ян. 29 2009

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1)

Днес отново ще се разходим до топлите места — до неповторимия остров Корфу. Освен всичко друго ще разберем защо кучетата на Корфу не лаят:-)Приятно четене:

За моето корфуанско приключение*, Павката** и други животни***

(да ме прощава Джералд Даръл)

* — по името на о. Корфу; оттук нататък корфуанци ще наричам местните жители — няма нищо общо с марсианци, поне в повечето случаи

** — съпругът ми; от няколко дена с изтекла гаранция

*** — става въпрос предимно за комари, кучета и кудкудякащи кокошки

част първа

Остров Корфу, покрай книгите на Джералд Даръл, беше моя детска мечта.

Не мислех, че ще я осъществя, а то се оказа от просто, по-просто — решаваш и тръгваш. Разрових се в Internet, избрах си туроператор, дните за пътуване и готово.

Десет дни преди отпътуването ми съобщиха, че сменят хотела ни с по-добър. Рекох си: „Божичко, какви късметлии сме!“. Обадиха се отново два дена преди датата на тръгване, за да ме информират, че ще пътуваме с чисто нов автобус VOLVO, рег. № М…. АМ и че променят часът на тръгване от 21.00 на 19.00, за да хванем по-ранен ферибот от Игуменица. Като водач ще ни придружава Весето — колега от ИЧС.

Ден 1: Отпътуването

В 18.30 с Павката чинно се строяваме на уреченото място пред „Св. Александър Невски“. Тук вече чакат няколко човека. Ето я след малко и Весето — изглежда малко напрегната. Как не, група непознати хора, път, отговорност си е. Мобилният ѝ телефон звъни. Гледам как лицето й се променя. „Какво става?“ „Ами, в последния момемт са сменили шофьорите с двама, които не познавам“. Неприятно е, особено когато не знаеш дали познават пътя.

Ето го и автобусът и съответно първата изненада: От всичко, казано за автобуса, вярна се оказа само регистрацията му. Нито е VOLVO, още по-малко е нов. От него се измъкват двама господа (шофьорите), говорещи диалект, който не мога да определя от коя част на BG е. Нейсе! С нас ще пътува и още един по-малък автобус.

Натоварваме се криво-ляво и потегляме. Вторият автобус закъснява — както после се оказва, никой не си е дал труда да информира две дами от групата, че часът на тръгване е изместен. Весето ни пожелава една незабравима ваканция. Не знам дали подозира, колко права ще се окаже впоследствие.

Отправяме се към западния изход от София — през Владая. Петък е, 19.00, сещате се, нали? Пъплим едва-едва и 20-те километра до Перник ни отнемат 1 час и 40 минути. Оттам нататък нещата потръгват. Само дето климатикът в задната част на автобуса не работи, докато ние отпред (пак късметлии!) умираме от студ и става все по-ясно, че нещо със седалките не е в ред – Имат странна форма, която никак не отговаря на моята анатомия (доста пищна!) и коленете ми опират в предната седалка. Май че не е въпрос на анатомия, защото и Павката се върти насам-натам и не може да си намери място.

Спираме за почивка в Кресна — за по една чорба, защото утрото е далеч. Границата минаваме бързо — никой не ни и поглежда. Почти целият автобус вече спи. Аз се опитвам да държа под око шофьора, обаче накрая се предавам и задремвам. В просъница виждам светлините на Солун и след това заизкачваме

планината Пиндос

Проходът се нарича Катара — от гръцката дума за проклятие. Най-високият връх тук е около 2630 метра. Завои, завои, слава богу никой не повръща. Спираме за почивка край Мецово — нещо като нашите стари етнографски селища. Не го виждаме, само набързо кафенце и нещо за хапване.

Кучи студ! Аз съм по блузка без ръкави. Егати топлата Гърция! Ще умра от студ, преди да съм видяла Корфу. Скачаме в автобуса.

Йоанина — град край езеро,

основан от император Юстиниан. През 1878 год. Али паша го завзема и го прави главен град на своята област, като по този начин се отделя от султана. В града живяла една кирия Ефросина. Хубава била жената, млада, мъжът й — търговец — не се прибирал по шест месеца в годината. За разлика от другите жени, тя излизала, видял я синът на пашата и се влюбил в нея. Жена му помолила Али паша да направи нещо и той заповядал да я удавят в езорото. После съжалил и заповядал да хвърлят в езорото много захар, но кирията вече я нямало. Йоанина изглежда добре, ама в момента хич не ми е до възторгване от красоти.

Ден 2 Пристигането.

Около 8.45 пристигаме в Игуменица. До 1976

Игуменица

е малко рибарско селище с около 500 жители. Сега е третото по големина пристанище в Гърция с население 7000. Не знам дали знаете всъщност, че Гърция има един от най-големите флотове в света. Искра (колега, през месец май мина по този маршрут) беше права — изтърсиха ни като наповръщани от автобуса и ни метнаха на

ферибота за Корфу

Огромен е. Поглеждам от палубата за пътници и виждам натоварен нашия автобус, от който излизат черни кълба дим. Божичко, това чудо ли ни докара? 1 час 45 минути клатушкане по море. Все още никой не повръща. Случих на издръжливи хора! Най-накрая се виждат

очертанията на о. Корфу.

Това е вторият по големина остров в Йонийско море, разположен съвсем близо до Италия и още по-близо да Албания. Изглежда зелен (все още не подозирам колко!), с високи върхове, два крепости, които се виждат отдалеч. Правим снимки.

Бавничко акостираме и аз решавам да отида да тоалетна. Отправям се в нужната посока (поне така си мисля!) и зад мен се чува отчаяно: „Кирия, кирия! (Госпожо, госпожо!)“ . На третото „Кирия!“ кирията (т. е. аз) се сеща, че става въпрос за нея, обръща се и що да види! Стюардът сочи точно в обратната посока. Ами да, не знам дали знаете с кого си имате работа, когато става въпрос за посоки.

Хващам вярната посока (пак според мен!) обаче тук няма нито тоалетна, още по-малко изход. Хуквам по някакви коридори и се оказва, че слизам все по-надолу, докато накрая

попадам в машинното отделение — адска жега и мирис на изгоряло масло.

Познатото чувство на паника се обажда гадничко. Само си представям как това туловище ще се завърти обратно и ще зацапа към Игуменица барабар с мен. И — сбогом, Корфу! Павката ще умре от кеф. Не си познал, мой човек. Дошла съм да видя Корфу и ще го видя.

Окриляна от тази мисъл успявам да се измъкна някак и докато тичам към изхода ми светва откъде идва изразът: „Де е Киро — на кирия!“ Ами от ясно по ясно: „Къде е Киро — по жени!“ Ох, най-после!

В столицата Керкира сме.

Впрочем това е другото име на Корфу — Керкира. По името на нимфата Керкира, в която се влюбва бог Посейдон и й подарява острова. Какви мъже, а? А пък наименованието Корфу идва от гръцкото корифео — връх. Тук дал Господ върхове.

Пак се натоварваме в автобуса и хайде към хотела. Мечтая си не за храна, а за един хубав душ. И ми се спи. Павката е в същото състояние, обаче е и гладен, което си е вече страшно. Пристигаме в хотел Месонги към 11.30 часа и с всичкия багаж се изтърсваме във фоайето.

Весето се разбъбря с момичето на рецепцията, аз стоя малко встрани и виждам как изведнъж в групата настава смут. Приближавам се: „Какво става?“ „Какво, какво — настанени сме в бунгала!“ „Как така в бунгала, нали смениха стария хотел с по-добър?“ Весето говори на 78 оборота, жестикулира, след малко командва: „По един човек от семейство да дойде да види бунгалата!“ Изпращам Павката като по-надежден в такива ситуации. Времето заплашително напредва, жегата става все по-непоносима. След малко някой извиква: Вземете багажа и вървете към другата рецепция! Добре казано, ама нали мъжката част отиде да гледа бунгалото. Нарамвам раница, сак и куфар и се понасям към другата рецепция, проклинайки неопределено.

Там – още по-голям ужас.

Въпросните бунгала са без климатик, хладилник и TV. Повярвайте ми, последните две неща могат да се пренебрегнат, но първото при 40 градуса жега навън — не! Групата съвсем освирепява. Притеснявам се за Павката — такива случки са му от най-любимите. Правя му един сандвич с подръчни материали — за замазване на положението. Притеснявам се и за Весето — тича ту до офиса на гръка мениджър, ту до нас. Очилата на въпросния грък все повече се потят, Веска все повече крещи, а всички ние сме на края на силите си. И вместо да бъдем единни, някои решават да останат в предложените условия. Защото нали знаете: един българин — войвода, двама българи — чета, трима българи — чета с предател.

Към 15.00 часа се стига до компромисно решение. Една група отива в хотел Потомаки, а пет двойки, между които и ние — за 4 дни в хотел Делфиниа, който, представете си, е четиризвезден. Павката изтърсва: „Отиваме там и повече няма да се местим!“ Весето почти се разплаква: „Ама не може бе, човек!“ Ритвам го в глезена и той, слава богу, млъква.

Часът е 16.00. Най-накрая сме в

хотел Делфиниа

Изненада: Момичето на рецепцията пита някой от нас говори ли немски. Чудо на чудесата — на о. Корфу немски! После се оказва, че точно в този регион почиват главно немци и целият персонал — къде по-добре, къде по-зле — говори езика. Най-накрая някаква полза от мен! Девойката набързо ни прибира личните карти, раздава ни Gutscheine (разбирай купончета за вечеря) и всичко е о. к.

Хотелът е прекрасен, със собствена градина, басейни и плаж — впрочем така са всички хотели тук — палмички, кактуси, цветя, цветя, цветя, толкова много цветя! Под палмите лежат немски бабички и на висок глас си говорят (за тях после!)

Хвърляме багажа, изкъпваме се, удряме по една ракия — от онази, българската, дето за всеки случай си я носим (това за възстановяване на душевното равновесие) и хукваме да се разхождаме.

Слизаме до кейчето. Водата е невероятна — прозрачно зелена и чаено топла. Павката не иска да се топне, обаче аз самоотвержено скачам. Брей, че солено или поне така ми се струва. По-късно разбирам — 3,8% соленост на водата срещу 1,7% на тази в Черно море. Растителност по дъното почти няма — само едни странни водорасли, които в първия момент помислих за някакъв животински вид. Приличат на плоски седефени мидички, нанизани на конец. Донесох малко в BG от тях. Миди и охлювчета няма.

На излизане от плажа попадаме на стар грък, който — отново! — на немски ни предлага да ни разходи с лодка по южния бряг само, ама само срещу 20 euro pro Person (на човек). Взимам рекламното листче и за всеки случай го прибирам. Капитан Костас се казва гъркът. После правим снимки — Руми (аз съм това) под палма, Руми зад палма, Руми сред цветенца, изобщо – много Румита.

Отиваме на вечеря, предупредени на рецепцията да сме с lange Hosen (дълги гащи — защо бе, да не би да са ни грозни българските крака?!) Шведска маса — от каквото и колкото поискаш. Шведите хапват добре. После се прибираме и оттук нататък нямам спомени — заспивам преди да съм си сложила главата на възглавницата.

Ден 3: Добро утро, Корфу!

Днес ще ходим до двореца Ахилео — последният пристан на Елизабет Австрийска, известна като принцеса Сиси. После който иска разходка с корабче с прозрачно дъно, а останалите — разходка из столицата Керкира. Мислим да се спрем на втория вариант — столицата. Какво ще му гледаме на морското дъно. А иначе откъде ще добиеш поне бегла представа за един народ, ако не от столицата му?

