До Дания и назад (7): Обратно през Германия, Чехия и Словакия

Последна част от пътуване то на Бале до Дания и назад. За последно бяхме с него в Драгьор, Дания, а започнахме пътуването в Сърбия. Продължаваме назад през Германия, Чехия и Словакия. Приятно четене:

До Дания и назад

част седма:

Обратно през Германия, Чехия и Словакия

На другата сутрин напазарувахме дипломатически бензин по седемдесет стотинки, сбогувахме се и потеглихме. До пристанището не ни се случи нищо. Фериботът беше некакъв сдухан

Фериботът „Принц Йоахим“

ама вътре имаше магазинче, където можеш да се парфюмираш на аванта.

Магазинчето, в което можеш да се парфюмираш

После като нахълтахме в Германия

стана следобедно време и заваля дъжд. Ние много искахме да стигнем преди полунощ в Берлин, че Велко ни чакаше за имения си ден. Нали пътувахме в Събота, срещу Великден. Още повече като разбрахме, че бил купил три каси „Радебергер“, да почерпи. За съжаление поради лошите метеорологични условия в 23:50 часа бяхме на аутобана, на 10—15 километра от Берлин. Първо се ядосахме, но после се оказа, че е било за добро. Извадихме голямата, зелена свещ от разпродажбата и я запалихме. Габровски пусна някаква приятна музичка и се въоръжихме с боядисани яйца. През това време дъждът се беше превърнал в порой, а от движението на некакви зли тирове с висока скорост колата ни се лашкаше наляво-надясно. Би полунощ и ние се разпрегръщахме. Пожелахме си здраве и щастие и ударихме една яйча война. По-приказен Великден не съм посрещал. На магистралата, всред гръмотевична буря, с най-добри приятели и в уютна обстановка.

След това бързо-бързо се добрахме до Писковер вег в Пренцлойерберг и се качихме във високия блок на Зетхена. Ние още имахме водка „Търговище“, а горе ни чакаха, както споменах три каси „Радебергер“. Освен това ни чакаха и Велко, Зетхена, Кристофър и Лали.

Отляво-надясно: Лали (не се вижда), Кристофър (в гръб), аз, Велко, Елена (в профил)

Отново запалихме зелената свещ

Мишо и знаменитата зелена свещ

и като се почна едно аху-иху и пак се надрънкахме.

Зетхена и Бале

Мишо и Габровски спаха на пода в хола,

а аз по всичко личи съм свършил тази работа в антрето пред входната врата.

След като дремнахме криво-ляво на пода, станахме и се захванахме с допиването на Радебергер-а. Само аз и Габровски де, Мишо щеше да кормува. Още докато слезем до паркинга се бяхме намотали и си лепяхме някакви петолевки по челата.

Проведохме и война с дезодорантчета.

Potsdamer Platz, Berlin, Германия

След това натоварихме багажите в колата и подкарахме към

Потсдамер плац,

за да го покажем на Елена и Росен, защото те бяха за първи път в

Берлин

Мишо наду музиката и се кефехме на парчето „Полетът на кондора“, изпълнено от балкански трубачи. После пък някакви финландци изпяха „Йовано, Йованке“ на български, с много патос. Паркирахме на самия площад и нахълтахме под купола с бири в ръцете.
Куполът на Потсдамер плац

Нахълтахме с бирите

Габровски посети едно Интернет-кафе за да констатира, че е по-зле от неговото на „Гарибалди“.

Неконкурентоспособното, немско Интернет-кафе

Разходихме се покрай остатъците от стената

Остатъци от Берлинската стена

И в София до НДК има остатъци от Берлинската стена

и до едни грамадански люлки, където се полюляхме.

Люлките са тук, но за съжаление не се виждат на снимката

Времето напредна и потеглихме към Прага.

С прискърбие напускаме Берлин

По път хем грееше слънце, хем валеше лек дъжд и беше много красиво.

Спряхме за да „вземем глътка въздух“

Влязохме в Чехия

през границата след Кемниц, бившия Карл Маркс Щадт.

