дек. 16 2013

Аляска – „North to the Future“ (3): Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс

Published by at 13:20 under Аляска,Румяна

Завършваме обиколката на Аляска заедно с Румяна. Първоначално стигнахме до Северния ледовит океан, после минахме покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли, а днес стигнем и до Края на земята.

Приятно четене:

Аляска – на север, в бъдещето

част трета

Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс

фиорди, китове, вулканични гледки и Краят на земята

30 юли, вторник,

Сюард, Kenai fjords

Днешният ден е за фиордите около полуостров Кенай. Имаме резеревация за еднодневен круиз. Марѝната на Сюард е пълна с яхти-чудесници! Плътна бяла мъгла се стеле ниско над водата. Товарим се на нашето корабче „Alaskan Explorer“ и се измъкваме от пристанището. Големи ята чайки ни изпращат.

Първи ни приветстват две морски видри (sea otters). Плуват си по гръб във водата и излъчват ведро спокойствие и безметежност! Няма начин да не се усмихнеш, като им видиш мустакатите муцуни 🙂 .

Морски видри (Sea otters)

Морски видри (Sea otters)

Промъкваме се между остри скали, които изглеждат призрачни, изплувайки от гъстата мъгла. Приличат на омагьосани кораби. Чувстваш се някъде близо до края на света.

Kenai Fjords

Kenai Fjords (Фиордите Кенай)

Kenai Fjords

Следва среща с морски тюлени – дебелаци, налягали лениво по скалите наоколо. Птичият свят е представен от разни видове чайки, патки, кайри, включително онези много смешни бузести кайри – puffins. Стадо делфини минава край корабчето, подскачат и се гмуркат наоколо.

Морски тюлени

Морски тюлени

Тъпоклюна кайра (Puffin)

Puffin (Тъпоклюна кайра)

Делфини

Делфини

Тънкоклюна кайра (Murres)

Murres (Тънкоклюна кайра)

Навлизаме в

Харис Бей, в Северозападния фиорд

Мъглата се е вдигнала и грее слънчице! Във водата наоколо плуват късове лед, всред тях – ентусиасти с канута и каяци!

 Kenai Fjords (Фиордите Кенай)

Kenai Fjords (Фиордите Кенай)

Kenai Fjords

Наближаваме

Северозападния глетчер (Northwestern Glacier),

наречен на Northwestern University в Чикаго, чиито учени са провеждали проучвания там). Капитанът доближава корабчето съвсем близо – почти на една ръка разстояние. Ледът блести синкав на слънцето! Отвреме навреме едри парчета се откъртват и се сурват във водата. Невероятно красиво е! Капитанът говори с искрен възторг и възхищение, въпреки че за него това пътуване е ежедневие. Наистина смайваща красота!

Northwestern Glacier (Северозападния глетчер) – Аляска

Northwestern Glacier

Northwestern Glacier (Северозападния глетчер) – Аляска

Northwestern Glacier

Northwestern Glacier (Северозападния глетчер) – Аляска

Northwestern Glacier

Топящият се лед и сняг образуват множество водопади по скалите. И до тях се доближаваме толкоз, че усещаме пръските им.

Kenai fjords, Cataract Cove

Kenai fjords, Cataract Cove

Минаваме край „птичи“ острови, на които гнездят безброй птици. Отново дебелаци-тюлени. Но гвоздея на програмата го забиват стадо китове, които в продължение на час и повече изпълняват сложни акробатични скокове в залива! Наоколо се събират лодки и яхти да наблюдават шоуто. Възникват подозрения, че китовете са всъщност на щат към компанията, организираща круизите и получават заплата  🙂 🙂 🙂 . Откъде иначе толкоз ентусиазъм ?!

Танцът на китовете – фиорди Кенай, Аляска

Танцът на китовете – фиорди Кенай, Аляска

Танцът на китовете

Връщаме се в Сюард, за да установим, че едната гума на колата ни е спукана… Късно е, няма кой да я оправи по това време. Утре…

31 юли, сряда,

Seward-Soldotna-Homer-Moose Pass

Денят започва с лепене на гума. Ами, не лепене, а направо смяна – оказва се, че е доста съдрана и не става за лепене… Карай! Нова гума – нов късмет ☺.

Планът е днес да отидем до югозападния край на полуостров Кенай – градчето Хоумър, и обратно, за да сме готови за утрешния поход на изток. Караме на запад по Sterling Hwy, покрай река Кенай. Реката явно е рай за рибарите, щото е пълна с такива – нагазили до над коленете във водата – мятат въдици, та пушек се вдига! Край Руската река (Russian River) – същата картинка, даже сьомгите се виждат да скачат в реката! Изобщо наоколо – реки, езера – приказка! Открива се чудна гледка към Скайлак Лейк и Хидън Лейк.

Спираме в

градчето Солдотна

за хапване, а и да погледаме рибарите от терасите покрай реката (fishwalk). Оттук нататък пътят завива на юг …и се почват едни гледки по за милион долара (така пише в Milepost-a)! Пътят върви покрай Cook Inlet – тесен дълъг залив, отвъд който, на запад, са планините от Аляскенския хребет, с цели четири вулкана: Mount Iliamna, Mount Redoubt, Mount Augustine, и Mount Spur. Mount Redoubt е изригвал последно през 1989 г., но през 2009 отново е напомнил за себе си с бурни изблици на пепел. Тези вулкани са част от Тихоокеанския огнен кръг (ring of fire), включващ над 75% от вулканите в света! …А гледката наистина е за милиони!

