апр. 11 2014

Един уикенд в Търново (ден първи)

Днес Анжело ще ни води до Велико Търново на кратък уикенд. Дали му е харесало? Ще видим – приятно четене:

Един уикенд в Търново

ден първи

За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“.

Ден първи, събота, 22.03.2014

 Велико Търново

Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в

Ул. „Гурко“ (А)

GPS: 43.08356, 25.63902

ул.Гурко, Велико Търново

Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново

Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата е с разрешено паркиране, но толкова тясна, че решихме да не рискуваме и оставихме колата по-далеч. Освен това след 14 ч. улицата бе затворена и се превърна в главна „галерия“, откъдето да се наблюдава вечерното шоу.

Отправихме се към предварително резервираната квартира,

Самостоятелни стаи „Роос“ (B)

адрес: ул. „Гурко“ 70, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08279, 25.63995

моб.: +359 888 397830

e-mail: a_roko@abv.bg

цена: 50 лв. (за тройна стая)

Предлага се и безплатно паркиране, което е на улицата, но както споменах по-горе, добре е да се паркира извън ул. „Гурко“. Има какво да се желае от хигиената, но предвид цената и местоположението, квартирата е поносима.

След като се регистрирахме и платихме, бяхме свободни да обикаляме забележителностите на старата столица. Първата ни спирка бе

Сарафкината къща (C)

адрес: ул. „Гурко“ 88, BG-5000 Велико Търново

Работно време:

9:00 – 18:00 (април-октомври)

9:00 – 17:30 (ноември-март)

профилактика: сряда от 9.00 – 12.00 часа

почивни дни: неделя и понеделник

Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.

Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното й решение. Южната част, обърната към река Янтра, е пететажна, а северната – откъм улица „Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица „Гурко” е с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Продължаваме към

Регионален исторически музей Велико Търново (D)

адрес: ул. „Никола Пиколо“ № 6 , BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08154, 25.64424

тел.: +359 62 623772

тел.: +359 62 682510

тел.: +359 62 636954

факс: +359 62 682511

web: http://www.museumvt.com

email: rimvt@abv.bg

На 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище „Надежда“ да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век.

Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея, наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата „Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за „библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическият музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. През 1954 музеят се премества от читалище „Надежда“ в специално построената сграда. Откриват се експозициите „Кооперативна печатница „Работник“ и „Арбанашки бит“ в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец, археологическия резерват „Никополис ад Иструм” и на военния лагер Нове край Свищов допълват основните музейни експозиции. Археологическият музей е открит през 1966 г., Музеят на Възраждането и етнографията – 1970 г., Музеят за история на капитализма и работническото революционно движение – 1971 г., Музей на градския бит „Сарафкина къща“ – 1981 г. Експониран е най-големият туристически обект – АМР „Царевец”, църквите в кв. „Асенов“ и пр. Във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци през 1985 г. е подновен Археологическият музей и изграден Музей „Възраждане и Учредително събрание”. През 70-те години в основни линии се изгражда музейната мрежа в тогавашния окръг. Музеите в центровете на селищни системи Горна Оряховица, Лясковец, Павликени, Килифарево, Сухиндол и Златарица, са филиали на Великотърновския музей. Заедно с музейните сбирки те достигат бройката 63, а резерватите са 7.

Въпреки, че официалният адрес на музея е на ул. „Никола Пиколо“, основните сгради са около пл. „Съединение“.

В Археологическия музей интересно е изложеното златно съкровище от с. Хотница, връстник или може би по-старо от откритото във Варненския некропол. Много добре е направена възстановката на погребалната камера на гетски династ от V в. пр. н. е.

В музей „Възраждане и Учредително събрание“ има много интересни експонати, но прекалено приглушеното осветление не позволява те да бъдат разгледани както трябва. А надписите със златисти букви на кафяв фон са истинско предизвикателство дори за ястребово зрение. На първия етаж много интересна технология за визуализация на археологически артефакти експонира Институт по оптически материали и технологии при БАН. Разработената от Юри Денисюк отражателна тримерна холография позволява „да пипнем“ археологическите находки.

Експозицията на музей „Затвора“ влиза в дисонанс с хуманното турско „присъствие“, често политкоректно представяно като „английско гости“, продължило 5 века…

Направи ни впечатление, че макар и любезни, служителите на музеите не могат или не искат да излязат извън наизустената беседа. На всеки допълнителен въпрос отговаряха в стил „ние сме само дежурни, трябва да попитате специалист, но те не са на работа днес…“.

Оттук продължаваме към

Катедрален храм „Рождество Богородично“ (E)

Катедрален храм „Рождество Богородично“  - Велико Търново

Рождество Богородично

Патриаршеската катедрала „Рождество Богородично“ е издигната върху старата църква „Рождество Богородично“, построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. – 1844 г. По време на земетресението на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888 г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а 10 г. по-късно сградата е завършена и осветена. Изографисвана е през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата на иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, Св. св. Кирил и Методий и техните ученици Св. Климент, Св. Наум и Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на Велико Търново – изпращането на Св. Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.

В притвора на църквата са погребани митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим.

Срещу църквата се намира сградата на Великотърновска митрополия  и епархийското училище.

Слизаме по стълбички към

Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ (F)

Работно време:

9:00 – 18:00 (април-октомври)

10:30 – 17:30 (ноември-март)

профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

Влизането на посетители се преустановява 30 мин. преди края на работното време.

адрес: ул. „Никола Пиколо“ 6, BG-5000 Велико Търново ‎

GPS: 43.08149, 25.64505

„Царевград Търнов“ - Велико Търново

След масираната реклама за нещо уникално, неповторимо, най-голямо и най-модерно бяхме доста разочаровани. Вероятно за посетители, за които това е първия досег с подобен вид изложби, сбирката ще представлява интерес. Фигурите (общо петнайстина) бяха добре изработени, но костюмът създава усещането за отбиване на номер. Или както се казваше в един стар виц: „Евтиното си е евтино…“

Продължаваме към

Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ (G)

Работно време:

8:00 – 18:00 (април-октомври)

9:00 – 17:00 (ноември-март)

Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.

GPS: 43.08306, 25.6524

Царевец - Велико Търново

Царевец: градеж, бетон и арматура

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр. Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовият комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и от юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Усещането е, че реставрацията на Царевец през годините е била кампанийна – да се отбележи годишнина, да се усвоят едни пари, да се пререже лента… Получило се е нещо доста еклектично – комбинация от каменен градеж, станал на юфка бетон и стърчащи ръждиви арматури. За разлика от църквите в подножието, отделните обекти не са добре обозначени, няма достатъчно материали, от които да се получи цялостна представа за комплекса. За последен път съм се качвал на Царевец преди 40 години, но сравнението не показва някакво значително подобрение. На входа на крепостта и горе, в църквата, има (най-после!) автомати за сувенирни монети. Но и тук търновчани „убиха змея с прашка“ – докато „стиснатите“ габровци предлагат монетите на Етъра и Дома на хумора по 2 лв., широкоскроените „боляри“ ги търгуват по 4 лв. Вярно е, че в Западна Европа колекторските монети (медали, жетони) са по 2 €, но остава едно лошо чувство…

Царевец, България

Легенда

Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис, когато нахлули варварите, и обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия, свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището, можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигало до друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Имаме късмет – „задната“ северна врата на резервата е отворена и по тревясала пътека (път?) слизаме към

Църкви „Св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“ (H)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

По заявка (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: ул. „Митрополска“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.087721, 25.650949

моб.: +359 885 144622

тел.: +359 62 636954

 Св. Петър и Павел - Велико Търново

Храмът „Св. Петър и Павел“ 

се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата „Св. св. Петър и Павел“ – митрополитска катедра.

В архитектурно отношение храмът е представител на групата, считана за преходна, между т. нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI в. междуарковите пространства са зазидани.

След падането на Търнов под османска власт тук служи 2 г. патриарх Евтимий, тук е преместена Патриаршията и библиотеката й.

По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената „Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

От първия регистър върху южната стена е запазена композицията „Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора, са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалионни изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф Песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената „Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.

Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната й стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

Църквата „Св. Иван Рилски“

 е част от манастирския комплекс при храма „Св. св. Петър и Павел”. На долния й етаж има крипта. В нея, съгласно монашеската традиция, са били съхранявани костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Фасадите й са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.

Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.

Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития, разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.

През 1194/1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитания български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий, мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.

В момента от църквата са останали само основите.

Владишки мост - Велико Търново

През Владишкия мост отиваме към

Църквата „Св. Димитър Солунски“ (I)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

Не работи (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: ул. „Цар Иван Шишман“, BG-5000 Велико Търново ‎

GPS: 43.08794, 25.64833

 Св. Димитър Солунски – Велико Търново

Църквата „Св. Димитър“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.

Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със „стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.

Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети, покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.

В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният като датировка, се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци – автори на литургични текстове, участващи в сцената „Поклонение на жертвата“ (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената „Божествена литургия”.

Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената „Пиета“ изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.

При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.

По документи църквата трябвало да бъде затворена, вероятно за реставрация, до 20.03.2014 г. На 22 и 23.03.2014 г. тя не беше отворена, без някакви допълнителни обяснения. Същото важеше и за следващата църква,

Църква „Св. Георги“

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

Не работи (ноември-март)

профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

адрес: кв. „Асенов”, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.086187, 25.647891

Църквата „Св. Георги“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в. Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”. Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.

Иконографската програма в наоса е опростена и лесна за възприятие. В центъра на олтарната конха е разположено изображението „Св. Богородица Ширшая небес”, над него „Слизането на св. Дух при апостолите”, а под него – „Евхаристия”. В олтарната част са изображенията на св. Кирил Александрийски, св. архидякон Стефан, св. Йоан Дамаскин, св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената „Христос в гроба”.

В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция „Успение Богородично”. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла “Страсната седмица“ – „Тайната вечеря”, „Носенето на кръста“ и „Изкачване на кръста”.

В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели „Сътворението на света“ и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата „Страшния съд”. Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968 – 1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.

Оттук имахме възможност да се качим на Трапезица, но решихме да го отложим за друг път – първият за сезона голям преход по търновските баири ни дойде малко в повече, а и се опасявахме, че няма да сколасаме за шоуто…

Хълмът Трапезица

GPS: 43.085368, 25.645929

Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза, или от думата трапец, поради формата на трапец, която има укреплението.

Поради факта, че крепостта е част от старата столица Търново, тук са построени много и красиво украсени църкви и сгради. На този хълм зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха.

В началото на XX век при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви, всяка от тях богато украсена и тясно свързана с българската история. В една от тях за няколко века са се приютявали мощите на Св. Иван Рилски, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.

Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Легенда

Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Следваща спирка е

Църквата „Успение Богородично“ (K)

GPS: 43.08582, 25.64962

Намира се на мястото на средновековния манастир „Успение Богородично“. В манастирската църква цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртия де Арджеш.

През ХІV век цар Иван Александър изпратил първата си жена Теодора в този манастир, където тя – против волята си – станала монахиня. Същата орис сполетяла и втората царска съпруга – еврейката Сара-Теодора, която прекарала остатъка от живота си в Светата обител (Спомняте ли си Апостол Карамитев и Коста Цонев в “Сватбите на Йоан -Асен”?).

Днешната църква е открита на 19 декември 1923 г. Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.

Влизайки в храма, богомолците се натъкват първо на две стари икони на по 200 години – Свети Георги Победоносец и Свети Мина.

В църквата са пренесени и запазени старинни икони като „Св. Петка“ (1854 г.) и „Св. Богородица“ с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. По време на турското владичество, според писанието, с молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица чрез тази икона били излекувани децата на турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза.

Тук се съхраняват много стара утвар – сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.

От южната и северна страна на стените до иконостаса могат да се видят два забележителни триптиха. Първият се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос, седнал на царски трон, Пресвета Богородица държи на ръце малкия Иисус и икона, на която е изобразен благославящия Иисус Христос. На втория трептих са иконите на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец, Св. арх. Гавриил.

