февр. 03 2009

Мароко през зимата (2): Пустинята и океана

Днес ще продължим с пътешествието из Мароко. Вече разгледахме Казабланка и Маракеш, а днес ще се разходим из пустинята и ще видим океана. Приятно четене:

Мароко през зимата: Пустинята и океана

част втора

Към пустинята и долината на 1000 казби

След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме през планината Атлас към Уарзазат, градът, който ни послужи за „база” в следващите три дни. Пътят беше невероятно живописен, заради многото завои, които като змия се виеха по снагата на планината, та до най-високата й точка – 2,600 м. Една дума само – величествено!!

По пътя се разминахме с над хиляда такива френски ретро коли!!

Всички снимаха това хълмче с причудливи цветове…

… път в планината…

Малко преди Уарзазат, се отбихме от главния път, за да се разходим из най-известната казба – Аит Бенхаду, мястото, където са снимали „Гладиатора” и още други холивудски филми. Там още помнят и разказват за Ръсел Кроу и Брад Пит… Да ти е драго да вървиш по стъпките им! Мястото, колкото и да го описвам, ще бледнее, пред древното вълшебство на градът от кал! Ще бледнее и описанието на преживяваното прегазването на калната река на гърба на катър ли е, муле ли беше, при това по трима „на кон”! Или момчето-гид, което накрая разцелувах – толкова сладък, мил малчо (има го на няколко снимки). Или младият туарег – представител на едно от четирите племена на Мароко – сините хора на пустинята, който ни разказа за живота на камиларите в пустинята, почерпи ни със силен чай, който шеговито наричат „уискито на пустинята” и ни зададе гатанката: „Каква е разликата между жената и камилата?” Като се има предвид, че идвам от България, т.е. свикнала съм (уж) с типично мъжките приказки-задявки, че жената не е човек или, че е най-добрият приятел на човека (след кучето, разбира се), веднага заподозрях туарега, че поговорката съдържа мароканска сексистка мъдрост! Уж през смях, изръсих някакви мои си предположенията за приликите и разликите между жената и камилата, докато той учудено ме гледаше! Като свършихме с „умните” догадки, младият туарег каза: „Разликата между жената и камилата е, че с камилата можеш да прекосиш пустинята, а с жената – живота!”. Последва няколкоминутно мълчание, кимане с глава, кокорене от наша страна… Пак го погледнах този младеж, който чаровно се усмихваше и мисля, че това беше момента, в който племето „туарег” ми стана най-любимото! Мъдри хора! Та, такива приказки разказват старите туарези вечерно време на мъжката седянка в пустинята….

На хоризонта – Аит Бенхаду в цялото си великолепие от кал!

Ето го и нашият „транспорт“!
За справка – аз седях зад чичкото, а зад мен Пламен!!

„По коням“ – както се казваше в един стар виц за Чапай и Петка!!

„Ето я вратата!“                                    Малчо – нашият гид!

В кухнята – така са пекли хляб!

Като не мога да вляза в джамия,    Така я видя джамията отвътре моят фотоапарат!

мога да „надникна“ с фотоапарата! (горе)

А това е спалня… но на мен ми приличаше на килерче!!! Много близки са си били тези хора в тази спалничка!

Ако не излизаш от стаичката – това е което се вижда през прозорчето!

И тук има пазар на улицата!

Туарег на вратата!

На терасата на туарега – делвите на Али Баба!!!

В покоите на туарега, на чаша чай!

По тъмно стигнахме в Уарзазат,

намерихме си хотела, построен в добрите традиции на традиционната казба.

Хотелът предложи невероятно обслужване – пиколо за багажа, измиване на колата (без да си ги молил), камериерки, които дори ми сгъваха и подреждаха дрехите, чудесна закуска с много фреш, естествено! Само дето времето не предразполагаше към къпане в басейна! Но, няма 100% щастие!

Градината на хотела

и басейна!!

На другият ден потеглихме към пустинята, по точно към малките дюни на М’хамид. Пътят ни минаваше през град Загора, където спряхме за почивка, обяд, разходка и непланиран пазар! Едно влизане в магазинче за типични марокански шалове, се оказа първият ми сблъсък (неуспешен) с продавач на бижута. Да свалиш цената с около 10% ми се стори като сделката на годината, поне! Радостното изражение на неговото лице ме убеди, че сделката е била невероятно изгодна, но не за мен! Този „неуспешен” пазарлък се оказа полезен, защото в следващите дни така се развихрих, че мога да кажа без да преувеличавам, че разплаках няколко продавача в други градове, на едни други пазари!

