ян. 31 2014

Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел

Няма начин разказ за бира да бъде лош 🙂 Днес Даниел ще ни представи белгийската бира на място.

Приятно четене:

SAVE WATER, DRINK BEER*

/или една кратка бирена разходка из Белгия/

 част първа

Бирите в Брюксел

Ще започна с предупреждението, че долните редове не са подходящи за любителите на нашенския тип бира, налята от пластмасова бутилка във водна чаша. Ще разочаровам и любителите на пътеписи с дълги описания на забележителности.

На останалите мога да кажа само „Наздраве!”

И не на последно място, ще опиша по-долното не като пътепис, а като бирепис.

Така, най-после се озовахме в

Белгия,

бленуваното бирено кътче, известно с най-разнообразната като технологии и вкусове бира, държава превърнала консумирането на живителната течност в изкуство. Предварителната подготовка включваше дълго ровене в мрежата, а и препрочитане за кой ли път на „Езикът за бирата” на големия познавач Любомир Фотев /шапки – долу!/.

Едно уточнение – повечето марки там са познати още от Средновековието. В Белгия съществуват приблизително 125 бирени фабрики, като те са класифицират от международни гиганти до малки пивоварни, произвеждащи ограничено количество бира. В Европа само Германия,Франция и Великобритания имат повече пивоварни. Да не забравяме, че тази държава е почти 4 пъти по-малка от нашата, но с 11 милионно население.

Белгийските пивоварни произвеждат около 800 вида стандартни бири.

Стига ви толкова!

Първа спирка –

Брюксел,

естествено. Градът е голям, доста по-голям от очакваното и прочетеното. Малко ми прилича на ошмулен, недоизкусурен и доста по-мръсничък Париж, но и видимо с по-малки претенции от по-известния си роднина. На нас ни хареса все пак, особено централната част. Grande Place е много красив.

Забележителностите не са толкова много

и се обикалят пешком лесно. Особено за немузейни туристи като нас. Малките пикльо и пикла са наистина много малки, като идеята за клекналата девойка ни дойде малко в повече. Прословутият

Атомиум

е доста впечатляващ, особено с датата си на „производство” – 1958г. И е много по-голям от това как изглежда на снимки по принцип.

 Атомиум, Брюксел Атомиум, Брюксел

Паркът Mini Europe

до него е много добре направен, като не може да не бъдем горди с прекрасното умалено копие на Рилския манастир.

 Рилският манастир – парк Мин Европа, Брюксел

Нещо различно –

Музеят на музикалните инструменти

Много впечатляващо място. На няколко етажа са събрани над 1000 инструмента от различни епохи от всички краища на света. Ходиш си с онези подобни на слушалки на телефон музейни електронни га/й/дове, доближаваш дадения инструмент и в ухото ти зазвучава музика, изпълнена на него. Има дори и родопска гайда. Музеят си заслужава, определено. За първи път разгледах отблизо истински Hammond от 30-те.

Hammond – Музей на музикалните инструменти, Брюксел

Европейските институции са разположени в красиви модерни сгради, особено тази на

Европейския парламент

 Европейски парламент, Брюксел

Първа спирка – известният

бирен бар Moeder Lambic Fontainas

Рекламата отпред подсказваше, че наличността на наливни бири е огромен – цели 46 вида. Повтарям – наливни! Обърнете внимание на броят на крановете на снимката. Първият досег с еликсира белгийски беше повече от впечатляващ. Неизвестни заглавия, но пък колко вкусни. Тематични бири, тематична музика, джаз естествено.

бирен бар Moeder Lambic Fontainas, Брюксел

бирен бар Moeder Lambic Fontainas

 Белгийска бира

 Белгийска бира

За неосведомените до този момент – всяка белгийска бира си има собствен вид чаша, различна по форма, големина, диаметър на гърлото и т.н. Най-странна е тази на страхотния Kwak, която ще ви покажа по-долу.

Тук е мястото да кажа, че като все още само любители, засега предпочитаме наливната пред бутилираната бира, с ясното съзнание, че много от бутилките носят по-добър вкус, поради последващата реферментация в тях.

Побързахме да намерим една от запазените през годините истински бирени атракции в Брюксел –

очарователният Cantillon,

както го описва г-н Фотев. Това е сравнително малка пивоварна, която произвежда

спонтанно ферментирала бира

Сигурен съм, че много от вас все още не знаят какво е това. Ами много просто, при варенето не се добавя мая, а се оставя на открито да ферментира. В Брюксел и околностите единствено живее някакъв вид бактерия, под въздействието на която бирата ферментира. Това прави прилагането на този способ където и да е другаде невъзможно. Уникално, нали?! Оставя се за две денонощия в открити басейни под покрива и след това се налива в бурета. Процедурата е абсолютно идентична с тази на направата на вино. Това е т.нар.