Днес имаме и екскурзовод-грък. Потегляме в 9.00. Зелено, зелено, зелено! Да не повярваш, че вали толкова рядко. Имат много подпочвени води, затова. Маслинови горички — навсякъде. Корфуанската маслина изглежда по-различно от гръцката. В Гърция им режат върховете и те са ниски и разклонени, а тук растат на воля. Навремето венецианците, които дълго време владеят острова, задължават местното население да засява маслинови дървета, като на всеки 100 засяти обещават по 10 жълтици. Имали намерение да използват маслиновото масло за гориво. Жълтици не дават естествено, но дърветата останали. В момента на 595 кв. км площ има 4 млн. дървета. Павката изважда калкулатора и след сложни сметки изкарва, че на 100 кв. м. растат по 14 дървета. Който не вярва, да провери.

Маслините не губят листата си през цялата година. Прибират се през октомври по следния начин: На земята под тях се застилат гъсти мрежи и каквото капне — капне. Да не мислите, че някой ще се мори да ги бере.

Пътуваме към Ахилео — двореца на принцеса Сиси.

Сиси се омъжва съвсем млада за кайзер Вилхелм, който е нейн пръв братовчед. Всъщност той е трябвало да се ожени за сестра й, но когато вижда Сиси, се влюбва в нея и така негова жена става тя. Свекърва й обаче не я приема от самото начало, защото са твърде различни като характери и възпитание. Сиси набързо ражда 4 деца. При едно от пътуванията на семейството в чужбина едно от децата умира и това е повод свекърва й да я изкара лоша майка и да й отнеме децата, като й оставя правото само да ги вижда от време на време. Години по-късно при неизяснени обстоятелства умира и любимият й син Рудолфо. Съвсем съсипана, тя търси и намира убежище на о. Корфу.

Дворецът е построен за 3 години (1892—1894) на място, подарено на Сиси от някакъв господин, който не бил безразличен към нея — така поне говорят злите езици. Сиси умира, убита от анархист, просто ей така.

Та, пътуваме към Ахилео. Пътят – тесен и криволичещ. На едно стеснение едно малко Пежо вместо да ни изчака се шмугва покрай нас, отнася малко от нашата боя и… познайте какво става. Става, че от него излиза една яка разярена гръцка леля, че като отваря една уста — леле, мале. Мислех, че само италианците могат да крещят така. Пораженията по старата й колица са нищожни. Веска пуска в ход гръцкия си, намесва се и шофьорът на малкия бус — работил в Кипър и говори гръцки. Отзад се образува огромна колона от коли, тръгнали за двореца. Гъркинята продължава да крещи. Павката вика: „Гледай я тая, иска да изкара пари за основен ремонт на колата си“. Иска, ама не е познала. Оставяме ги да си крещят и пеша се добираме до двореца.

Набързо минаваме заедно с екскурзовода през градината на двореца — открива се чудна гледка към морето. Статуята на Ахил — навремето била с позлатен шлем и връх на копието и служела за естествен фар на кайзера, когато идвал насам. Малко по-нататък е друга статуя на Ахил — умиращия. Била е любима на Сиси. И още разни други статуи. Павката и той се прави на статуя. Снимам го. На входа на двореца — статуя на самата Сиси. Кръстчето й е толкова тънко, че все едно всеки момент ще се счупи. Ами да, с такава свекърва… Аз очевидно обаче съм имунизирана срещу свекърви — нямам такъв проблем, даже напротив.

Разглеждам набързо двореца и излизам. Мразя такива мероприятия. Все едно се ровиш в душите на хора, които отдавна ги няма. Единственото, което ми прави впечатление, е едно стихотворение, писано от Сиси — много тъжно, не мога да го цитирам, на немски е. А, и писалището на Herr кайзера — столът е под формата на конско седло. Този човек май е обръщал повече внимание на конете, отколкото на жена си.

Излизаме от двореца. Долу на изхода се мъдри странно съоръжение, плод на нечия техническа мисъл. Павката пита какво е. Ами машинка за правене на сувенир– пускаш 5 евроцента, въртиш известно време ръчката и получаваш сувенирче с формата на остров Корфу. Павката вика: „Да пусна ли 5 цента?“ Отговарям: „Пусни, ама виж, тук пише едно евро плюс 5 цента“. Пуска той пет цента, върти ръчката, ама тя не захапва. Как ще захапе, като нищо безплатно няма — особено в Гърция (в ресторанта на хотела 1,20 евро струваше ледът в съдчето за охлаждане на вино, което се поставя до масата). Добавяме и 1 евро и машината тръгва. Павката повъртява известно време и накрая — хоп, сувенирче за едно евро и 5 цента. После ми вика: „Ама голям наивник съм, ей!“

Столицата Керкира.

Нищо общо с типичните за Гърция къщи. Определено личи венецианското присъствие. Високи къщи с кепенци по прозорците и… ужасно олющени фасади в розово. Какъв е тоя Евросъюз, какво е това чудо? Толкова ли нямат пари за една боя?

Уличките тесни, ако си отвориш кепенците, можеш да си говориш или да се скараш със съседа, или да си размените по нещо. Впрочем видях възрастни жени да правят точно това. Сергийки, пълни с какви ли не глупости — точно като по нашето море. И парадоксът — в 14.00, в усилен туристически сезон половината хлопнаха кепенците и хората отидоха да спят. В тази жега какво всъщност да правят. Между другото хората на държавна работа в Гърция до скоро, че дали не и в момента работят до 14.00.

Църквата св. Спиридон. Отвън човек не би казал, че това е църква. Вътре са мощите на светеца — покровител на острова. Затова тук всеки втори мъж се казва Спиридон. Казват, че когато турците искали да завземат острова, св. Спиридон с факла в ръка от най-високия връх на острова предизвикал буря в морето и турските кораби потънали. Корфу е единствената гръцка територия, която никога не е била турска. Нямах късмет като Снежка да видя мощите на светеца, обаче пък иконка ѝ купих. И за себе си купих. В църквата свещи не се палят — палят се отвън.

Излизаме навън — страшна жега. Кротваме се край брега в едно кафе да хапнем нещо — днес обаче хляб за сандвичи няма (за обслужването в заведенията — по-късно). Докато унило пием бира за по 3 евро (да ти се скъса сърцето, ама като няма хляб, и бирата е хляб), а на масата до нас е полу – припаднал от жегата един гълъб, покрай нас в лек галоп преминава единият от шофьорите, бутайки детска количка. Помислих, че съм слънчасала, обаче малко по-късно минава и другият шофьор, пак с количка. Оказва се,че майката на бебето (за това семейство забравих да спомена — българка, женена за холандец и дъщеричката им Елиза, на 2 годинки — как оцеля това дете в тази жега, не знам!) връчила бебето на шофьорите да го разхождат, а през това време въпросният холандец седи на поляната под една дебела сянка и гневно чете книга — скарали се с нашето момиче.

В 17.00 тръгваме обратно за хотела. Тук настава леко объркване — оказва се, че нашите шофьори като им кажеш наляво, завиват надясно и обратното. Известно време се въртим в кръг, но в крайна сметка хващаме правилната посока.

Летището на Керкира

Едва ли ще ми повярвате — пистата започва точно от крайбрежната улица.

За да кацне самолет, светва червен светофар и колите спират.

Ами ако се повреди светофарът? Тогава сигурно слагат регулировчик за самолети, дълбокомислено заключава Павката.

Прибираме се в хотела. След вечеря тръгваме да се разхождаме. Стрелка: Altes Dorf. Я да го видим този дорф (село). Криволичещи улички, къщички с цветя, но внимание! — нито една подредена градина. От дърветата падат лимони и портокали — никой не ги събира, Между тях важно се разхождат кокошки, поглеждат ги с едно око и ги отминават. Нали знаете, ако българинът има педя земя, какво ще направи — ще опъне два реда домати, три реда пипер, че и боб, че и лучец и чесън (като съседката Марийка на село). Тук няма такова нещо. Или корфуанците са много мързеливи, или има нещо друго, но засега не мога да го схвана. Вървим, вървим, влизаме в една маслинова горичка зад последната къща, там направена колибка за куче — ясно, значи, охранява. Въпросното куче обаче спи в една изтърбушена, обърната настрана бъчва и дори не ни поглежда. Това да беше българско куче, да ни беше изяло петите.

