май 15 2014

В Юдея, край соленото море (Израел) (1): Голямото слизане към Мъртво море

Започваме една обиколка из Израел и Светите земи – ще има доста препратки и към Светото писание, така че – който не знае, ще научи, а който не му се чете – ще прескача. Приятно четене:

В Юдея, край соленото море (Израел)

първа част

Голямото слизане към Мъртво море


Едно от моите пътувания и внедрявания в тази чаровна страна започна от Юдея. Да, точно в Юдейската пустиня реших да отида! В последните дни на декември, през една тежка за мен година, реших да си подаря хубава няколкодневна екскурзия. Заминах за мястото с постоянен сух и топъл климат, горещи термални извори и гальовно 25-градусово море, разположено между голямата пустиня Негев и бреговете на Мъртво море, само на 60 километра югоизточно от столицата.


Потеглихме рано от сънения Тел Авив по шосе № 1 Яфското шосе, един от най-древните и преки пътища от Тел Авив Яфо за Ерусалим. Спряхме за първо сутрешно кафе в Абу Гош голямо арабско село с плоски покриви на квадратните белокаменни къщи. На тези покриви не само се сушат плодове за традиционния вкусен ошаф, но са и място за седянки на жените. Горките арабки, зиме и лете ходят в дълги роби и забулени. Живеейки в тази слънчева страна, където 300 дни в годината са лъчезарни, в организмът им според медицинската статистика, липсва витамин Д, който се образува само с помощта на преките слънчеви лъчи. Религията им изключва показването на каквито и да е части от тялото, с изключение на лицето и китките на ръцете. Те нямат право през деня да излизат от дома си без придружител, а вечер това е изключено. Затова пък стоенето на проветривия покрив и клюкарстването не са забранени. Впрочем родът Абу Гош, на чието име е наречено селото, се е появил в тези краища през ХVІ век, почти едновременно със завоюването на Палестина от османските турци. Били шумни, весели и властни хора и се препитавали с мухтарлък охранявали тесния планински път към Ерусалим и събирали пътен данък от богомолците евреи и християни. И сега 90% от жителите на селото са от семейния клан.


Абу Гош

е точно библейският Кирият Ярим и има тясна връзка с един забулен в мистика разказ от Стария Завет.


Това се случило по време на управлението на легендарния цар Давид, около 1005 година преди новата ера. Докато се основавал Ерусалим и застроявал хълма Цион, Ковчегът със Светия Завет най-голямата светиня за еврейския народ, бил тук в дома на царския приятел Аминадав. Узнали за това, филистимците /това са прадедите на днешните палестинци, чиято вражда с евреите не стихва вече хиляди години/ превзели селото. Те поставили пленения Ковчег със Завета в храма на своя бог Даган. Бидейки езичници, те вярвали, че силата им ще се умножи, щом като към своето божество прибавят и еврейския Господ. На другия ден обаче стражите намерили огромната статуя на бог Даган паднала и строшена, а Святая Светих невъзмутимо се белеела, сякаш намерила възможност да отмъсти за покушението над себе си. И ето, дочакала — победителите били нападнати от различни нещастия мор, глад, болести. Филистимците се досещали кой е причината за това, но не искали да върнат плячката си на израелците, а започнали да предават светинята от град на град. Навсякъде нещастията следвали пътя на Ковчега със Завета, докато вече не останало селище за препращане. Тогава те го поставили на каруца, впрегната с волове, и ги пуснали да вървят, където им видят очите. Така най- голямата еврейска ценност се завърнала при своя народ.


Това е краят на тази поучителна история, която за кой ли път повтаря старата истина, че, за съжаление, никога грешките от историята не са учебник за политиците днес.

