апр. 15 2014

Израел и Божи гроб по Нова година (ден 4): Божи гроб, Йерусалим и Витлеем за финал

Днес завършваме новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. На Нова година заминахме към Мъртво море и Палестинската автономия, а днес ще станем хаджии в Църквата на Божи гроб в Йерусалим.

Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден четвърти (последен)

Божи гроб в Йерусалим и Църквата на Рождество във Витлеем

2 януари 2014 година,

Последния цял ден от нашата екскурзия беше посветен на двете най-важни точки от живота на Христос – Витлеем и Йерусалим. По програма, първо трябваше да посетим църквата на Рождество във Витлеем и после да се отправим към Йерусалим и Божи гроб. Нашата екскурзоводка обаче, една много умна жена, ни обясни, че сутрин в църквата на Рождество имало служби и не се пускали туристи. Така че, не ни мърдали три часа чакане. Ето защо щяхме да обърнем живота на Христос и да идем първо на Божи гроб. Речено – сторено.

Ще направя една малка вметка, по въпроса за посещенията на тези най-популярни религииозни обекти. Ако ще посещавате църквата на Рождество, най-доброто време за посещение е след 15.30. Тогава вече няма служба, а и групите значително намаляват. В Йерусалим, на Божи гроб, най-доброто време за посещение е по обяд. Тогава туристите огладняват. Към 13.00 часа ние чакахме САМО час. Обикновено се чака по три.

И така, отправихме се към

Йерусалим

Може би, тъй като до момента не съм им отделила внимание, тук е мястото да спомена една от … забележителностите на Израел.

Ултраортодоксалните евреи

За незапознатите, ултраортодоксалните евреи са прослойката от най-крайно вярващите израелци. Сигурна съм, че сте ги виждали по телевизията. Това са тези, облечените в черно, с черни … като бомбета на главите и с масурчета покрай ушите. Дето се молят всеки ден на

Стената на плача

Сещате се. 😉

Та тези евреи са ситуирани главно в и около Йерусалим. По религиозни причини.

Това, заедно с част от палестинското население е най-бедната прослойка на израелското общество. Мъжете в тези семейства не работят. Не ходят в армията. Не плащат данъци. Единственото им … „задължение” е да четат по цял ден свещените книги, да ги обсъждат с равините и да се молят на Стената на плача. А да, и да запазват духовната си чистота. Което се изразява в неработене. 😉

Животът в тези общности се поддържа от жените. Жените работят, поддържат къщата, раждат и гледат деца. МНОГО деца. В тези семейства, по религиозни причини, не се използват контрацептиви. Никакви. Ето защо семейства с 8-10-12 деца е нещо нормално. Като многоженството не е позволено. 12 деца. От една жена! Представяте ли си!

Според екскурзоводката ни, сред модерно мислещите евреи се надига много сериозен ропот против ултраортодоксалните. Искат да ги накарат поне някаква работа да вършат. Май нямат сериозен успех до момента. 🙂

Първата ни спирка в Йерусалим беше

Гетсиманската градина

Там където Юда е предал Христос. Сещате се.

Гетсиманската градина, Йерусалим

Там посетихме така наречената

Църква на 12-те нации

Модерна, съвременна църква, от началото на миналия век. Католическа е.

Около църквата има малка маслинова гора. Смята се, че това е мястото, на което се е молил Христос в деня на ареста си. Част от маслините са на над 400 години.

Северно от църквата се намира

православната църква „Успение Богородично”

Тоест, в нея е погребана Богородица. Това е второто място, на което ми се твърди, че е погребана Богородица. И понеже всички сме били в Ефес, нападнахме екскурзоводката ни с питания, как така се получава. Жената добросъвестно ни обясни, че турците си измислят и това в Ефес, е само къщата, където е живяла. Като усетила, че ще умира, се вдигнала и тръгнала към Йерусалим. И ето, сега е погребана там!

Аааа, не знам, да се разберат с турците за честта! 🙂

(Не искам да влизам в спор по неща, за които не можем да извадим доказателства, но Богородица е „заселена“ в Ефес от ранните християни, като част от претопяването на тогава силното местно (за Ефес) вярване в Афродита. Турците, по туристически причини, не я дават на друг 🙂 което още веднъж доказва значението на турзима за мира и просперитета в света :)– бел.Ст.)

Самата църква е много стара. Строена е през 12 век, от кръстоносците, на мястото на по-старата базилика, построена от царица Елена. Според легендата, в църквата са погребани майката и бащата на Богородица –Света Анна и Свети Йоаким, както и съпругът и – Свети Йосиф. На мястото на саркофага днес има и чудотворна икона. Руска, естествено.

В тази църква за пореден път се сблъсках с факта, че отците, били те православни или католици доста бързо са усвоили капиталистическите порядки.

Свещите, които се палят пред иконите, особено в православните църкви, не са с фиксирана цена. Парите Ви са дарение. Колкото искате. Обаче! Свещенникът, който даваше свещите, арменски беше, се пазареше за цената! Няма такова нещо като дарение, 1 долар! Минимум! Оттам нататък вече е дарение.

Признавам, доста се подразних. Явно отците бяха успели да сложат цена и на съвестта на вярващите. Не че им е за първи път де, но пък и не сме във времената на Светата Инквизиция, Слава Богу, че да ми слагат цена на изкуплението.

Отвън пред църквата

се сблъскахме с действията на израелската полиция

Както казах по-рано, страната е доста сигурна и спокойна.

Е, в този момент явно полицаите бяха заловили крадци, преджобващи блеещите тълпи от туристи. Лелееее, какъв бой отнесоха! Три патрулки, полицейски джип и ченгетата се стовариха върху крадците, като каменна лавина. Ако не бяха туристите, които наизвадиха телефони, за да снимат цялата сила на израелската полиция, някой щеше да се озове размазан в болницата. 😉 Не от полицаите, естествено.

Гетсиманската градина е обградена от още едно много интересно място. Най-голямото и най-старото

еврейско гробище

в света. Най-старите гробове са от преди почти 3 000 години. Стотици метри гробове, плътно един до друг. Всички с лице към Стената на плача, като тези, най-близо до Стената, щели да бъдат първите възкресени, в деня на Страшния съд. Ние не му отделихме внимание, но мястото наистина е монументално, забележително и поне за мен, поражда страхопочитание.

След Гетсиманската градина беше ред за наистина сериозната религия. А именно, Стената на плача, Виа Долороса, Голгота и Божи гроб.

Ще Ви спестя описането на стария град на Йерусалим. Само ще отбележа, че е разделен на четири: мюсюлмански квартал, еврейски квартал, християнски квартал и арменски квартал. По ирония

всички християнски светини и най-голямата еврейска светиня се намират в мюсюлманския квартал.

Това с еврейската светиня е повод за най-големите тревоги за мира в района.

Храмът,

най-святото място на еврейския народ, е разрушен през 73 година от новата ера, по заповед на император Тит, като наказание за въстанието на еврейското население в римската провинция Юдея. От храма остава само една от подпорните стени, днешната

Стена на плача

След като през 7 век по тези земи се появява исляма, по нейзнайно чие тълкувание, Светая Светих на храма се оказва едно от най-святите места на мюсюлманите. Вярва се, че точно на това място Архангел Гавраил е възнесъл Пророка Мохамед на небето, за да получи Корана от Аллах. Сега на това място се намира

джамията Ал Акса

Достъпът в нея е категорично забранен за евреите. Християните можем да се мотаме в двора и, но не и в самата сграда. Ако се сещате, това е синята сграда, със златен покрив. Една от най-известните гледки от Йерусалим.

Е, точно заради тази сграда е голямата драма в Йерусалим. Ортодоксалните евреи казват, да я взривим. Това е нашият храм, ние ще го възродим тук. Мюсюлманите казват, пипнете Ал Акса и Третата Световна ви е гарантирана. Християните се почесват тревожно по главите и се опитват да спасят туризма в района. 😉 Все пак, нашият Господ е погребан на няма и 200 метра оттам.

И така, точно

Стената на плача

беше първата ни спирка по религиозния ни път за деня. Тук извадихме малко очакван късмет. Понеже беше четвъртък, се оказа, че точно в този ден на Стената на плача се провежда религиозния ритуал

Бар Мицва

Иначе казано, на този ден, момчета, навършили 13 години, биват завеждани много тържествено до Стената на плача, където им се дава свещената книга и четат от нея. Нещо като първото причастие при католиците. От този момент се смята, че момчето вече е голям човек.

Ритуалът е много тържествен. Цялото семейство се събира и отвежда момчето, заедно с равина до Стената на плача. Пеят и се веселят шумно. На самата стена, мъжете отиват в тяхната част от стената. Там протича самият ритуал. Жените гледат, покачени на столчета, над дървената преграда, която дели стената на мъжка и женска част. 😉 Накрая ритуала завършва с масово хвърляне на бонбони от свете страни на дървената преграда. Всъщност изглеждаше много тържествено и весело събитие. Момченцата изглеждаха много трогателни в строгите си костюми, опитващи се да изглеждат като истински мъже. 🙂

И така, след още една проверка на багажа, стигнахме до самата Стена.

Край Стената на плача, Йерусалим

Сега, за Стената на плача, ние еретичните християни си имаме поверие. Намисляте си най-съкровеното желание, написвате го на листче и го пъхате в някоя от дупчиците между камъните на стената. Предполага се, че това е червен телефон до Господ и желанието Ви ще се сбъдне задължително. Че и бързо, при това. 🙂

Казвам християнско поверие, защото не видях евреи да правят такова нещо. Те само си се молеха, четяха си от … свещените книги и си биеха главите в стената. Даже и жените правят такива неща. Е, молят си се хората, предполагам. Просто се поклащат напред-назад и това прилича малко на биене на главите им в стената.

Е, изпълнихме и ние ритуала с посланията. Лично аз имах половин джоб с послания, написани от сума народ, които чинно сложих на стената. Имам обратна връзка, че са взели да се изпълняват. Представяте ли си! 🙂 🙂

Признавам, че лудницата около самата Стена е сериозна. И натоварваща. Ако нямате послания, които да сложите на Стената, по-добре просто погледайте хаоса от страни. На мен ми се зави свят.

А да, една отметка за доброто възпитание. Ако все пак стигнете до Стената, отдръпването от нея се извършва заднешком. Тоест, не може да насочвате задните си части към такова свято място. Отдръпвате се почтително, с лице към Стената. 🙂

Веднага след Стената на плача, започва най-важната част за религиозните християни.

Виа Долороса и хълмът Голгота

За нерелигиозните. Виа Долороса е пътят, който Христос е изминал с кръста на гръб, за да стигне до Голгота, където е бил разпънат.

Сама по себе си, Виа Долороса представлява няколко улички в претъпкания мюсюлмански квартал на Йерусалим. Няма такава лудница!

Местни, живеещи на това място, забързани по своите си дела, ярки, шарени арабски магазини, нахални, досадни търговци, които Ви дърпат да си купите едно или друго, тълпи от туристи, щуращи се без посока или групи силно религиозни, вървящи по Виа Долороса с кръстове на рамо и спиращи при всяка стъпка от пътя, за да пеят псалми и да се молят! Човек наистина би могъл да се изгуби в навалицата. Което и се случи с един мъж от нашата група. Добре, че бързо усетихме, че го няма. 🙂

Via Dolorosa Street, Йерусалим

Ние, понеже не сме католици, не започнахме Виа Долороса от самото начало, а от петата спирка. Тоест, на всяко място, на което Христос е спирал, на стените си има отметка с римски цифри. И религиозните католици си знаят, тук това, тук това. Тук пеем този псалм, тук другия. Ние си бяхме типичната атеистична банда. Само гледахме да ги преварим, за да се поснимаме на съответното място.

Имайте предвид, че Виа Долороса е изтощителна, във физическо отношение. Улиците са тесни, претъпкани и доста стръмни. Много стъпала и много завои. За тези със здравословни проблеми, може би е най-добре направо да се отправят към Голгота.

Смешното е, че нашата група не започна Виа Долороса от началото. Ние не спирахме да се молим и пеем химни. И въпреки всичко, една от тези групи пилигрими, май бяха испанци, както си ходеха бавно, подаваха си кръста, пееха химни и бяха тръгнали очевидно от самото начало ни превариха на Голгота! Големи кашкавал туристи се оказахме! 😉

Голгота е хълмът, на който Христос е разпънат. Самата дума на иврит ознавача череп. Хълмът е наречен така, тъй като е приличал на череп. Днес Голгота е под всички църкви построени там. Коптски, етиопски, арменски, източно-православни, католически, всички деноминации са се подредили плътно една до друга.

Първо, минавате през етиопската църква. Направо през нея.

И като излезете от нея … и хоп! … двора на

Църквата на Божи гроб

Пристигнахме! Най-важният обект от пътуването, заради който беше цееелият терор на софийското леитще.

Покланяйки се на Божи гроб, всеки християнин става хаджия. Много интересно, много хора в групата изобщо нямаха представа къде точно се става хаджия и се поздравяваха след всяко излизане от поредната църква! 😉

Когато се влезе в Църквата на Божи гроб, първо се посещава самата Голгота. Тоест физическото място, на което е разпънат Христос. Днес, скалата, на която е забит кръста, се намира под стъклен похлупак. Можете само да се поклоните.

Църквата на Божи гроб, Йерусалим

Църквата на Божи гроб

След това се спускаме по стръмни стълби и се оказваме пред второто свещено място … камъкът, на който е положен Христос след като е свален от кръста, за да бъде миропомазан. Днес, това е една мраморна плоча на пода, на която се освещават всички религиозни предмети, които сте си нарочили за освещаване. Тъй като, като по чудо, точно в момента нямаше много хора, се възползвахме да си слагаме сувенирите един по един на плочата. Иначе слагате всичко накуп, преди отеца да Ви избута и това е. Всичко Ви е осветено. Няма по-голямо освещаване от освещаването на това място. Каквото си сложите там е все едно осветено от всеки един свещеник.

И след плочата на миропомазването следва залата на Божи гроб. Катедралата, в която е Божи гроб е голяма, строена по времето на кръстоносците постройка. С отделни зали, за всяко едно от светите места. В залата на Божи гроб има по-малък, православен параклис, в който се намира самият Божи гроб. Параклисът има два входа. От единия влизат всички, от втория …. етиопските християни. Оказа се, че за тях, най-свещената част от гроба е там, където е била главата на Христос. И понеже останалите влизаме от другия край, за тях има отделен вход. 🙂

Отново извадихме късмет. Дъъъългата опашка, на която се наредихме, се оказа …. късичка. И стигнахме параклиса за 45 минути, по часовник. Засичахме ги. Тихо, кротко и спокойно се наредихме един след друг и най-после бяхме на Божи гроб.

В параклиса има две помещения. В първото се намира камъкът, на който на Великден /православния такъв/ от небето се спуска Благодатния огън. Нали се сещате, този дето го пренасят от Йерусалим със самолет и трябва да си запалите свещичка от него за в къщи. Е, на този камък ставало чудото.

Има интересна история, във връзка с

Благодатния огън

Когато през средновековието Йерусалим бил част от Османската империя, между християните възникнали търкания. Така, католиците отишли при валията на Йерусалим и наклеветили православните, че правят зулуми и не им дават да служат в храма. И валията изгонил православните от храма. Дошъл Великден. Влязъл католическия епископ да се моли за огъня. Молил се три дни …. нищо. В това време патриарха на Йерусалим се молел пред вратите на храма. И огъня слязъл прави(о при него по една от колоните до вратите. Колоната се разпукала и от нея излязъл огъня. Което пък породило почти метеж сред християнското население. Валията се вбесил, изгонил католиците от храма и оттогава на Великден там влизат първо православните.

Та така с огъня. 😉

Второто помещение е самият

Божи гроб

Влиза се по двама, за трима няма място. Съвсем мъничка зала, в която под стъкло е гробът Господен. Имате около минута да се помолите, преди отецът да Ви подбере, за да влязат следващите.

Ииии …. след като излезете от параклиса, вече сте хаджии и идва ред на поздравленията. 🙂

О, само да допълня. Вътре, в Божи гроб, не можете да снимате. Отвън, в катедралата, няма проблем. Е, ако сте много напористи и отеца не Ви хване, какво пък, пробвайте се.

Божи гроб, Йерусалим

Отвън точно до входа на параклиса гори свещичка. Това е истинският Благодатен огън, частица от който остава да гори непрекъснато в храма. Ако сте се сетили да си вземете свещи, можете да си ги запалите там. Така ще се смята, че сте си занесли у дома част от огъня. Тези свещи се палят само на важни празници. Признавам, съвсем не по християнски се посбутахме с няколко напористи, рускоговорящи дами точно пред свещичката. На тях явно дори и Сталин не е успял да им набие в главите идеите за спазване на ред и смисълът на подреждането в опашка. 🙂

Отвън точно срещу входа на параклиса, са намира камък, наречен Пъпът на света. Не успях да чуя какъв е смисълът, но разбрах, че задължително трябва да го пипнем и да се снимаме там. Ние, истински послушни туристи, го направихме. 🙂

С тази важна операция, приключи и програмата ни предвидена за Йерусалим.

О не, за малко да забравя!

Портите на църквата!

Мноооого важно място в българската история! 🙂

Ако помните, по-нагоре казах, че никъде по Светите земи не съм виждала нищо, оставено от българи. Е, излъгах! 🙂

Портите на църквата са от камък. И в едната порта има издълбан надпис, цитирам: „Нетко от Копривщица, 1854 г.”!!!!! Божееее, голяма сме работа! Не че и разни други хорица не са си издълбали имената по стените и колоните, но за първи път виждам и българска следа! 🙂

Недко от Копривщица

Хаджи Нетко от Копривщица

Уморени, но доволни, получихме половин час, за обяд. Успяхме да се пръснем и набързичко да забършем по някой фалафел.

С това, приключи програмата ни в Йерусалим. Уморяващо и информационно претоварващо пътуване. Нооо, денят ни не бше приключил. Оставаше ни посещението в църквата на Рождество, във Витлеем. Признавам си, че в този момент, по-голямата част от групата беше готова да се откаже и да се прибере в хотела. Не би! 🙂

Особеното на разходката ни във

Витлеем

беше, че не бяхме с нашата екскурзоводка. Тъй като е еврейка, тя, по закон няма право да замръква в автономията. Ето защо се сбогува с нас в Йерусалим и ни остави в ръцете на българка, женена за палестинец, която ни разведе из Витлеем. Политика, какво да се прави.

Признавам си, че пристигайки във Вътлеем вече се чувствах доста изнурена и препълнена с информация. И църквата на Рождество ми мина малко като на сън.

И така,

Църквата на Рождество

Православна църква, построена на мястото, където е роден Христос.

Църквата е много красива и много добре поддържана. На 2 януари я подготвяха за честване на Коледа по стар стил и падаше яко чистене. Отците се бяха развихрили. 😉

Яслите където е роден Христос, се намират в криптата на църквата. Преди да влезете в нея, се минава покрай поредната чудодейна икона – на Богородица с младенеца. Особеното на тази икона е, че е единствената, на която Богородица е изографисана усмихната. Е, усмивката е малко … въпрос на въображение … но, все пак, усмивка.

Църквата на Рождество, Витлеем

Слиза се по едно тясно, стръмно стълбище и хоп … сме в криптата. Там има две свети места. На първо място, това е 14-лъчевата звезда. Това е точното място, където е роден Христос. На това място можете да осветите, кавото не сте осветили до тогава.

Точно срещу звездата се намират яслите, в които е положен Христос, веднага след раждането си.

Криптата е много тясна и клаустрофобична. А ние както бяхме вече уморени се изнизахме набързо и без да отдадем дължимото внимание на това свято място.

Е, с това,

туристическата ни програма в Израел приключи

По живо по драво се паркирахме в хотела, за да се подкрепим и да се приготвим за нечовешкото ставане, за превозването ни обратно до България на следващата …. сутрин, по липса на по-точна дума.

Проблемът се състоеше в това, че полетът ни беше в 07.10 часа. А трябваше да сме на летището три часа преди полета. И един час път от Витлеем до Тел Авив … сетете се дали не ни вдигнаха в 02.30 сутринта! Ужас!

Персоналът на хотела, благословени да са тези добри хора, ни бяха приготвили чай и кафе.Навсякъде по света, ранното ставане си е проблем на съответния гост. Нооо… тук бяха помислили за нашите клети души. Че и сухи пакети за закуска ни бяха подготвили хората! Този хотел ще го запомня с много добро чувство.

Полузаспали, се наредихме на поредната огромна опашка, за да ни тарашат

Мислех, че няма да имат търпение да се отърват от нас, нооо … не би. Пак чакане, пак безумни въпроси … кой Ви опакова багажа …

На всичкото отгоре … отново тараш на багажа. Иии … биг проблем! Терористката Мая отново се е проявила! Купила си е кал! Черна кал от Мъртво море! Която не се вижда на скенера и съответно е бомба! Ама тия хора тотално са се чалнали!

Накараха ме да извадя козметиката за … много стотин долара, която бях купила, да я сложа в картонена кутия, която ми дадоха, за да пътува отделно от куфара ми, в нещо, което после ми обясниха, че било контейнер срещу бомби, който имало в израелските самолети! Луда работа Ви казвам! Ако някой ми беше казал, че ще имам такива проблеми, заради едната кал, нямаше да я купя! Ноооо …. ако не я бях купила, как те щяха да одерат по десет кожи от всички „терористични” туристки като мен и да ни приберат „терористичните” долари! Истинска загадка!

И понеже тараша продължи отново почти час, бях на път да си изтърва самолета, защото цялата тая простотия се случваше преди чекирането на багажа!

И отново се оказах ВИП персона

Една от еврейските каки, които ме тероризираха, ме преведе като отявлен престъпник през чекирането, прередих цяяяяяялата опашка на скенерите и накрая ме придружи до паспортния контрол! Като ми взе многострадалната козметика и лично я отнесе в специалния асансьор, до специалния контейнер! В този момент аз вече се бях примирила и не очаквах да си намеря калта на летище София, и само и помахах примирено.

За да се измъкна жива от това ужасно място оставаше още едно последно препятствие. Паспортният контрол. Е там вече не очаквах проблеми. Все пак МОСАД не бяха успели да докажат, че носят тротил, очакваше се да ме пуснат по живо по зраво на самолета. Да, ама не!

Седи срещу мен една дебела лелка и аз чинно си подавам паспорта. Дзвери се тя в снимката ми, дзвери се в мен. Дзвери се в снимката, дзвери се в мен. И ми вика … ц, това не си ти! Е тук вече и физически, и психически сили ме напуснаха, и везх да се кикотя истерично. Проблемът явно беше, че на поспорта съм с доста по-къса коса. А сега съм с дълга, че и я бях вързала.

Е, свалих аз опашката с идеята, че това ще помогне. Не! Продължава лелката да се дзвери невярващо!

