дек. 03 2013

Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш

Днес звършваме пътешествието на Ирина през Мароко. В началото се качихме на връх Тубкал, после видяхме каньона Дадес и се разходихме из Сахара с камили, а днес ще посетим водопадите Узуд,

Приятно четене:

Приказката Мароко

част трета

Водопадите Узуд и Маракеш

Ден осми

Часът е 5.30 сутринта и е време за посрещане на изгрева. Времето е ясно и снимки ще има. Изкачваме се отново на близката дюна. Този път вятърът духа по-силно от предния ден, затова търсим завет и подходящ изглед към изгрева.

След около 30 минути започват да се показват и първите лъчи, а заедно с тях пълзи и слънцето, за да заеме своето място. Разбира се ние сме заредени с фотоапарати и пози не жалим. Междувременно събирам набързо пясък от пустинята в две шишета за подарък.

Сахара, Мароко

Сахара, Мароко

След поредицата от снимки, качваме се на камилите и се отправяме към хотела, където ни чака душ и вкусна закуска. А на последната преяждаме подобаващо –  кифлички с канела, козуначени кифлички, солени питки, сладки питки…..и портокалов сок, прясно изцеден, в изобилие. Не можеш да им устоиш!

Похапнали доволно, качваме се отново на буса и потегляме. Днешният ден минава почти в път. Спирки за забележителности не са предвидени. Наш спътник е Абдул, шефът на камиларите. Той ни кани на вкусен обяд в родната си къща, на около 2 часа път от Мерцуга. По пътя спираме в

един огромен магазин, в който се продават най-различни сувенири и предмети, изработени от камък. По камъка личат различни вкаменили се черупки на охлюви. Някога този район е бил под вода. С течение на времето водата изчезва, а морските обитатели се вкаменяват в скалите. Днес от камъка се правят дори мебели -маси, мивки и други. Омар се изкушава и си купува набързо една маса за вкъщи, която му излиза около 200 евро. Добра цена за такава красива вещ.

Продължаваме по пътя и не след дълго паркираме в близост до къщата на камиларя Абдул. Той ни прекарва през огромната си градина, сред множество палми, за да ни доведе до двора на къщата. Масата е вече разпъната и започват да се принасят големи плата с вкусни манджи. Запознаваме се и с четири от 7-те му деца. За спомен от тази среща остават подарените ни камили от палмови листа, сръчно наплетени току-що от един от синовете му. След няколко снимки с най-малките момиченца от голямата фамилия, се сбогуваме и потегляме за

Миделт,

където ще пренощуваме.

В късния следобед се добираме до хотела ни Аячи (Ayachi). Той носи името на най-високия връх в околността – Jbel Ayachi, 3 465 м, Висок Атлас. Хотелът е обзаведен в стар стил, а духът на старата аристокрация все още се усеща.

Момчето от рецепцията ни посреща с традиционния марокански чай и новината за Wi-Fi. Възползваме се от последното за бърза проверка на e-meil-и, Facebook и изпращане на някой друг sms. Малкото часове до вечеря прекарваме в бърза разходка из града. Няма почти никакви забележителности. В центъра, пред сградата на полицията и общината, има огромна червена ябълка – символ на града.

Миделт, Мароко

Миделт, Мароко

Този регион е добре известен с отглеждането и износа на ябълки. Други срещани култури тук са орех, кайсия, слива, жито, царевица, нар и други найразлични зеленчуци. В града забелязваме и църква – първата, която виждаме откакто сме в Мароко, и няколко гнезда на щъркели. Както и в Маракеш, тук има много щъркели. Момчето от рецепцията ни обяснява, че мароканските щъркели зимуват в Кения.

Така се изнизва поредният ден от нашето пътешествие. Време е за вечеря и сън, защото и утре ни предстои дълго пътуване до Маракеш.

Ден девети

Ето, че дойде и последният ден, защото утрешният е изпълнен само с полети. Осем дни в Мароко минават като един, толкова бързо, че дори не можем да оъзнаем какво ни се случва. Този ден е отделен за

водопадите Узуд

(Cascades d’Ouzoud, 1 068 м). Още след отдалечаването ни от Миделт, започват да се нижат обширни зелени поля – гледка, която през последните дни беше рядкост, дори на места и липсваше. Минаваме през няколко по-големи града – KasbaTadla и Beni-Melllal, където се забелязват и блокове на фона на традиционните берберски къщи.

Ouzoud Falls, Мароко

Други отличителни белези тук са и няколко големи магазина, навярно част от по-голяма верига. След няколко часа път, почти към обяд спираме на паркинга при водопадите.

Водопадите Узуд, Мароко

Водопадите Узуд, Мароко

Мястото е известна туристическа дестинация и това личи -наоколо има доста сергии и капанчета.

Водопадите Оузуд

са високи 110 м и се намират във Висок Атлас, в провинцията Азилал (Azilal), на 150 км североизточно от Маракеш. Тук могат да се видят Зелените градини, мелници, овощни градини и величественият пролом на реката Ел Адид (El Adid), на арабски Реката на робите (Slaves’River). Самата дума Оuzoud идва от берберски и означава “маслина”, заради намиращите се тук маслинови дървета. Местни обитатели са маймуни, които дебнат туристите в ръцете и търсят нещо да отмъкнат за похапване.

Водопадите Узуд, Мароко

Водопадите Узуд, Мароко

След поредица от снимки, покупка на сувенири и бърз обяд, отправяме се към финала на това пътешествие – град Маракеш, откъдето и тръгнахме. На около 2 часа път преди

Маракеш

претърпяваме лека авария с буса. Това налага смяната му с друг, чийто шофьор отново се казва Азис. Всъщност, оказва се, че всички шофьори носят това име. И за огромно съжаление, аварията проваля плановете ни за последна разходка из Маракаш.

Пристигаме към 22 ч., оставяме раниците в хотела и се отправяме за вечерята, която е в едно местно ресторанче на площада Джамаа Ел Фна. Ястията вече са с типичните марокански подправки, т.е. доста люти. Остава ни единствено време за един финален пазар за подаръци от вече затварящите сергии в медината.

Медината, Маракеш

Маракеш

Вече минава полунощ и се отправяме към уникалния

хотел Riad Dar Nakhla,

който е един достоен завършек на тази вълнуваща мароканска приказка, в която ние сме главните участници. Хотелът се помещава в малка къща от 17-и век. Обзавеждането и разположението на стаите те пренася в един съвсем различен свят. Заключването на вратата на стаята става с катинар, а самата врата е като на двукрилен гардероб. На вътрешната стена пък има декоративни прозорчета с решетки и дървени капаци, които гледат към площадката на етажа и съседните

няколко стаи. За баните няма врата, а само завеса. В някои от баните дори има и  прозорец, през който гостите могат да наблюдават и без да искат какво става вътре.

Маракеш, Мароко

Маракеш, Мароко

След кратки разяснения за утрешния план на прибиране, отправяме се по стаите, за да стягаме багажа и лягаме. Последен сън на мароканска земя!

Ден десети

Тази сутрин е тъжна. И въпреки приятнатаобстановкана терасата на хотела, където ни чака закуската и откъдето се наслаждаваме на Маракеш отвисоко, настроението не се подобрява особено. Музиката пък ни осигурява Момчил, който изпълнява няколко рок-парчета на една от китарите, които висят по стените.Часът е вече 9 и е време за  тръгване. Настъпи денят, в който казваме ЧАО на Омар и Мароко с надеждата един ден тази приказка да се повтори.

Мароко

Отново сме на летището в Маракеш, откъдето ни чака дълго прибиране към родната България. Чао, Мароко,и до нови срещи!

Край

Автор: Ирина Салчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

Мароко

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш”

  1. svetlozar каза:

    Здравейте на всички пътешественици!
    Наскоро посетих Маракеш и ще добавя впечатленията си.
    Пътувахме трима – семейство – с предварително направена онлайн резервация за хотел и нискобюджетната Изиджет с полет от Лондон. След кацането на летището на Маракеш – малко, но модерно и добре организирано – стана ясно, че поръчания хотелски транспорт НЕ ни очаква. Обменихме дирхами на летишето по приемлив курс, като запазих разписката – за евентуална обратна обмяна при заминаването.
    Взехме такси – petite – което регламентирано вози до града за 70 дирхама. Впоследствие разбрах, че grand такси – нещо като пътнически микробус за десетина души – струва 100 дирхама. Автобусът до центъра – номер 19 – струва по 30 дирхама на човек. За улеснение ще кажа, че 1 евро е приблизително 10 дирхама.
    Изборът на такси се оказа правилен, защото ни свали на малко площадче в началото на Медина-та. Няма начин да се влезе с автомобил до хотела, който беше в стария град, а и Нито Гугъл мапс, нито ДжиПиЕс помагат за ориентиране вътре. Всъщност таксиджията се обади на помагач, който за 1Е ни заведе до хотела.
    Хотелът – L’Arabesk – е стара фамилна къща, построена като квадрат, който затваря чудесен вътрешен двор. Там се сервира закуска и чаят, много вкусен и ароматен. Стаите са разположени така, че гледат към двора – всъщност други външни прозорци няма. Значи къщата е като малка крепост, семеен имот на двама братя, любезни и внимателни домакини, с перфектен френски и добър английски – нашите искрени благодарности за всичко. Въобще всичко свързано с настаняването, включително безжичния интернет, беше на ниво, което отговаряше на описанието и цената. А цената е 65 евро на вечер за трима с включена закуска. Доплатихме нещо като курортна такса – по около 5 Е на човек. Стаята беше достатъчно голяма, с няколко прозореца, атрактивно обзаведена с подходящо- екзотична мебелировка, а стените и тавана бяха красиво оцветени. Банята е оборудвана с медни кранове и уреди.
    Бил съм по тези места преди много години и със съжаление констатирам драматичната деградация на страната – както в битово, така и в социално отношение. Хората са много бедни и стремежа да спечелят някоя пара е деформирал традиционните арабски търговски отношения. Всъщност предлаганите стоки не са нещо особено – освен може би кожените изделия, а цените им са откровен опит да се окраде „богатия“ чужденец. Нищо не купихме, въпреки голямото ни желание! Традиционната арабска настойчивост се е превърнала в дразнещо нахалство, а драстичните намаления от първоначалната цена те карат да се почувстваш по скоро измамен.
    Екзотиката се е превърнала в откровена цигания, а пренебрежението към хигиенните стандрти е станало гадна мръсотия.
    Спомените ми за красивите дворци и обзавеждането им са безвъзвратно минало – няколкото останали архитектурни паметници са доста поразрушени и буквално одрани отвътре – какво разочарование!
    Храната е вкусово сходна с нашата и сравнителни евтина. Тажин-ът е най-разпространеното ястие и е вкусно. Опитахме го както в фенси ресторант, така и в обикновено кръчме в Медина-та и определено гласувам за второто. Там храната беше по- добре приготвена и два пъти по-евтина.
    И да сложа чертата – екскурзията си струва, това е пъстър и различен от нашия свят, но две-три нощувки са достатъчни за повърхностен контакт. Не очаквайте много, за да не се почувствате разочаровани!

Leave a Reply