февр. 12 2009

Завръщането: От Измир до Ипсала (Обиколка на Турция с мотор – 4 част)

Едно дълго чакано продължение — днес ще прочетем последната част от пътуването на Георги с мотор из Турция. Започнахме с пътя към Кападокия, после бяхме в самата Кападокия, бяхме в долината на пеперудите край Фетие (благодаря, Златомире!), а днес ще приключим с:

Обиколка на Турция с мотор

част четвърта

От Измир до Ипсала – завръщането

Пътуването през адските жеги предишните дни ми беше омръзнало, затова станах в 5 часа и започнах да си приготвям багажа, 5.30 потеглих. Слънцето щеше да изгрее всеки момент, беше започнало да се вижда, по небето забелязах облаци, което ми хареса. Отправих се към магистралата, водеща за Измир, и след около км се включих към нея.

В този ранен час още нямаше движение, предимно камиони. Природата еднообразничка, хълмиста, с ниски храсти, тук там дървета и обработваема земя. По средата на пътя взе да ме свива стомаха, и с ужас си представих в какво приключение би ме хвърлило едно разстройство например — с пълен екип, на магистрала, оградена с ограда… не искам да си го представям. С наближаването на града движението започна да се усилва, и на пунктовете за плащане имаше вече опашки, мегаполиса се пробуждаше.

Измир е голям град,

разположен около залив, магистралатa вървеше по периферията му, и свършваше малко след средата му… сетне почваше едно адско обикаляне по улици и улички — единствено факта че съм мотор ме спаси от многочасово висене в започналото вече задръстване. Копаеше се и се строеше усилено, нещо характерно за там, и на година съм сигурен че ще има страхотна инфраструктура с подлези и надлези, а пътя ще е безпроблемен. За сравнение само ще вметна, че на фона на тамошните темпове и проблеми при строежа (копаеше се буквално през/под жилищни квартали), прословутата южна дъга на околовръстното е буквално смешна.

След напускането на града (то не се усеща, слят е с други населени места) пътят продължава на север по крайбрежието — двулентов, изключително натоварен път, с много сериозни коловози от тежкотоварните камиони в дясната лента. Местността е доста равнинна, до отклонението при Едремит, после пътя се насочва на запад, следвайки крайбрежието, терена е планински — има стръмни изкачвания и спускания.

Малко преди отбивката за Троя ме спираха за проверка, огледаха ме и ме пуснаха, с пожелание за приятен път, някъде там загубих зарядното за ГПС а, та го угасих.

Троя

е комплекс, намиращ се на 40 км от Чанаккале.

Troy, 17000 Çanakkale, Turkey

Някога града е бил на морският бряг, сега е на километри от него. По принцип е разочароваща гледка, малко са запазените неща които могат да се видят. Само големият дървен кон загатава за легендите около това място. Вход — 10 лири.

До Чанаккале се стига за 20 тина минути,

аз се замотах и слязох до центъра по някакви криволичещи улици, успях в последната секунда да си взема билет за ферибота, взеха ми 8 лири, но този ходеше не до отсрещният бряг, а малко по надолу до градчето Ечеабат, та се повозих.

Целта ми беше Галиполи

на 50 км западно — хубав и спокоен град. Имах един приятел там — Идрис, та отидох до тях. Понеже не можеше да нощувам при него ми взе стая в хотел на морето, отидох да си почина, разбрахме се после да се разходим. Изкъпах се, Идрис дойде и ме взе, минахме на пазара, купихме риба и я оставихме в един ресторант да я приготвят, а ние тръгнахме на лек оффроад, към северната част на полуострова. Брега на морето там е почти непристъпен(две морета- на минути път…), но има един залив на 15 тина км, по черен път, който е сборен пункт за любителите на гмуркането — имаше много хора от доста далече, и курсове за водолази. Интересното е че там няма ток, само каравани и палатки, за компресора се ползва генератор. Седнахме на сянка и погледахме.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504829418364298.jpg
Най- много ме впечатли обаче това което се случи след приключване на заниманията. Групата млади хора се разпръсна по целия плаж и започна да събира отпадъците в пликове, изчистиха всяка следа от човешко присъствие… евала, какво да кажа.

Върнахме се в ресторанта, и седнахме на бутилка yeni raki… (на вкус прилича на узо). Салати, риба, вкусотии, ядките ги сервираха горящи, пекоха ги буквално на масата.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504830658040714.jpg
В кръчмата имаше само мъже, оказа се че има и зала за семейни, където са женените мъже с жените си… о времена, о нрави… и тук, в най- европейската част. Не помня как съм се прибрал.

Станах към 8 ч, доста трудно, и си приготвих багажа. Долу до моя мотор имаше две холандски БМВ та — доминацията на тази марка при турист-моторите е смазваща, щях да я намразя, ако не си бях купил (то сигурно и другите за това я мразят..). Изкефих се на добре сложения ми и стегнат багаж — поне се научих да го връзвам, след като направих камара бели. Отидохме с приятеля ми да закусим, пихме кафета и се сбогувахме.

Насам бях идвал и с кола, та пътят ми беше познат. Бях решил да се прибера през Гърция, за това на Кешан свих и продължих

към Ипсала за границата

Граничният пункт е доста сериозен, войничетата се снимаха с мен за спомен, чудно ми стана що за атракция съм. Точно на гишето имаше автобус с деца, наредили се на опашка с документите си — над 40 бяха. По 1 мин за всяко, изчислих… е не, няма да го преживея. Направих дружелюбна физиономия и питах едно момче дали мога да мина пред него. Не ме разбра, но може би от уплаха се отдръпна и аз се възползвах.

На гръцката граница тъкмо се засъбличах, но като ме видяха че съм българин, направо ми казах да минавам…

ех, Европааааааааа!!!

Не си сложих ръкавиците, защото на картата се виждаше че почва магистрала, та трябваше да се бъркам пак да плащам. Да, ама минах 20 км, и нищо — не беше платена явно.

Нещо важнобензиностанции по гръцките магистрали няма, или са много редки, аз не видях такава, влязох в Александропулус да заредя. Шела беше от 2 колонки до един гараж. Бензинджията ме попита „От къде си бе?“, а аз го контрирах с въпроса от къде знае езика- оказа се че бил студент при нас.

Мислех да мина през Серес да видя пистата, но тръгнах през новото КПП, че ми се видя по-интересно. Тесен път, през планина, с много завои, тоя ден май нямаше движение, или си е така по принцип. Минава се през известният тунел (направен заради мечките), и си

в България

Въздуха е друг някак си. С такъв кеф се спуснах по новия асфалт, нямам думи.

НО!

Реалността не се забави, пред ПЪРВОТО село, малко след табелата, от зад дървото изскочи полицай. Спрях усмихнат, поразопаковах се, и попитах какъв е проблема. Превишена скорост? Сигурно се шегува, помислих си, карах почти по инерция. Но не, показаха ми радара — 60 км/ч. Е, добре де, викам, това проблем ли е??? За мен — да. Желязна логика- щом можем, ще ти напишем акт. Ей, причерня ми, толкова унизен не се бях чувствал скоро, може би прекалено ми е силно егото, и се ядосвах че ме принизиха до нивото на махленски келеш по потник и джапанки, който най-вероятно не им и спира. Викам им — обиколих доста, в чужди държави, ама такова чудо като нашето няма — не ми повярваха. Фиш? Нямаме, акт. Прибраха ми талона (получих го след 6 месеца).

Приближих се до мотора и с премерен шут изкривих номера на обратно.

Качих се, минах селото на задна гума, и последва едно от най-идиотските ми карания — региона предлагаше тази опция — перфектен асфалт с много завои. След като се поуспокоих, си дадох сметка за деянията си, едно че щях да се утрепя на три места, друго че затвърдих мнението на униформите, че са прави и са наказали поредният идиот на мотор… Толкова за случката, не искам да се сещам повече.

Малко преди Банско заваля много сериозно, спрях и си облякох дъждобрана. Кофтито е, че те пази от дъжда, но като караш повече се потиш, защото запарва, и в крайна сметка си пак мокър.

През Предела асфалтът е нов, и е красиво, след това пътя до София е малка лудница — уникално натоварено движение.

Равносметка:

4500 км, 8 дена, разход около 5.5 л/100 км. За малко време — много удоволствие. Никакви проблеми с техниката, за късмет, няколко дни след това тръгнах да гледам концертите в Каварна, и скъсах верига, а ако беше станало някъде надалеч… но, това е част от тръпката.

След Нова година — нова дестинация на нов мотор… и дай Боже всеки му!

Край

Автор: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Измир – на картата:

Измир

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Завръщането: От Измир до Ипсала (Обиколка на Турция с мотор – 4 част)”

  1. Златомир каза:

    Стойчо, имаш една фактологическа грешка в анонса към пътеписа – долината на пеперудите НЕ Е в Кападокия! На няколко километра е от Фетие! Кападокия е на около 1000 км от там…
    Гошо, все пак успя да го допишеш преди да тръгнем тази година нанякъде:))) Ама какво ли те критикувам-аз и един ред не написах…

  2. Стойчо каза:

    Благодаря! Поправено:-)

    Явно ти си наред тази година да пишеш:-)

  3. go6o каза:

    Извинявам се за забавянето , оказа се че да пишеш не е лесно, но и да не споделиш за какво става въпрос си е престъпление 😉 .

  4. erhan каза:

    zdr pi4ove moje li podrobno da mi obesnite kakvo to4no se gleda na mitnicata!!! kakvi dokumenti mi tryabvat(imam edin problem 4e motora mi se izdirva po kompyutar ne e za4islen a imam dokument 4e e varnat)dali 6a stane nekav pr v mitnicata? ina4e vsi4ko si mu e nared,problema e 4e be6e zadarjan 2g v policiqta i sled tva e varnat ama ne e premahnat ot sistemata 4e se izdirva :(?!?!? molya vi se da mi se obarne vnimanie dali 6a stane problem ili kakto kataciq te spira samo gleda talon i ni6to osobenno?(blagodarya predvaritelno)

  5. go6o каза:

    Ако не е обновена информацията , най-вероятно ще береш ядове , недай си боже някъде в Шенген да излезе че е издираван, ще се прибереш пеша. Иначе трябва освен талон , зелена карта и задграничен паспорт ако не си в еврозоната. Хубаво е да си направиш и медицинска затраховка , някакви смешни пари беше на ден. Хубаво е да имаш дебитна/кредитна карта , за всеки случай , не само кеш пари.

  6. SAMOTNIQT_VOIN каза:

    „… евала, какво да кажа.“ – е как какво -ашкколсун, аферим машшала… {{{:

Leave a Reply