мар. 03 2008

На мотор до Гьокчеада (Турция)

Тони ще ни води с мотора до турския остров Гьокчеада. Приятно четене:

На мотор до Гьокчеада (Турция)

Турция, Гьокчеада

Ще се опитам да оформя нещо като леко представяне на впечатлението ми от Турция при първото ми ходене там.

Тръгнах от София в четвъртък 16.08.2007 г. в 8:05 ч. тъй като знаех, че за въпросния остров има ферибот в 16:00 ч. Реших да карам по-стегнато, за да го хвана.

Спрях чак на ГКПП кап. Андреево

да заредя бензин преди да влезна в Турция.

Минах през нашите митничари много бързо, но от Турската страна беше доста по-различно: провериха ми зелената карта и паспорта на 2 места и сложиха някакви печати. Цялата работа ми се стори безсмислена – можеше на едно място да свършат това.

Минах още 300 метра и – пак същата процедура – след което, гледам, едно дълго право и широко и, викам, това беше. И се екипирах – ръкавици, каска, както си е ред за дълъг път. Тръгвам аз и след 500 метра пак ме спират и пак искат паспорт и зелена карта – не ми стана ясно защо, но писаха нещо в паспорта, печати пак слагаха, абе, направо го обезобразиха. Както и да е, това беше последното и потеглих.

Имаше 250 км до пристанището и се движих по график. Оказа се , че турците са една нискообразована и доста мизерна нация – грам мисъл няма в главата им.

При нас трафика е перфектен в сравнение с техния

никой не мисли като кара просто вартят волана правила за тях няма, излизат от кръстовище на главен път и въобще не им пука има ли коли по главния път, няма ли. Просто те засичат, без да им мигне окото. Също – изпреварване в завой, без никаква видимост, е нещо обичайно за тях – не знам на какво разчитат точно. Пътищата нямат дупки, но няма и равен път – друса ужасно, кръпки на всякъде и то неизравнени, натъпкан асфалт. Това е – смея да твърдя, че нашите главни пътища са в много по-добро състояние от техните. А относно мизерията – ето подкрепена със снимки: Ферари с багажник и натъпкано до горе с боклуци:

На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Ферари

Стигнах до пристанището в 14:30 ч. което беше доста рано и седнах да чакам ферибота. Купих си билет при което онзи ми казва 10,50 лири и аз му давам 20 лири и той връща 10 лири но ми дава билетчета за 7,50 лири и за 2 лири което както и да смяташ прави 9,50 лири тоест ако мине номера но тъй като не знам езика и не мога да се разправям нямам избор и си плащам.

На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Това беше единия прогнил ферибот с който пътувах посока към острова.
Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция
това беше другия ферибот с който пътувах обратно

Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

интересното в цялата работа беше , че на обратно ми взеха 7,50 лири и ми дадоха само един билет не разбрах каква е разликата.

Натоварих се във ферибота в отсега за пътници явно за да не преча и да могат да качат повече коли.

Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Трябва да отбележа и друго нещо, което забелязах – изкарват кораба от пристанището, след което го зарязват на самотек и се обръщат назад и въобще не гледат какво се случва и на къде върви. След известно време се сещат да погледнат какво става с курса и виждат, че се е отклонил, при което се прави ляв завой и пак се оставя на самотек, но течението го избутва в страни постоянно, но явно никой нехае и, така, вместо да се движиме по права линия, ходихме на зиг-заг за по-бързо.

Возихме се каквото се возихме около 2 часа и хоп пристигаме.

Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Остров Гьокчеада

Придвижих се по острова до Челик пенсион, където беше крайната цел.

Слизането от ферибота и предвижването по острова си беше чист късмет и борба за оцеляване – незнайно защо, всеки се ръга, опитва се да блъсне съседния до него и – какво? – да мине една кола напред. Става въпрос за 10 км, които трябва да се изминат – тоест закъснение от 30 сек, ако седиш в колоната, но явно няма кой да си раздвижи мозъка.

17760 Имброс/Чанаккале, Турция

Тръгва колоната от пристанището по едно право нанагорнище, на върха на което има знак за остър десен завой. Пътят е тесен за кола и половина – оттам се излиза от колоната и – газ в насрещното – няколко коли, при което, вече наближава върха със завоя и няма никаква видимост, но тези перат в насрещното и – изненада! – от горе идват коли! Почва едно бутане и натискане – просто кривват да се приберат не ги интересува има ли някой до тях ужас някакъв.

Разпънах си палатката и се настаних огледах се на около лунен пейзаж като по филмите само прахоляк движат се някакви рейсчета около палатките и вдигат страшна пушилка.

