февр. 14 2008

Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) (1): Дубай

Таис ще ни разкаже за едно посрещане на Нова година в Дубай и Абу Даби. Приятно четене:

Нова година

в Дубай и Абу Даби (ОАЕ)

част първа

Дубай

И така, вече няма да отлагам, че времето започва все повече да ме притиска, затова… ДУБАЙ 🙂

Толкова емоции бушуват още в мен, въпреки, че вече цяла седмица мина откакто съм се прибрала, че не зная откъде да започна. 🙂 Предварително се извинявам, ако звуча неподредено, но… как иначе се говори за нещо, в което си влюбен?! 🙂

Започвам с това, че всъщност дори не бях особено щастлива, че точно

там ще бъда за Нова година

Дори малко съжалявах, че при избора Дубай или Йордания не избрах Йордания. Да, много снимки бях гледала, много разкази бях чувала за Дубай, но така или иначе за мен си беше поредната арабска дестинация, и някак… тръгнах примирена, че ще е поредната ми командировка, където трябва да си свърша добре работата. Единственото ми утешение беше, че там имам бивши колежки, с които ще се видя.
Кацнахме около обед и… първото, което веднага ми направи впечатление е, че не мирише. Тук е мястото да уточня, че един от проблемите ми с арабските дестинации е специфичната миризма, която се носи във въздуха още с показване на стълбичките на самолета. Тук обаче не и… до тук добре. След това се наредихме на опашка за eye check…. бавно, изнервящо, чакащо… Но нямаме избор. От предишен опит се стараех много да не се оглеждам наоколо, някак в арбаските страни никога не съм се чувствала спокойно.. Паспортна проверка, отново по арабски бавна. Казах си „Ами да, така и предполагах“. Всъщност кацнахме на стария терминал, така че и обстановката наоколо с нищо не издаваше какво ме чака отвън 🙂

И целия този свят изчезна в момента, в който се качихме в автобуса към хотела. Изведнъж попаднахме в един напълно друг свят…. Така или иначе нямах много време да погледна, чекиране в хотела (колкото и читав да е, хотел е), първи организационни задачки…
Всъщност ето и малко снимки от хотела, като първата е…. я да видим някой ще се сети ли какво е това червеното на тази снимка, което беше в гардероба

Хотела е Метрополитен Палас

и ако някой не държи да е близо до плажа, държи на що годе добро обслужване, спокойно бих го препоръчала. Казвам що-годе добро обслужване, защото персонала беше основно от филипинци, които… е, за тях се знае, че са любезни, търпеливи но не и бързи в обслужването 🙂

Ето и част от фоайето на моя етажУспях само да погледна наоколо и видях прилично високи сгради, които едва след това си дадох сметка, че всъщност са достатъчно нови. Хотела ни беше на Ал Мактум роад (за тези, които са били там), съвсем близо до т. нар.сити център на Дубай. Туристите от групата почти веднага се пръснаха около хотела, аз едва вечерта успях… И започнах да гледам с широко отворени очи 🙂

Първата вечер партньорите ни поканиха на вечеря в ресторант, техен си… в който естествено не се сервира алкохол 🙂
Започнах да се чувствам странно, защото… очаквах арабско, виждам нещо съвсем нормално, съвременно, европейско като обстановка… поне отвън 🙂 Вътре в ресторанта беше доста по-странно и… пак не миришеше 🙂
Дори сега не мога да опиша как се почувствах. Поглеждаш наляво и виждаш семейство, жената забрадена с кърпа, но пуши цигара. Поглеждаш надясно и виждаш млади мъж и жена, тя отново забрадена, но той я беше прегърнал?!!?! Поглеждаш още наоколо и започваш да виждаш най-различни физиономии на различни по националност хора. В същото време на детската площадка в пряка близост играят деца… Казах си „ОК, това явно е специално подбрано от партньорите ни място“. Всъщност беше четвъртък срещу петък и докато се чудех защо още като отивахме не можехме да намерим наоколо място за паркиране, ми подсказаха, че там почивния ден е петък и нормално в четвъртък вечер всички да са навън…. След вечеря като излязохме и погледнах от другата страна на канала… светлини каквито могат да се видят само в модерните градове… Аз обаче понеже така и не се научих да си оправям настройките на фотоапарата, каквото снимах, нищо не се получи, така, че това няма как да ви го покажа…
До тук без да знам още къде точно съм попаднала се прибрах в час, в който още не ми се спеше, но след по-малко от 3 часа трябваше да ставам за предстоящия сити тур в Дубай 🙂
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Дрес-код:

Всъщност чак толкова тежък не е дрес кода. За жените е: пола поне до коляно, затворени обувки. Не се позволяват фанелки, джинси (дънки), маратонки, сандали, къси панталони. Тоест мъжете ако не със сако, трябва да са поне с риза и панталон. За Шейх Зайед Джамията — все още не е действаща, по-скоро заради това ни пуснаха нас, но в същото време не винаги пускат туристи вътре. Иначе по принцип много малко джамии допускат туристи, които не са мюсюлмани. В Дубай има една такава джамия, в която в определени часове пускат, но до там не успяхме да отидем. А тази… абе мисля, че и гида ни успя да направи нещо, за да ни вкара вътре и да разгледаме 🙂 Иначе както е видно, все още се работи по нея.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Скоро след като заспах се оказа, че вече е време да ставам… Душата ми спеше и докато се чудех от какво съм толкова уморена се сетих, че всъщност проблема е в часовата разлика.
ОАЕ са с два часа преди нас и ставането ми в 6 сутринта беше равностойно на 4 по БГ време……. Е, нямах избор 🙂 Като си видях групата, не само аз страдах от недоспиване, но поне кафето в ресторанта беше добро 🙂 Дойде буса, качихме се и… от този момент започна едно от най-страхотните ми пътувания 🙂
Преди всичко няколко думи и за Дубай, въпреки, че всеки може да прочете в нета инфо, но…. Както знаете, Дубай не е отделна страна (имаше хора, които така мислеха, междувпрочем :-)), а едно от общо седемте емирства на Арабския полуостров. Второто по големина, след Абу Даби, което пък е освен най-голямото, също и едноименния град е столица на ОАЕ. Останалите емирства са: Шаржа, Фуджейра, Аджман, Ум Ал Куейн и най-малкото Рас Ал Хаим.
Историята на това място е по-скоро достойна за 1001 нощ, но за сметка на това то сега това е място, което е по-скоро от 22 век 🙂 Основаването на ОАЕ датира съвсем отскоро — 1971 година, и оттогава започва и създаването на Дубай такъв, какъвто е днес. Доколкото в началото Абу Даби е бил и градът, в който започват да никнат първите високи сгради, то сега има едва ли не едно съревнование между двата града, кой ще направи нещо по-голямо, по-високо, по-модерно, по-уникално. Поне към момента мисля, че Дубай определено води в това състезание, ако ще дори и по отношение на нравите, които съществуват там.
Освен, че е изключително модерен град, то Дубай се оказва и Мека-та на нощния живот в целия арабски свят 🙂 И то в унисон със съществуващи правила, които….. Ето и някои от тях:
— Като цяло в по-голямата част от ресторантите не се сервира алкохол (в това число и бира и вино). За сметка на това във всички хотели и до тях има чудесни ресторанти, в които и т. нар.местни могат да ходят и да консумират алкохол
— В една немалка част от тези ресторанти не се допускат деца под 12 години след 21 часа;
— Като цяло не е прието по-интимно общуване (прегръдки и целувки) на обществено място. Но ако това се случи по-скоро ще дойде някой да направи забележка. За сметка на това в Шаржа наказанието за подобно нещо е 40 пръчки на голо, наказание, което се изпълнява и до наши дни 🙂
— В баровете и дискотеките не се допускат лица под 21 години, но пък за сметка на това са доволно много за останалите и са………. на световно ниво като купон, музика… Една от най-известните дискотеки е Трилиджиан, която е на три етажа, щур купон, много скъпа… И място, където можеш да срещнеш световно известни имена 🙂

Всъщност като

споменах „местни“,

редно е да уточня, че истинските местни са не повече от 12—13% от общото население в Дубай. Всички останали са пришълци от цял свят. Като че ли преобладаващи са индийците, доколкото оттук е минавал пътя за Индия (пътя на коприната), но доволно много са и пакистанците — това на пръв поглед. Покрай развитието на туризма в страната е пълно с филипинци, които работят по хотели и къде ли не още по обслужващ сектор. Не, че са най-добрите работници, но пък са доста евтина работна ръка.
И оттам нататък следващи по численост май са англичаните — е, това също има своята предистория 🙂 И оттам нататък може да се видят наистина какви ли не националности. Като не е задължително те да са туристи 🙂
Не знам, но поне на мен Дубай като че ли малко ми приличаше на едно огромно летище, през което минават какви ли не хора. И факт е, че дори и тези, които живеят и работят там не се задържат много. Не повече от 5—6 до 10 години. Причината не е, че им омръзва, но законите там така или иначе не дават шанс да се вземе поданство 🙂 Който иска може да живее ако ще 30 години, но няма да получи поданство, освен ако не се сроди с някой местен или признат за такъв и съответно не приеме мюсюлманството като религия. В същото време независимо, че мюсюлманството е основната религия там, то няма преследване или осъждане на останалите религии. Единственото условие е да не се пропагандират 🙂

