Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш

Днес звършваме пътешествието на Ирина през Мароко. В началото се качихме на връх Тубкал, после видяхме каньона Дадес и се разходихме из Сахара с камили, а днес ще посетим водопадите Узуд,

Приятно четене:

Приказката Мароко

част трета

Водопадите Узуд и Маракеш

 

 

Ден осми

Часът е 5.30 сутринта и е време за посрещане на изгрева. Времето е ясно и снимки ще има. Изкачваме се отново на близката дюна. Този път вятърът духа по-силно от предния ден, затова търсим завет и подходящ изглед към изгрева.

 

След около 30 минути започват да се показват и първите лъчи, а заедно с тях пълзи и слънцето, за да заеме своето място. Разбира се ние сме заредени с фотоапарати и пози не жалим. Междувременно събирам набързо пясък от пустинята в две шишета за подарък.

Сахара, Мароко

Сахара, Мароко

 

 

След поредицата от снимки, качваме се на камилите и се отправяме към хотела, където ни чака душ и вкусна закуска. А на последната преяждаме подобаващо –  кифлички с канела, козуначени кифлички, солени питки, сладки питки…..и портокалов сок, прясно изцеден, в изобилие. Не можеш да им устоиш!

Похапнали доволно, качваме се отново на буса и потегляме. Днешният ден минава почти в път. Спирки за забележителности не са предвидени. Наш спътник е Абдул, шефът на камиларите. Той ни кани на вкусен обяд в родната си къща, на около 2 часа път от Мерцуга. По пътя спираме в

един огромен магазин, в който се продават най-различни сувенири и предмети, изработени от камък. По камъка личат различни вкаменили се черупки на охлюви. Някога този район е бил под вода. С течение на времето водата изчезва, а морските обитатели се вкаменяват в скалите. Днес от камъка се правят дори мебели -маси, мивки и други. Омар се изкушава и си купува набързо една маса за вкъщи, която му излиза около 200 евро. Добра цена за такава красива вещ.

 

Продължаваме по пътя и не след дълго паркираме в близост до къщата на камиларя Абдул. Той ни прекарва през огромната си градина, сред множество палми, за да ни доведе до двора на къщата. Масата е вече разпъната и започват да се принасят големи плата с вкусни манджи. Запознаваме се и с четири от 7-те му деца. За спомен от тази среща остават подарените ни камили от палмови листа, сръчно наплетени току-що от един от синовете му. След няколко снимки с най-малките момиченца от голямата фамилия, се сбогуваме и потегляме за

Миделт,

където ще пренощуваме.

В късния следобед се добираме до хотела ни Аячи (Ayachi). Той носи името на най-високия връх в околността – Jbel Ayachi, 3 465 м, Висок Атлас. Хотелът е обзаведен в стар стил, а духът на старата аристокрация все още се усеща.

Момчето от рецепцията ни посреща с традиционния марокански чай и новината за Wi-Fi. Възползваме се от последното за бърза проверка на e-meil-и, Facebook и изпращане на някой друг sms. Малкото часове до вечеря прекарваме в бърза разходка из града. Няма почти никакви забележителности. В центъра, пред сградата на полицията и общината, има огромна червена ябълка – символ на града.

Миделт, Мароко

Миделт, Мароко

 

Този регион е добре известен с отглеждането и износа на ябълки. Други срещани култури тук са орех, кайсия, слива, жито, царевица, нар и други найразлични зеленчуци. В града забелязваме и църква – първата, която виждаме откакто сме в Мароко, и няколко гнезда на щъркели. Както и в Маракеш, тук има много щъркели. Момчето от рецепцията ни обяснява, че мароканските щъркели зимуват в Кения.

Така се изнизва поредният ден от нашето пътешествие. Време е за вечеря и сън, защото и утре ни предстои дълго пътуване до Маракеш.

 

 

Ден девети

Ето, че дойде и последният ден, защото утрешният е изпълнен само с полети. Осем дни в Мароко минават като един, толкова бързо, че дори не можем да оъзнаем какво ни се случва. Този ден е отделен за

водопадите Узуд

(Cascades d’Ouzoud, 1 068 м). Още след отдалечаването ни от Миделт, започват да се нижат обширни зелени поля – гледка, която през последните дни беше рядкост, дори на места и липсваше. Минаваме през няколко по-големи града – KasbaTadla и Beni-Melllal, където се забелязват и блокове на фона на традиционните берберски къщи.

Ouzoud Falls, Мароко

 

Други отличителни белези тук са и няколко големи магазина, навярно част от по-голяма верига. След няколко часа път, почти към обяд спираме на паркинга при водопадите.

Водопадите Узуд, Мароко

Водопадите Узуд, Мароко

 

 

 

Мястото е известна туристическа дестинация и това личи -наоколо има доста сергии и капанчета.

Водопадите Оузуд

са високи 110 м и се намират във Висок Атлас, в провинцията Азилал (Azilal), на 150 км североизточно от Маракеш. Тук могат да се видят Зелените градини, мелници, овощни градини и величественият пролом на реката Ел Адид (El Adid), на арабски Реката на робите (Slaves’River). Самата дума Оuzoud идва от берберски и означава “маслина”, заради намиращите се тук маслинови дървета. Местни обитатели са маймуни, които дебнат туристите в ръцете и търсят нещо да отмъкнат за похапване.

 

Водопадите Узуд, Мароко

Водопадите Узуд, Мароко

 

 

След поредица от снимки, покупка на сувенири и бърз обяд, отправяме се към финала на това пътешествие – град Маракеш, откъдето и тръгнахме. На около 2 часа път преди

Маракеш

претърпяваме лека авария с буса. Това налага смяната му с друг, чийто шофьор отново се казва Азис. Всъщност, оказва се, че всички шофьори носят това име. И за огромно съжаление, аварията проваля плановете ни за последна разходка из Маракаш.

Пристигаме към 22 ч., оставяме раниците в хотела и се отправяме за вечерята, която е в едно местно ресторанче на площада Джамаа Ел Фна. Ястията вече са с типичните марокански подправки, т.е. доста люти. Остава ни единствено време за един финален пазар за подаръци от вече затварящите сергии в медината.

Медината, Маракеш

Маракеш

 

Вече минава полунощ и се отправяме към уникалния

хотел Riad Dar Nakhla,

който е един достоен завършек на тази вълнуваща мароканска приказка, в която ние сме главните участници. Хотелът се помещава в малка къща от 17-и век. Обзавеждането и разположението на стаите те пренася в един съвсем различен свят. Заключването на вратата на стаята става с катинар, а самата врата е като на двукрилен гардероб. На вътрешната стена пък има декоративни прозорчета с решетки и дървени капаци, които гледат към площадката на етажа и съседните

няколко стаи. За баните няма врата, а само завеса. В някои от баните дори има и  прозорец, през който гостите могат да наблюдават и без да искат какво става вътре.

 

Маракеш, Мароко

Маракеш, Мароко

 

След кратки разяснения за утрешния план на прибиране, отправяме се по стаите, за да стягаме багажа и лягаме. Последен сън на мароканска земя!

 

 

Ден десети

Тази сутрин е тъжна. И въпреки приятнатаобстановкана терасата на хотела, където ни чака закуската и откъдето се наслаждаваме на Маракеш отвисоко, настроението не се подобрява особено. Музиката пък ни осигурява Момчил, който изпълнява няколко рок-парчета на една от китарите, които висят по стените.Часът е вече 9 и е време за  тръгване. Настъпи денят, в който казваме ЧАО на Омар и Мароко с надеждата един ден тази приказка да се повтори.

Мароко

Отново сме на летището в Маракеш, откъдето ни чака дълго прибиране към родната България. Чао, Мароко,и до нови срещи!

 

 

 

Край

Автор: Ирина Салчева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

Мароко

 

 

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. svetlozar каза:

    Здравейте на всички пътешественици!
    Наскоро посетих Маракеш и ще добавя впечатленията си.
    Пътувахме трима – семейство – с предварително направена онлайн резервация за хотел и нискобюджетната Изиджет с полет от Лондон. След кацането на летището на Маракеш – малко, но модерно и добре организирано – стана ясно, че поръчания хотелски транспорт НЕ ни очаква. Обменихме дирхами на летишето по приемлив курс, като запазих разписката – за евентуална обратна обмяна при заминаването.
    Взехме такси – petite – което регламентирано вози до града за 70 дирхама. Впоследствие разбрах, че grand такси – нещо като пътнически микробус за десетина души – струва 100 дирхама. Автобусът до центъра – номер 19 – струва по 30 дирхама на човек. За улеснение ще кажа, че 1 евро е приблизително 10 дирхама.
    Изборът на такси се оказа правилен, защото ни свали на малко площадче в началото на Медина-та. Няма начин да се влезе с автомобил до хотела, който беше в стария град, а и Нито Гугъл мапс, нито ДжиПиЕс помагат за ориентиране вътре. Всъщност таксиджията се обади на помагач, който за 1Е ни заведе до хотела.
    Хотелът – L’Arabesk – е стара фамилна къща, построена като квадрат, който затваря чудесен вътрешен двор. Там се сервира закуска и чаят, много вкусен и ароматен. Стаите са разположени така, че гледат към двора – всъщност други външни прозорци няма. Значи къщата е като малка крепост, семеен имот на двама братя, любезни и внимателни домакини, с перфектен френски и добър английски – нашите искрени благодарности за всичко. Въобще всичко свързано с настаняването, включително безжичния интернет, беше на ниво, което отговаряше на описанието и цената. А цената е 65 евро на вечер за трима с включена закуска. Доплатихме нещо като курортна такса – по около 5 Е на човек. Стаята беше достатъчно голяма, с няколко прозореца, атрактивно обзаведена с подходящо- екзотична мебелировка, а стените и тавана бяха красиво оцветени. Банята е оборудвана с медни кранове и уреди.
    Бил съм по тези места преди много години и със съжаление констатирам драматичната деградация на страната – както в битово, така и в социално отношение. Хората са много бедни и стремежа да спечелят някоя пара е деформирал традиционните арабски търговски отношения. Всъщност предлаганите стоки не са нещо особено – освен може би кожените изделия, а цените им са откровен опит да се окраде „богатия“ чужденец. Нищо не купихме, въпреки голямото ни желание! Традиционната арабска настойчивост се е превърнала в дразнещо нахалство, а драстичните намаления от първоначалната цена те карат да се почувстваш по скоро измамен.
    Екзотиката се е превърнала в откровена цигания, а пренебрежението към хигиенните стандрти е станало гадна мръсотия.
    Спомените ми за красивите дворци и обзавеждането им са безвъзвратно минало – няколкото останали архитектурни паметници са доста поразрушени и буквално одрани отвътре – какво разочарование!
    Храната е вкусово сходна с нашата и сравнителни евтина. Тажин-ът е най-разпространеното ястие и е вкусно. Опитахме го както в фенси ресторант, така и в обикновено кръчме в Медина-та и определено гласувам за второто. Там храната беше по- добре приготвена и два пъти по-евтина.
    И да сложа чертата – екскурзията си струва, това е пъстър и различен от нашия свят, но две-три нощувки са достатъчни за повърхностен контакт. Не очаквайте много, за да не се почувствате разочаровани!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.