Дек. 06 2013

Към връх Ботев за един ден (4): На върха и надолу

Днес завършваме катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, стигнахме хижа Рай, а за последно тръгнахме по Тарзановата пътека. Днес вече ще покорим върха и ще се върнем надолу

Приятно четене:

Към връх Ботев за един ден

част четвърта

На върха и надолу

Ето това късо и адски стръмно парче ни делеше от върха буквално спирахме да почиваме по няколко секунди през около минута две.

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Този последен участък от 100-тина метра се взима за 30 мин и е много тегав.
Почти сме на върха но реално имаме още 15 мин 🙂

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Най- на края горе на 20 метра от целта.

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

връх Ботев - 2376м., Априлци, България

И самия

връх Ботев

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Метео станцията където метеоролога налива чай и кафе срещу скромна сума от 0,50 лв и 1 лв.

Връх Ботев, Стара планина

Метеорологична станция

От другата страна разрушаваха някаква стара кула.

Връх Ботев, Стара планина

Поглед от Север където беше доста облачно.

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

И двамата на върха пред станцията.

Връх Ботев, Стара планина

Горе беше доста облачно със силен и студен вятър. Взехме си чайче и се разговорихме със другите туристи. Не беше никаква оферта да се връщаме по същия път. На горе бива, но на долу с тези сипеи и камъни нямаше да е хич добре. Изкачването го направихме 3:15 ч. до хижа Рай и 3:15 ч от хижа Рай до връх Ботев. Посъветваха ни да слезем по зимната маркировка тъй като там пътеката е по лека и по-бърза, но не толкова живописна. На картата е означена с червена маркировка, като при заслон Маринка се хваща жълтата маркировка и се слиза до синята, където се прибираме обратно до Паниците по синята маркировка. Така и решихме да направим и тръгнахме по червената надолу.

Под Ботев връх, Стара планина

Под Ботев връх, Стара планина

Под Ботев връх, Стара планина

Малко под върха на един склон ни посрещнаха 4 – 5 овчарски кучета които лаеха доста силно към нас и реално бяха се наредили едно до друго и ни бяха препречили пътя, ами сега?! Обърнах се назад и видях едно стадо овце, което идваше зад нас и реших, че кучетата лаят по него, но за всеки случай се спуснахме в ниското встрани така, че да заобиколим кучетата. Едно от кучетата дойде до ръба и ни погледна отгоре в каква посока хващаме (проверка), след което се върна при другите, зад хълма установихме, че тези кучета пасат друго стадно овце и явно го пазеха. Пастири никъде не видяхме, явно стадата се пасат на автопилот от кучета по тези планини 🙂

Пътят за джипове и камиони:

Под Ботев връх, Стара планина

Пътят за джипове и камиони

Наближавахме заслона на който трябваше да се отбием по жълтия маршрут, слизането на долу се оказа много по тегаво от колкото на горе, краката ти се набиват жестоко от към пръстите.

Под Ботев връх, Стара планина

Маркировка

Върха оставаше на зад в облаците след нас.

Под Ботев връх, Стара планина

Заслонът

беше доста западнал и разбит, но все пак ако закъсаш зимата може да те спаси.

Под Ботев връх, Стара планина

Заслон

Под Ботев връх, Стара планина

Заслонът

Заслон

Заслон

Продължихме да се спускаме по жълтия маршрут на долу.

Стара планина

Стара планина

Стара планина

На едно място видяхме диви коне.

Диви коне, Стара планина

Диви коне

Диви коне, Стара планина

Диви коне

Гледката на зад беше впечатляваща.

Стара планина

Стара планина

Надолу вървеше доста бързо и стигнахме до много красиви скални масиви.

Стара планина

Стара планина

Стара планина Стара планина Стара планина

Пътеката беше в п-приличен вид, като на места липсваше маркировката и ма’аш гащи през трънаците, докато се ориентираш къде е е пътеката 🙂

Стара планина

Стара планина

Стара планина

Стигнахме до

заслон Рудината

Централен Балкан

Той се оказа за служебно ползване 😉

Заслон

Заслон

Ех, Ботев…

Ботев връх, Стара планина

Трябваше само ей това да спуснем 🙂

Стара планина

Доста неприятно и стръмно на долу, но нямаше друг начин. Стигнахме една горичка със стръмна пътека.

Стара планина

Гора

Стара планина

След горичката имаше една супер стръмна поляна която в някой части я слизах заднишком тъй като не ми бяха останали пръсти на краката на които да се подпирам вече надолу 🙂

Стара планина Стара планина Стара планина

Там се включихме отново на синия маршрут.

Стара планина

Стара планина

И по обратния път слязохме на хотела точно в 18:06 ч.

Хотел

Оказа се, че сме слезли за 4:30 ч. от върха до Паниците и целия преход, който направихме, е точно 12 часа.
Не бяхме кой знае колко добре екипирани за планина, бяхме с маратонки и краката ми приличаха на понички след този преход не, че ако бях с туристически обувки след 12 часово ходене и близо 40 км изминати по камъняците нямаше пак така да ми изглеждат краката 😉

Заспахме сравнително рано като къпани.
В заключение искам да кажа, че нашата мила родина е много красиво и китно място просто масово хората не се опитват да я опознаят и да вникнат във тази красота.
До нови приключенски срещи .