Къмпинга супер мизерия но пък и беше много евтин 4 лири на вечер за човек и палатка. Имаше и бунгала които си бяха със собствена баня и тоалетна 3 кревата за 50 лири на вечер.

На мотор до остров Гьокчеада, Турция

За останалите на палатки около 50 човека – една женска и една мъжка тоалетна и една баня. Сутрин ставаше сериозна опашка хахаха. Тоалетната беше с някакви дъски вместо покрив – иначе с алуминиева врата. Докато банята беше със сламена врата – абе, страшна мизерия, но нали съм си мизерен моторист, не ми прави такова впечатление, а пък и за толкова пари не мога да искам кой знае какво.

Кухнята обаче ми допадна – газови котлони, газови бойлери бързо нагряващи, хладилници, посуда, чинии, чаши, вилици, лъжици – всичко за общо ползване. Плодовете и зеленчуците бяха неприлично евтини и като си кушиш домати и чушки и т.н. и ти подаряват пъпеш, който беше отвратителен – виж динята беше добра.

Поседях две нощувки, запознах се със сърфистите и научих доста за сърфовете покрай тях, но все още нямам желание да се качвам на такова чудо, въпреки че изглежда забавно. Много българи имаше там сърфисти.

Духаше нонстоп силен вятър което беше малко неприятно, защото палатката се тресеше като луда и не можеш да се наспиш – но за сърфистите и кайтистите това беше добре дошло.

Кайт сърф – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Имаше в близост едно езеро, леко попресъхнало, с някаква лечебна кал – та турците ходеха и се мажат от петите до главата, само очите им се виждат – черни като негри и после в морето да се мият, луда работа.

Кайт сърф – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

На камионите и корабите от горе имаше такива надписи – Машала. Питах един турчин, който говори български, и ми обясни, че това означавало като добре свършиш работа.

Камион – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Имаше фотосесия на залез слънце

На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Събота сутринта на 18.08 си събрах багажа, което не беше от най- лесните неща, защото вятъра се беше усилил много и сгъването на палатката си беше една сериозна борба. Спрях в селото на острова да си взема закуски от една пекарна.

На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Приближих пристанището и се оказа, че има дълга около 1 км опашка за ферибота. Някои бяха изпуснали този в 7:00 ч. – нямало място –  и чакаха за 11:00 ч. Аз се предредих, щото съм с мотор и се качих на този в 11:00 ч. без проблеми – винаги има място за един мотор.

На връщане имаше голямо вълнение – кораба се люляше много сериозно и доста време седях до мотора от шубе да не се катурне. Вълните се разбиваха и поливаха колите та мотора беше целият бял от сол.

Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Горе на палубата едвам се крепях ходя като пиян залитам насам на там голямо вълнение.

Ферибот – На мотор до остров Гьокчеада, Турция

Слезнах от ферибота и отпраших – само че за Гърция, за разнообразие.

Влезнах в Гърция

след 144 км и видях една коренна разлика – ама много драстична във всяко едно отношение. Пътят – перфектен, не друса грам – бях останал без бъбреци, хората карат нормално и внимават.

От там, след още 133 км влзенах в България през ГКПП кап. Петко Войвода. И по добрия стар познат път към София.

Цените в Турция бяха направо смешни като изключим бензина, от който аз не сипвах. Сипах си в Гърция бензин на 1,91 лв. В Турция бензина H-95 беше 2,88 лири = 3,31 лв за литър. 1 лира = 1,15 лв. Имаше и ГАЗ пропан бутан 1,50 лири = 1,73 лв за литър. Изминал съм 1182 км общо, като 118 лв за бензин съм дал и 38 лв за ферибот в двете посоки две нощувки и яденето B)

Много евтино, но и много мизерно.

Още снимки от това пътуване>>>

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Гьокчеада – на картата:

о.Гьокчеада



Booking.com

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “На мотор до Гьокчеада (Турция)”

  1. Anonymous каза:

    радвам се че не ти е харесало. Препоръчвам ти нашето черноморие и места като Слънчев бряг където няма грам мизерия както си нарекъл острова.

  2. badkor каза:

    вървят танкове колоооони
    към истанбул към истанбул
    яко патуване пич харесами сарказма ти така е ма и у нас не е цвете

  3. poodle каза:

    хмм….интересно, че едно толкова интересно място като Гьокчеада може да бъде представено по този начин. Къде си тръгнал… я верно си стой на Слънчев бряг 😀
    п.п. може би не си чувал, но островът е известен и с името „Островът на ветровете“ !!!