И извика един чичко на помощ. Той пък се оказа разумен човек, каква изненада! Каза, ама не се смей, при което аз избухнах в още по-силен смях. Погледна паспорта, погледна мен и гордо провъзгласи …. ама това си ти!!!! 🙂

Няма да Ви описвам с каква скорост се бухнах в самолета! Това фришопове, това пазаруване, нищо вече нямаше значение. Исках само да се отърва от тия луди хора! Даже не минах през бюрото за възстановяване на ДДС. Харизах им го, само и само да се измъна от там!

Е още един стиснат полет на Ел Ал. Нищо, че беше сутрин, отново нямаше нито кафе, нито поне чай. Добре, че поне се прибрахме бързо.

И както казах в началото, за първи път ми идеше

да целуна земята на летище София!

За безкрайна моя изненада обаче, бомбо-козметиката ми си пристигна цяла. И непокътната! Явно даже хамалите на летище София не искат да имат нещо общо с израелските авиолинии.

За край,

бих повторила това, което казах в началото – не ходете в Израел! Съжалявам, но дори забележителната история не си заслужава психическия терор, който ще преживеете.

Не искам да звуча цинично, антисемитски или някаква такава дивотия, но докато тези хора тероризират туристите, от които имат само полза, мнооого ще има да си патят на местна почва. Ама много.

За себе си,аз не препоръчвам на никого да ходи там. Ще се придържам към останалата част от света. Сигурна съм, че има много места по света, където хората не тормозят туристите. Преживяването беше полезно, но неприятно. Не възнамерявам да го повторя.

Край

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Палестина – на картата:

Палестина

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Израел и Божи гроб по Нова година (ден 4): Божи гроб, Йерусалим и Витлеем за финал”

  1. Лилия Иванова каза:

    Аз пък казвам – посещението по светите земи е уникално, ако имате възможност, не го пропускайте. Не случайно хаджилъка е събитието на живота, думичката „хаджи“ е гордост за фамилията.
    Да видиш с очите си витлеемската звезда и да държиш в ръце осветена усмихващата се Богородица, да крачиш по излъсканите камъни на Виа Долороса, да се докоснеш до стената на плача, да почувстваш аромата на восъка от свещите в църквата, където е положена Богородица и ако добавиш към това разходката в каньона на розовочервената Петра и гледката на Мъртво море – спомени за цял живот!
    Имах щастието да бъда на тези места хронологично само седмица преди авторката на поредицата, затова изчетох пътеписите с любопитство.
    Всеки има своята гледна точка и светоусещане. Авторката просто е изтеглила късата клечка!
    Е, на йорданско-израелската граница и ние видяхме на живо мерките за сигурност – имаше сигнал за подозрителен куфар, имахме болки и повреди в багажа.
    Но преживяването Израел – препоръчвам! Бъдете позитивни!
    Хаджи Лилия Иванова

  2. Дончо каза:

    Целият пътепис много ми хареса.Отказах се да ходя в Израел ,не поради страхотните мерки за сигурност ,а защото всичко ,което ме интересува сте го описала отлично според мен.Благодаря на авторката.

  3. Стойчо каза:

    И на мене ми се дощя да стана хаджия 🙂

  4. svetlozar каза:

    Чудесно написано – достатъчно информативно, но и със свеж хумор! Дали може да сложите линк към туроператора? Предполагам, че ще е полезно на заинтересованите…

  5. Mani каза:

    Не че е конкретно в духа на разказа но е много интересно да срещаш разни религиозни хора и в същото време антисемити. Ми той Исус – Бога на земята да не е бил нещо по-различно от юдеин ? И щом е възкъснал, значи сега имаме Бог – евреин!?

  6. Катерина Михнев каза:

    Екскурзовод съм в Израел и в Синай. Ще се радвам да работя и с вас. Тел. ми е 00972 547 44 30 40 Фейсбук – Katerina Mihnev. Желая ви успех в работата.

Leave a Reply


Switch to mobile version