В Прага стигнахме по тъмно

и аз предложих като единствено спасение да отидем до Флоренц и да открием добрия, стар, познат на всички Краси Бачев. Докато стигнем до него ни спряха куки и ни глобиха след грозен пазарлък. Все пак намерихме Краси и той ни заведе в един хостел на сто метра от самата автогара. Във фоайето миришеше на цигари и крака, а един луничав господин по потник гледаше мач на черно-бяло телевизорче, пафкаше и беше пиян като прасе. От горните етажи долитаха крясъци от някаква свада и Елена отсече, че не иска да отсядаме там. Решихме да отидем на бар и да изкараме нощта в него. Аз следващата година ходих в същия хостел и го бяха постегнали. Както и да е, качихме се на колата и

отидохме до „Музеум“. Оттам пеша до „Староместке“,

Нощна Прага

където по заведенията се вихреше страшен купон.

Купон на Староместке намести

Ние се помотахме из малките улички

Романтична пражка уличка

и си намерихме една много яка кръчма.

Снимките от кръчмата станаха малко замазани, но атмосферата се усеща

Пихме, що пихме и призори потеглихме към Братислава. Там пристигнахме в нечовешки вид.

Тук с Габровски токущо сме си измили краката в клозета на една бензиностанция

Аз се обадих по телефона на Деница Даковска, която спокойно може да бъде наречена Скъпа Деница или просто Шантавата Деница. Разбрахме се да се срещнем в центъра до филхармонията.

Филхармонията в Братислава се наричала „Редута“,

много смешно. Лутахме се сума време и не можехме да се срещнем. Накрая чухме лай и видяхме, че голямото, рошаво куче на Деница препуска към нас в състояние на силен афект. Аз никак не обичам когато това куче (Арчи или Мамина Пуфана) ме блъска с краката си и ме лигави, но в случая то ни откри, та му се зарадвах. Отидохме в къщата на Даковска, да си починем, а после излязохме на разходка край реката.

Кучето се казва Арчи

Тя каза, че да се сдобием със словашки крони е много трудно и в тази връзка ни купи една торба бира, една торба манджа и ни даде крони в брой.

Консумираме екстрите, които Деница ни закупи

Аз после в София се видях с майка и, и върнах кроните непокътнати. Седнахме значи до реката при Нови мост. Нови мост има горе ресторант, кото прилича на летяща чиния и се върти. Деница ни обясни, че въртенето е повредено, а самият ресторант — затворен. После се накачулихме всички в колата и се изкачихме на едно възвишение, близо до града. Горе имаше стотици мраморни плочи в памет на жертви от войната.

Паметни плочи в близост до Братислава

Мишовият дядо имал паметна плоча там, но след години се прибрал в България жив и му я махнали. Обходихме ги всичките и установихме, че липсват 2—3. Явно някоя от тях е била на дядото. След това оставихме Деница в тях, а ние полека-полека през Унгария и Сърбия си се прибрахме вкъщи.

Автор: Бале
Снимки: авторът

Стойчо: С това приключва поредното приключение на Бале. Ще се радвам да прочетем и следващите му авантюри на нашия блог

Други разкази, свързани с Европа – общо – на картата:


Европа – общо

Цялата история:

  1. До Дания и назад (1): Сърбия и Германия
  2. До Дания и назад (2): Първи впечатления
  3. До Дания и назад (3): Копенхаген
  4. До Дания и назад (4): Копенхаген, ден втори
  5. До Дания и назад (5): Разходка до Швеция
  6. До Дания и назад (6): Драгьор
  7. До Дания и назад (7):Обратно през Германия, Чехия и Словакия

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. SAMOTNIQT_VOIN каза:

    Eх Бале, бале…Зако затри пътеписа до Тайланд. Най- добрият, който съм чел досега за нея посока…Добре че си го копирах и записах на компа.

  1. 19.08.2015

    […] До Дания и назад (7):Обратно през Германия, Чехия и Слова… […]

  2. 19.08.2015

    […] До Дания и назад (7):Обратно през Германия, Чехия и Слова… […]

  3. 19.08.2015

    […] До Дания и назад (7):Обратно през Германия, Чехия и Слова… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.