февр. 12 2008

Германия (9): Шварцвалд (Обратно в Todtnau)

Девета част на пътуването на Веско из Шварцвалд (предишната част е тук: Германия (8): Шварцвалд (Wieden), а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща)

Приятно четене:

Германия

част девета

Шварцвалд (Обратно в Todtnau)

Всяко нещо добро или лошо остава след себе си празнота. След лошите неща празнотата се запълва от самосебе си. Когато обаче свърши нещо добро, празнотата остава и тя може да бъде запълнена единствено с нещо по-добро.

Ърнест Хемингуей

Трябва да свърша разказа си за Шварцвалд, колкото и да не ми се иска и колкото и да ми е трудно…

Продължавам от Wieden и Haus Abendsonne, където снощи готвих германски специалитети на моите момичета (заедно с неограничено количество немска биричка).

Тази сутрин времето е чудно. Да се скъса човек от яд. Как да наваксаме пропуснатото за два дни. Умуваме над този проблем, докато закусваме с Frau Gutmann. Gisela ни е като майка — грижи се за нас, добавя непрекъснато от различните шунки и кашкавалчета, които се оказват домашно производство и ни подканя да си хапнем още. Сега разбирам защо са толкова вкусни! Усещам че сме и станали симпатични, въпреки че контакта ни се крепи само на моите няколко немски фрази. Принудени сме да жестикулираме непрекъснато, което по странен начин ни сближава още повече.

На раздяла виждам как очите на Frau Gutmann се насълзяват.

Около нея са се скупчили трите и пухкави момичета, всяко от които виси за крак, ръка или полата и, но това не я спира да грабне и нашето малко момиче за една прощална целувка и прегръдка. То почти изчезва в огромната пазва на Frau Gutmann…

Решаваме

да видим Belchen, върха който пропуснахме вчера и Todtnau Wasserfall,

който бил най-високия в Германия! Отново чудесен план! Може да спрем отново за чай във Wiedener Eck, казвам аз, мислейки си за сервитьорката там. Нееее, многозначително ме поглежда нежната половинка, по-добре да пием чай на Gasthof Belchen. Там ще се подкрепим преди изкачването на върха. Речено, сторено.

Gasthof Belchen е в подножието на връх Belchen

Пътеката нагоре се извива около върха. Тук сме на нивото на облаците и сме свидетели на борбата между доброто и злото! От едната страна облаците и мъглата се опитват да обхванат върха и да ни лишат от простора, ширнал се пред нас, а от другата, силен приятелски вятър ги тласка назад. До този момент доброто надделява над злото!

Добрият вятър духа от към Алпите. Достатъчно е ясно, за да видим множество алпийски върхове, стърчащи отвъд Black Jura. Един от тях е Мон Блан.

Пътеката заобикаля върха.

Където злото се опитва да ни обхване.

Но доброто все още надделява.

Там горе вдясно е Монт Бланк.

На върха стърчи огромен дървен кръст. Тук спирам за миг и гледайки към ширналите се простори си мисля за приятелите в България.

Дървения кръст на Belchen

Спускаме се от Belchen.

и стигаме началната кабинкова станция на лифта към Belchen.

Насочваме се към водопада. Първо стигаме с колата до Todtnau. Тук купуваме сандвичи за обяд от някаква сладкарница. Погледът ми е привлечен от тортите, наредени на долния ред в хладилната витрина. С много пластове, различен крем, пресни плодове и натрошени ядки. Решавам да купя няколко, а голямото момиче казва Веско луд ли си, кой ще ги носи. Аз ще ги нося, викам и купувам три различни: карамелова, бадемова и ягодова. После ги нося внимателно в хартиената опаковка.

Пътеката към Todtnau Wasserfall се вие на зиг заг по хълма зад черквата. Пълно е с къпини, които ще бъдат готови след няколко месеца, както и познатите ни вече диви ягоди. Заради тях изкачването отнема три пъти по-дълго.

По пътеката подминаваме удобни места за почивка.

Кой каза, че Шварцвалд не била опасна планина.

Наближаваме водопада.

След около 200 метра се насочваме успоредно на хълма, а след 4, 5 километра в гората, стигаме самия водопад. Там на информационно табло четем, че Todtnau Wasserfall със своите близо 100 метра е най-високия в Германия водопад.

Todtnau Wasserfall е наистина красив, но като част от тази чудна планина. Сам за себе си водопада не ни впечатлява особено и дори сме леко разочаровани. Вероятно преживяваме този anticlimax, знаейки че това е края на нашето пътуване в Германия.

Водопада отгоре.

Водопада отстрани.

Водопада отпред.

Там намираме свободна пейка и сядаме да обядваме със сандвичите, купени в Todtnau. Тогава аз развивам хартиената опаковка и вадя тортите. Ах, тази миризма на пресни пастички! Момичетата ме прегръщат и целуват от благодарност. Същото са готови да направят и други млади момичета, които минават наблизо по пътеката и ни виждат как си хапваме тортите, но за тях няма. Остава им само да обръщат завистливо глави към нас и да скимтят от несполучливо подтиснати нагони, докато аз тържествуващо гледам към моето момиче, сякаш и казвам: А, видя ли!

От водопада слизаме в Aftersteg, където има музей на стъклото. Музеят е интересен, заинтригуван съм от средновековните гравюри, обясняващи различните етапи в технологията за производство на стъкло от натрошен наситно кварцов камък.

Църквичка в Aftersteg

Oбратно в Todtnau

В Todtnau се връщаме по някакъв черен път, който следва реката. Отново се настаняваме при Her Matthias Rost в Hotel Waldeck и завършваме деня (и нашето чудно пътуване из Шварцвалд) в любимия ни вече турски ресторант. Въпреки че този път мястото е фрашкано, Ерхан ни познава още от вратата и ни се радва като на стари приятели. Това е невероятно усещане!

На другия ден времето е отново чудно за вървене, но не за нас. Ние трябва да приберем багажа и да се сбогуваме с още едно място, което обичаме. Не ни се тръгва, но трябва да поемем към Франция.

Вече усещам празнотата и изпитвам съмнения, че нещо по-добро ще успее да я запълни. Германия и Шварцвалд с тези готини, приветливи и непретенциозни хора, не могат да бъдат заменени с нищо друго!

Край

Автор: Веско Петров
Снимки: авторът
Стойчо: Ще се радвам да прочетем и следващите приключения на Веско по света:-)

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply