фев 02 2009

Египет – една противоречива екзотика

Днешният пътепис ще ни отведе в Кайро и Хургада. Интересно е да се види как изглежда Египет от гледна точка на попадналата там българка. Приятно четене:

Египет

Който обича предизвикателствата непременно трябва да посети Египет.
Има много какво да се види, да се почувства, наистина. Аз си падам повече по лукса и затова се върнах леко изнервена, макар и да бях подготвена за културния шок, който ме очаква.
През деня в Кайро пребивават между 22 и 24 милиона души, вечер към 18. Движението не спира за секунда. Огромен град. Самолетът ни летя половин час над Кайро и околности, докато стигне до летището.
В

Кайро

може да се види всичко, наистина всичко. От най-отвратителната мизерия и бедност до супер лукс. Много сгради (блокове) са недостроени умишлено и стърчат арматури (а до тях се мъдрят сателитни чинии безброй), това е така, за да не плащат данъци, някаква врътка с кредитите, които им отпускат също така се спрягаше, както и това, че да могат да дострояват за синовете си.

Изуми ме какво са способни да направят от сгради (Хургада), построени година-две преди да започнат да ги обитават — разруха и мизерия, направо ги разкостват… В богатата част на Кайро е чисто, спретнато, красиво, луксозно.

Интересно ми беше да наблюдавам как се удрят с колите си, как се разправят след това (всички коли са ударени там!), как много от тях карат вечер без фарове, а някои и без габарити. Интересно ми беше да чуя различните видове клаксонови поздрави и попържни. Имат си специфични за всяко нещо. Ако клаксонът на кола се повреди, тя моментално се спира от движение и се прави по най-бързия начин. Без свирните си не могат да оцелеят, няма как, на това разчитат единствено като сигнализация. Няма светофари (е, има 3 за цяло Кайро, като повечето от тях са неработещи), а регулировчици видях тук-там, но определено не знаеха за какво са там. Градският им транспорт е пословичен, мятат се в движение и развяват абаи или каквото там се казва онова дълго нещо, което носят и мъжете.

Нил

Тясна река, около 400 метра, но много дълга. Там крокодили не плуват, обаче. Отглеждат се в специални места за кожи, крокодилите в Египет са жертва. В магазините беше пълно с крокодилски портмонета, чанти, кожи, якета, обувки, боти, ботуши, колани… Тъжно ми стана да видя чанта, закопчалката на която бе главата на малко крокодилче. Бизнесът си е бизнес, обаче, това е част от тяхната прехрана.

На

Пирамидите

— където и да застанех се присламчваше по една камила и почваше да пикае. Догнуся ме след третата сериозно. Изнесох се доста настрани, седнах на един камък и впих поглед в пустинята. Гледах в далечината кервани с камили, бедуини с магаренца, слънцето, пясъците.


Пазаренето в Египет е убийствено.

Не го владея и затова малко работи си закупих. Цените като цяло са високи — например едно манго на улицата е 5 долара. Дръжте си го.
Кафето в хотела ни в Кайро бе ужасно на вкус. Турско с босилек и кардамон, отвратителен вкус според мен и останалите. След разходката до пирамидите също ни предложиха такова кафе, но на специалната цена от 3 долара чашката. Разбира се, има места в Кайро, където се предлага и нормално кафе. В хотела ни в Хургада имаше страхотно еспресо. Понеже съм бесен кефеджия, бях изпаднала в тих ужас, че ми предстои да пия това отровно биле през целия си период там. Слава Богу, не ми се наложи.

За миризмите дума няма да отварям — тежки и страшни (повечето) са.

Навсякъде се пуши шиша (наргиле), с разнообразен тютюн, включително плодов (пъпеш, ягода, ябълка, праскова). Условието е да си поискаш запечатан накрайник, защото сами не ти предлагат такъв, а ти цопват наргилето. В околността на хотела в Кайро се разхождахме по женски. Не се осмелихме да влезем в заведение да консумираме и пушим наргиле. Прекалено хард ни се видя това предизвикателство.

В хотела ни в Хургада,

обаче, имаше заведение на покрива, в което всеки смело можеше да се отдаде на мързеливо полягане, кафепиене и смучене на шиша.

Алкохолът

им е гаден, местният, но са заредени с всякакъв марков, в случай че на някой му се пие такъв. Естествено срещу заплащане, при това никак евтино. Повечето бяха подготвени и заредени с пиячка още от самолета и фришопа.

Всички египтяни искат пари.

Някои буквално за нищо. Но си искат, ако мине номерът — мине. Питам портиер на ресторант да вляза, за да проверя дали групата ни се е събрала там или не. Пусна ме, а на излизане ме пита имам ли египетски лири. Учудих се за какво, а той — ами, трябва да ми платиш. Ще му платя, ама друг път. Фръцнах се обидено и си излязох.

В срещуположния ресторант имаше египетска сватба.

Булката беше красива в лице — бяла с големи черни очи, дълга черна коса. Фина. Облечена типично по техния начин — богато и натруфено. Почерпката беше кока кола и вода, няколко вида пасти и торти. Жените мятаха бесни гюбеци, мъжете кимаха одобрително отстрани. Надникнахме с детето от интерес, а те /мъжете/ ни поканиха мило и учтиво да се присъединим към веселбата. Бяха любезни, внимателни и много галантни — подаваха ми ръка за помощ /да изкача 4—5 стъпалца/, пренесоха малката количка /която умишлено бях взела за дъщеря ми, нищо че е дърта мома вече, но ходенето беше убийствено, та не ми се щеше да каталяса и да я мъкна на хълбок, че и аз без гръб и ръце останах/, слагаха я на раменете си, за да вижда по-добре… Сигурно и те пари са очаквали да им дам.

Обожават децата,

а дъщеря ми беше атракция за тях — беличка, зеленоока и русичка. Много й се радваха и навсякъде й подаряваха подаръци. Детето беше особено щастливо от цялото това внимание, дотолкова, че рева безутешно когато си тръгнахме.
Повечето ухажват жените чужденки без притеснение, дори пред мъжете им — в магазините, в хотелите — според тях това е трик за успешна търговия. Не на мен тези.
Отвратителното беше, че дори в хотела не ни оставиха на мира, непрекъснато ни занимаваха с екскурзии, шоупрограми, боядисване на коси, ханна, расти, тату и какво ли още не. Единствено аз и мъжът ми чувахме английския от нашата групичка, та ми се размляха устата от приказки, тъй като те предпочитаха комуникацията с мен и отсвирваха него.

Мен един египтянин ме заплю на улицата.

Реши, че съм неморална египтянка, развяваща се с дъщеря си без да съм покрила косата си и по спортен екип. Какво безобразие! Добре, че поне го направи в краката ми, не в лицето, тогава щеше да има смъртен случай. Те се страхуват и не биха направили такова нещо никога.

Много ги е страх от полиция.

Много. Аз използвах това, когато ме дърпаха и насилваха да купувам нещо, което не ща. Спираха моменталически, действа безотказно.
Мразят този, който е начело на Египет, но си го търпят. Навсякъде се мъдреше ликът му /сниман преди повече от 20 години, не му се показва актуален портрет/.

Там

жените са покрити.

На някои и очите не им се виждат, ама не закрити от мрежичка, а от плътна материя. Носят разни и огромни неща на главите си — тави, тенджери — всякакви такива.
Всички ме питаха дали съм арабка. Не ми вярваха, когато казвах, че не съм и не разбирам арабски — освен три думи — мефиш, хашиш и бакшиш.

Египетския Национален Музей — трябва да се види!

Музеят е най-богатият (естествено) и е вълнуващо да се види — има повече от 150 000 експоната. Естествено, не ни стигна времето да го разгледаме целия, нямаше как, но не пропуснахме маската на Тутанкамон, златния саркофаг, мумиите… Снимки не могат да се правят, забранено е. Знаех, че ако дадеш пари, ще се направят на ударени и ще разрешат, но не ме влечеше да вляза и да почна да щракам. Разглеждах бавно и лежерно доста време интересности. Впечатлителни експонати видях, имаше стая и с мумии на животни.

Бензинът им е срамно евтин, дизелът също.

Гидът ни спомена, че 13 кила дизел струват 1 долар. Колите там не се гасят, работят си така с часове /таксита-максита/.
Не можахме да отидем до бедуинско селище, заради това, че искахме да е с моторсайкъл, но той е едноместен и нямаше как никой от нас да качи детето. Искаше ми се да ги видя бедуините. Чудих им се и на тези, как живеят без документи, без социални придобивки — без нищо. Няма акт за раждане, няма смъртен акт, няма брачни свидетелства — нищо. Попадаш сред тях и никога не биха могли да те намерят повече, ужас на ужасите е дори да си го помисля. Говори се за тях, че се занимават с трафик на оръжие и атентати, дали е вярно — сигурно.

Ходихме на Райския остров.

Пътят до там беше с яхта, близо час. Близо до брега закотвиха яхтите и последва гмуркане. Аз не участвах, защото ми беше много студено (вятърът беше силен и студен), макар водата да беше много топла. Дойде ред на скачането. Изпонахвърляха се във водата. Ама… Тук корали, там корали — няма. Къде са, бре? Оооо, ми ние сме спряли малко далеч… Плувайте, че си нямате друга работа. А течението силно, зорът голям… Някои доплуваха. Други попсуваха и се качиха на яхтата. Мъжът ми беше от първия вид, плувците. 3 дни след това глезенът му бе отекъл, от плавниците, дето е ма’ал кат див петел. Поне видя подводния свят. Удовлетворен е, остана супер доволен от гледките, които е разкрило Червено море — разноцветни рибки, супер прозрачна вода, красиви корали. Жалко, че не ни дойде на ум да си купим подводен фотоапарат. Самият остров не е нищо особено. Бивша военна база с една единствена висока палма. Големи чадъри от палмови листа, приличащи на къщички, с по четири огромни рогозки приютяваха от жегата, която в никой случай не бе непоносима /30 градуса/.
Водата беше топла и приятна, а прехваления пясък съвсем не толкова добър. Имахме на разположение 3 часа за плаж, почивка, кафепиене (еспресо) и ядене. В 16.30—17 слънцето се скрива и става студено. Нощем пускахме климатик да ни топли.

Персоналът в комплекса беше изцяло мъжки. Доста египтянки работят, но не в туризма — прекалено тежка работа била за тях.
Разправяха ни за жените, че влизат в магазин за бижута, посочва това което желае и си излиза като се очаква мъжът й да закупи всичко до последната дрънкулка, от което тя е пожелала. Негов е проблемът има или няма пари. Ако има повече от една жена, задължително купува същото без разлика и за останалите. Да пием за мъжете в Египет /които и това не си позволяват/.
Нали са мюсюлмани, алкохолът им е враг. Гледаха жадно, обаче, когато ние туристите се черпехме.

Египтянин няма право да седне на една маса с туристите,

забранено им е, дори на гидовете не се разрешава. Всяка жаба да си знае гьола — на този принцип са. Един от гидовете ни беше египтянин, който говореше превъзходен руски. Те, междувпрочем, са полиглоти. Направиха ми впечатление хора, които говореха спокойно по 4 езика. Низшият персонал не разбира почти нищо. Голям зор виждах с някои от тях, докато поръчам питие, кафе, коктейл. Аз искам едно, той ми дава бутилки вода, повтарям — още две бутилки, потретвам бавно — още 4. Така неусетно се заимах с десетина бутилки, без да съм поръчала ни една.


Мъжете там са много, жените малко. Докато не се оженят, не водят полов живот. Горките. Всичките все едно на въже са държани… Рускините им таковат таковата. С впити прозрачни панталони, очертани задници, тесни рокли, голи цици — ужас. Египтяните изплезили езици точат слюнки и се попипват по чатала. Пълен потрес бе за мен да наблювам цялата тази гледка.

Магазините им носят имена на кирилица. Пише повече на руски, отколкото на арабски. Златарският, от който пазарувахме, носеше името Съблазън. Не е рядко явление да видиш семейство египтянин и рускиня, напротив, все по-често и често се случва и ще се. Предвид това, че в Русия на 4 жени се пада 1 мъж, в Египет пък обратното — разбираемо.

Едва завърнала се в Хургада, усетих, че нещо не е както трябва. Криво ми, нервно ми, бясно ми. И лошо. Докато се усетих, че спешно се нуждая от антинал /египетски еквивалент на имодиум/. Дрогирах се и зачаках да ми просветне. Гаден, ужасно гаден вирус, добре, че само мен ме долепи. Оттам се сбогувах с Египет и си обещах да не се връщам там по никакъв повод.

Автор: Дивиана, през блога на Мис Бу

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Create PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


10 responses so far

10 Responses to “Египет – една противоречива екзотика”

  1. Lora Nielsen казва:

    Дивиана! Все едно сме били на едно и също място по едно и също време с едно и също мнение за случващото се. За разлика от теб, аз бях там със съпруга ми през декември 2007 на международен симпозиум, но бяхме за седмица само и единствено в Кайро. Сега искам да направя едно-две уточнения. Жени имат, и то много (съдя по Кайро), но повечето просто си седят у дома и си гледат домочадието. За периода, който пребивавахме там успях да завържа много контакти с местни БОГАТИ хора – 2-ма имаха фабрики за дрехи, един учеше за инженер в семейство на лекарка и адвокат, един програмист със собствена фирма и един инженер работещ в Саудитска Арабия. Въпросните хора (едно момиче и 4 момчета) намерих по интернет в сайт, който винаги ми е помагал преди някое пътуване –> http://www.wayn.com (where are you now). Тези хора наистина се погрижиха за нас и направиха всичко възможно нищо да не ни липсва през целия престой – и не, те не очакваха нито да им платим (както останалите просяци на летището, около пирамидите, таксиметровите шофьори), казаха, че така правели с гостите си – издигали ги в култ. Определено мюсюлманите (истинските, не крайните) са праведни и не нарушават законите на религията си, но 2-ма от гореизброните ни бойни другари пафкаха и пиеха като за световно като се кълянха, че ще спрат скоро и с двете и ще се придържат към исляма. Същото стомашно разтройство хванахме и със съпруга ми – местните приятели си притекоха на помощ в 1АМ и ни донесоха еквивалента на имодиум/лопедиум и ни поразмина. Отседнахме в Marriott на о.Замалек в Нил, на пъпа на Кайро. Беше си като оазис на фона на мръсния космополитен Кайро. Благодаря ти, Дивина, за този хубав разказ пречупен през твоя мироглед – който обаче е супер верен! Вдъхнови ме да опиша и моите перипетии в Египет…

  2. Стойчо казва:

    @Lora, нали ще споделиш разказа с нас?:-)

  3. Lora Nielsen казва:

    Разбира се, Стойчо! На теб дори в майл ти го обещах. Имам доста за споделяне, но университета ме притиска с времето. Обещавам след 10-ти февруари да съм по-активна в писането:)

  4. Lora Nielsen казва:

    Стойчо, видях, че никой не е споделил каквото и да било по отношение на Милано и езерото Комо и смятам да се самономинирам за първата такава – в момента подготвям пътеписа, но е доста обширен и ще ти го изпратя към края на седмицата.

  5. Stela казва:

    Много от жените не си стоят в къщи да гледат домочадието, а работят… основно в производството- лека промишленост, най-вече текстилни фабрики.
    Отношението към жените е логично… Като не могат да пипат, зяпат и коментират.
    Разказът на египетската ми колежка за периода на предбрачното ухажване трая няколко часа, самият период е траял към 7 години. Така и не можах да задам въпроса дали това е стандартен срок или специфика на нейното семейство- не открих форма, едновременно достатъчно тактична и достатъчно ясна… Помня паниката й, когато хотелският пиколо влезе в стаята, а тя бе без кърпа на главата. Успокоявах я сума време след това. В присъствие на друга жена може да без кърпа.

    Благодаря на Дивиана, че се е съгласила- приятно ми е да видя този пътепис тук :)
    Няма значение, че някои неща аз видях различно- всички имаме различни очи. Аз бих се върнала в Египет- стига някой да ми предложи експедиция, а не да ме гледа като луда, задето отказвам да ходя на „туристическите пирамиди“.
    Още нещо… (off) Чудесен е сайта на Дивиана :)

    ~~~
    Може ли да си „поръчам“ акцент на езерото, LN?

  6. Стойчо казва:

    Лора, благодаря! Получих го:-)

  7. Стойчо казва:

    @bobi, обидите към авторите са недопустими. Коментарът ти не е изтрит, пазя го.

  8. ева казва:

    По-тъп разказ на поредната кифла не бях чела! Уважавайте чуждата култура, примадоно.. и като сте толкова гнуслива и изтънчена не ходете по такива места!

  9. Стойчо казва:

    Ева, нарушаваш правилото да не коментираш автора, другите коментиращи или редакцията. Коментарът трябва да се ограничава до разказа или темите от него, но не и до участниците!

  10. ме казва:

    Hahahah, ама вие нали не сте си мислили, че ще ходите в LA. Хора, осъзнайте се, а и по снимките ви не личи да е толкова зле. Това е Египет, там има египтяни, не германци, американци и хора от „великия“ запад. Ако искаш и с минижуп да тръгнеш по улиците…сама и те да ти се радват, а? Друга култура му се казва на това, на вас ви липсва всякаква!

Leave a Reply


Switch to mobile version