Съвсем наблизо е

Църква „Св. 40 Мъченици“ (L)

Работно време:

9.00 – 17.30 (април-октомври)

По заявка (ноември-март)

профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

адрес: кв. „Асенов“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08462, 25.65005

моб.: +359 885 144622

web: st40martyrs.org

 Св. 40 Мъченици – Велико Търново

Църквата „Св. 40 мъченици“ е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803–814). При археологически проучвания, проведени в манастирския комплекс, са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата „Св. 40 мъченици“ е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.

Гробът на Калоян беше обсипан с цветя. Сред тези на ВИП персоните се открояваха венецът на Н. пр. посланникът на Ирак и букетчето на някой си Цв. Цв., депутатин.

Продължаваме към

Самоводската чаршия (M)

адрес: ул. „Георги С. Раковски“, улица „Въстаническа“, BG-5000 Велико Търново

GPS: 43.08429, 25.63966

Улично изкуство – Велико Търново

Улично изкуство

Самоводската чаршия се създава през 60-те – 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.

Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

Тъй като имаше още време до началото на светлинното шоу, решихме да хапнем някъде. Оказа се, че след 17 ч. НИТО ЕДНО заведение не приема индивидуални посетители – оправданието навсякъде беше, че подготвят ресторанта за групова вечеря.

Велико Търново

От 17 ч. гостите на града заемаха позиция към паметника „Асеневци“

Отправихме се към улица „Гурко“, която вече беше затворена от полицията и започваща да се пълни с гости, обърнати към

Паметника „Асеневци“

GPS: 43.0816, 25.6334

Паметникът „Асеневци“ е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той насочен в небето. Паметникът е с внушителни размери, разположен на изключително живописно място в града – край река Янтра, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна – за да се почувства силата на тези български царе, и от друга – да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Слава Богу, в същата сграда, в която нощувахме, има и квартален магазин, откъдето осигурихме вечерята. Кренвирши, кашкавал, майонеза, и с чаша бира в ръка се настанихме на терасата като в ложа, за да наблюдаваме – истински бонус!

„Звук и Светлина“

„Звук и Светлина“ е аудио-визуален спектакъл, който обикновено се провежда на крепоста „Царевец“. Спектакълът е реализиран от българо-чехословашки екип, ръководен от Въло Радев и Яромир Хник. Първото излъчване е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър.

Спектакълът на 22.03.2014 г. се проведе на паметника „Асеневци“ от 20 ч., като се повтори 3 пъти с 5-минутни паузи. Освен от Стария град и района зад паметника, можеше да се наблюдава и от Стамболовия мост, където бяха спрели много коли. Но по едно време се появи „луноходът“ и ги разгони.

Звук и светлина – Велико Търново

Шоуто започна с пускане на 200 китайски хартиени фенера

Звук и светлина – Велико Търново Звук и светлина – Велико Търново Звук и светлина – Велико Търново

Велико Търново кандидатства за Културна столица на Европа ‘2019. За да успеят не само да се преборят с конкуренцията, но и да посрещнат подобаващо очакваните гости, управата и гражданите на града трябва доста да поработят. Докато леглова база вероятно (с помощта на близките селища) има, то доста много трябва да се направи, за да се осигури достъпността на обектите, паркирането, обслужването на гостите и т. н. Едно тривиално, ежегодно, събитие успя да блокира града…

Съвсем “друга бира” пък е информационното осигуряване. От февруари следя търновските сайтове и най-вече този на Общината, за да науча повече за празника, да получа актуална програма. Всъщност от управителя на хотела вече тук, на място, разбрахме, че светлинното шоу няма да е на Царевец, а под прозорците ни… Не може някой да се надява, че ще привлече платежоспособни гости, ако поне шест месеца предварително няма достатъчно пълна и точна информация кое, къде, кога и срещу колко ще се случи, а също и възможност за надеждни предварителни резервации!

Пране на простор – Велико Търново

Културна столица на Европа?

Продължението:

Един уикенд в Търново (ден втори): Преображенският манастир и Арбанаси

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич

България: Арбанаси (2014-03-23)

България: Велико Търново (2014-03-22)

България: Велико Търново (2014-03-22)

България: Преображенски манастир (2014-03-23)

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Greased Lightbox

+

Loading image

Click anywhere to cancel

Image unavailable

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply