мар. 26 2014

Израел и Божи гроб по Нова година (ден 3): Мъртво море, Йерихон и Витлеем

Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. Днес, в Новата година, ще заминем към Мъртво море и Палестинската автономия.

Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден трети (01 януари)

Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

1 януари 2014 година,

за нас беше посетен на мързелив туризъм, иначе казано – Мъртво море.

За незапознатите,

Мъртво море

е най-ниската точка на сушата, – 417 метра под морското равнище. Мъртво море, е солено безоточно езеро и единствения източник на прясна вода е вливащата се в него река Йордан и редките валежи. За съжаление, Израел и Йордания експлоатират реката отвъд границата на екологичната катастрофа, в следствие на което, от реката в морето се влива само кал, но не и вода. Такава екологична катастрофа са си докарали, че в момента морето намалява нивото си с по един метър на година. Сега има проект да се докарва прясна вода през йорданската пустиня от Червено море. Когато бях в Йордания, проектът все още търсеше спонсори. Сега чух, че има подписан договор. Явно Саудитска Арабия развърза кесията. Ако обаче не направят нещо по въпроса, след 40 години там вода няма да има. И ще им остане солената пустиня. И ако още не са се избили от глупост, ще си скубят косите. Обаче човешката алчност край няма както всички добре знаем.

По пътя ни от Витлеем към Мъртво море, направихме сериозно спускане от над 600 метра обща денивелация. Което си е сериозно спускане и се отразява мноооого неприятно на ушите.

Пътят към Мъртво море минава през

Юдейската пустиня

Пустините в Израел нямат пясък. Всичките са каменисти плата, на които се настаняват бедуините. Израел си има бедуини, също както и останалите държави в региона. Доколкото разбрах от беседата, са ги цивилизовали в известна степен. Имат израелски паспорти, не си позволяват да пресичат много границата /мисля, ясно защо/ и децата учат в израелски училища. Иначе, бедуинските лагери, които видях в Израел, по нищо не се различават от катуните у нас. Освен по камилите. Но пък тук си имаме коне. 🙂

Преди да достигнем самото море, се отбихме в

град Йерихон

Част от групата искаше да купува някакъв особен вид фурми. Били по-големи от обикновените и значително по-вкусни. Аз фурми не обичам, така че, не проявих интерес. За тези, които обичат, фурмите били общо 12 вида. Един от тях се отличава с големината и сладостта си. Когато купувате, гледайте да са от този вид. За съжаление името не помня.

Докато спътниците купуваха фурми, аз се натиках в един от магазините за козметика.

Може би е редно да направя малко отклонение по въпроса за козметиката на Мъртво море.

Тъй като са изключително богати на всякакви минерали, водата и калта на Мъртво море се използват освен за производство на изкуствени торове и за производство на много известна козметика. Има всякакви продукти. Особено известна и ценна обаче, е черната кал.

Черната кал от Мъртво море

си е … кал. 🙂 Но е най-лечебната кал на света. Тези, които са били на кални бани в Поморие, знаят за какво говоря. Тази обаче е още по-наситена на минерали.

По здравословни причини бях тръгнала с идеята да купувам кал и придружаваща лечебна козметика. И в този магазин се развихрих.

Тъй като Йерихон е част от автономията (Палестинската автономия – бел.Ст.), цените бяха доста по-разумни от ужасите, на които се нагледах в израелските магазини. Пообиколих, поговорих си с една девойка … и напазарувах. И понеже напазарувах сериозно количество козметика, накрая ми направиха 15% отстъпка, че и подарък получих! Как да не ги харесва човек мюсюлманските търговци! 🙂 Може да Ви излъжат в пазарлъка, но ще направят така, че да си дадете парите с удоволствие и да си тръгнете с добро настроение. Аз пък, като жест, пратих още няколко дами от групата да си напазаруват в този магазин. Нито една не си излезе с празни ръце! 🙂

В добро настроение и с пълни торби ни натовариха на автобуса, и се отправихме към един от кибуците на брега на Мъртво море, където по програма имахме време за къпане, мазане с кал и плаж.

Jericho

Може би сега е удачен момент да Ви разкажа малко за

кибуците

Кибуц или кибуцин както е правилно, е чисто еврейско изобретение. След дискусия с екскурзоводката ни, установихме, че най-близката дума, която описва тази философия е … комуна.

Кибуц, това са няколко семейства, които малко или повече вярват в идеите на чистия комунизъм /на теория, имам предвид/. Събират се, построяват си селище и наемат земя от държавата. И там всичко е общо. Освен жените, както мъдро отбеляза нашата екскурзоводка. 😉

Живеят в една общност. Имат собствено училище, където учат децата. Всичко е общо. Храната, дрехите, обувките, лекарствата- Всичко се съхранява на едно място. И като имаш нужда, отиваш и си вземаш. Къщите им нямат кухни, всички се хранят в общ стол, като за храната не се плаща. Тя е обща.

За труда си в комуната, не получават заплати. И всички приходи се вливат в сметката на кибуцина, след което се разпределят по равно. Не по братски, по равно! Надявам се схващате разликата. 🙂

Как се издържат. В началото, когато са основани, а и все още, основното им препитание е земеделието. Земеделие и животновъдство. Най-огромния процент обработваеми земи в Израел, се обработват от кибуцините. Освен земеделие, се занимават особено активно и с животновъдство.Там видях такива краварници, пред които нашите, по европейски щастливи кокошки и пилци ще позеленеят от завист. Всеки краварник си има климатици. Имат си соларни системи на покривите. Правят им водна завеса, да не им е твърде горещо през лятото. Изобщо и за животните в кибуците е настъпил комунизъм. 😉

А сега сериозно. Въпреки сериозната земеделска дейност, някои от кибуците имат сериозни финансови проблеми. Проблемът, очевидно е, че много от младежите, след като завършат училище, отиват да учат в университет и след това нямат желание да се връщат. А в днешно време повечето хора предпочитат капитализма пред развития комунизъм. Да се чуди човек защо. 🙂 Затова изоставащите кибуцини се принуждават да се отварят към света и да започнат да прилагат някои капиталистически похвати. Започват да приемат туристи, отварят спа центрове, дори започват да заплащат на жителите, с цел да ги задържат.

Един такъв спа център, на кибуцин

на брега на Мъртво море посетихме и ние. Тоест, БИЛ на брега на Мъртво море! От момента, в който центъра е построен преди няколко години, морето се е отдръпнало навътре с около 100 метра. И днес туристите се превозват от центъра до брега с влакче.

Самият център, неизненадващо, се управлява от рускини. Както казах, след 1989 година в Израел са емигрирали над 1,5 милиона руски евреи. И са буквално навсякъде. Говорят Ви изцяло на руски и тежко Ви, ако се опитате да минете с английски. Езиковата бариера е тотална.

В интерес на истината, посещението и престоят ни бяха изключително приятни и забавни. Имат си минерален извор с топла вода. Обаче …. сероводороден! Ужас! Мирише на развалени яйца, та се не трае! Казват, че е чудовищно полезен за кожата, обаче миризмата не се търпеше, така че, от нашата група почти никой не влезе в него. Направо се отправихме към брега на морето.

Плаж на Мъртво море, Израел

Тъй като имахме цели два часа за плаж си изкарахме много весело. Температурата на въздуха беше около 20 градуса. При липсата на вятър и силното пустинно слънце, това е напълно достатъчно за качествени слънчеви бани. Морската вода е с температурата на въздуха. Тук, това би значело, че няма да има смелчаци във водата. Тъй като водата на Мъртво море е тежка, заради минералите, а и няма движение, 20 градуса там си е една перфектна темпетарута за къпане. Пет минути след като се добрахме до брега всички цапахме из водата. J

По въпроса за

къпането в Мъртво море

Носете си минимум джапанки. Дъното не е покрито с пясък. А с дебела солна кора. Твърдо е и боде. Можете да минете и боси, но все пак имайте джапанки под ръка. Когато сте във водата най-много трябва да внимавате да не си намокрите очите. Водата е толкова отвъд солена, че ще ви причини изключително болезнени усещания и то за доста дълъг период от време. Ако Ви се случи да ви влезе вода в очите – измивате изключително обилно с чиста вода. Без да търкате! И колкото повече плачете, толкова по-добре. Ако имате открити ранички … щипе. Много! Но пък след това всичко зараства като по чудо. 🙂

И да,

в Мъртво море НЕ се потъва

Аз съм абсолютният удавник, не мога да плувам, ужасно ме е страх от вода и дори аз се отпускам, и си се нося по повърхността. Обаче после имам проблем да стъпя на дъното. Водата не позволява да стъпите! 🙂

Поплувахме, поснимахме се и дойде време за калните бани. На брега имаше две дупки, изкопани, в които имаше от прочутата черна кал. Какво мацане падна! Ставате черни и като истински прасета! 🙂 Но пък беше изключително забавно.

След като се мазахме с кал, постояхме, за да изсъхнем. Естествено, след като изсъхнахме, се превърнахме в кални статуи. И отново наджапахме в морето, за да се измием. Голяма веселба падна. Накрая, все пак трябва да се измиете с честа вода. Водата на Мъртво море е лигава, като … белина почти, и ако не се измиете, кожата Ви се покрива със слой соли. Не е приятно, да не говорим как изсушава.

Изкаляни, изкъпани и прясно измити, решаваме, че е време за обяд. И се отправяме към ресторанта на спа центъра. Кибуц, кибуц, ама парите на туристите прибират. 😉 Няма да споменавам безумната сума, която дадох за пилешки шницел с пържени картофи. Най-добрата стратегия на такива скъпи места е просто да не пресмятате всичко в левове. Иначе ще полудеете.

Малко преди четири часа нахранени, изкъпани и вече поуморени ни подбраха към Витлеем, за да се настаним за още две нощувки.

Тъй като на следващия ден ни предстоеше най-голямото обикаляне, Йерусалим и Витлеем, екскурзоводката ни предложи да направим една вечерна обиколка на Йерусалим, за да си я спестим на следващия ден и да не препускаме като неномрални.

Качи ни на една от наблюдателните площадки на хълмовете на Йерусалим, откъдето се откриваше чудесна гледка към стария град. И откъдето придобихме ясна представа за това, какво обикаляне ни се пише на следващия ден. 🙂

След това се отправихме към Витлеем.

Витлеем,

както вече казах, се намира в палестинската автономия. Иначе е на пет километра от Йерусалим. За да стане ясно, че това не е Израел, а Палестина, е ограден с голяма бетонна стена. Към три метра висока, обрамчена с бодлива тел. КПП-тата са едни огромни, бетонни врати, които предполагам, че се и затварят вечер! Безумна работа направо! От двете страни на вратите стоят съответните въоръжени ненормалници, които само се чудят как да почнат да се стрелят! Добре, че са туристите, та са се кротнали! Никой не иска да подлаши туристите. 🙂 Ето, че и от нас имало полза. Правете любов бе хора, не война! 🙂

Хотелът, в който ни настаниха, хотел Витлеем, се оказа мноооого приятна изненада. Новопостроен, добре поддържан. Големи, чисти, добре поддържани стаи. Червена точка за агенцията ни по този въпрос.

По въпроса с храненето в палестинската автономия. Това си е все едно арабския свят. Хранят, като за световно. Единствената липса е на свинско. Там гладни не останахме.

В хотела имаше още туристически групи. Най-голямата, колоритната и интересна за нас, беше тази на поклонници от Нигерия. Много мили, любезни и възпитани хора. Очевидно дошли да станат хаджии. Начинът им на обличане обаче беше това, което ни хвърляше в колективен шок. J Тези хора идват от тропиците. Очевидно в Израел им беше студено. И съответно, шапки, шалове, дебели пуловери. Обаче …. боси! По джапанки или сандали, но на бос крак! Ето това не успях да го разбера. 😉

Същата вечер, първи януари, станахме свидетели на

интересна особеност на палестинската автономия: Демонстрациите.

Нали сте виждали по телевизията, как протестират там. Коли, пълни с мъже, седящи на прозорците и висящи от багажниците, които размахват палестинските знамена, вдигат невероятна гюрюлтия и така обикалят по улиците. Ето на такова нещо се натъкнахме. Същият този ден посланникът на Палестина в Чехия се беше взривил с експлозив и това явно породи силни антиизраелски настроения. Както се оказа вследствие, грешката си е на палестинците, но демонстрацията явно беше въпрос на чест. За да добиете представа за децибелите, аз бях настанена на десетия етаж, а все едно ми демонстрираха в стаята. Какво да се прави, особености на националната политика. 🙂

Продължението:

Израел и Божи гроб по Нова година (ден 4): Божи гроб, Йерусалим и Витлеем за финал

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Палестина – на картата:

Палестина

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Израел и Божи гроб по Нова година (ден 3): Мъртво море, Йерихон и Витлеем”

  1. svetlozar каза:

    Чудесно!

  2. Teodora каза:

    аз от вчера искам да изкажа благодарност за инфото, специално за кибуците.

  3. МА каза:

    Прочетох сега описанието за първите два дни от хождението ВИ – ще продължа непременно и с другите….. харесва ми Вашето чувство за хумор.

Leave a Reply


Switch to mobile version