Прибрах си се в Холандията. В двата дни в които бях в Брюксел събрах 2 седмици спомени. Винаги става така. Отидохме 60 човека, трябваше да проведем общо 100 интервюта (не анкети) с посетители на града, правихме city walk от 4 часа, докато ни валя мъгла, някои бяха снимани в реклама на местна бира, други пиха толкова много местна бира, че бяха трудни за рисуване даже…
Имах само
два дни и една нощ в Брюксел
Хостела беше мизерничък, но за 20 евро точно в центъра на града не съм и мечтала за нещо различно.
Оказа се, че дори столицата на Белгия е по-евтина в някои отношения (ресторанти, транспорт, гориво…) в сравнение с мястото, където живея в Холандия. Времето пък.. беше си типично дъждовно, малко ветровито и много мъгливо.
Ще се пробвам да карам подред. Първият ден правихме интервюта на туристи, снимах малко и ходихме на бар.
Бара го намерихме случайно. Понеже обичам да вървя като муха без глава по улиците и да разпитвам местните попаднах на няколко французи, студенти в Брюксел. И те ми казаха:
— Да дойдеш до Брюксел и да не отидеш в Делириум…. това е като с Рим и Папата!!!
Речено — сторено. Тръгнахме да търсим Делириум. Научила съм се като съм в големи градове да питам не минувачите по улиците, а продавачите.. по-голям шанс да са местни:) Пътят ни обаче минаваше по едни много интересни улички — ресторанти един до друг, изискани маси, изкарани навън, спуснати тенти и външно отопление.
Та, минавайки по тези улички, бяхме спирани на абсолютно всяко ресторантче от собствениците, които те убеждаваха колко по-добре е да вечеряш при тях. Конкуренцията е определено ожесточена, но съумяхме да откажем на всички (леле колко гузно ми беше) и да стигнем до прословутия Делириум, който се оказа точно в центъра на тази плетеница с ресторантчета.
А Делириум… опитах 6 вида бира,
всичките уникални и на нормалнни цени, слушах стар рок, седях в приятно претъпкан бар и вместо маса, барстоловете бяха наредени около огромни бъчви. Обстановката ми напомняше изключително много на Митака (спомняй си, Русе, спомняй си).
В клуба намерих и поднос на Загорка и на Каменица, вероятно е имало и на други български бири. За какво говоря ли? За тавана! Уникален таван, уникални стени, уникално меню.
На връщане пък гледахме шоу звук и светлина на големия площад, където от днес официално се отваря коледния базар.
Посетихме многобройни магазини за шоколади и в повечето ми даваха да дегустирам.. в следващите 2—3 седмици даже няма да мисля за шоколад.
Manneken pis
пък беше облечен в дрехи, които не разбрах.
Следващият ден (вчера) беше с разходка из града (с екскурзовод) и посещениe в музея на модерното изкувство, плюс ядене в един от гореспоменатите ресторанти. Много неща мога да кажа за вчера но сградата, която гласят за музей на Rene Magritte:
Както и самата му картина L’empire des lumières ми направиха най-силно впечатление.
Самата екскурзоводка беше много демотивирана азиатка с тих глас, която изгубихме на два пъти и трябваше да гоним по коридорите (изключително недопустимо за голям музей в столица, но това е друга тема) та реших да се откъсна от групата и да поседна до едни студенти, които прерисуваха едни картини. Мисля, че от тях разбрах много повече, марак и само за няколко произведения, отколкото от тази жена, на която бяхме платитли.
В общи линии — това беше. За шоколада и музея може да се пише много, но ще оставя снимките във фейсбук и девиантарт да кажат повече по темата:)
Aко държите на структурирана информация, може да я намерите:
Или пък ако искате от човек, пътувал скоро там и изказал впечатления, посетете блога на Пешо Събев и статиите му:
Снимки: авторът
🙂 Само да добавя: Да ядеш в тия ресторанти е за типичните туристи, а и често ти докарват стомашни проблеми. Делириума не е лош, но също е туристическа атракция, а ако искаш да се почувстваш като в белгийска бирария трябва трябва да забиеш в по-отдалечените от Гран Плас улички 😉
А за пикльото – и аз го уцелих в тези одежди. Беше за 6 декември – денят срещу насилието над жените ( На 6 декември 1989 г. в Канада някакъв психо убил 14 жени в университет, защото феминистките му били разрушили живота http://en.wikipedia.org/wiki/White_ribbon)
Мда, ето каква е вредата от феминистите;-)
Абсолютно съм съгласна, че това е туристическа атракция, но тъй като уча туризъм и целта на пътуването ми не беше почивка, а бях изпратена от университетът си да проуча доколко са преекспонирани нещата в Брюксел трябваше да посетя именно тези места. А в личното си време (което беше изключително малко) общо взето ходех да правя снимки 🙂