февр. 28 2008

Египет (1)

Започваме с разказа на Последния римлянин за почивката му в Египет. Приятно четене:

Египет

част първа

Винаги съм мечтаел да посетя тази страна, люлка на човешката цивилизация. И понеже в София януари е студен, мъглив, скучен и нездрав месец, реших да си направя морска почивка през средата на зимата. За тази цел най-подходяща дестинация е Египет /особено за туристи, които като мен се интересуват от антична история/.

Египет е държава в североизточната част на Африка,

с население, съсредоточено предимно край коритото на река Нил. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със Средиземно море, а на изток, с Червено море, известно с кораловите си рифове.
Tова е страна на древна цивилизация с история от над 5000 години. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинкса, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел.
Освен столицата на Египет, Кайро, другите големи градове в страната са: Александрия, Асуан, Assiout, El-Mahalla El-Kubra, Гиза, Хургада, Луксор, Ком Омбо, Порт Сафага, Порт Саид, Шарм ел-Шейх, Шубра Ел-Хема, Суец, Zagazig.

В Кайро живеят около 20 милиона жители,

а почти цялото население на страната е концвентрирано по поречието на Нил. Около 5% от египетското население са бедуините, живеещи изолирано в пустинята, които водят начин на живот не по-различен от предците им преди 1000 години.


Египет се разделя грубо на 4 области, Горен Египет, Среден Египет, Долен Египет и Нубия. Основен поминък е добивът на нефт, газ и метали. Зермеделието също е развито /топлият климат позволява да се добиват 2—3 реколти годишно/, въпреки, че плодородната ивица земя покрай устието на река Нил заема едва 7 % от територията на страната с площ от 1 000 000 квадратни километра. Останалата територия е заета от Либийската пустиня /на запад от Нил/, Арабската пустиня на изток /през която се простират Скалистите планини на Червено Море/ и Нубийската пустиня /на юг/.

Основен поминък на голяма част от населението е туризмът. Официално страната печели годишно от туризъм между 7 и 10 млрд. долара. Неофициално — доста повече.
От 1981 г. в Египет е обявено военно положение. Тогава прозападният президент Садад е убит на военен парад от религиозни фундаменталисти, а заместникът му Хосни Мубарак въвежда военно положение, което не е отменено и до днес.

От 77 милионното население на Египет около 10 % са християни /копти/, макар че има и католици и протестанти. Останалите изповедват ислям. В Кайро обаче могат да се видят доста християнски храмове, тъй като египтяните претендират, че са толерантни към различните вероизповедания.

Основните неща, които трябва да знае един ентусиазиран турист, запътил се в който и да е курорт в Египет е: никога да не пие вода от чешмата; винаги да се пазари, когато купува нещо; и да не забравя да оставя бакшиш за всяка услуга, която му оказва персонала на хотела /’Да кажеш благодаря означава да оставиш „бакшиш“" гласи една арабска поговорка/.

Валутата в Египет

е Египетски паунд, който се равнява приблизително на 5,5 Щатски Долара или 7,5 Евро. Обичайният бакшиш в в размер на 5 паунда /около 1 долар/, така че си вземете валута на дребни банкноти, защото ще са ви необходими. Трябва да се знае обаче, че Египетската валута е забранена за износ, така че при смяна на валутата, пазете бордерото, за да може да смените остатъка отново в долари или евро, преди да напуснете страната. Освен това 50 пиастра /т. е. аналогът на стотиниките ни, който е хартиен/ много приличат на 50 паунда, така че гледайте да не объркате едните с другите в първите дни на престоя си, когато още не сте свикнали в египетската валута.

В магазините приемат всякакъв вид валута /долари, евра, английски паунди/, а пазаренето е основната част от прелюдията към покупката. Което на моменти с несвикналия към такива изпълнения турист е наистина измарящо и затормозяващо. Но ако не се пазарите, ще ви продадат джунджурията, която сте харесали прескъпо /дори на двойна цена/. Египтяните са виртуози в пазаренето и естествено всеки ви уверява, че стоката му е най-качествена и артистично се вайка, ако се усъмните, че това е масово производство. Най-добре е да потстоявате цена, наполовина на тази, която ви предлагат. Или с категоричен вид да се направите, че си тръгвате, тогава обезпокоеният собственик започва главоломно да сваля цената, кълнейки се, че така съвсем ще разори, но понеже сте му станали симпатичен или сте много красива /за жена/ е съгласен да ви направи тази нечувана отстъпка. Пазаренето много не ми се удаваше, защото нито съм свикнал, пък и го считам за унизително занимание. Е бях доволен, че съм спазарил три пирамидки за 5 долара /при предложена първоначална цена от 10 $/, докато на летищния пазар видях, че подобни пирамидки струват 4 $.

Като цяло стандартът на живот в Египет е доста нисък. В курортите обслужващият персонал получава най-много по 100 долара заплата, ето защо бакшишът е жизнено важен за тях, при положение, че имат по 7—8 гърла да изхранват. Освен прословутата арабска плодовитост, в Египет многоженството е разрешено /до 4 жени/, но само богатите могат да си го позволят. Тъй като взимайки си жена, ти трябва да я осигуриш напълно /прието е мъжът да работи, а жената да седи вкъщи и да гледа децата/. Ако пък решиш да си вземеш втора жена — трябва да й дадеш същите условия на живот, както на първата. Затова е интересно да видиш и типичната арабска къща, на която горният етаж е недостроен. Причините са две — собствениците на недостроените къщи не плащат данък земя на държавата, а и освен това, ако мъжът реши да се ожени отново, трябва да построи отделен етаж на новата си съпруга. Женитбата и разводите стават с разрешението на аятолаха по устно заявляние. Друга интересна особеност /най-вече в Кайро/ е наличието на цели блокове без прозорци и врати /все едно са били посетени от мургавите ни сънародници/. Оказва се, че собствениците им са купили тези апартаменти, но не живеят в тях. При нанасянето си, те слагат цялото обзавеждане, барабар и с джамовете.

Северен Египет е доста по-богат от Южния,

където преобладава земеделският поминък и хората по-ревностно се придържат към традициите на исляма. Жените /ако изобщо могат да се видят/ са винаги забулени и съпровождани от мъже. В Кайро обаче западната култура надделява и могат да се видят доста европейски
Та така, нарамих дисагите и реших да летувам /или по-скоро да зимувам/ с две съмишленички в Хургада. Пътуването е 3 часа, за съжаление след обяд, така че не мога да се насладя в пълна степен на гледката на Средиземно море от птичи полет, поради залязващото слънце. Още с пристигането си усешам специфичния въздух на Египет, идващ от пустинята, с аромат на нещо изгоряло и древно.

Хургада

е относително млад курорт, допреди 30 години съветска база, но отскоро доста бързо развиваща се туристическа даетинация. Има два жилищни квартала — Саккала и Дахар. Останалото са хотели. Правителството на Египет не пести средства градът да се превърне във втори Шарм Ел Шейх. Провежда се мащабно строителство на хотели, които изникват от пясъка подобно на миражи. Заедно с маниакално поддържатана зелелина около тях, те се явяват своеобразни оазиси, на място в което Арабската пустиня се потапя в Червеното море. В далечината се виждат сивите контури на Скалистите планини на Червено море, простиращи се като своеобразна огърлица през цялата територия на Египет — от Суецкия канал до Судан. Най-високата планина достига приблизително до 2100 м. надморска височина.

Хотелите са разположени доста развлачено по протежение на плажната ивица в две линии. Зад тях започва пустинята и в далечината синеят Скалистите планини. Строят се и доста нови комплекси, въобще протича бърза урбанизация. До 5 години това ще е един от най-хубавите курорти на Червено Море.

Хотелите се различават помежду си не само с различната архитектура, но и с богат аранжимент от засадени и грижливо поливани по няколко пъти дневно растения. Изобилстват цъфнали хибискуси, петунии, жасмин, палми и кактуси, които наистина са богатство и повод за гордост на фона на безплодната пустош наоколо. От фауната са представени различните водни птици /патици, чапли, ибиси/, които щъпукат в изкуствените водоеми наоколо.

Питейната водата тук наистина е дефицитна

и като се има впредвид сухия пустинен въздух и изпепеляващото бяло слънце, добре е винаги да имате под ръка бутилка вода.
Небето е кристално синьо, а пустинният пясък е едрозънест /резултат от милион годишната ерозия на скалите под действието на слънцето и вятъра/. Слънцето блести изключително ярко и добре, че е зима / само 20—25 градуса/, защото иначе човек може спокойно да изври, ако не се скрие на сянка.

Настаниха ни в хотел „1001 нощи“

/не му казвам името на Арабски, за да не правя реклама, както и не споменавам името на туристическата ни агенция, от която също съм особено доволен/. Хотелът имаше доста лабиринтоподобна и на пръв поглед объркваща планировка с много кулички /тип Минаре/ и 4 басейна с насадени покрай тях палми, разположени между крилата му. По мое мнение имаш капацитет за 1000 туриста. Вътре в хотела имаше и централна улица, на която бяха разположени всевъзможни магазини за сувенири /каменни статуетки, папируси, наргилета, подправки, чайове, парфюми, метални съдове, дрехи/, маркети, заведения, аптека… Същински ориенталски bazaar, както го пишат.

Първоначално рецепционистът ни даде не особено привлекателни стаи — аз лично нямах претенции, но жените се разпищяха и срещу бакшиш от 10$ ни ги смениха с наистина шикозни стаи на втория етаж /това е практиката — ако нещо не те устройва — даваш пари на съответния човек и всичко се оправя — почти като в България/. Моята стая беше с прекрасен изглед към централния басейн от едната страна и към Главната улица от друга. Иначе хотелът освен с десетина българи, беше пълен с руски туристи и тук таме германци /така че се чувствах напълно във свои води/.

Размятах си дрехите из гардероба и отидохме на вечеря тип „Шведска маса“ /естествено всичко беше All inclusive/. Тук да спомена и за египетската кухня. Египтяните наблягат предимно на тестени изделия от житни продукти, зеленчуци и меса, които са с доста пиканстна гарнитура. Разнообразието от сладки също е доста голямо. Като цяло много се използват бобовите, житните и оризовите култури, зеленчуците са в изобилие, поради плодородната делта на Нил. Краставиците им наистина имат вкус на краставица, доматите са си истински домати /а не като безвкусните боклуци в хипермаркетите ни/, чушките тип „Камбия“ са сладки /има и люти за любителите на пикантното/. Ядат се репички, хрян, марули сладки картофи и пр. Сосовете им също са доста разнообразни. Месото е предимно агнешко или телешко с подправки от които ти идва да си оближеш пръстите. Разнообразитето от кус-кус, спагети и макарони и плънките за тях е впечатляващо. Също се консумира пилешко или гълъбово месо, фалафели /от бобови, картови или с месо/, морски раци. Хлябът /бял или черен/ е под формата на питчици, поръсени със сусам или други семена. Аз най много харесах арабския хляб „Лаваш“, който е плоска форма, опечен на пещ пред очите ти. Плодовете включват фурми, грейпфрут, портокали /с костилки/, банани, ананаси и едно странно крушоподобно изглеждащо нещо, наречено Гуява /с много особен вкус/.

Относно напитките

— натуралните сокове са хубави, но тъй като не си падам по тях, наблегнах на безалкохолните. Колата си е кола /един и същ боклук навсякъде/. Фантата, спрайта и Севен Ъп-а изобщо не ми харесаха. Бирата… Да бирата в Египет също е безалкохолна, поради въведения сух режим в страната. Но друго си е да пиеш бира с гръмкото название „Сакара“ или „Луксор“. Добре че бяхме заредили алкохол от безмитния. Иначе туристите могат да си купят всякаки марки алкохолни питиета от хотела, но на доста солена цена. Забраненият плод е най-сладък. Вината им не са на ниво, което е нормално за такава страна с почти липсваща плодородна земя. Червеното вино ми напомни по вкус за долнокачествените грузински вина, бялото имаше някакъв плодов аромат.
Та така накратко — разнообразната египетска храна чудесно ми понесе и май съм се върнал доста понапълнял от редовното хранене. Вечерта се любувах на невероятно ярките звезди. Особено се открояваше Орион /древните египтяни са смятали, че това е Озирис/, а луната беше пълна /заобиколена от хало/ и лееше сребристата си светлина върху призрачните силуети на палмите. Наистина приказна гледка.

Нощното къпане обаче не е разрешено, поради това, че фауната в червено море е доста активна тогава. Наред с рифовите акули има и скатове, баракуди, морски дракони, парещи медузи и не е никак приятно в тъмнината да се натъкнете точно на тях. Водата в басейните нощем също се хлорира, което никак няма да се отрази добре върху вашата кожа. Освен това е студена /зима е все пак/ — поне 15 градуса. Иначе денем слънцето си напичаше доста, но имаше доста силен вятър, така че къпането пак не беше особено приятно занимание.

В неделя сутринта решихме да планираме допълнителни забавления, които иначе не влизат в стойността на екскурзията. Платихме си еднодневна екскурзия до Луксор /на около 600 км. от Хургада/, „Сахара парк“ — сафари през пустинята до едно бедуинско селище/, разходка с подводница и „ориенталска“ разходка с яхта /за всеки ден по нещо/. Тъй като неделята ни беше абсолютно свободен ден, решихме да използване екстрите на хотела — яздене на коне /беше ми интересно да видя що за чудо е, тъй като не се бях качвал/, също така се размотахме до брега на Червено море. Иначе има бусчета, които те карат до плажа. Ако пък искаш да разгледаш центъра на курорта, най-добре е да си вземеш такси, тъй като разстоянията между хотелите са големи. Естествено и тук трябва да се пазариш. Обикновено цената на таксито е 4—5 долара до който и било край на града. Ако дадеш още един долар, можеш да се договориш с таксиджията къде точно да се чакате, когато се връщаш от раходката.

Вечерта разгледахме градините и дюкяните по Главната улица на хотела. От чисто професионален интерес се замъкнах в аптеката, чийто продавач се казваше Албърт и се оказа християнин /макар и католик/. Интересното е, че християните си татуират кръстове от вътрешната страна на лявата китка. Естествено рекламите в аптеката наблягаха главно на Виагра, Циалис /от същата група стимуланти/, плажни маска и козметка, имаше и богат набор антиалергични лекарства. Виаграта се оказа местно производство и струваше само 17 Евро, докато антидиаричните бяха наистина скъпи /един блистер — поне 20 долара/, но ако човек е изпаднал в нужда — не пита… Презервативите Дюрекс бяха по 7 долара, иначе цените в общи линии са сравними с нашите /даже родните са по-евтини/. Въобще стана лаф-мохабет в аптеката и оттам направо се прехвърлихме в отсрещния магазин за наргилета, чийто собственик Джордж също беше християнин и се започна пушене по ориенталски. Купих доста разнообразен асортимен от всякакви ароматизирани тютюни и истински въглени /не като тези бързоигарящи ментета, дето ги продават ливанците тук/. Всяка вечер завършвахме с пушене на наргиле, което е по принцип любимото ми занимание в свободното ми време. Интересното, което ми направи впечателние в беседите ми с арабите, техната прямост и директност. Ако арабинът казва нещо /когато не става дума за търговия и пазарене, а за сериозен разговор/, значи той това мисли и е сигурен в чувствата си. А не като при нас — „не знам“, „не съм сигурен“ и пр. лигавщини.

В понеделник станахме рано, за да отидем до

Луксор

Пътува се през Арабската пустиня около 600 километра, които взехме за 6 часа бясно каране из пустинята, назъбена от Скалистите планини.

Тук да спомена и за т. нар. туристическа полиция. Тъй като туризмът е един от най-печелившите отрасли на Египет, безопасността на всеки чужденец е напълно гарантирана. Лично аз никога досега не съм се чувствал толкова сигурно в чужбина, както в Египет. Пътуванията до различни дестинации стават с конвои /достигащи до 100 автобуса/, охранявани от въоръжени с автомати полицаи, които срещу бакшиш ще ти дадат да се снимаш с тях. Има и доста блок-постове по пътя. Това се прави уж заради безопаността на туристите от евентуални терористини атаки, но като цяло главната цел е полицията да печели от тези пътуванията, защото туристическите фирми плащат такса, за да бъдат охранявани. Преминаватено на конвоя през градовете става по предварително блокирани и освободени от движение улици, защото нищо не бива да попречи на скъпите гости да стигнат до местата, които искат да видят, за да похарчат парите си там.
Времето беше мрачно, което беше добре дошло за нас, защото така избягнахме иначе адската жега. Наоколо се виждаха само пясък и стърчащи от него ерозирали скални грамади. Пълна липса на зеленина. Все едно си на друга планета. Едва с наближаването на Qena /административният център на провинцията/ изведнъж се появиха горики от палми и бананови дървета, възможни единствено поради многочислените канали, захранвани с вода от Нил. Почти като в древността. Имаше и полета, на които се отглеждаше захарна тръстика. Египет е най-големият производител на захарна тръстика след Куба. Водачът на екскурзита ни се казваше Али, но предпочиташе да го наричаме Али Баба. Говореше развален руски, но му се разбираше. Та така, оглавена от Али Баба /и 40-те туриста — разбойника/, колоната ни се насочи към Западния бряг по мост над Нил /наистина впечатляваща гледка/. Тук се намира долината на царете, в която египтяните са погребвали владетелите си. Тъй като слънцето залязва на запад, древните са сичтали че тук започва царството на мъртвите. Съответно гробниците на всички велики владетели на египет /Рамзес, Тутмос/ и на по-неизвестните /Тутанкамон/ са тук. Те са изсечени във варовиковите скали — един цял скален комплекс, свидетелстващ за почитта, която са отдавали древните египтяни към мъртвите си владетели. За съжаление нямахме много време да влезем във всички гробници, затова посетихме тези на Рамзес IX и на Рамзес IV. Надникнахме и в гробницата на Тутанкамон, по ирония на съдбата единствената неограбена от крадци гробница, поради това, че името на този владетел било изличено от летописците заедно с името на баща му — фараонът-еретик Ехнатон /въвел монотеизма/. Докато гробниците на великите владетели били безмилостно разграбени още в древността. Съдбата понякога има странно чувство за хумор.

Не беше разрешено да се снима в гробниците. Е освен ако не оставиш бакшиш на пазача, но реших, че ще е кощунство да осквернявам това място със светкавицата на фотоапарата си. Макар вандалите преди мен са нямали подобни морални задръжки. Човек направо не може да повярва, че тези гробници са на над 3500 години. Прекрасно оцветените стенописи, цветовете на които са запазени с времето обаче на места са унищожени от разни скудоумни идиоти. На входа на гробницата на Рамзес IV се мъдрят драсканици на гръцки език, както и две нескопосани рисунки на християнски светци /смешен контраст на фона на красивите стенописи в гробницата/, дело на християнските фанатици от 2—3 век. Лицата на много от боговете и хората са изчовъркани. Един непростим варварски акт, но за съжаление човечеството повече обича да руши, отколкото да създава. Между йероглифите видях и горд надпис на някакъв италианец от 1883 г. от типа: „Пешо беше тук“.

След това потеглихме и към храма на Хатшепсут, може би най-известната жена-фараон управлявала самостоятелно над четвърт век и оставила много паметници, включително и този изсечен в скалите комплекс. Той е стъпаловиден, на три нива, украсени със статуите на царицата. Характерно за статуите й е, че на тях Хатшепсут е изобразявана като мъж /с боядисано в червено лице/, с изкуствена брада.
След гробниците, посетихме и магазините за алабастри. Държат се от наследниците на иманярите, които някога търсели съкровищата на фараоните. Кварталът им се намира на входа на долината и е обявен за паметник на Юнеско. Иманярите отказват да го напуснат и предпочитат да водят мизерен живот, отколкото да се заселят в отредените им апартаменти в Луксор. Носят се легенди, че цялото място е прорязано от подземни коридори към гробниците. Надеждата да открият още някое съкровище не напуска тези хора.
Неопомнили се още от бясната търговия за разните алабастрови произведения на изкуството се отправихме към колосите на Мемнон. Наречени така неправилно от Страбон /който прекалявал с четенето на Илиадата/, това са две 16-метрови седящи статуи на бащата на Ехнатон — Аменхотеп III. Носи се легенда, че едно време затопленият от слънцето въздух в тях излизал през пукнатините на гърлото им и те издавали звук, наподобяваш плач. Римският император Септимий Север през 3 век обаче решил да реконструира статуите, след което те безвъзвратно замлъкнали. От реконструкцията нищо не е останало днес, а двете статуи са силно ерозирали и опасани със скелета.

След усиленото снимане на колосите се прехвърлихме с кораб през Нил на източния бряг в Луксор /дървената столица на Египет — Тива/, където обядвахме. Времето съвсем се заоблачи и започна да ръми дъждец — нещо невиждано за хората по тези места от 12 години. Али /Баба/ много се зарадва и каза, че му носим щастие.

Когато изгладнелите туристи опразниха шведската маса, дойде времето и на кулминацията на пътуването —

Карнакският храмов комплекс на Амон-Ра /бога слънце/.

Това е наистина внушителен комплекс от постройки пълен с колонади /във формата на лотос/ и статуи. Има и два обелиска. Останалите са откъртени и украсяват площадите в различните европейските столици. Например на площада Конкорд в Париж има обелиск, задигнат оттук. В Рим също е пълно с обелиски /мисля че бяха 14/, транспортирани от Египет по времето на императорите. Но това е дтуга история. Всеки фараон се е чувствал длъжен да построи нещо вс комплекса, така че той станал наистина грамаден. Последната пристройка на храма е направена от Птолемеите — това е една голяма каменна стена, опасваща комплекса. По алея от двете страни на която стоят сфинксове с овнешки глави, замаяният пътник влиза във вътрешния двор, украсен с две статуи на най-великия египетски фараон — Рамзес II /който пръв започва строителството на храма/. Следват колони във формата на лотос, украсени с изображения на фараони и богове. Прави ми впечатление, че на много от изображенията в горната част на храма лицата са избити, докато в долната част те са непокътнати. Обяснението е просто — храмът в миналото в бил почти затрупан от пясъците и само горната му част стърчала. Съответно и разни зевзеци поради липса на друга работа трошели тези произведения на изкуството. Друга харектерна особеност е, че в горната част на колоните още личи боята, докато по долните части ги няма. Това пак е свързано с факта, че храмът е бил погълнат от пустинята. За да не се морят много с изгребването на пясъците, френските археолози просто отклонили течението на Нил към храма и водите му отмили както пясъка, така и боята. Наистина жалко.

Снимам като подивял монументите и йероглифите край мене, стараейки се да хвана колкото се може повече от невероятната гледка на една хилядолетна цивилизация. След това се отправям към статуята на свещенния скарабей. Счита се че този символ донася щастие на този, който се завърти около него, така че започвам да кръжа. Всъщност египтяните вярвали, че скарабеят /или казано по нашему — торен бръмбар/ търкаля слънцето по небето /както и торният бръмбар търкаля топкататор, в която после снася яйцата си/. Така че бръмбарът несъмнено бил свещен за тях. След близо едночасово кръстосване между високите по 20 метра колони и завирането във всевъзможни проходи, експедицията ни отпрашва към фабриката за папируси, където ни показаха технологията на изготяне на папирус, непроменена от хилядолетия насам. Купихме си папирус за спомен. По принцип цените им варират от 7 до 70 Евро в зависимост от размера им. Изготвят се от няколко слоя наредени едно до друго парчета от сърцевина на папирус, които първоначално се киснат, а след това се пресоват по две седмици. След като изсъхнат, върху тях се нанася боята. Иначе от продавачи около музеите можеш да си купиш и папирус за 1 $, но той е направен от сърцевината на бананово дърво и е нетраен във времето.

На връщане дъждът съвсем заваля и шофьорите почнаха да карат със 80 км. в час от страх да не направят някоя катастрофа. Пристигнахме в хотела към 12,30 часа през нощта — уморени, но доволни.

Край на първа част


Продължението:

Египет (2)>>>

Автор: Последният римлянин

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Египет (1)”

  1. Anonymous каза:

    mnogo mi haresa opisanieto na exkursiata chakam s netarpenie vtorata chast:)

  2. Стойчо каза:

    Имай съвсем малко търпение

  3. […] (началото е тук>>>) […]

Leave a Reply