февр. 07 2014

За Перу, като за Перу (4): Куско

Published by at 9:38 under Перу,Тинка Узунова

Продължаваме с първата част от пътешествието на Тинка из Перу. „Тинка в страната на инките“. В първата серия бяхме в Пачакамак и Паракас, после бяхме в Писко, на Балестовите острови, на платото Наска и Арекипа. За последно минахме през каньона Колка и езерото Титикака, а днес сме в Куско

Приятно четене:

За Перу, като за Перу

Тинка в страната на инките – първа част

четвърта серия

Куско

Вечерта стигаме в

Куско

Ето я толкова говорената и чакана –  култура – „Инка”, или още кечуа. Кечуа си живеели по тези земи откъмто 1000 пр. н. е. , но постепенно се сливали, еволюирали и така се стигнало до Манко Капак през 125о г от н. е.

Според някои до Манко Капак имало жена, а според други това била сестра му. Той основал Куско.

Куско е пъпа на света, така инките наричали своята столица, а централния площад в Куско е по подразбиране „ пъпа на пъпа”. Куско е планински град, част от улиците са тесни и стръмни. Бих казала на пръв поглед като нашето Чепеларе, но не точно. Инките разделяли града на две части – Ханан и Хунин, ще рече Горно и Долно Куско. Естествено делението имало и религиозен, и социален и „нищо ново, под старото Слънце, политически смисъл”.

Катедралата в центъра на Куско, Перу

Катедралата в центъра на Куско

Площадът и традиционния фонтан, Куско – Перу

Площадът и традиционния фонтан

Сградите в Куско имат масивни каменни основи, в центъра е пълно с кръчми и магазинчета,и знам, повтарям се вече, но да има площад,и да има катедрала и фонтан. Тук на площада има красив

паметник на Инка Пачакутек –

местния крал – слънце, през чието време империята достига най-най разцвета си…

Инка Пачакутек, паметник, в центъра на Куско, Перу

Инка Пачакутек, паметник, в центъра на Куско

Цветен фонтан в Куско, Перу

Цветен фонтан в Куско

Едно от важните неща в Куско е

Храмовия комплекс, посветен на Кориканча,

от времето на инките, върху който както къде ли не по света, испанците построили и свои си неща… разбира се след като поприбрали каквото можали.

Често си мисля за онова време… дивото време, когато испанските конкистадори надушили богатствата на тези земи. Говори се за много злато, вярва се, че не всичко е намерено..

Извън златото, инките умеели да правят красиви тъкани, дори имало специална „къща на избраните”, където девойки били обучавани на тъкане на финни тъкани и приготвяне на „свещена чича”. Основната цел на обучението била служба при инката или често директно при по-големия шеф – върховния бог – Слънце.

Момченцата на аристократите също били обучавани, от мъдреци, единствено в Куско.

В тези дни от онова, което им е останало на столичаните – да си от Куско тук е много престижно – правят туризъм.

Изглед към града и по-младите му жители, Куско – Перу

Изглед към града и по-младите му жители

Традиционния ефективен начин на носене на малчугани

Традиционния ефективен начин на носене на малчугани

Вечерта се наместваме в приятна кръчма – пицария,

основно заради атрактивния индианец певец, с истински индиански одежди и разни хармоники в устата, но тъкмо сядаме и той си тръгва, затова избираме друго място. Уютно ресторантче, пълно с чужденци ни изкушава със

специалитета си от морско свинче

Аз още нямам настройка някак си, продължавам консервативно с пою, чича и някакво подобие на туршия, захласната по музикантите. Те са група млади момчета, въпреки, че на тази раса аз не мога да и определя възрастта, вживяват се напълно в изпълнението си, вкарват викове „Пача Мама” в песента и влудяват публиката. След две песни минават за бакшиши по масите и предлагат диска си. После си отиват. Или по-скоро отиват да се пробват другаде. Вечерта продължава по-прозаично.

Изглед към Куско, Перу

Изглед към Куско

На другия ден

имаме свободна сутрин, страхотно.

Ненадейно ме връхлетява идеята да намеря някой местен шаман. Тя бързо набира скорост и когато мотайки се по калдъръмените улички и сравнявайки изгледите на магнитите за хладилник, зървам едно езотерично магазинче, потъвам незабавно в него. Надписа за шамана ме изпълва с радостно вълнение. Цената от 15 долара е достъпна за това ми изкушение.

Шамана се казва Куш, което ще рече „Мъжът, който знае пътищата” и ме качва в малка стая на третия етаж над магазинчето, където сядаме на миниатюрна масичка, а всичко наоколо изглежда малко дрипаво и евтино. Самия шаман има между 40 и 50 години, прошарени бакенбарди и дълга конска опашка. Лицето му е със смесени черти, симпатично,интелигентно, очите леко усмихнати, говори сносен английски. Малко по-добър от моя.

Това, на което се подлагам е

гадаене с листа от кока

Със скромния ми опит от наш’те гледачки на кафе очаква, че ще пием чай от кока, но не.

Първо се настройваме, като си избирам от разни цветни шишенца едно и съоветно вдишваме аромата на есенцията и си мажем аурата с него. Но не много старателно, отгоре – отгоре.

После Куш изсипва от платнена торба един огромен куп сушени листенца от кока и ме кара да си избера 7, като всяко листенце отговаря на определен аспект от живота ми.

След това с внимание ги нарежда от своята страна на масичката и пали една свещ, на която подробно ги разглежда.

Куш ме изненада приятно, листенцата познаха много неща. Дори имаше време за допълнителни въпроси, става му интересно какво правят нашенските „шамани”, психолози и въобще изследователите на езотеричното в Стария свят. Така или иначе, аз съм дошла за нещо, сложно ми е да му обясня ситуацията и нравите по нашия балкански край, но той ме „застрелва” с базовия въпрос „Нека те попитам нещо. А ти какво всъщност искаш от живота?”. Признавам прозвуча толкова просто, че за момент замръзнах. Не е като да увърташ. Почти бях готова с трите желания, под списък 1, 2 и 3-то, но понеже шамана Куш не е точно златната рибка или поне така ми се стори тогава, леко се позамислих… и изтърсих нещо в малко будистки стил – „мир, вътрешен мир и радост”, ако и да не съм сигурна защо скрих желанието за комфортна банкова сметка. Но това си ми беше домашното.

Камъче-ключе в каменния градеж на инките – Куско, Перу

Камъче-ключе в каменния градеж на инките

Въодушевена от преживяното, се навивам на един

инкски масаж

малко по-надолу по улицата. Инкският масаж свъщност е същият масаж, който наричат класически по нашите земи, и се случва в една малка задна стаичка, в дъното на огромен битак, на сносна кушетка, разделена с параван от другия клиент. Обикновен, непретенциозен, добър масаж.

Шамана Куш не можа да ми каже, защо толкова драпам за Перу, не и с конкретни подробности. Това, което спомена е, че съм свързана с времето на инките и може би е добре да помедитирам в Оляйтантамбо, което е много свещено място. Евентуално, ако много искам да разбера да си направя регресия. Е, чак толкова не искам, не още поне. Това с регресиите винаги ми е било крайно съмнително.

Но любопитството ми нараства и едва час по-късно преговарям с Виктор, поредния ни екскурзовод за нова среща със шаман. Това ако не е зависимост?!

Виктор е малко по-различен от другите ни местни екскурзоводи. Той изглежда нещо средно между алкохолик и леко смахнат патриот. Кожата му е бледа, изобщо няма индиански черти, ръката му леко трепери, не го доближавам, защото от провлачените му думи, подозирам, че аха, ще ме лъхне я на писко, я на нещо по-гадно..

Започва винаги разказите за поредните камъни… така е към 10 – тия ден и в най-интересните камъни, които ти показват, виждаш основно че са си камъни.

Някои са по-стари, други са подредени по майсторски, но..

Та Виктор започва винаги със това, че според хрониките инките тук са били най-… да ама това е грешка, защото според него и един негов приятел, с когото имат личен принос в археологическите трактовки, инките дошли после, а преди тях имало къде – къде по-развити цивилизации. Виктор обича да подчертава многократно „моите предци” и в покрайнините на Куско ни води на няколко места, където действително градежа е уникален. Камъните, а това се немалки блокове до към 5м, са рязани, за да се напаснат по изключително прецизен начин, постройките, най-често това са трапецовидни стени, приличат на пъзел от многоъгълници.

