февр. 28 2008

Египет (1)

Започваме сразказа наПоследния римлянин започивката мувЕгипет. Приятно четене:

Египет

част първа

Винаги съм мечтаел дапосетя тази страна, люлка начовешката цивилизация. Ипонеже вСофия януари естуден, мъглив, скучен инездрав месец, реших дасинаправя морска почивка през средата назимата. Затази цел най-подходяща дестинация еЕгипет /особено затуристи, които като мен сеинтересуват отантична история/.

Египет едържава всевероизточната част наАфрика,

снаселение, съсредоточено предимно край коритото нарека Нил. Наюгдостига пясъчните пустини наСудан, насевер граничи със Средиземно море, анаизток, сЧервено море, известно скораловите сирифове.
Tова естрана надревна цивилизация систория отнад 5000години. Най-известни сатрите пирамиди вГиза, Сфинкса, гробниците вДолината нацарете, храмовете вКарнак иЛуксор, статуите вАбу Симбел.
Освен столицата наЕгипет, Кайро, другите големи градове встранатаса: Александрия, Асуан, Assiout, El-Mahalla El-Kubra, Гиза, Хургада, Луксор, Ком Омбо, Порт Сафага, Порт Саид, Шарм ел-Шейх, Шубра Ел-Хема, Суец, Zagazig.

ВКайро живеят около 20милиона жители,

апочти цялото население настраната еконцвентрирано попоречието наНил. Около 5% отегипетското население сабедуините, живеещи изолирано впустинята, които водят начин наживот не по-различен отпредцитеим преди 1000години.


Египет серазделя грубо на4области, Горен Египет, Среден Египет, Долен Египет иНубия. Основен поминък едобивът нанефт, газ иметали. Зермеделието също еразвито /топлият климат позволява даседобиват 2—3 реколти годишно/, въпреки, чеплодородната ивица земя покрай устието нарека Нил заема едва 7% оттериторията настраната сплощ от1000000квадратни километра. Останалата територия езаета отЛибийската пустиня /на запад отНил/, Арабската пустиня наизток /през която сепростират Скалистите планини наЧервено Море/ иНубийската пустиня /на юг/.

Основен поминък наголяма част отнаселението етуризмът. Официално страната печели годишно оттуризъм между 7и 10млрд. долара. Неофициално— доста повече.
От 1981г. вЕгипет еобявено военно положение. Тогава прозападният президент Садад еубит навоенен парад отрелигиозни фундаменталисти, азаместникът муХосни Мубарак въвежда военно положение, което нееотменено идоднес.

От77милионното население наЕгипет около 10% сахристияни /копти/, макар чеима икатолици ипротестанти. Останалите изповедват ислям. ВКайро обаче могат дасевидят доста християнски храмове, тъй като египтяните претендират, чесатолерантни към различните вероизповедания.

Основните неща, които трябва дазнае един ентусиазиран турист, запътил севкойто идаекурорт вЕгипете: никога данепие вода отчешмата; винаги дасепазари, когато купува нещо; иданезабравя даоставя бакшиш завсяка услуга, която муоказва персонала нахотела /’Да кажеш благодаря означава даоставиш „бакшиш“" гласи една арабска поговорка/.

Валутата вЕгипет

еЕгипетски паунд, който серавнява приблизително на5,5Щатски Долара или 7,5Евро. Обичайният бакшиш ввразмер на5паунда /около 1долар/, така чесивземете валута надребни банкноти, защото щесавинеобходими. Трябва дасезнае обаче, чеЕгипетската валута езабранена заизнос, така чепри смяна навалутата, пазете бордерото, задаможе дасмените остатъка отново вдолари или евро, преди данапуснете страната. Освен това 50пиастра /т.е. аналогът настотиникитени, който ехартиен/ много приличат на50паунда, така чегледайте данеобъркате едните сдругите впървите дни напрестояси, когато още несте свикнали вегипетската валута.

Вмагазините приемат всякакъв вид валута /долари, евра, английски паунди/, апазаренето еосновната част отпрелюдията към покупката. Което намоменти снесвикналия към такива изпълнения турист енаистина измарящо изатормозяващо. Ноако несепазарите, щевипродадат джунджурията, която сте харесали прескъпо /дори надвойна цена/. Египтяните савиртуози впазаренето иестествено всеки виуверява, честоката муенай-качествена иартистично севайка, ако сеусъмните, четова емасово производство. Най-добре едапотстоявате цена, наполовина натази, която випредлагат. Или скатегоричен вид дасенаправите, чеситръгвате, тогава обезпокоеният собственик започва главоломно дасваля цената, кълнейкисе, четака съвсем щеразори, нопонеже сте мустанали симпатичен или сте много красива /за жена/ есъгласен давинаправи тази нечувана отстъпка. Пазаренето много немисеудаваше, защото нито съм свикнал, пък игосчитам заунизително занимание. Ебях доволен, чесъм спазарил три пирамидки за5долара /при предложена първоначална цена от10$/, докато налетищния пазар видях, чеподобни пирамидки струват 4$.

Като цяло стандартът наживот вЕгипет едоста нисък. Вкурортите обслужващият персонал получава най-много по100долара заплата, ето защо бакшишът ежизнено важен затях, при положение, чеимат по 7—8 гърла даизхранват. Освен прословутата арабска плодовитост, вЕгипет многоженството еразрешено /до4жени/, носамо богатите могат дасигопозволят. Тъй като взимайки сижена, титрябва даяосигуриш напълно /прието емъжът даработи, ажената даседи вкъщи идагледа децата/. Ако пък решиш дасивземеш втора жена— трябва дайдадеш същите условия наживот, както напървата. Затова еинтересно давидиш итипичната арабска къща, накоято горният етаж енедостроен. Причините садве— собствениците нанедостроените къщи неплащат данък земя надържавата, аиосвен това, ако мъжът реши дасеожени отново, трябва дапострои отделен етаж нановата сисъпруга. Женитбата иразводите стават сразрешението нааятолаха поустно заявляние. Друга интересна особеност /най-вече вКайро/ еналичието нацели блокове без прозорци иврати /все едно сабили посетени отмургавите нисънародници/. Оказвасе, чесобственицитеим сакупили тези апартаменти, нонеживеят втях. При нанасянетоси, теслагат цялото обзавеждане, барабар исджамовете.

Северен Египет едоста по-богат отЮжния,

където преобладава земеделският поминък ихората по-ревностно сепридържат към традициите наисляма. Жените /ако изобщо могат дасевидят/ савинаги забулени исъпровождани отмъже. ВКайро обаче западната култура надделява имогат дасевидят доста европейски
Та така, нарамих дисагите иреших далетувам /или по-скоро дазимувам/ сдве съмишленички вХургада. Пътуването е3часа, засъжаление след обяд, така ченемога дасенасладя впълна степен нагледката наСредиземно море отптичи полет, поради залязващото слънце. Още спристигането сиусешам специфичния въздух наЕгипет, идващ отпустинята, саромат нанещо изгоряло идревно.

Хургада

еотносително млад курорт, допреди 30години съветска база, ноотскоро доста бързо развиваща сетуристическа даетинация. Има два жилищни квартала— Саккала иДахар. Останалото сахотели. Правителството наЕгипет непести средства градът дасепревърне във втори Шарм ЕлШейх. Провежда семащабно строителство нахотели, които изникват отпясъка подобно намиражи. Заедно сманиакално поддържатана зелелина околотях, тесеявяват своеобразни оазиси, намясто вкоето Арабската пустиня сепотапя вЧервеното море. Вдалечината севиждат сивите контури наСкалистите планини наЧервено море, простиращи секато своеобразна огърлица през цялата територия наЕгипет— отСуецкия канал доСудан. Най-високата планина достига приблизително до2100м. надморска височина.

Хотелите саразположени доста развлачено попротежение наплажната ивица вдве линии. Зад тях започва пустинята ивдалечината синеят Скалистите планини. Строят сеидоста нови комплекси, въобще протича бърза урбанизация. До5години това щееедин отнай-хубавите курорти наЧервено Море.

Хотелите серазличават помежду синесамо сразличната архитектура, ноисбогат аранжимент отзасадени игрижливо поливани поняколко пъти дневно растения. Изобилстват цъфнали хибискуси, петунии, жасмин, палми икактуси, които наистина сабогатство иповод загордост нафона набезплодната пустош наоколо. Отфауната сапредставени различните водни птици /патици, чапли, ибиси/, които щъпукат визкуствените водоеми наоколо.

Питейната водата тук наистина едефицитна

икато сеима впредвид сухия пустинен въздух иизпепеляващото бяло слънце, добре евинаги даимате под ръка бутилка вода.
Небето екристално синьо, апустинният пясък еедрозънест /резултат отмилион годишната ерозия наскалите под действието наслънцето ивятъра/. Слънцето блести изключително ярко идобре, чеезима/ само 20—25 градуса/, защото иначе човек може спокойно даизври, ако несескрие насянка.

Настаниха нивхотел „1001нощи“

/не муказвам името наАрабски, заданеправя реклама, както инеспоменавам името натуристическата ниагенция, откоято също съм особено доволен/. Хотелът имаше доста лабиринтоподобна инапръв поглед объркваща планировка смного кулички /тип Минаре/ и4басейна снасадени покрай тях палми, разположени между крилатаму. Помое мнение имаш капацитет за1000туриста. Вътре вхотела имаше ицентрална улица, накоято бяха разположени всевъзможни магазини засувенири /каменни статуетки, папируси, наргилета, подправки, чайове, парфюми, метални съдове, дрехи/, маркети, заведения, аптека… Същински ориенталски bazaar, както гопишат.

Първоначално рецепционистът нидаде неособено привлекателни стаи— азлично нямах претенции, ножените серазпищяха исрещу бакшиш от10$ нигисмениха снаистина шикозни стаи навтория етаж /това епрактиката— ако нещо нетеустройва— даваш пари насъответния човек ивсичко сеоправя— почти като вБългария/. Моята стая беше спрекрасен изглед към централния басейн отедната страна икъм Главната улица отдруга. Иначе хотелът освен сдесетина българи, беше пълен сруски туристи итук таме германци /така чесечувствах напълно във свои води/.

Размятах сидрехите изгардероба иотидохме навечеря тип „Шведска маса“ /естествено всичко беше All inclusive/. Тук даспомена изаегипетската кухня. Египтяните наблягат предимно натестени изделия отжитни продукти, зеленчуци имеса, които сасдоста пиканстна гарнитура. Разнообразието отсладки също едоста голямо. Като цяло много сеизползват бобовите, житните иоризовите култури, зеленчуците савизобилие, поради плодородната делта наНил. Краставицитеим наистина имат вкус накраставица, доматите сасиистински домати /а некато безвкусните боклуци вхипермаркетите ни/, чушките тип „Камбия“ сасладки /има илюти залюбителите напикантното/. Ядат серепички, хрян, марули сладки картофи ипр. Сосоветеим също садоста разнообразни. Месото епредимно агнешко или телешко сподправки откоито тиидва дасиоближеш пръстите. Разнообразитето откус-кус, спагети имакарони иплънките затях евпечатляващо. Също секонсумира пилешко или гълъбово месо, фалафели /от бобови, картови или смесо/, морски раци. Хлябът /бял или черен/ епод формата напитчици, поръсени със сусам или други семена. Азнай много харесах арабския хляб „Лаваш“, който еплоска форма, опечен напещ пред очитети. Плодовете включват фурми, грейпфрут, портокали /с костилки/, банани, ананаси иедно странно крушоподобно изглеждащо нещо, наречено Гуява /с много особен вкус/.

Относно напитките

—натуралните сокове сахубави, нотъй като несипадам потях, наблегнах набезалкохолните. Колата сиекола /един исъщ боклук навсякъде/. Фантата, спрайта иСевен Ъп-а изобщо немихаресаха. Бирата… Дабирата вЕгипет също ебезалкохолна, поради въведения сух режим встраната. Нодруго сиедапиеш бира сгръмкото название „Сакара“ или „Луксор“. Добре чебяхме заредили алкохол отбезмитния. Иначе туристите могат дасикупят всякаки марки алкохолни питиета отхотела, нонадоста солена цена. Забраненият плод енай-сладък. Винатаим несананиво, което енормално затакава страна спочти липсваща плодородна земя. Червеното вино минапомни повкус задолнокачествените грузински вина, бялото имаше някакъв плодов аромат.
Та така накратко— разнообразната египетска храна чудесно мипонесе имай съм севърнал доста понапълнял отредовното хранене. Вечерта селюбувах наневероятно ярките звезди. Особено сеоткрояваше Орион /древните египтяни сасмятали, четова еОзирис/, алуната беше пълна /заобиколена отхало/ илееше сребристата сисветлина върху призрачните силуети напалмите. Наистина приказна гледка.

Нощното къпане обаче нееразрешено, поради това, чефауната вчервено море едоста активна тогава. Наред срифовите акули има искатове, баракуди, морски дракони, парещи медузи инееникак приятно втъмнината дасенатъкнете точно натях. Водата вбасейните нощем също сехлорира, което никак няма дасеотрази добре върху вашата кожа. Освен това естудена /зима евсе пак/— поне 15градуса. Иначе денем слънцето синапичаше доста, ноимаше доста силен вятър, така чекъпането пак небеше особено приятно занимание.

Внеделя сутринта решихме дапланираме допълнителни забавления, които иначе невлизат встойността наекскурзията. Платихме сиеднодневна екскурзия доЛуксор /на около 600км. отХургада/, „Сахара парк“— сафари през пустинята доедно бедуинско селище/, разходка сподводница и„ориенталска“ разходка сяхта /за всеки ден понещо/. Тъй като неделята нибеше абсолютно свободенден, решихме даизползване екстрите нахотела— яздене наконе /беше миинтересно давидя щозачудое, тъй като несебях качвал/, също така серазмотахме добрега наЧервено море. Иначе има бусчета, които текарат доплажа. Ако пък искаш даразгледаш центъра накурорта, най-добре едасивземеш такси, тъй като разстоянията между хотелите саголеми. Естествено итук трябва дасепазариш. Обикновено цената натаксито е 4—5 долара докойто ибило край награда. Ако дадеш още един долар, можеш даседоговориш стаксиджията къде точно дасечакате, когато севръщаш отраходката.

Вечерта разгледахме градините идюкяните поГлавната улица нахотела. Отчисто професионален интерес сезамъкнах ваптеката, чийто продавач секазваше Албърт исеоказа християнин /макар икатолик/. Интереснотое, чехристияните ситатуират кръстове отвътрешната страна налявата китка. Естествено рекламите ваптеката наблягаха главно наВиагра, Циалис /от същата група стимуланти/, плажни маска икозметка, имаше ибогат набор антиалергични лекарства. Виаграта сеоказа местно производство иструваше само 17Евро, докато антидиаричните бяха наистина скъпи /един блистер— поне 20долара/, ноако човек еизпаднал внужда— непита… Презервативите Дюрекс бяха по7долара, иначе цените вобщи линии сасравними снашите /даже родните са по-евтини/. Въобще стана лаф-мохабет ваптеката иоттам направо сепрехвърлихме вотсрещния магазин занаргилета, чийто собственик Джордж също беше християнин исезапочна пушене поориенталски. Купих доста разнообразен асортимен отвсякакви ароматизирани тютюни иистински въглени /не като тези бързоигарящи ментета, дето гипродават ливанците тук/. Всяка вечер завършвахме спушене нанаргиле, което епопринцип любимото мизанимание всвободното мивреме. Интересното, което минаправи впечателние вбеседите мисарабите, техната прямост идиректност. Ако арабинът казва нещо /когато нестава дума затърговия ипазарене, азасериозен разговор/, значи той това мисли иесигурен вчувстватаси. Анекато при нас— „незнам“, „несъм сигурен“ ипр. лигавщини.

Впонеделник станахме рано, задаотидемдо

Луксор

Пътува сепрез Арабската пустиня около 600километра, които взехме за6часа бясно каране изпустинята, назъбена отСкалистите планини.

Тук даспомена изат.нар. туристическа полиция. Тъй като туризмът еедин отнай-печелившите отрасли наЕгипет, безопасността навсеки чужденец енапълно гарантирана. Лично азникога досега несъм сечувствал толкова сигурно вчужбина, както вЕгипет. Пътуванията доразлични дестинации стават сконвои /достигащи до100автобуса/, охранявани отвъоръжени савтомати полицаи, които срещу бакшиш щетидадат дасеснимаш стях. Има идоста блок-постове попътя. Това сеправи ужзаради безопаността натуристите отевентуални терористини атаки, нокато цяло главната цел еполицията дапечели оттези пътуванията, защото туристическите фирми плащат такса, задабъдат охранявани. Преминаватено наконвоя през градовете става попредварително блокирани иосвободени отдвижение улици, защото нищо небива дапопречи наскъпите гости дастигнат доместата, които искат давидят, задапохарчат парите ситам.
Времето беше мрачно, което беше добре дошло занас, защото така избягнахме иначе адската жега. Наоколо севиждаха само пясък истърчащи отнего ерозирали скални грамади. Пълна липса назеленина. Все едно синадруга планета. Едва снаближаването наQena /административният център напровинцията/ изведнъж сепоявиха горики отпалми ибананови дървета, възможни единствено поради многочислените канали, захранвани свода отНил. Почти като вдревността. Имаше иполета, накоито сеотглеждаше захарна тръстика. Египет енай-големият производител назахарна тръстика след Куба. Водачът наекскурзита нисеказваше Али, нопредпочиташе дагонаричаме Али Баба. Говореше развален руски, номусеразбираше. Татака, оглавена отАли Баба /и 40-те туриста — разбойника/, колоната нисенасочи към Западния бряг помост над Нил /наистина впечатляваща гледка/. Тук сенамира долината нацарете, вкоято египтяните сапогребвали владетелитеси. Тъй като слънцето залязва назапад, древните сасичтали четук започва царството намъртвите. Съответно гробниците навсички велики владетели наегипет /Рамзес, Тутмос/ и на по-неизвестните /Тутанкамон/ сатук. Тесаизсечени във варовиковите скали— един цял скален комплекс, свидетелстващ започитта, която саотдавали древните египтяни към мъртвите сивладетели. Засъжаление нямахме много време давлезем във всички гробници, затова посетихме тези наРамзес IXинаРамзесIV. Надникнахме ивгробницата наТутанкамон, поирония насъдбата единствената неограбена открадци гробница, поради това, чеимето натози владетел било изличено отлетописците заедно симето набаща му— фараонът-еретик Ехнатон /въвел монотеизма/. Докато гробниците навеликите владетели били безмилостно разграбени още вдревността. Съдбата понякога има странно чувство захумор.

Небеше разрешено дасеснима вгробниците. Еосвен ако неоставиш бакшиш напазача, нореших, чещеекощунство даосквернявам това място със светкавицата нафотоапаратаси. Макар вандалите преди мен санямали подобни морални задръжки. Човек направо неможе даповярва, четези гробници сананад 3500години. Прекрасно оцветените стенописи, цветовете накоито сазапазени свремето обаче наместа саунищожени отразни скудоумни идиоти. Навхода нагробницата наРамзес IVсемъдрят драсканици нагръцки език, както идве нескопосани рисунки нахристиянски светци /смешен контраст нафона накрасивите стенописи вгробницата/, дело нахристиянските фанатици от 2—3 век. Лицата намного отбоговете ихората саизчовъркани. Един непростим варварскиакт, нозасъжаление човечеството повече обича даруши, отколкото дасъздава. Между йероглифите видях игорд надпис нанякакъв италианец от1883г. оттипа: „Пешо бешетук“.

След това потеглихме икъм храма наХатшепсут, можеби най-известната жена-фараон управлявала самостоятелно над четвърт век иоставила много паметници, включително итози изсечен вскалите комплекс. Той естъпаловиден, натри нива, украсени със статуите нацарицата. Характерно застатуите йе, ченатях Хатшепсут еизобразявана като мъж /с боядисано вчервено лице/, сизкуствена брада.
След гробниците, посетихме имагазините заалабастри. Държат сеотнаследниците наиманярите, които някога търсели съкровищата нафараоните. Кварталътим сенамира навхода надолината иеобявен запаметник наЮнеско. Иманярите отказват дагонапуснат ипредпочитат даводят мизерен живот, отколкото дасезаселят вотреденитеим апартаменти вЛуксор. Носят селегенди, чецялото място епрорязано отподземни коридори към гробниците. Надеждата даоткрият още някое съкровище ненапуска тези хора.
Неопомнили сеоще отбясната търговия заразните алабастрови произведения наизкуството сеотправихме към колосите наМемнон. Наречени така неправилно отСтрабон /който прекалявал счетенето наИлиадата/, това садве 16-метрови седящи статуи набащата наЕхнатон— АменхотепIII. Носи селегенда, чеедно време затопленият отслънцето въздух втях излизал през пукнатините нагърлотоим итеиздавали звук, наподобяваш плач. Римският император Септимий Север през 3век обаче решил дареконструира статуите, след което тебезвъзвратно замлъкнали. Отреконструкцията нищо нееостанало днес, адвете статуи сасилно ерозирали иопасани със скелета.