Абу Гош, Израел


Тук, в Абу Гош от лоното на крайния традиционализъм неочаквано попадаме в най-авторитарното кафене, което съм виждала в Израел Елвис Пресли. Собственикът е фанатично влюбен фен на Елвис и от това е направил успешен бизнес. Кафенето е на бензиностанция край магистралата и още отдалече просветват кичозно пиедесталите с различни статуи на певеца, рисунките по сградата отвън и пищните реклами. А вътре нон стоп звучат негови хитове и навсякъде, където окото се спира, по стените, колоните, тавана, е поместена обемна колекция от снимки, афиши, статии и списания за Елвис. Виждаме краля на рок-енд-рола с фенове, с жени, с известни актьори, с политици, със семейството, на концерти и турнета, във всички възрасти, пози и тоалети. Даже няколко негови метални фигури в естествен ръст, сякаш готови да проговорят, седят или стоят заедно с клиентите на масите, а духът му витае навсякъде. Но атракционът нямаше да е пълен, ако не бяха оригиналните чаши за кафе подарък с портрети на Елвис. Тук вдъхновените му фенове могат да купят статуетки, дискове и различни сувенири с портрета на вечноживия крал на рок-енд-рола.

((((((((()))))))))


След това освежително преживяване, след снимките и хубавата музика продължаваме

към Ерусалим


Впрочем това мое пътешествие частично съвпадна с предишни пътувания из страната и заобиколи отблизо столицата. Сигурно е вярна поговорката, че всички пътища водят към Рим, но аз гарантирам, че е вярно и друго всички пътища водят към Ерусалим градът на трите религии. Векове наред евреи, християни и мюсюлмани са прииждали на поклонение и са се ориентирали за посоките на света според свещения град. За да се тръгне и към Червено, и към Мъртво море, които са на юг и изток, магистралата заобикаля столицата и тогава се разделя на две.

И как да не дойда отново тук! Като на шега преди година мислено се помолих с пожеланието, с което се разделят всички евреи на Песах, независимо в коя точка на света се намират: Догодина в Ерусалим!. Аз повярвах на тази символична сентенция и бях възнаградена. Ето сега, гледайки отдалече стария град с блестящия купол на Омаровата джамия, преминавайки край Маслинения хълм на Иисус Христос, аз за кой ли път разбрах какво чувства човек тук, независимо от каква религиозна принадлежност е. Догодина той непременно отново трябва да дойде в града легенда, в магнетичния и вечен Ерусалим!


Обиколното шосе минава през старите квартали. Отдалече различавам руините на Давидовия град и Гетсиманската градина, където римските войници заловили Христос и Го разпънали после на Голгота. Недалеч, на Маслинения хълм, високо се извисява Кулата на Възнесението, където според Библията, 40 дни след смъртта Си, Той се е възнесъл на небето в сноп светлина. Просветват на слънцето Еврейският университет, болницата Хадаса и Маундскопус хълмът с най-панорамния изглед към Ерусалим и вечно пълен с туристи.


Очите ми почиват върху древните руини, но животът наоколо свеж и динамичен блика с нюансите на хубавия ден и ведрото настроение. На екскурзианта, пътуващ през Ерусалим за Мъртво море не може да не направи впечатление как рязко се променя ландшафтът след излизането от града. Докато пейзажът на запад, преди столицата, е познат на всекиго пътувал из Средиземноморието и откривал зелени хълмове с каменливи сипеи, могъщи борове, ели, стройни, гъвкави, изправени като свещи кипариси, то само на броени километри от източната страна на Ерусалим картината е съвършено различна. Тук, от върха на хълма, се открива обвитата в солени изпарения панорама към Мъртво море на изток и лунната пустош на Юдейската пустиня на юг. Оттук започва голямото спускане надолу и все по

надолу към най-соленото и загадъчно море на света


Пред погледа на пътешественика се редят безкрайни, абсолютно безжизнени хълмове, подобни на гигантски декори на научнофантастичен филм. В техните меки и плавни линии има даже нещо еротично, напомнящо заоблени женски форми. Не можеш да се избавиш от впечатлението, че някога тази местност е била равнинна, а после нечия могъща ръка е моделирала от нея хълмове и възвишения, прорязани от долове и оврази.


Пред мен е

Юдейската пустиня (на иврит Митбар Юда)

Нейното название е идентично с името на народа и съдържа букви от древната еврейска азбука, включени в забраненото за произнасяне име на Господа. И вероятно това не е случайно. Попаднал тук, в този съвършено гол, почти девствен край, даже и най-далечният от вярата в Бога и дявола атеист, бива обхванат от усещането за съпричастност към тайната за акта на великия Творец и раждането на Вселената. Само тук, в пустинята, можеш да се пропиеш от това чувство! Даже и в Ерусалим това не е възможно!


Кой е казал, че Бог обитава само свещения град, или, че живее на небето? Може би е точно обратното силата Му струи от дълбините на земята и затова Неговото присъствие по-силно се усеща сред пустинните хълмове на Юдея, чиято източна граница е Мъртво море, найниската точка на нашата планета.


Вероятно именно затова тези дебри на юдейските планини са привличали търсещите уединение и спокойствие отшелници монаси. От Ерусалим до Мъртво море

манастирите

са над триста. Някои от тях са известни, като например гръцкият Мар Саба или манастирът на Свети Герасим Йордански. В някои от обителите отшелниците са единици, а в други десетки. В Еин Прат в манастира Свети Харитон живеят само трима монаси — без хладилник, без отопление и електричество. Впрочем за някои и тези условия са твърде изискани. Посочиха ни отдалеч пещерата на някакъв самотник аскет, на ръба на склона, само на километър от Писгат Зеев отдалечен от центъра столичен квартал. Е да, оказало се, че новопоявилият се отшелник не е готов напълно да се откаже от прелестите на цивилизацията и затова е инсталирал в първобитния си дом електрически орган, снабдяван с енергия от слънчев колектор, за да може във вълшебната тишина на пустинята да лови всеки миг на вдъхновение и да композира.

Отдалеч се провижда

Маале Адумим – град-спътник на столицата

До преди век тук се е простирала Юдейската пустиня, а сега това е богато залесен хълм. Според съвременната традиция, щом се роди дете, бащата трябва да посади дърво за здраве. Сега всички дървета имат табелки с имена, а
традицията се прилага и върху съседните хълмове. Градчето е арабско, но е застроено по вековна ерусалимска традиция с белокаменни сгради и е пълно с остри минарета на джамии. Тук, на подстъпите към столицата, е най-стратегическото място с постоянен полицейски пост, готов да отреже шосето по необходимост.


(((((((((())))))))))


Автобусът се движи на югоизток по магистралата Ерусалим Йерихон, където всяка педя земя е история, наслагвана с векове. Тук, в края на Юдейската пустиня, малко преди река Йордан да се влее в Мъртво море, започва всеизвестната

Ханаанска земя,

дадена според Библията на евреите лично от Господа. Недалече напред, точно зад скритата в дълбоката низина река, се синее планината Нево в Йордания. Според преданието там е лобното място на Моисей или, както ласкаво го наричат, Моше Рабейну. Точно той е спасителят на евреите от египетско робство, връчил им Божиите заповеди и довел ги тук в Обетованата земя. Мюсюлманите също го почитат като свой светец, понеже знаят, че евреи и араби имат един и същи корен праотецът Авраам. Но те знаят и продължението на историята, че освен Исаак от съпругата му Саара, от робинята египтенка Агар Авраам има и друг син и то първороден Исмаил, от който произлизат арабите. Така родствената връзка е много пряка и сега искат или не искат всички евреи и араби помнят и отчитат това.


За Моисей

своя любимец и почитан национален герой – ортодоксалното еврейство говори с топлота и обич и това има своите много дълбоки историкопсихологически корени. Той е най-ритуалният и медиативен човек в Библията. Това е историята на първия по чудо предотвратен холокост с огромна давност — 1450 години преди новата ера, след което последвало образуването на първата еврейска държава.

Станало така: Няколко поколения преди идването на Моисей на историческата сцена евреинът Йосиф, който попаднал като роб в Египет, постепенно се издигнал до длъжността пръв ковчежник на фараона и спасил от гладна смърт египетския народ. С ум и предвидливост той запасил страната с храни, докато преминат неплодородните седем години. От благодарност фараонът поканил рода му баща му Яков-Израел и братята му да живеят в Египет. Така по времето на фараоните част от евреите емигрирали в Египет и били слуги, работници и главни строители на пирамидите. След няколко поколения, обаче, новият фараон се оказал надменен и зъл, забравил тези заслуги, завидял на евреите за задружния живот и решил да ги погуби.

Най-добре разказва за този период втора глава Изход(1:8-22): И се възцари в Египет нов цар, който не познаваше Йосиф и каза на народа си: Ето народът израелски е многочислен и по-силен от нас, нека да го надхитрим, за да не се умножава повече. Иначе, когато се случи война, той ще се присъедини към нашите неприятели, ще се въоръжи против нас и ще ни изведе от земята ни. И поставили над него началници в работата, за да го изморяват с тежка работа. И те построили за фараона Питом и Раамсес, градове на запаси. Но колкото повече го изморявали с работа, толкова повече той се умножавал и разраствал, така че египтените се страхували от израилевите синове. И затова египтените с жестокост принуждавали синовете израилеви да работят. И правили живота им горчив от тежката работа с глината и тухлите, от всичката полска работа и въобще от всяка работа, към която ги принуждавали с жестокост. Египетският цар заповядал на бабите акушерки, едната с име Шифра, а другата Фура: Когато израждате еврейските жени, внимавайте много. Ако е син умъртвявайте го, а ако е дъщеря нека живее.


Що за човек бил този фараон предвестник на Гьобелс? Тора не иска да спомене даже името му. И наистина, с непозната до тогава жестокост той действително би унищожил всички евреи, ако народът не беше тръгнал след Моисей. Но не само това. От божествените Си висини Господ виждал добре теглото, мъките и безкрайната експлоатация на Своите избраници и решил, че е време да им помогне. Избрал Моисей и му внушил отначало с добро да измоли свободата на народа си. Започнал Моисей безкрайни преговори с фараона да пусне евреите свободни, но той винаги отговарял уклончиво или с не. Обезсилен и отчаян, водачът отправил гореща молба към Господа да му помогне със свръхестествените Си възможности. От този момент започва упоритата битка на Моисей с фараона.


Библията обстойно и с удоволствие се спира на последвалите събития, като почти цялото Петокнижие е посветено на тях. Като се започне с Изход- глава 5, Левит, Числа и Второзаконие — тези части са базата на почти цялото еврейско вероизповедание.


Десет, граничещи с фантастиката, тежки наказания налага Бог на фараона и народа му. Първо наказание превръща водата от изворите и реките в кръв, рибата измира и хората са жадни; второ наказание — сполетява ги нашествие от жаби и това вгорчава живота им; трето наказание долитат облаци дребни мушици, които пречат на хората да гледат и дишат; четвърто наказание — след тях като лавина идват конските мухи, които вбесяват животни и хора; пето наказание хората са сполетени от страшна екзема; още не излекували се, идва шестото наказание възпаление на кожата. Седмото наказание е град и дъжд, които смилат цялата реколта, осмото наказание странен вятър, който довява скакалци, а те изяждат всичко зелено; деветото наказание настъпва непрогледна тъмнина на земята и няма надежда за живот на враговете на любимците Господни. Най-тежко е обаче десетото наказание измират всички първенци първородните деца и животни. Това вече трогва коравото сърце на фараона. Той вижда, че народът му гине и царството му се съсипва, и даже моли Моисей по-бързо да изведе хората си от египетската земя, преди Господ да е изпратил още наказания.


Тръгва на път еврейското племе и огнен стълб денем и нощем го води напред на изток. Коварният фараон, обаче, отново отменя поредното си обещание и изпраща по следите им египетската войска, за да ги върне обратно. Какво да правят? Пред тях са водите на Червено море, а зад тях робството и смъртта… Замахва с жезъла си Моисей и става чудо водите на морето се раздиплят на две и отварят път, за да преминат всички на другия бряг.

Войската на египтяните обаче е по петите им. Тогава морето се затваря и тя е удавена. Така свършва една от най-горчивите страници от историята на еврейството. Всички свободни и щастливи продължават напред към така жадуваната Обетована земя. Достигнало планината Синай (сега в Египет), но направлявано в пътя си от Господа, племето спряло да почива. Точно този момент избрал Всевишният, за да повика на разговор и инструктаж Своя любимец и пророк Моисей. Той се качил високо в планината и четиридесет дни бил обучаван. Във вид на пълни, ясни и точни указания Господ му изяснил същността на новата еврейска вяра. Той виждал от божествените Си висини, че този горд и необуздан народ, когото Си е избрал за любимец, се нуждае освен от волева, силна ръка на водач, но и от религия едно от оръжията на властта. Комплектът закони обхващал 100% от мирогледа на човека, без да бъде оставен свободен периметър за волности. И днес учудва как тази глобална стратегия, предназначена за евреите, е прецизирана и моделирана в детайли – от раждането и обрязването на крайната плът, храната, облеклото, труда, лечението, вътрешносемейните отношения, традициите, обичаите, постъпките при всички възможни жизнени ситуации, начина на мислене и възприятие на природата и света до подредбата на молитвения дом скинията, а впоследствие на Храма с размерите, грамажа и материала, от който са изработени всички символи вътре, както и с облеклото на свещенослужителите в техните роли на проповедници на вярата.


Цялата тази огромна по обем и тотално снета информация Господ закодира в паметта на Моисей. Там, на Синай, Господ му връчва две каменни плочи, съединени в средата като разтворена книга, с десет най-синтезирани заповеди (това са почти същите десет Божи заповеди, които Христос тринадесет века по-късно дарява на човечеството в новата религия – християнството).


След тази паметна среща, Моисей слиза от Синай вдъхновен и окрилен с ценните плочи в ръце. И какво вижда в стана на племето си? В негово отсъствие е настъпил разкол. Бидейки атеисти и даже еретици, евреите силно се съмнявали в правилността на Божието ръководство, прокарвано от Моисей, и се отдръпнали в посока към идолопоклонничеството. Събрали и претопили златото, което носели от Египет, и излели голяма фигура на телец. Златният телец трябвало да бъде обектът на тяхното почитание в бъдеще. Единствено Моисей знаел, че новата религия отрича всякакво обожествяване на посредници между човека и Господа, с когото връзката винаги трябвало да
бъде директна и много тясна. Водачът силно се разгневил за тази постъпка на народа си, хвърлил плочите от планината и те се строшили. Възмутен и в транс, той подробно разказал на народа за срещата си с Господа и за новата, чиста и вдъхновена религия, която им носи. Всички, засрамени, разбрали грешката си и хвърлили в огъня златния телец. Тогава Моисей повторно се качил на Синай, получил втори път аудиенция с Господа и измолил той да не наказва строго народа му за това, което е направил в негово отсъствие.


Всевишният бил много обиден и вече искал да се откаже от покровителството Си над този неблагодарен народ, но потресен от силната любов и застъпничеството на Моисей, склонил наказанието да бъде по-меко. Той отсрочил достигането на определената от Него Обетована земя до тогава, докато не умре и последният човек от племето, видял Неговия конкурент – Златния телец.

Изпитанието траело четиридесет години. Евреите странствали из пустинята, внедрявали се във вярата си, пречиствали душите си от големия грях и се учили да изпълняват свещения завет на Господа. Поколението се сменило и така изминали пътя нататък от Синай, все покрай южните брегове на Мъртво море, а в територията на днешна Йордания тръгнали на север.

С необятната Си обич Господ продължавал да ги ръководи и поддържа. Той се грижил и за прехраната им, тъй като в пустинята е невъзможно да се сее жито, да се отглеждат плодове и зеленчуци или да се пасат животни. Шест дни в седмицата той им изпращал манна, за да се нахранят. На шестия ден двойна порция, защото в седмия ден събота, Господ Си почивал. Оттук идва и изразът манна небесна.


След като изтекъл срокът на наказанието им четиридесетгодишното странстване из пустинята, — племето се установило на източния бряг на река Йордан, преди вливането и в Мъртво море. Там, на един висок хълм, Моисей изпълнил последната заповед на Господа преди да умре. Показал на запад, оттатък реката, плодородната зелена долина и казал, че това е то Обетованата земя, която Всевишният им е определил за живеене. След това разделил
територията между дванадесетте колена дванадесетте рода, които извел от Египет. Дал им благословията си да завоюват с воля, кръв, меч и Божия помощ определените им територии и издъхнал. Било 2448 година от сътворението на света.


Така в Стария Завет почти точно се определя мястото, където е гробът на Моисей планината Нево в Йордания. Мюсюлманите, обаче не са съгласни с това. Те са убедени, че лобното му място е от другата страна на реката, визуално точно срещу Нево и точно тук, където в момента пътува моят любознателен туристически автобус. Те почитат Моисей като светец. Затова и от дясната страна на шосето добре се вижда джамията и крепост, и

манастир Наби Муса

Построена е от султан Байберс през 1269 г. Целта му била да привлече тук, по-близо до Ерусалим, мюсюлманското население по време на двата големи празника християнския Великден и еврейския Песах за баланс и в противовес на двете религии. Но в историята има толкова несъответствия и спорове, че любознателният екскурзиант може, без да ще, да се обърка в подробностите.


((((((((()))))))))


Отварям голяма скоба: Всичко разказано до тук е историята на

празника Песах,

който съвпада по време с нашия Великден. Това е най-важният празник в еврейството, пълен с радостта от свободата след робството и пищната цъфнала пролетна природа, празник за утвърждаване на живота и собственото волно аз. Упованието в Господа, Неговата доброжелателност, безгранична обич и защита, които Той излъчва към Своя народ това е принципната тема на всички празници. Разликата с Пасха християнския празник Великден — е много голяма и само датата от календара и семантиката на названието велик ден е сходна. По смисъл нямат нищо общо. Ако за евреите великият ден е денят на свободата освобождението от египетско робство, за християните това е Възкресението на Иисус Христос.

Смисълът е много дълбок и духовен. Със смъртта Си Спасителят човешки изкупува греховете на човечеството пред Господа и, основавайки новата християнска вяра, дава шанс на езическите народи по света, приемайки християнството, да живеят праведно. А праведно означава със стремеж към
съвършенство към честност, доблест, искреност, етика, трудолюбие. Тоест в синхрон с всичките десет Божии заповеди, които ние си знаем по рождение и
малко или много се стремим да спазваме, всеки според силите си. Изобщо Христос е нашето духовно мерило за живот, наследено от прадедите. Той осмисля подсъзнателния ни стремеж да мотивираме битието си. За евреите същата роля изпълнява директно Господ. Допирната точка на двете религии е много плътна. Христос, който по рождение е евреин, е син на същия този Господ, който пък е общ за всички. Това е паралелът и сърцевината на нещата, които вече векове наред ни обединяват и разделят. А самото християнство в първите векове даже е било разглеждано не като тотално нова религия, а като една, макар и доста специфична, юдейска секта.


((((((((()))))))))


Екскурзията продължава напред

по удобната и широка магистрала. Всъщност през различни исторически периоди това бил и главният път за столицата. През древните времена на керванните търговски пътища, свързващи Египет и Месопотамия, той бил стратегически.

Трасетата били две: едното по бреговете на Средиземно море — морският път, а другото тук, на изток, по долината на река Йордан — така наречения царски път. Тези два основни пътя били свързани с мрежа от напречни пътища, един от които минавал именно през Ерусалим. Векове по-късно това бил вече древният път на богомолците, прииждащи на поклонение в Светия град. Евреите носили дарове за своя свещен храм, християните от цял свят пътували месеци наред, за да дойдат тук и се поклонят на гроба Господен, а мюсюлманите от азиатския регион точно тук търсели и намирали утеха в златната Купол на скалата и Ел Акса мястото, откъдето пророкът Мохамед се възнесъл на небето.