Официален език се води арабски,

но……. там всички говорят английски, друг е въпроса, че не е истина какви вариации на езика се чуват там 🙂 Но пък след 2—3 дни се свиква и човек почва да разбира… почти 🙂
Парична единица Дирхам. Разбира се, на доста места може да се пазарува и в щатски долари или евро, но по-удобно е в дирхами. Съотношение: 1 евро е около 5 дирхама, 1 щ. д. около 3,65 дирхама.
И въпреки, че когато говорим за ОАЕ първото, за което се сещаме е петрол, то конкретно Дубай има доста малко залежи. В този смисъл и това е причината, поради която мъдрите владетели още отсега се подготвят за времето, когато петролът ще свърши (според учени имат петрол за още 10—12 години). Целта е да превърнат Дубай в един световен център и като гледам… май наистина успяват.
За онези, които са чували, че Дубай е едно от местата за евтино пазаруване… вече не е точно така. За последните две години доста се е покачил стандарта и немалко от стоките са на цени почти като в България. Разбира се, все още техниката е доста евтина, предвид, че всичко се внася от Изток.
И така, толкова за сухото инфо за Дубай 🙂 Ако се сетя още нещо ще кажа 🙂 Та…. да се върна на показване на Дубай 🙂 Разбира се,голяма част от разглеждането беше през автобус, и на определени места се спираше за снимки… Който е ходил с групи, знае, че това обаче е един добър начин за първоначална ориентация къде какво се намира, за да може после всеки по интереси да си скита където пожелае. Да не пропусна да кажа, всъщност за Дубай се твърди, че престъпността е 0% и факт е, че… ами не знам, но там като излезеш на улицата и се чувстваш спокойно. Дори и в старата част, където се намират пазарите, които съществуват по-скоро като атракциони 🙂 Изрично ни предупредиха, че полиция в дрехи на такава надали ще видим, но за сметка на това е пълно с цивилна такава. И… правилото, че там, където законите са строги и се спазват строго и са валидни за всички наистина е вярно 🙂 Аз понеже съм шемет, през целия ден смятах, че съм си забравила апарата, а вечерта си го намерих в раничката, но ето няколко снимки, които направих на следващия ден, на път към Абу Даби.
Започвам с двете кули, които често наричат Тоблероните… 🙂 Ясно защо 🙂 Между другото такива две има в Абу Даби, по-малки. И доколкото разбрах погрешно ги наричат „близнаците“, защото има други две сгради, които са истинските близнациСутринта имаше мараня, съчетано със снимане през автобус… извинявам се за качеството на снимките 🙂
И още нещо се сещам — въпреки, че Дубай се рекламира като мястото, което предлага всичко от модерния живот, но без минусите, то един от минусите вече го имат — огромен трафик. Има и обществен транспорт, но той се ползва само от най-бедните. В момента се строи метро, което на един по-късен етас се планира да свързва дори с Абу Даби…
Приближаваме към най-новата част…
Сградата с топката е една от сградите на най-голямата им комуникационна компания ЕТИ Салат. Всъщност навсякъде, където на дадена сграда има такава топка, значи е на телекомуникационна компанияТук в далечината се вижда и известния

Бурж Ал Араб

В деня на обиколката в Дубай стигнахме до него и… бях по-скоро разочарована, може би защото очаквах нещо много внушително…

Burj Al Arab Hotel 1 - Дубай - Обединени арабски емирства

Е, след няколко дни имах възможността да го видя вечер, включително отвътре (докъдето ни пуснаха естествено :-))….А ето я и известната ски писта в Дубай. Да, закрита е, така и не успях да намеря време да отида да видя от вътре. Непосредствено до нея се намира един от най-големите МАЛЛ-ове, така че се оказа, че дори и тези, които ходиха на пазар не са си направили труда да влязат вътре. Ама то няколко дни — кое по-напред 🙂А това е една от любимите ми снимки… Сигурно тези, които живеят в САЩ не биха се впечатлили толкова, но тук си нямаме толкова високи и толкова много такива сгради, та…Удивителен е начина, по който тези сгради изникват, за 2—3 години. Мостове, които биват започнати и завършени за 2 години. Голяма част от тези сгради се ползват за офиси, за банки, разбира се някои са вече собственост на световни компании или медии като МАйкрософт, СНН…
Минахме, но не успях да снимам и недовършения още небостъргач… не ме питайте сега за името, но в момента се строят 3 такива в света. В Дубай не бързат да свършват, защото изчакват другите да приключат, та да направят своя по-висок. За момента се счита, че конструкцията може да издържи височина 1000 м.
И разбира се, Дубай си има своя зоокът, своите плажове. Докато бяхме там беше около 26 градуса и ако за тях беше зима, то немалка част от нашите ходеха на плаж 🙂
Виж, друго нещо е лятото там — температурите стигат до 55—60 градуса и… както те самите казват, никъде не се спира климатика. Дори с кола да се отиде до магазин да се пазарува, колата се оставя на паркинга работеща, за да не спира климатика 🙂
Предвид, че все пак бях на работа там и голяма част от времето ми беше ангажирано и с нея, всъщност малко мога да ориентирам който и да било сега кой „квартал“ къде се намира, но понеже така и така съм решила, че пак ще ходя, тогава ще дам повече инфо 🙂 За сега продължавам с емоции 🙂


Продължението:

Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) – част втора

Автор: Таис
Снимки: авторът

Други разкази свързани със Нова година – на картата:

Нова година

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) (1): Дубай”

  1. […] почивката си преди сезона да си я направя пак в Дубай. Който е чел предната ми тема вече знае колко бях очаро

  2. […] разказа на Таси за Нова година в Дубай и Абудаби. Започнахме с Дубай, а днес вече сме с Абу […]

Leave a Reply