град Загора          Голям избор от ръчно изработени берберски бижута

един типичен град с типична „главна“ улица (ляво)     село преди пустинята(дясно)

Дори от снимките си личи, че пустинята, или по-точно, на границата между владенията на човека и безкрайните пясъци, гледката е тъжна, но внушителна и респектираща – кара те да осъзнаеш, че си само една песъчинка, която може да бъде отнесена от първата буря…

Обичайна гледка по пътя

последното село преди пустинята, последният стожер на цивилизацията! (горе)

последните палмови дървета (или каквото е останало от тях), а зад реката започва нейно величество Пустинята (долу):

Имаше и палми със странна форма!

както и огромни дървета…

На следващият ден решихме, че ще е загуба на време да оставаме в Уарзазат – град като град, с „обичайната” медина, та решихме да минем някакви си 400 и кусур км в едната посока, но да отидем до

голямата дюна в Мерзуга.

Цял ден ръмеше, а в късния следобед  дъждът се усили и премина в буря със светкавици, които раздираха небето и накараха реките да се разлеят и да залеят пътищата! Беше невероятно пътуване, а дюната я разгледахме под дъжда и с вятър, който ми пълнеше очите с пясък… та рев и сълзи на голямата дюна!! Мястото е невероятно, но са необходими няколко дни за една екскурзия с камили в пустинята и нощуване в палатка… Някой ден…

Хора, пътища, камиони…

М’гуна – страхотни камъни!!!

Ботанически музей в средата на нищото с макети на динозаври!

Любимият ми крайпътен хотел! Представете си, че името го произнася българин от Русе (например)!!! (долу)

Голямата дюна на Мерзуга!!!

Много е голяма!!! Планина от пясък!

Да оставим две следи….

За нас – екзотика, за други – роден дом!!

Част от наводнените пътища

На следващия ден потеглихме от Уарзазат към океана, по точно към

Агадир

– градът разрушен през 60-те (ако не се лъжа) от много силно земетресение и построен наново, така че в момента конкурира всеки един голям европейски средиземноморски курорт! Но, за Агадир ще стане дума по-късно!

По пътя спирахме на много места – селца, местности или просто в отбивки, за да се насладим на невероятните гледки! Не подминахме и

град Тарудант (на който и до сега казвам Турандот, неизвестно защо),

наречен малкият Маракеш. Там срещнахме един млад мъж, който естествено предложи да ни разведе из града, но изрично предупреди, че не иска да му плащаме, а понеже учи английска филология, иска да си поупражнява разговорния английски. Оказа се, че и други неща искаше, но всичко се размина без инциденти!

Киностудията, където тогава снимаха фараонски филм!

Тези вградени в хълма каменни къщички бяха много впечатляващи, а зад тях планината със заснежени върхове! (долу ляво)

За тази снимка платих с много шоколад!! (горе дясно)

И още наводнени пътища, през които следваш момчето,
което ти показва плитките места (долу ляво)

Центърът на Тарудант (горе дясно)

Мароканското крайбрежие на Атлантическия океан

Сиди Ифни

В Агадир пристигнахме късно, по тъмно. Имах чувството че пътувахме с часове към центъра на града по широка и осветена магистрала. Както споменах, Агадир е голям курортен град, с градска плажна ивица от около 9 км, много ресторанти, кафенета и нощни клубове – всичко за доброто изкарване на чуждите туристи. Ние бяхме решили да не се задържаме в Агадир, тъй като освен Казабланка и Маракеш, не планирахме престой в големи и лъскави курорти. Но в този град имахме среща с Барка – мароканката, с която се запознахме в сайта на „кауч сърфинг”. Тя, освен информация от „първа ръка” за страната и града, предлагаше и безплатен „подслон” за няколко нощи на туристи или както тя каза: „Като не мога да пътувам по света, така светът идва при мен” (за марокаците не е лесно да вземат виза и да пътувам където и когато си пожелаят).  С Барка изкарахме една страхотна вечер около ниска кръгла масичка, седнали почти на земята на удобни дивани с възглавници, като скрепихме българо-мароканската дружба с бутилка водка и приказки до зори.

Една незабравима вечер с много пожелания и обещания за нови срещи и на българска земя

На сутринта малко недоспали, но щастливи от приятелската среща, ние потеглихме на юг, а Барка – на работа. Времето беше слънчево, но не много топло, с една дума – идеално за пътуване. По пътя се разминавахме предимно с каравани и кемпери, повечето с френска регистрация, карани от възрастни хора. После ни стана ясно, че пенсионерите от западна Европа прекарват доста време в Мароко, заради климата и по-евтиния живот там. За тяхно удобство местните са направили много паркинги за каравани и кемпери, а пазарите предлагат прясна риба, ръчен хляб и всякакви лакомства на невероятно изгодни цени! Както често след това обичам да повтарям: „Дай Боже всекиму такива пенсионерски години!”

Сиди Ифни

е не много голямо курортно градче с няколко хотела, пристанище, пазар и много мили хора! Това беше и една от причините да останем там за четири нощувки, но най-вече заради невероятния природен феномен – Легзира (в следващия постинг).

Първи срещи с океана (долу ляво)

Крайбрежието – безкрайни километри пясъци и скали

Дом на колела, кацнал на скалата

самотен залив

и там се строи, но все още в разумни граници

малка пещера в скалите

Без да искаме успяхме да намерим най-добрия хотел (поне за града, де). Стаите бяха доста вехти, а на стените имаше ковьорчета с арабски мотиви: бедуини с камили пресичат река на лунна светлина и подобни култови сцени от хиляда и една нощ! Хубавото беше, че хотелът гледаше към океана, имаше голяма тераса на няколко нива с чадъри и шезлонги, ресторант и най-важното – лиценз за алкохол (както се оказа,  единственият в града). Освен това, заради факта, че Сиди Ифни е бивша испанска колония, храната беше божествена, порциите огромни, рибата – прясна! Преди да си тръгнем от Сиди Ифни имах сериозни опасения, че сме качили поне 4-5 кг и няма да ни качат в самолета! Заради това се опитах да замаскирам няколкото килца в повече с тридневен тен, който спомогнат от някакви мазила с морков и арганово масло, ни докара вид на пребивавали поне месец на плажа!

„нашето“ хотелче

поглед от терасата на хотела

от терасата на съседния ресторант към „нашия“ хотел

чук-чук, кой живее тук?                     Бира Казабланка – една от най-добрите марокански бири!

Сам рибар на плажа                              пътна табела

баново дърво във фоайето на хотела

сградата на испанското консулство – продава се!!

по стълбите към градското „стъргало“

Типична къща в Сиди Ифни – в бяло и синьо

… океанът на залез и преди да запалят уличния фенер

Ето това вече е бяла спретната къщурка       Къщите с очи, отворени към света

с две палми отпред!                                                 и хората…

На брега на океана в дом на колела…

Мамо, отвори ми…                                                                    Старци-разбойници бистрят поолитика

Единият от дните прекарахме на

Плаж бланш (белият плаж), разположен на 20-30 километра южно от Сиди Ифни.

Гледката е неописуема – накъдето и да се огледаш бели пясъци, а пред теб и докъдето ти стига погледа – океан с бели вълни…. И безлюдно…. Километри плажна ивица, тишина, спокойствие…

Мотористи в маранята на белия плаж

пясъкът погален от вълните

и забравен на слънце – напомня счупени грънци

малки пясъчни дюни обрасли с тревичка зад плажа

бели птици над белите вълни на белия плаж…   Да го преплувам или да го прегазя?!

По пътя от белия плаж до Сиди Ифни

а там зад скалите е Легзира

Продължението:

Мароко през зимата (3): Легзира и Сауера

Автор: Жаклин

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Мароко през зимата (2): Пустинята и океана”

  1. Rositsa каза:

    Жаклин, много е идейно, прави впечатление! Ще го имам предвид при престоящо пътуване в Мароко. Искам да отида там, за да слушам суфи изпълнения, май се нарича Gnawa музика. За каучсърфинга – също поздравления! И ние го практикуваме вече 3 години. Успех и дай още!

  2. bubka каза:

    Oх, незнам какво да кажа. Безкрайна красота! Имах възможност да живея в Мароко за известно време и все ме тегли натам! Няма друго такова място на света!
    Надявам се и у вас да е останало същото приятно чуство, както и в мен!!!

  3. traveler каза:

    Hi , interesuva me kakvo bqha cenite na no6tuvkite v hotelite , za6toto i az obmislqm da testvam maroko prez zimata

  4. […] дали има пряка вина за това. Подобно отношение към жените в Мароко не е отделен случай, като местните доста често не […]

Leave a Reply