Кръстоносците нарекли хълма непосредствено преди града Mont Joie (монт джой Хълм на радостта). Именно оттук те самите през 1099 г. видели за
пръв път Ерусалим и го превзели със сила. Отново тук, сто години по-късно, кралят на третия кръстоносен поход Ричард Лъвското Сърце затваря очите си,
за да не погледне града, който, уви, не му било съдено да превземе. Тук, на най-високото място на пътя, на хълма Гивон е гробницата на един от най-
големите пророци от Библията Самуил, благословил за трона първите двама еврейски царе Саул и легендарния Давид. Първата гробница построил тук
римският император Юстиниян, а десет века по-късно, след щателна идентификация и канонизиране на светеца, кръстоносците издигнали тук
църква. След тях мюсюлманите, които също почитат Самуил като светец, превърнали постройката в джамия. Днес това масивно здание, носещо
белезите на архитектурата на различни епохи, народи и религии, е талантливо реставрирано в синагога. Долу, в криптата, масивен мраморен саркофаг пази
тленните останки на знаменития пророк.



(((((((((())))))))))


Шосето живописно се вие сред жълтите обезлесени хълмове на Юдейската пустиня, на които пасат овце и кози. Учудвам се какво ядят и пият тези животни. Тук-там, край оскъдни острови дървета и зеленина, има кошари и бараки за овчарите, които качени на високи камили, подкарват овцете. Това са бедуините — с бели чалми на главите, като че ли излезли от филм. Вероятно и прадедите им по Авраамово време точно така са пътешествали из пустинята, опознавайки околния безкомуникационен свят. Заселвали са се трайно около едва бликащата вода на оазисите и така, преборвайки природата, са образували селата и градовете наоколо.


Магистралата стремглаво слиза от юдейската планина. Започва се голямото спускане надолу, надолу и все по-надолу

към Мъртво море


Продължаваме да се снишаваме и спираме за кратка почивка край обелиска с нулевата отметка на морското ниво Sea Level, морско равнище. После на
всеки петдесет метра подморско гмурване има отново подобни паметници с надпис. На каменната площадка паркинг на нулата, живописен бедуин в бели
национални дрехи предлага на туристите още по-живописно накичена и малко дръглива камила за разходка. Горкото миризливо животно с мъка подгъна
отначало предните, после задните си предълги крака. Аз се яхнах на самара между двете гърбици и така обиколих паркинга. Височината ми значително превишаваше автобуса. После застрашително поклащайки се, краката се подгънаха в същия ред и аз трябваше да сляза. Но-о-ужас! Докато мероприятието дотук качването и возенето — беше безплатно, то, за да слезеш, вече трябваше да се плати колкото за едно кафе. Но нищо, уникален шанс е да погледнеш света от гърба на камила!


Автобусът отново полита надолу, защото в близката далечина привлича като магнит и блести като живак на зимното слънце най-гъстото и ниско море в света 400 м под морско равнище и още 100 м дълбочина. Но все още не бързаме да го стигнем потапяме се в благата и просторна, но природносолена Йерихонска долина.


Поглеждам вляво от магистралата и чета крайпътните надписи.
Преминаваме край

Вади Келт

Тук сега е територия на Палестинската автономия и, за съжаление, не може свободно да се посети прекрасният скален манастир Свети Георги, нито най-древният град в света Йерихон, съществуващ почти 112 века: от 9250-тата година преди новата ера (периода на докерамичния неолит І), та до сега.
Отдалеч виждам само

Джебел Кварантал или така наречения Хълм на изкушението

Просветеният християнин веднага ще се досети защо мястото е скъпо за всяка дълбоко вярваща душа. Тук, според Новия Завет, Иисус Христос се среща с дявола и е подложен на голям психологически натиск. В усилени философски дебати за същността на човешкия живот и смисъла на битието, на три пъти лукавият се опитва да приласкае Божия Син. Предлага Му цялото богатство на света, скрито в недрата на земята; тотална власт над човечеството и съдбините му и вечен живот. Но и на трите предложения Христос аргументирано отговаря с не. Той прекрасно знае жизненото Си предназначение на земята и следва твърдо и неотклонно Своя път. Преди тази паметна среща диалог с великия изкусител Иисус четиридесет дни отдава душата и тялото Си на пост и молитва в една от пещерите на каменния каньон. Не след дълго Той поема последния Си път към Голгота.