Извод: Корфуанските кучета не лаят! Мързи ги!!!

Продължението:

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни – част втора

Автор: Румяна Христова


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1)”

  1. Антония каза:

    Ох, Руми, Румииии… Защо си се хванала с туристическа агенция, да те питам. Както вече съм писала – Месоги е най-скапаното място на целия остров, типично курортно, с некрасиви плажове и неуредено обслужване. Надявам се, че все пак си се качила на лодката с прозрачното дъно, пътуването беше фантастично, един от най-ярките ми спомени от Корфу. А бирата за 3 евро си е даже евтина, опитай се да намериш заведение по Европа, където да е на по-ниска цена и те уверявам, че ще удариш на голям камък 🙂

    Нямам монетка-сувенир от Корфу, обаче имам от Виена и Испания, ако намеря някъде другаде при пътуванията си – пак ще си направя 🙂 Спомените, които си донесох от зеления остров, са едни подложки за чаши от маслиново дърво, цяло джобче с мидички и суперяки маска и шнорхел, с които се гмурках по Средиземно (не Йонийско) море. Вчера си говорихме с мъж ми, че отдавна не сме ходили в онази посока и че както са паднали цените на имотите май сега е момента за виличка в района 🙂

  2. TheArtist каза:

    Моето преживяване в Корфу беше приказно! Нямам и аз сувенирче, ама другия път 🙂

  3. Bruno Dante каза:

    здравейте ,и аз имам чудесни спомени от Корфу,бил съм в селата Ахарави и Агиос Стефанос,останахме много доволни от пасторалната обстановка и за семейства с м деца е идеално.проблема е пътуването òт град Корфу по серпентините и разбира се са комарите . макар да бяхме в **** звездни хотели анти-мускитос устройството е или под наем или от магазина.
    има и скорпиони и змии така че в градините с оливи и планината бъдете внимателни.плажовете са с малки камъни и чадърите с пари ,но водата в морето е идеалнa,зелно чисто и приятно солена.ако обичас разходки сред природата Арахави е идеално място ,има девственна природа и хубави пътеки,можес да си наемес маунит-байк и е супер изживяване.ние все пак бяхме с децатa тогава все осте в началното училисте та затова повече бяхме на плажа и в таверните,може и да си наемес малък скутер май не бе много скъпо неси спомням точно и си обикалияс насам натам -много обичам малките мотори,колите са от € 200 нагоре зависи .бих отисъл пак на Корфу,макар в последно време да съм се влубил в по“гръцките „острови със синио/бели постройки Кос,Санторини,Родос,Самос…а и Крит състо понеже няма комари 🙂

  4. Ivan каза:

    Привет,
    И ние със съпругата бяхме на Корфу преди 4 години и бяхме възхитени. Посетихме Сидари, Палеокастрица. Хотела ни беше близо до основния град на острова Корфу/Керкира/.
    http://media.snimka.bg/2011/010278151-thumb.jpg
    Разгледахме разбира се двореца „Ахилеон”, както и корабчето с прозрачно дъно и шоуто с „морски лъвове”. Разглеждайки „Мишия остров”, станахме свидетели на кацането на самолет на летището. http://media.snimka.bg/2011/010278152-thumb.jpg
    То наистина започва още от залива, първите насочващи светлини са във водата. Екскурзоводката ни спомена, че първоначално е имало самолети „кацнали” във водата.
    Палеокастрица е малко градче с красив залив, съжалявам че изпуснахме да се качим на лодка и да разгледаме пещерата със „синята” вода. Посетихме манастира който е над градчето/забравих му името/
    http://media.snimka.bg/2011/010278153-thumb.jpg
    http://media.snimka.bg/2011/010278154-thumb.jpg
    Сидари е курортно градче и там са повече хотели. Там е всеизвестния „Canal d’amour”, канала на любовта.
    http://media.snimka.bg/2011/010278155-thumb.jpg
    http://media.snimka.bg/2011/010278156-thumb.jpg
    По спомени бирата беше навсякъде 4Е, толкова Колата. Кафето бе 2Е, но беше страхотно. Изобщо великолепно преживяване, пожелавам да го посетите!

