио де Жанейро

За наш късмет времето беше много по-ясно в сравнение с предния ден и обещаваше красива гледка от високо. Отправихме се към безспорния символ — статуята на Христос Спасителя

Може би останах малко разочарована от лудницата, която цареше — пълно с туристи, всички щракат с фотоапарати, шум, глъчка… Но нормално за това място.
Стигането до там е изключително добре уредено, с влакчета от подножието на Корковадо, което пресича парка Тижука… и това е момента, в който човек наистина започва да се усеща в Бразилия:)

Рио от високо е наистина спираща дъха гледка, която за жалост не си личи през малкото ми апартче за снимки:)

Поглед към Маракана

После от другата страна

И към Захарната буца (зад моята „буца“:D)

И въпреки лудницата, благодарение на местна група човек наистина може да се потопи в атмосферата на самба, боса нова… Тези момчета се качиха и на качване и на слизане при нас, което определено доведе до качване на настроението:)


Танцувайки слязохме да си изчакаме автобуса, с който да продължим. И докато чакахме бяхме свидетели и на друга атракция, съчетана с продажба или бакшиши — нещо като игра на федербал, но вместо с ракети, с ръка:) Тези шарени летящи неща можете да си ги купите, също и типичните бразилски свирки… или просто да дадете бакшиш:)

От Корковадо се отправихме към следващия символ на Рио —

стадиона Маракана:)

Мисля, че всички знаят злополучния му за Бразилия ден на откриването, когато Бразилия губи мача с Уругвай… Така или иначе, не съм футболен запалянко, но пък мисълта, че стъпваш на един от най-известните стадиони в света е вълнуваща. Още преди да влезем цялото предверие е с отпечатъци на всички известни футболисти:)

От входа първо се качихме на трибуните…

После можехме да видим как се гледа от централните и най-добри места…

Някои от групата имаха възможност същия ден да гледат и мач от тези места:)

И оттам слязохме покрай съблекалните към терена, където този мъж показваше разни техники с топката, но само докато видя, че сред българската група има още по-добри техничари и от него… След това само позираше с нас:)

След Маракана на път към хотела минахме покрай

Самба дормо — мястото, където се провеждат ежегодишните карнавали.

Нямаше смисъл да спираме там, надявам се някой, който е бил по време на самите карнавали там да покаже снимки от приложението им, иначе са само сгради:) Между другото за тези, които биха имали повече време в Рио макар и по време различно от карнавалите се предлага възможност за посещение на училище за участниците в карнавала, уроци по самба… На нас определено не ни остана време за тези глезотии, още повече, че имаше още толкова много места за посещение.

Следобеда едни отидоха до Захарната буца — другият символ на Рио, други отидоха на мач на Маракана, трети останахме да си починем и поразходим пак по Копакабана и да съберем сили за предстоящото посещение на самба шоу.:)

И докато не съм забравила да кажа — Копакабана е известна и с още едни шествия, които се случват в навечерието на Нова година. Шествията, посветени на Йеманжа — африканската богиня на морето. Впечатлително шествие, при което хора, облечени в бяло слизат на плажа, там се палят малки свещички, а в морето се пускат лодки украсени с цветя и свещи, също и венци, на които има свещи… Поне на себе си пожелавам да отида в Рио по време на Нова година и да видя това:)

Продължението:

Бразилия и Аржентина … и още нещо (2)>>>

Автор: Таис

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Бразилия и Аржентина … и още нещо (1)”

  1. […] откриването на Южна Америка – Таис вече ни представи Рио де Жанейро, Копакабана, Ипанема и Корковадо, а днес ще ни разведе из самбата на Рио де Жанейро и . […]

Leave a Reply


Switch to mobile version