След усиленото снимане наколосите сепрехвърлихме скораб през Нил наизточния бряг вЛуксор /дървената столица наЕгипет— Тива/, където обядвахме. Времето съвсем сезаоблачи изапочна даръми дъждец— нещо невиждано захората потези места от12години. Али /Баба/ много сезарадва иказа, чемуносим щастие.

Когато изгладнелите туристи опразниха шведската маса, дойде времето инакулминацията напътуването—

Карнакският храмов комплекс на Амон-Ра /бога слънце/.

Това енаистина внушителен комплекс отпостройки пълен сколонади /във формата налотос/ истатуи. Има идва обелиска. Останалите саоткъртени иукрасяват площадите вразличните европейските столици. Например наплощада Конкорд вПариж има обелиск, задигнат оттук. ВРим също епълно собелиски /мисля чебяха 14/, транспортирани отЕгипет повремето наимператорите. Нотова едтуга история. Всеки фараон сеечувствал длъжен дапострои нещо вскомплекса, така четой станал наистина грамаден. Последната пристройка нахрама енаправена отПтолемеите— това еедна голяма каменна стена, опасваща комплекса. Поалея отдвете страни накоято стоят сфинксове совнешки глави, замаяният пътник влиза във вътрешния двор, украсен сдве статуи нанай-великия египетски фараон— Рамзес II/който пръв започва строителството нахрама/. Следват колони във формата налотос, украсени сизображения нафараони ибогове. Прави мивпечатление, ченамного отизображенията вгорната част нахрама лицата саизбити, докато вдолната част тесанепокътнати. Обяснението епросто— храмът вминалото вбил почти затрупан отпясъците исамо горната мучаст стърчала. Съответно иразни зевзеци поради липса надруга работа трошели тези произведения наизкуството. Друга харектерна особеносте, чевгорната част наколоните още личи боята, докато подолните части гиняма. Това пак есвързано сфакта, чехрамът ебил погълнат отпустинята. Заданесеморят много сизгребването напясъците, френските археолози просто отклонили течението наНил към храма иводите муотмили както пясъка, така ибоята. Наистина жалко.

Снимам като подивял монументите ийероглифите край мене, стараейки седахвана колкото семоже повече отневероятната гледка наедна хилядолетна цивилизация. След това сеотправям към статуята насвещенния скарабей. Счита сечетози символ донася щастие натози, който сезавърти около него, така чезапочвам дакръжа. Всъщност египтяните вярвали, ческарабеят /или казано понашему— торен бръмбар/ търкаля слънцето понебето /както иторният бръмбар търкаля топкататор, вкоято после снася яйцата си/. Така чебръмбарът несъмнено бил свещен затях. След близо едночасово кръстосване между високите по20метра колони изавирането във всевъзможни проходи, експедицията ниотпрашва към фабриката запапируси, където нипоказаха технологията наизготяне напапирус, непроменена отхилядолетия насам. Купихме сипапирус заспомен. Попринцип ценитеим варират от7 до70Евро взависимост отразмераим. Изготвят сеотняколко слоя наредени едно додруго парчета отсърцевина напапирус, които първоначално секиснат, аслед това сепресоват подве седмици. След като изсъхнат, върху тях сенанася боята. Иначе отпродавачи около музеите можеш дасикупиш ипапирус за1$, нотой енаправен отсърцевината набананово дърво иенетраен във времето.

Навръщане дъждът съвсем заваля ишофьорите почнаха дакарат със 80км. вчас отстрах даненаправят някоя катастрофа. Пристигнахме вхотела към 12,30часа през нощта— уморени, нодоволни.

Край напърва част


Продължението:

Египет (2)>>>

Автор: Последният римлянин


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Египет (1)”

  1. Anonymous каза:

    mnogo mi haresa opisanieto na exkursiata chakam s netarpenie vtorata chast:)

  2. Стойчо каза:

    Имай съвсем малко търпение

  3. […] (началото е тук>>>) […]

Leave a Reply


Switch to mobile version