Всички снимки: http://www.tonyco.net/Pictures/Vrah_Botev_27_07_2013/

Едно видео на върха в облаците: http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Vrah_Botev_27_07_2013/

Край

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани със – на картата:

Стара планина


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


14 коментара

14 коментара to “Към връх Ботев за един ден (4): На върха и надолу”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Ами то това да изкачиш връх Ботев трябва да е било по-голямо приключение от това да опишеш едно презокенско пътешествие от 10 дена…Аз не мисля така.Изкачвал съм връх Ботев поне 10 пъти от почти всички посоки-С начални сутрешни точки от хижа Мазалат през Тъжа и Ботев до Рай;От хижа Плевен през Ботев и Рай до Паниците при Калофер; От Карлово през хижите Балкански рози и Левски до Ботев ( е, от Карлово ако качиш Ботев,дори и през месец юни и останеш да спиш там -в станцията на върха,и на сутринта градусите на въздуха да са само 1), може да се признае за приключение.От Рай до Ботев,От хижа Дерменка през Добрила до Ботев и Рай, които се правят за един дълъг ден,и т.н.Туристически гидове например организират всяка година някъде през месец юни 24 часов маратон в чест на Берберов ( така се казва тура),при който се тръгва рано сутринта от Карлово,минава се през хижите Балкански рози и Васил Левски,качва се връх Ботев в късният следобед,почива се малко и после през нощта се продължава до хижа Узана ( Тура се казваше точно така- 100 км, за 24 часа…Е, това е приключение.Това,че сте качили един голям баир ( който между другото може да се качи и с високопроходим автомобил),може само да ви радва, и да остави у вас красиви спомени.Ама пък чак да го разтегляте на 4 части….Че то ако решите един ден да направите тур от Предела ( в Пирин -от хижа Яворов,през Кончето,връх Вихрен до хижа Вихрен, сигурно ще го разтеглите в 10 части, защото ще сте изплезили езици в края на всяка част…Успех планинари и да покорите и други върхове.Аз например през 1995 година се емнах от Ком до Емине- поне 500 км, минах пеша за 20 дена ( е, возихме се малко на камиони в някои отсечки),ама един преход от центъра на село Лъкатник до центъра на град Калофер само през планината като партизани 7 дена…си е приключение.Радвайте се–тревички, змии,глигани, гъби и билки,слънце и дъжд…гръмотевици и светкавици….Пак същата година-1995-та се емнах на един маратон 7-те планински първенци- Ботев,Богдан,Персенк,Вихрен,Руен,Мусала и Черни връх…Возеше ни автобуса до подножието на върха,качвахме се и слизахме…Примерно за връх Ботев ни стовари на водохващането при Видима, в подножието на хижа Плевен и на другият ден вечерта ни чакаше на Паниците при Калофер и така към следващият връх.

  2. Иван каза:

    На мене пък ми беше много интересно.
    Смятам, че този сайт се чете от всякакави хора, а не само от „професионални“ планинари и пътешественици . Това, което за един е рутина , за друг (особено с 2 деца-като мен) е доста голямо предизвикателство. С две думи иронията от горния коментар е излишна.
    Благодаря на автора за труда и красивите снимки!
    Надявам да кача семейството си на Ботев догодина (със сигурност обаче с преспиване в хижа Рай 🙂 ).

  3. Автора каза:

    Сега чак виждам коментара. На vladimir1974m2 мога да кажа само, че вместо да си хаби времето да иронизира можеше да спретне някой друг пътепис относно изброените от него приключения, което ще бъде в голяма помощ на хората които желаят да ги споделят. Аз съм описал това което видях тъй като много ми хареса и останах силно впечатлен от природата. Не сме професионални планинари и за нас това ходене беше значително, не сме подготвени и не го правим редовно което мисля, че е от голямо значение.

  4. vladimir1974m2 каза:

    Moite priklu4enia niamat krai, az zapo4nah daje da gi snimam s videokamera, zashtoto ne mi se obiasniava nadylgo i nashiroko koe kyde kak i zashto.Mojete da gi vidite v youtube.com, kato napishete za klu4ova duma- vladimir1974m2
    naprimer:

    http://www.youtube.com/watch?v=ljp-n5tMpCk

    http://www.youtube.com/watch?v=uluOQP88Aa4

  5. Аз каза:

    Mного си „отворен“ vladimir1974m2. Вместо да се зарадваш и да подкрепиш хората, че са направили една екскурзия и са видяли хубостите на родината ни, описали са ги, описали са и неволите си – без да имат самочувствие на големи планинари, та да знаят другите какво ги чака.
    Вместо да ги поощриш, и да ги посъветваш как да ходят следващия път, ти им разправяш, че това не било нищо особено. Май си от тези пишман планинари дето само се репчат с възможностите си и се изхвърлят колко са велики, пък като я закъсат скимтят на умряло и чакат някой да иде да ги спасява в планината.
    А на написалите разказа – браво, само че следващия път тръгвайте по баирите по-подготвени (екипирани) и забравете за маратонките 🙂 Очаквам още фото разкази от вас.