бира Lambic, отлежала около година

Когато този млад Ламбик се смеси с друг – отлежал три години , се получава т.нар. тип Gueze /Гьоз/. Там се прави още един интересен вид – Kriek /Крийк/, който по външен вид наподобява вино – розе. Това чудо се получава след смесване на основния, базов Ламбик с истински вишни, с които отлежава в бурето. Вкусът е страхотен, опасявах се, че това ще е много сладка, плодова бира, но се оказа, че не е така. Вишните придават на тази бира един много свеж, различен вкус.

ИзобщоCantillon си е много приятно бирено преживяване.

пивоварна Cantillon, Брюксел пивоварна Cantillon, Брюксел пивоварна Cantillon, Брюксел пивоварна Cantillon, Брюксел

Срещу онзи безсрамен младеж – Манекена** има също много култова кръчма с лесното за произнасяне име –

Манекен Пис, 1000 Bruxelles

Le Poechenellekelder

Там най-накрая опитахме и вездесъщата

Orval, една от седемте трапистки бири,

най-прекрасни на света. И честно казано, лекичко сме разочаровани, просто една страхотна белгийска бира. Може би все още ни е рано за нея. Пак джаз, пак непринудена обстановка. Сами вижте!

Малкият мъж Пиш (Пикаещото момченце), Брюксел

Малкият мъж Пиш (Пикаещото момченце)

Le Poechenellekelder, Брюксел

Le Poechenellekelder

Бира Орвал, Брюксел

Бира Орвал

Друго емблематично място разбира се е

Delirium café,

точно до малката пикла. Това е мястото, което според Гинес предлага над 2500 бири от цял свят. Луда работа! Към момента се предлагаха около 30 вида наливна, бутилките не съм броил. Там пихме наливна може би най-любимата –

La Chouffe Houblon

Първото впечатление е, че е горчива, но такава горчивина, съвсем нехарактерна за една бира, т.е. небирена горчивина. Изпълва сензорите ти с всякакви усещания, които те държат дълго време след това. Прекрасна е, по белгийски различна. Трудно е да се опише вкуса на този еликсир. Обърнете внимание на процентите алкохол!

Delirium café, Брюксел

Delirium café

Delirium café, Брюксел

Delirium café

Обстановката в кафето е много бирена, сепаренца във формата на казани за варене.

бира La Chouffe Houblon

Опитахме също и друга трапистка –

Chimay

Приказна!

бира Chimay, Брюксел

бира Chimay

Продължението:

Бирена разходка из Белгия (2): Бирите в Брюж и Гент

* „Пести водата, пий бира“ – бел.Ст,

** Т.н.„манекен“ е жертва на нещастен превод от хора  – чели, недочели: на фламандски той се казва Mannetje Pis, което недовиделите си мислят, че се чете нещо като „манекен“, а то се чете „манетье“ и значи „малък мъж“. Абе, да не ти излезе име в днешния недоучил езици свят… – бел.Ст.

Автор: Даниел Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел”

  1. Анжело каза:

    Хубав разказ, но с някои неща не съм съгласен:
    – Бруксел е доста по-чист и подреден от Париж. Разбира се, изключвам Сент Жос около европейските институции и Андерлехт около Арабския пазар;
    – Забележителностите и музеите в Брюксел са много, но за разглеждането им трябва да живееш там, а не полудневна екскурзия, и да имаш афинитет към това. Едни наши „дипломатки“, които знаеха всички разпродажби и аутлети на пръсти, се бяха изказали „В Брюксел има два музея на кръст“.„Пикльото“ и МиниЕвропа са едни от най-отвратителните „забележителности“, за съжаление включени във всички туристически обиколки. Дано поне са поправили табелата на лошо изработения Рилски манастир – Стефан Данаилов така си го откри – недовършен и със сгрешена табела. По-интерен от блъсканицата около „Пикльото“ (http://www.brussels.be/artdet.cfm/4328) е градският музей на Гран Плас, където се съхранява всички дрехи, с които е бил облечен през годините;
    – Delirium, или както кореняците си го знаят „Синьото слонче“ (http://deliriumcafe.be/) предлага над 3000 вида бира. До него се намира известната само на местните „Пикла“, която е зад решетка, за да бъде предпазена от вандалски „мъжкарски“ прояви.

  2. vladimir1974m2 каза:

    Прекрасен пътепис и на мен ми хареса но нека го сравним с Oktoberfest в Мюнхен?

  3. svetlana каза:

    chudesen, tqsnoprofiliran patepis !!!

Leave a Reply