(((((((((())))))))))


Йерихонската долина

е само на десет километра от морето и е разграфена педантично точно на зеленчукови, овощни градини и декари с подправки. Засега тук е най-високопроизводителният район на страната. Продукцията се отглежда целогодишно, понеже плантациите се засаждат непрекъснато и последователно. Възможно е по едно и също време в съседни участъци да се сади разсадът, в други зеленчукът да е в процес на развитие, а в трети да се бере. Проблемът е само продължителността на вегитационния период. Тази целогодишна производителност е възможна, понеже климатът постоянно е топъл, напояването с вода от недалечното езеро Кинерет, а наторяването научносъобразено с почвите тук. Впрочем естествената почва тук е сярносолена и е практически най-неплодородната. В Израел, обаче, има

много доказателства, че при силно желание човешкият труд постига чудеса

Тук е нанесен хиляди тонове нов, плодороден почвен слой и, след обилно наторяване с естествени торове, резултатът е налице. Без гигантските човешки усилия този благоприятен климат и тези добри възможности за напояване не биха могли да бъдат използвани за добра реколта. Всъщност

никъде в страната водата не е в изобилно количество

Тук, в долината, климатът е горещ, сух и през зимния сезон почти не падат дъждове, та нали е пустиня. Земеделието е немислимо без всеизвестния израелски патент капковото оросяване, позволяващо да се икономисва 30-60% от водата. Тя оросява под ниско налягане кореновата система на всяко отделно растение и то строго според потребностите. Така загубата на скъпоценната течност практически е сведена до нула. Всички системи за напояване са
снабдени с компютърно оборудване, позволяващо да се полива в оптимален режим.


Работи се от изгрев до залез слънце ежедневно, дванадесет месеца в годината. И това е възможно не само от физическа, но и от религиозна и общочовешка гледна точка. Организацията е перфектна! Работниците мюсюлмани почиват в петък, евреите в събота, а християните в неделявсички по един ден в седмицата. Този плаващ график е местен патент и се отнася за целия Израел страната, където живеят различни националности и религии, а веротърпимостта е убедителен аргумент. В този регион не само че няма безработица, но и се наемат традиционните селскостопански работници филипинци, за да се насмогне с производителността.


Независимо, че долината е под палестински патронаж, за добрата продукция и успешната търговия граници няма. Йерихонската долина първа снабдява пазарите в страната с най-ранните зеленчуци и плодове, а също изнася и за САЩ. През зимните месеци товарни самолети излитат и изнасят естествено отглеждани, апетитни, свежи витамини.


Движението продължава да бъде низходящо. Автобусът бързо подминава този рог на изобилието, не дар на пустинната природа, а изцяло дело на трудолюбивите и умни човешки ръце. Най-после голямото слизане свършва до морето и хотел Лидо – хотелът, собственост в миналото на йорданския крал Хюсеин. Преди години морето е било до тук, но сега то продължава да се отдръпва навътре и намалява прогресивно. Следва завой надясно и ето началото на всички начала морето и водата. Но какво е това море и що за вода е това? И по каква неведома причина сме привлечени тук? Загадката ще се разкрие сама в следващите няколко дни. Сега погледът гальовно се плъзга по живачната повърхност и спира в отсрещните Йордански планини, забулени в бялата мъгла на солените изпарения.

Продължението:

В Юдея, край соленото море (Израел) (2): Мъртво ли е Мъртво море?

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “В Юдея, край соленото море (Израел) (1): Голямото слизане към Мъртво море”

  1. Дончо каза:

    Майсторски написан разказ за възхвала на евреите.Като знам колко се увеличиха тази ,които мразят евреите цяло щастие е ,че ги няма в този чудесен сайт.А специално за 40-годишното наказание из пустинята ,знаете, че тогава е била първата Гражданска война описана в Стария Завет.

  2. […] край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, а после се разходихме наоколо. Днес отиваме на […]

  3. […] край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и […]

  4. […] край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и […]

  5. […] край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version