  6. Стойчо каза:

    @Аз, избягвай квалификациите по адрес както на автора, така и на другите коментиращи (хеле пък по адрес на редакцията) – това е нарушение на основното правило тук

  7. Никола каза:

    Mоля автора, или друг покорил върха ,да сподели дали този маршрут на слизане е за предпочитане пред връщане по Тарзановата пътека?

  8. Браво каза:

    Браво, супер преживяване! Очакваме и други пътеписи от вас 🙂

  9. Ив каза:

    Искам да попитам автора за съвет понеже смятам да изкачвам връх Ботев за 1 ден по вашия маршрут- за пътя за връщане: какво бихте препоръчали: този, който вие сте минали или да се върнем през хижа Рай и за колко часа бихме слезли оттам? И ако слезем по червената маркировка и после по жълтата има ли обозначения от червената към жълтата и от жълтата към синята? Възможно ли е да се загубим, защото пишете, че на места няма маркировка? Моля за отговор, че на 21.08. тръгвам! Благодаря 🙂

  10. Автора каза:

    Здравейте,
    да ви кажа слизането по зимната пътека е малко кофти заради големия наклон и трудно се контрира на долу. Като разговаряхме с други хора които по често правят маршрута, твърдят, че е по- добре да се качиш по зимната, а да слезеш по Тарзановата пътека. Може и да има нещо вярно в това, но и по Тарзановата на долу в някой участъци ще е кофти тъй като има сипей с камъни, но като цяло наклона е по- малък и за слизане наистина би било по лесно. Може да го направите и в двете посоки през Тарзановата пътека както искате. При зимната на горе ще е тегаво заради наклона, но няма изненади и се взима без проблеми. Реално зимната жълтия маршрут се пресича със синия летния в един момент и пак се дублира пътя в последния участък тъй като се слиза по синия до паниците обратно от където сте тръгнали. Горе като се спускате по червения маршрут в дясно ще видите и многото колчета които означават зимния маршрут и няма как да го сбъркате къде да се отклоните, но пък на долу в един момент липсват колчетата и почва да е малко неясна маркировката, но не е страшно няма да се загубите, посоката е ясна.
    Изкачването на Ботев е уникално преживяване и наистина си заслужава да се направи повече от един път, природата е страхотна и се чувстваш на седмото небе.
    Успех.

  11. Ив каза:

    Благодаря ви за бързия отговор! 🙂 Вашият пътепис ме вдъхнови и смятам, че ще е уникално! :))

  12. Автора каза:

    Да определено, пишете после как са чувствата като се върнете, и внимавайте къде си оставяте колата …

  13. Ив каза:

    Впечатленията от планината са прекрасни, но пак ще се ходи на Ботев! Уцелихме точно когато беше валяло 5 дена и Райското пръскало преливаше; нямаше как да минем реката. Трябваше да се събуем боси, но водата беше ледена. После хора ни обясниха, че винаги така ставало когато вали. Ама ние не знаехме и това не го предвидихме. И се спусна мъгла и хижарят от Рай ни обясни, че някои колчета нагоре липсват и може да загубим пътеката. Явно пак ще се ходи 🙂 Иначе планината е прекрасна, гледки, красота!
    По пътя нагоре където се разделят жълтият и синият маршрут на табелата някой беше написал: по жълтия – 8ч. до Ботев; а на синия – 5ч. Ако е вярно няма ли да стане много дълго качване по зимната маркировка – 8ч. + още 1-2ч. от Паниците до разделянето на двата пътя?

  14. svetlio каза:

    Браво на разказващият добър пътепис се е получил. Аз съм обикалял много и все искам да споделя всички места, където съм бил, но все ме домързява да разкавам и да качвам снимки.
    Иначе на 23 май 2015 направихме Райското пръскало от Паниците по вашия маршрут, а тази година на същата дата в. Ботев, само че през хижа Плевен. Мога да кажа че и от двете страни си е много ходене, стръмно, но поне без камъни и скали, голяма денивелация от началните точки и накрая почти никакво усещане, че си изкачил връх,огомно широко пространство с много сгради и останки от такива. А за слизането си трябват чифт нови палци на краката или поне нокти
    За мен пиринските върхове са най- живописните за изкачване. Най-вече Вихрен, Кутело и Кончето. Нищо общо с тази огромна поляна, която е на Ботев. Общо взето има ли сгради на един връх, за мен не е мястото, което би ме накарало да възкликна и да затая дъх. А пък някой друг беше казал, че щом може и крава да се дотътри дотам съвсем не е връх.
    Продължавайте да споделяте преходи и снимки, информацията е полезна за всички.

Leave a Reply


Switch to mobile version