ян. 09 2014

Хуа Хин – Дискретната и аристократична перла на Тайланд

Къде ми е глобалното затопляне биха казали някои тази зима – ами, ето го: заминаваме на топло в Тайланд. Искра ще ни покаже един от не много известните в китната ни родина тайландки курорти – Хуа Хин. Приятно четене:

Хуа Хин

Дискретната и аристократична перла на Тайланд

 

Пътуваме с такси от курорта Патая в Тайланд  към Хуа хин

За този град на брега на океана чухме преди няколко години от едни холандци при едно случайно запознанство. Те ни казаха, че са  купили къща в Хуа хин, че там било много приятно, спокойно, тихо и с хубави плажове. И ние решихме да го поогледаме. Взехме си хотел на брега на океана, с името Baan Bayan, което така и не разбрахме  какво означава, но ще да е нещо, свързано с плаж, океан, курорт или подобно, защото навсякъде в града се срещаше думата Baan в различни съчетания и наименования. Ние много  държим, когато пътуваме из Азия, хотелът ни да е от местна верига, а може и да не е верига, просто местна “марка”. Причините са доста – в такива хотели обзавеждането е традиционно и много различно от хотелите от европейски тип. А това носи друг вид емоция. Освен това има по-малко, или изобщо няма , бели туристи, а гостите са само местни хора, което предполага интересни контакти и запознанства. Трета причина е, че в тези хотели получаваме отлично обслужване, достатъчно лукс, а цената е в пъти по-ниска от същото ниво европейски вериги, примерно Шератън, Радисън, Хилтън и др. подобни.

Светилище – Хуа Хин, Тайланд

И така – запазваме си  хотел предварително, като внимаваме много да са спазени и някои други дребни условия– например наблизо да има голям мол, богато зареден супермаркет, хотелът да е на брега на океана, с плаж , да има тераса и тя да е към морето и на висок етаж, за да се наслаждаваме на гледката и  да можем да сядаме вечер да си пием уискито на свещи, да гледаме водата и да пушим спокойно; да е в центъра на града, в търговската част, за да са ми под ръка всички магазини и лесно да се връщам да оставам  торбите с покупки… Това може да са дреболии, но мирът в семейството се запазва непокътнат.

 Градски маршутки тук-тук – Хуа Хин, Тайланд

Вече пътуваме с таксито и наближаваме Банкок. Няма да влизаме в града, минаваме покрай него, за да продължим

към другия край на  Сиамския залив,

където се намира Хуа хин. Разстоянието, което трябва да изминем, е около 380 км, Банкок е по средата, взема се за около 4 часа, защото, макар и да е прекрасна магистрала с 4 платна и без нито една неравност на настилката, тайците си спазват правилата – 120 км/ч. и не вдигат нито метър отгоре. Таксито сме го наели от  местна фирма.  Вътре е супер чисто, ухае на хубаво, драйвърът е чист, изкъпан и спретнат, знае само няколко думи на английски и затова комуникацията се свежда само до знаци с ръце и йес , но и ок….Цената за това разстояние е просто смешна.

Пристигаме в Хуа хин

Градът не е много голям, схематично погледнато представлява 2-3 успоредни на брега булеварда. Няма и кой знае какви забележителности, освен кралският дворец, който заема огромна площ в самия център и всъщност е резиденцията на кралското семейство. Не напразно наричат Хуа хин “Кралският град”. Съвсем естествено приемам факта, че в града има стотици огромни портрети на краля и съпругата му.

Поло със слонове – Хуа Хин, Тайланд

Хуа хин, заедно със съседното градче Ча Ам (Cha Am) са

най-старите, всъщност първите, тайски курорти

и съществуват като такива вече над 90 години.  Още Рама седми през 1920 година харесва това място  за” бягство” от шумния Банкок   и то се превръща постепено в един истински курорт на елита. Тук още тогава, а и сега, идват по-заможните тайци, които търсят тишината и спокойствието, лукса на модерните хотели и спа центрове, добрата храна и по-високата категория ресторанти. Тук е и най-голямото голф игрище в страната, както и още осем игрища от висок клас , изградени в последните години.

Градът има около 90 хиляди жители, но дори не изглежда толкова голям заради компактното му устройство. Основният булевард “Печкасем роуд”, се простира от единия до другия край на града почти в права линия и е дълъг към  км. . Точно в средата му, на една от преките,  се намира известният

Найт маркет (Нощен пазар),

който е гордостта и голямата атракция на Хуа хин. Отпред има табела”Най-големият нощен пазар в Азия”, но това е най- голямата шега на света и може би наистина е написано с цел майтап. На не повече от 100– метровата уличка след залез слънце се опъват шатри, разгъват се маси и се подреждат “бутиците” – тайските сергии с какво ли не – от миниатюрни украшения до дрехи и джапанки, сувенири и  бонбони. Тук, разбира се, са и уличните “ресторанти”, където може да се хапне много ефтино и страшно вкусно. Всичко се приготвя пред очите ни, на силен огън в огромни тигани-уок, с прекрасните тайски аромати, сосове и подправки. И задължителният ориз. Когато си поръчвахме вечерята, не казахме нищо за ориз и момчето продължи да стои и да ни гледа в очакване, докато не споменахме думата, която според него просто бяхме забравили. Като чу “ааа, и ориз, моля” се усмихна до уши и показа най-белите зъби на света… Страшно много им завиждам на тези тайландци за белите им красиви зъби.

Хуа Хин, Прачуап Кири Кан, Тайланд

На следващия ден минахме през същата улица, нямаше и помен от никакъв пазар и никакви “ресторанти”, все едно, че никога не ги е имало…. До залез слънце. И пак отново започнаха да   сглобяват всичко … и така всеки ден. Азиатците  са  невероятни.

Голф клуб – Хуа Хин, Тайланд

Прибрахме се в хотела късно с едно такси тук-тук – шарено, лъснато, блестящо с усмихнат дребен тайландец-драйвър, който пак ни заслепи с белоснежните си зъби.

Няколко  думи за

нашия бутиков хотел Baan Bayan

Преди години тук е било жилището на богата фамилия, построено на самия бряг на океана, с огромни дървета и красиви палми в двора. Днес двуетажната богаташка дървена къща е запазена в същия вид и до нея , като естествено нейно продължение, е построен хотелът, но така е направен, че е трудно да разбереш кое е старата къща, кое е новият хотел, така  умело се преливат. А обзавеждането, обслужването и удобствата не отстъпват на най- добрите европейски хотели.

Хуа хин има много дълга и доста широка плажна ивица

Пясъкът е  ситен, почти бял, няма камъчета, няма мидички. Шезлонгите – подредени , жълтите чадъри – разпънати, океанът е топъл, с леки игриви вълни, чисто, подредено, много приятно. Плажът постепено се напълва, задължителният ресторант на пясъка започва да бълва големи чинии с какви ли не манджи и стомашните сокове плисват неудържимо. Отивам да видя за всеки случай какво е положението с плажния “ресторант” – петима души се трудят неудържимо на бързи обороти – пекат, пържат, размахват огромни тигани-уок, поднасят димящи и уханни чинии… Маса народ яде с настървение. Надниквам зад едно окачено надве-натри платнище и замръзвам – няма течаща вода, никъде не виждам мивка….Чиниите се мият в един леген…. Ама каква мивка на пясъка, сама се чудя на наивниите си очаквания…. Това тотално ме отказва и се насочваме към хотелския ресторант – на терасата над океана, с белите покривки. Пак беше много вкусно, но и доста по-скъпо. Само че долу на пясъчния ресторант имаше поне 100 души, а в хотелския  бяхме десет. Май се минахме… А и не чух после някой да се е разболял….

 Университет – Хуа Хин, Тайланд

Вечерта дойде толкова неусетно, че просто не разбрах как ми се прияде неистово отново от апетитната ароматна тайска храна. Какво ли ще правя в София като пак така ми се прииска нещо тайско? Затова давай напред към ресторантите. Но никак не е лесна работа  да си избереш къде да вечеряш –  близо до брега попадаме сред мрежа от улици, по които има само ресторанти и почти нищо друго. Това “почти” се състои от няколко салона за масажи на учудващо високи цени. Прескачам любимия ми масаж  не заради цената, а защото вече не мога да издържам на ароматите и на гледката – стотици туристи са окупирали всички места до последния стол в безбройните ресторанти и ядат от отрупаните маси ароматните  тайски ястия. Сервитъори хвърчат с непозната в Европа скорост и предлагат обслужване много различно от европейското.

 Светилище – Хуа Хин, Тайланд

В Хуа хин, за разлика от Патая, Банкок и Пукет например,

няма руски туристи

Факт е, че менютата са на шведски, немски и  английски език, докато на другите места са предимно  на руски.  Туристите тук са на възраст над 55 години, млади хора няма,  малки деца няма (казвам това най- общо, разбира се).

Да не са луди западняците да идват с внуците си. Облечените по последна мода достолепни господа и дами в пенсионна възраст в най-лошия случай са със собствените си половинки. Забелязвам  весели, чисто женски шумни компании , а и не малко двойки  с голяма възрастова разлика, очевидно с партньор от Б-група.

Най-многобройни са шведите, а и доста къщи и апартаменти са си накупили тук. Има и собственици на недвижимости от Австралия, Канада, Франция, Дания, Финландия. По данни от февруари 2013 г. – класация на най-предпочитаните градове за покупка на недвижимост от чужденци – Хуа хин  е на 3-то място (10,91% след Патая (32,93%) и Пукет(13,51%), а Банкок е на 4-то място (5,38%).

 Светилище – Хуа Хин, Тайланд

Туристите в Хуа Хин се различават

от туристите в  другите масови тайландски курорти   и по облеклото – тук са облечени елегантно и дори официално, докато  в Патая и Банкок, Пукет са масово по джапанки и шорти денонощно.  Сега разбирам защо тук няма “го- го” барове, танци на пилони, няма проститутки, гейове (то не може да няма, но всичко  е по-дискретно), не се предлага свежа плът по улиците, няма салони за еротични масажи, не дъни музика на макс, не се лее алкохол и бира нон стоп.  Много рядко може да се види бял мъж хванал за ръка тайско момиче…. Изобщо Хуа хин държи на реномето си на изискан, тих, дискретен и луксозен курорт за улегнали и сериозни хора. Дори ресторантите имат съвършено различен вид – изглеждат много европейски най-меко казано.

Най-известният спа хотел в ХХ е Chiva-som (Чива сом)

През 2011 той е на второ място  в класацията на най-добрите спа хотели в света.  Намира се средвеликолепна тропическа гора  с езера и водопади.   И  цари абсолютна хармония и спокойствие.  И няма как , като си тук, и около тебе  шумят водопади , разкошни палми се поклащат грациозно наоколо и  пеят птици, да не забравиш за всичко извън този свят. Даже детски викове не се чуват, защото е забранено за деца.

Хуа Хин, Тайланд

Използването на мобилни телефони също не се толерира. Храната е екологично чиста и ниско калорична,  за здравето и спокойствието на почиващите се грижат специалисти от всички сфери. Ресторанти, басеини, парна баня, джакузи, библиотека, танцово студио, йога, пилатес, масажи, медитация, тай чи, аквааеробика – тук не може да се скучае и един миг. Чива сом е предпочитано място за релакс на много световни знаменитости и известни имена от политиката и шоу бизнеса. Цените- започват от 500 евро на ден в стая от 36 кв.м.  до 3000 евро на ден в пик сезона за апартамент от 200 кв.м. Отделно се нчисляват 17 % такса обслужване.

Иначе в Хуа хин няма кой знае какво за гледане –

един аквапарк, една голяма статуя на Буда, някакъв водопад, задължителния елефант вилидж и един измислен плаващ пазар в миниатюрни размери. Естествено е да наблягат толкова на нощния пазар , то практически друго няма. Но явно и на скандинавските туристи им е все тая, защото те такава храна на такава цена просто няма как да намерят в родината си и  атракциите не са им първата грижа.  За 20 -30 евро на човек те ядат до насита свежи морски деликатеси, пият бира и се радват на перфектно обслужване.  С пенсиите си от 1000-2000 евро тук са като принцове и принцеси.

 Мол – Хуа Хин, Тайланд

Прибираме се към хотела след страшно вкусната вечеря и след абсолютно излишния след такова преяждане, но невероятно вкусен десерт – банан с кокосово мляко…(с какво друго???) и минаваме по брега. Океанът се е отдръпнал поне със 150 метра навътре и ние вървим по доскорошното му дъно – то е твърдо като мокра глина и почти не поддава на стъпките ни… Усещането е малко нереално – сутринта съм се къпала на това място, но даже не съм и влизала толкова навътре, а сега се разхождам по дъното на индийския океан, който се е отдръпнал от брега, за да ми подари емоцията, която никой друг няма как да ми даде….Мокрото твърдо пясъчно дъно е лъскаво и гладко, а огромната надвиснала луна го е превърнала в огледало и буквално виждам нощните бели облачета и звездите – тяхното отражение – в краката ми… Не е ли прекрасно?

Автор: Искра Койнова

Снимки: ПРЕДОСТАВЕНИ от автора 

 

 

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:


Тайланд

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Хуа Хин – Дискретната и аристократична перла на Тайланд”

  1. Jenia каза:

    Ааа знаех си, че сме се минали с Ко Самуи и Ко Панган!
    Ето къде било райското местенце.
    Благодаря за споделеното Искра

  2. Мария каза:

    Искра, Искра, приятелко…толкова екзотично е всичко, което разказваш, и така примамващо, да можеше да се телепортирам, ей сегичка щях да се потопя и аз в тази азиатска идилия! Много хубаво се поразходих иначе виртуално, и погледа ти към всеки отделен детайл ми допада. Ееех, образуваш ми мечта….ама то без мечти, за къде сме, нали?

Leave a Reply