  5. SAMOTNIQT_VOIN каза:

    M Руми, всъщност май в цяла Европа администрациите работят до 14. Поне в Испния е 100% сигурно.
    А относно бирата- на плажа на южна Испания върви по около 2 евро обикновено, 3 евро е евентуално по баровете и то тези, които отварят вечер. Е по дискотеките я има и по 5 евро естествено.

  6. […] на Руми на остров Корфу. Вече прочетохме забележителното й пътуване с автобуса до Керкира, днес ще разгледаме самия остров. Приятно […]

  7. Vladimir каза:

    Разбира се, че ще коментирам- не го дочетох докрай ( обещавам да го прочета), ама искам да кажа на РУМА …“ Какво толкова има да гледа на морското дъно… че да се качва на корабче с прозрачно дъно“…Мили боже- нямало какво да гледа…..Корабчето се казва „Калипсо стар“ и отвежда туристите на един понтон във водата, където може да се гледа шоу с тюлени…Милите тюленчета- наистина съм плакал докато съм ги снимал.Ето какво клипче се получи:

    http://www.youtube.com/watch?v=ljp-n5tMpCk

    Е, сега нека ми коментира Румито дали няма какво да се гледа.Е, и за столицата трябва да се намери време…ама и корабчето не бива да се пропусне…

  8. Vladimir каза:

    Определено безсмислен пътепис.Е, разбрахме вече какво са яли, че си носили ракия от България ( ама много сте прости бе алооо- извинявам се за израза).Вместо да си вземете от бара УЗО, Тзантали, пък да си похапнете едно Тзатзики ( да видите що е това- млечна салата- на български)…Да отидете на таверна, да похапнете вкусна риба, пък да дръпнете едно сиртаки…Незабравими спомени имам от Гръцките вечери…- те тръгнали да разправят де били бунгалата, що нямало климатик…де се блъснала кола- де крещели на пътя…Видяла си ти крещене РУМИИИИИ…Такива скандали правят гърците, и така ефектно викат, че си нямаш на представа…Но за разлика от нас, всичко си минава с викането- почти не се стига до бой…..Отишли в кафе, да хапнат нещо….О, моля ви се….да хапнат в кафе…..Е, обещал съм да го прочета докрай…бира от три евро…им било скъпо…Абе вие с колко пари сте тръгнали бре…Аз като ида в Гърция, бира под 5 евро не опитвам…за 0,300 мл.,при това…Бирата им е Митос ( Mithos)…

  9. Стойчо каза:

    Май Владимир е решил да напише и той пътепис – чакам го с нетърпение 🙂 (Пиши и пращай, харесваме личния поглед, така че смело)

  10. valy каза:

    аааа, не мога да се стърпя! Пътеписа е много забавен, забавлявах се много с разказа на Руми. Браво Руми!
    Не знам какъв смисъл търси Владимир, аз намерих такъв. Че хората пият българска ракийка – били прости! Ами не им се пие Узо, бе! Че бирата им била скъпа – кааак не ги е срам! Да нямат повече парички, че да разказват колко е евтина бирата на Корфу…И не споделяли вълнението на Влади от тюлените, а искат да видят столицата тс тс тс тс…..безсрамници…и да ядат в кафе! Връх на простащината! Алоооо – щом му викате кафе, КАФЕ ще пиете там и точка! Иначе рискувате да възмутите някого с изключително „широк“ мироглед!…

  11. Стойчо каза:

    @Valy, Владимир вече е пратил неговия разказ за Корфу – ще го кача в най-скоро време

Leave a Reply


Switch to mobile version