  4. goober каза:

    Това е може би най-тъпия пътепис, който съм чела… Странно, че го е писал човек къмпингар при това с мотор, който по презумпция не е много по лукса и удобството, а е по-скоро приключенски тип. Във века на информацията обаче, можеше да се поразровиш, да попрочетеш къде отиваш и да си спестиш пътя дето си бил, а на нас – това словоизлияние. Гьокчеада не е лъскав курорт и точно затова е уникално. Изумрудено море и непокътната природа!
    Няма да коментирам другите глупости, нито стила и правописните ти грешки, но да се изкажеш толкова брутално за турците като нация е не само тъпо, но и говори за липса на елементарна култура. Не съм срещала по-дружелюбни и госотприемни хора от тях и в частност жителите на острова. Винаги съм имала едно на ум за хора които боравят със стереотипи и правят генерални изводи за това и онова. Колкото до „прогнилия“ фирибот той може да изглежда и така: http://photo-cult.com/showserie.php?id=6357 стига да имаш очи да го видиш!

  5. Явно хората които говорят негативно тук са засегнати тъй като имат нещо общо с Турците :). Ако ми прочетете второто ходене за Формула 1 ще разберете, че си промених мнението за Турците В Турция. Българските Турци нямат ама нищо общо с Турските Турци. Наистина Турците В Турция са много услужливи и ни приютиха по сред нощ и т.н. в пътеписа си пише. Също не лъжат и не се отмятат от думата си трудно дават дума но не се отмятат след като я дадат за разлика от БГ :). Относно Гьокчеада ами да моторист съм палаткаджия никога не ме е привличал лукса но такава мизерия като този остров не бях виждал до сега. Ако си сърфист е много добро място но за къмпингуване и палатки определено е най- отвратителното. Не искам никой да се обижда но след второто пътуване установих, че Турците не са най- умното население в болшинството от тях разбира се винаги има изключения. Това всеки един шофьор би го установил само като покара малко в тяхното движение и види какви безмисленни маневри правят просто не разсъждават ама грам. Не е само за шофирането видях и други безмислици и разхищения които един рационален човек не би допуснал но трябва да си размърдаш малко мозъка преди това което повечето от тях не правят. Пример веднага блъскат яко печката с дърва да грее и понеже им е много жега отварят врата и я държат така вместо да намалят подаването на гориво те решават да разхищават. Има много такива примерни които забелязах докато бях там но както казах си промених коренно мнението за Турците. Даже планувам едно голямо пътуване в Турция и да я обиколим по периферията.

  6. Змей каза:

    Преди 10-тина дни се върнах от Гьокчеада за първи път, и мога да кажа че това е една от най-смислените и приятни почвики които съм правил. Въобще, прекарахме си страхотно. Е, верно че сме сърфисти, но и всичко друго ми хареса. Не разбирам и това за пътищата.. при нас всичко си беше наред, гладко, макар закърпено на места.. Безкрайно съм очарован и от мястото и хората. Турците са страхотен народ, много учтив, честен и работлив. На недоволните – благодаря, че няма да ходите там и да го правите да прилича на слънчев бряг…

  7. poodle каза:

    Ехх Змей, внимавай какво говориш, че и ти ще бъдеш набеден, че имаш „нещо общо с турците“ !!
    хахахааа 😉

  8. Златомир каза:

    Всеки пътепис е субективно написан…или поне би трябвало! Всеки автор има свой собствен поглед на нещата…или поне би трябвало! Не виждам защо толкова се палите от Гьокчеада видяна през погледа на Тони?
    За мен също Турция е една прекрасна страна, турците са много готини хора – топли, услужливи и точни, но от всичките места, на които съм бил, тази част (Северозапдна Турция) ми се видя най-бедна, мизерна и отблъскваща… Лично мнение, какво да се прави:)))
    П.п. И не ме пращайте и мен на Слънчев бряг! От 4 години не съм стъпвал на българското черноморие, няма и да стъпя!

  9. саня каза:

    Хаха! Това сме си ние българите – даваш му пъпеш безплатно, той се цупи, че е развален! А на всичкото отгоре е и неграмотен…Вместо да плюеш, което явно умееш по-добре от това да пишеш, хвани и почети малко – я итория, я някой речник. Повече от възмутена съм.

  10. Ренета каза:

    Здравей,
    С Тони се познаваме много добре. Жалко, че Турция не е неговия тип страна. С нас направи второрто си пътуване там, за Ф1 и точно от него научихме за острова. Но не за това става дума. Мога ли да слижа линк към пътеписа, в блога ми, където описвам нашето пътуване до Гьокчеада?

  11. Стойчо каза:

    Не само може, ами е желателно – а още по-добре ще е да дадеш да го публикуваме и тук:-)

  12. Ренета каза:

    А, чудесно! А, как да стане? Малко съм начинаеща….
    Задочни поздрави на Тони! Надявам се да се засечем някъде с него и Петя, това лято.

Leave a Reply