Древна стена в околностите на Куско, Перу

Древна стена в околностите на Куско

По този специфичен начин е построена стената около Куско, наричана закачливо от туристите секси – уомън.

И няма хоросан, няма цимент, ръбовете на тези камъни са абсолютно сухи, никаква спойка. И си стоят.. и хич не помръдват.. Няма начин да не са видели земетресения. Как е направено това? От хора неможещи да пишат?…

По програмата –

САКСАЙХУАМАН –

Ще рече „сивокаменна хищна птица”Стените са на три нива, има специфична акустика, това е било божи храм. На кой бог, сега е малко спорно, но не е и важно. Камъните са с размер между 3 – 5, а най-големия е 8м. Тежат 100 – 200 т. Не е известно как са пренесени. Инките не познавали желязото и не ползвали висша математика.

Естествено Виктор с мистериозна усмихва приписва това на „my ancestors”, предхождаща инките неизвестна, но гениална цивилизация. Цъкаме учудено, още повече като му гледаме бялата кожа и европейския вид, ма знаеш ли какво се крие зад това?

Инките вярвали в един върховен бог – Слънцето и „препоръчвали” на подчинените племена да го почитат, като не им отнемали другите местни богове.

Инките вярвали и във Виракоча и обожествявали още луната, земята, планината, мълнията, също някои животни.

Логично инките празнували официално в деня на лятното и зимно слънцестоене.

Често срещано изображение е трите нива на света – долния свят, където живеят мъртвите, духовете и прочие, с представител змията, средния, т. е. нашия свят, на хората, с представител пумата и горния, света на боговете, с представител кондора.

Храма на Слънцето в Куско, Перу

Храма на Слънцето в Куско, отпред старата стена от инско време

Разпитвам Виктор за шамани

и той ми обяснява, че може да ме срещне със своя духовен учител, който живее високо в планините на около 4000 м в нещо като комуна. Бил му помогнал много навремето.

Духовен учител за мен звучи супер – зарибяващо.

Питам го какво точно прави и той обяснява, че нема предсказания и подобни „комерсиални” простотии… това е ритуал за „намиране на пътя”..

Поглеждам Виктор. Представям си го как като пропаднал алкохолик допълзява с последните си сили до въпросната комуна на непосилната надморска височина, представям си личностната му трансформация, как духът му се успокоява и намира пристан в копането на картофи, и сега възроден се е върнал сред хората… хм, съмнително ми е, много ми е съмнително, но все пак решавам да се пробвам, пари сега имам, пък и колко често идвам в Перу и имам възможност да се срещам с шамани.. а с духовни учители на живо да не говорим..

Вечерта е от онези със шведските маси и танци и песни на народите.

Денс атракции в Куско, Перу

Денс атракции в Куско

Денс атракции в Куско, Перу

Денс атракции в Куско

Яденето е страхотно на вкус и изобилно. Опитвам морско свинче.

Впредвид, че сме имали домашен любимец морско синче, разбира се имам много съпротиви, преди да вкуся четвърт милиметър от препеченото късче месце, но в крайна сметка любопитството надделява. Катеричка, все едно ям катеричка, не съм яла, поне не помня, но това е вкуса.

Оркестъра подгрява. Този оркестър беше най-слабия, който видях. Предната вечер в кръчмичката, дребничките младежи направо взривиха публиката. Дощява ми се пак да ги чуя.

Но на аранжираната вечеря музикантите са отегчителни, с радост ги изпращам, опитвайки писко – местната ракия, която се поднася с разбит белтък в нея. Танцьорите обаче са доста по-добри.

Испано – негро – перуански стил… Перуанския сам по себе си, включва какво ли не. Така сред шарките на дългите фусти и красивите бомбета, са вмъкнати сатенени аристократични рокли и къси полички, и полуголи рамене. Аз съм натъпкала някакво страхотно картофено пюре с риба и си допивам виното, вече всичко ми се слива.. и в този момент виждам че Виктор ми маха. За нещо по нашта работа. Шамана струва 80 долара. Това надминава всякакви предварителни предположения. Много ми е, викам му, не може ли 50?Не можело, защото той слизал от планината, има пътни, нощувка, това е цената. Вероятно с комисионната на Виктор, но така се случват нещата. Отново любопитството ми ме вътри. Но в края на краищата колко пъти в живота си ще дойда в Перу и ще се срещна с истински шаман – духовен учител?Кимвам му и се уговаряме за следващата вечер, хем мястото, където ще спим е особено енергийно – Оляйтамтамбо.

Ще има шаман, страхотно. Други заинтересовани се отказаха, не и аз обаче.

Програмата продължава с оригинален номер – опит за запалване на задника на партньора. Това се реализира, като дамите в много къси полички и оскъдни горнища си затъкват на кръста, точно над дупето хартиена салфетка, след което започват да тръскат задните си части, съвсем чалгаджийски, но на по-приятна музика, а кавалерите им тичат след тях и се опитват със свещ да запалят салфетката. След което ролите се сменят. Номера завършва с няколко подпалени задника на кавалери, поканени от публиката, нещо като скандинавци, струва ми се. Няма поражения, защото като се подпали салфетката, естествената и бърза реакция е да скочиш назад върху задните си части… късмет мой мил, благодаря ти, че не ме избраха мен в това шоу.

Тъкмо се успокоявам, че сме се разминали с пожарната и някой ме потупва по рамото.. Обръщам се, същество с огромна глава, маскирана като гарван. Е, всъщност е кондор. Почти повръщам от ужас в скута си, от шведската маса, но за пред групата само се смея леко нервно.

Това всъщност е последния номер – трима маскирани артисти – два кондора и един дявол, обикалят и стряскат невинни попреяли душици от публиката, след което си избират висока, руса с едър, надянат в дънки ханш девойка, за невестата, за която дяволът се жени, а кондорите са му свидетели.

2 часа – 20 долара. Заслужаваше си отвсякъде.. Стомаха ме свива като си помисля за шамана за утре.

 

 

Продължението:

За Перу, като за Перу (5): Оляйтантамбо и шаманът

Автор: Тинка Узунова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу

   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “За Перу, като за Перу (4): Куско”

  1. Teodora каза:

    Тинка, голям съспенс. Чакаме срещата със шамана. Стойчо, надявам се, няма да бавиш много!

  2. Стойчо каза:

    🙂 🙂 🙂 😛

  3. Teodora каза:

    не така, не така с лошо!
    Тинка, моля те, кажи ми, това пътуване толкова духовно ли се оказа, колкото си очаквала? И като си се отзовала на този вътрешен копнеж за Перу, по-ясно ли виждаш нещата след него?

  4. Rumiana каза:

    Ееех, този див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста… пардон, по Перу, по Куско и шаманите…
    🙂 🙂 🙂
    Хубав пътепис, браво!

  5. svetlozar каза:

    Интелигентно, чувствително и смело момиче! Впечатляващо преследване на една мечта!

  6. Tinka Uzunova каза:

    Благодаря за коментарите!
    На въпроса, има евентуални отговори в следващите части, затова накрая бих добавила нещичко.

  7. vladimir1974m2 каза:

    Поздравления и от мен за чудесният пътепис,хареса ми, но ако имаше повече снимки, добре би било- да не би да се страхуваш,че някой шаман може да ти вземе фотоапарата, снимай смело и показвай тук:)

  8. Стойчо каза:

    А милост за качващия снимките? 😉

  9. s каза:

    Айде де-продължението! Кво толкова го бавите?!! На час – по лъжичка. 🙁 И ми я заболя мишката да цъка тука и скролва.. Мрънкам!!! Инак- да.Благодаря! Дано търсенията да са довели успешни резултати.

  10. Стойчо каза:

    За да няма скролване, ще се наложи да го разбия на повече и по-малки части 😉 😉 😉

  11. Стойчо каза:

    А сега сериозно – ще пусна следващата част при първа възможност. Знаете, че никога не забравям пътеписи, ако вече са написани 🙂

Leave a Reply