Гледки за милиони към вулканите отвъд Cook Inlet - Аляска

Гледки за милиони към вулканите отвъд Cook Inlet - Аляска

Гледки за милиони към вулканите отвъд Cook Inlet

В района

изобилстват географски имена от руски произход –

и неслучайно, допреди само 150 години мястото си е било руска територия (Царь плохой – Аляску продал, а Чукотку не продал! 🙂 ). В градчето Нинилчик има действаща руска православна църквичка Преображение Господне. Бабите там даже говореха на някакъв архаичен руски – заговорихме се, но името България явно им беше непознато.

Православната църква Преображение Господне в Нинилчик - Аляска

Православната църква Преображение Господне в Нинилчик

Още няколко спирки за милион-доларовите огнени гледки, и стигаме до

Хоумър –

рибарската столица на камбалата (halibut), а и до „края на земята“! От градчето на юг започва дълга към 7 км ивица земя (Homer spit), която се вдава навътре-навътре в залива, и… свършва –

достигнали сме края на земята! Така си и пише – Land’s End!

Точка. Магическо място, великолепно! От тук тръгват, впрочем, фериботите за остров Кодиак и за Алеутските острови… дано им се качим някой ден, дано!

Homer, Аляска, Съединени щати

Тръгваме обратно, въпреки че хич не ни се ще, но… имаме още дълъг път. Чули сме, че в Аляска правят и вино – от горски плодове – и се запасяваме с по бутилка! Близо до Хоумър пък попадаме в гробище за лодки – много причудлива гледка – десетки лодки са завършили тук пътя си…

По пътя обратно се отбиваме до още една руска православна църква – Свети Николай, в

градчето Николаевск

Това градче обаче не е наследство от времето, когато Аляска е била руска. Хората са староверци и имат интересна история. Староверците се отделят от официалната руска черква още през 17-ти век, когато били направени някои реформи в руското православие, с които те не били съгласни – примерно, с колко пръста трябва да се кръсти човек ☺.

Последвали преследвания срещу староверците, те забегнали първо в Сибир, а след 1917 г. се преселили в китайския град Харбин, в Манчурия. Но когато комунизмът нагазил и в Китай, трябвало да си търсят нов дом – първо попаднали в Бразилия, оттам в Щатите – в Орегон. Но там пък, под влияние на американската култура и училищата, усетили, че почват да губят влияние върху младото поколение, което ставало все по-малко религиозно. И отново започнали да търсят ново място – по-изолирано, далеч от пагубни влияния. И го намерили в Аляска. Оказало се, че на полуостров Кенай се продава земя и така през 1968 г. възникнало градчето Николаевск – първоначалните му обитатели били десет възрастни, дванайсет деца, осем крави и четири телета. Понастоящем има около 500 жители. Жалко, че нямахме повече време да му отделим…

Хоумър - Аляска

Хоумър

Продължаваме пътя и пристигаме в Moose Pass малко преди полунощ – аха-аха да се мръкне! Къпиновото вино беше чудесно!

1 август, четвъртък,

Moose Pass – Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс

Днес ни чака дълъг път – от Moose Pass, през Анкъридж, на изток – чак до националния парк Рангел-Сейнт Илайяс – над 400 мили, последните 60-70 от тях по черен път.

Пътуваме обратно пак покрай Turnagain Arm, в Анкъридж зареждаме бензин и поемаме на изток по Glenn Hwy. Караме без да спираме – само набелязваме забележителностите, тъй като вдругиден ще се връщаме по същия път и ще имаме повече време. В Аляска пътищата са малко и няма начин да не повтаряш. Един любопитен факт – Аляска е най-големият щат по площ, повече от два пъти по-голям от втория по големина – Тексас; по дължина на пътищата обаче Аляска отстъпва дори и на най-малкия щат – Род Айланд. До много места тук няма сухопътен достъп (както пееше Висоцки: „автобусы не ходят, метро закрыто, в такси не содют“) – достижими са само по въздуха, а някои и по вода. Затова и лицензите за управляване на самолетчета тук са кажи-речи толкоз разпространени, колкото и шофьорските книжки.

Едиствена спирка за обед в Eureka Lodge, завой на юг по Richardson Hwy, после пак на изток по Edgerton Hwy, последно зареждане на бензин в Кени Лейк (по-нататък няма бензиностанции), още малко асфалт до Читна, и поемаме по бабуните и камънака на МакКарти Роуд. Пътят някога е бил железопътна линия. Разни недозарити железарии, изостанали от ж.п. линията, били причина за често пукане на гуми по тоя и без това нелесен път. През цялото време стоя на тръни и стискам палци – една пукната гума ни стига!

McCarthy Road свършва с пешеходен мост през река Кеникот – дотук с автомобилите! Оставяме колата на паркинга, минаваме по моста, оттам ни поема бусче, което ще ни откара до хотела в Кеникот, на 5 мили оттук.

Кеникот

е изоставено миньорско селище (ghost-town). В началото на миналия век тук било открито находище на много богата медна руда. За двайсетина години обаче находището се изчерпало и мините пуснали кепенци. Понастоящем селището е туристически обект, в границите на Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс – най-големият национален парк в Щатите, в който са си дали среща тъкмо три големи планински вериги – Рангел, Чугач и Сейнт Илайяс. Част от съоръженията на мината си стоят, макар и доста порутени. Голямата мелница за руда в момента се ремонтира и възстановява като исторически паметник. Съборетина, но по някакъв особен начин красива! Наблизо са два глетчера – Kennicott Glacier и Root Glacier. Но за тях – утре. Засега се настаняваме във фамозната Кеникот Лодж!

Кеникот Лодж - Аляска

Кеникот Лодж - Аляска

Кеникот Лодж

Кеникот Лодж е реплика на историческа сграда на миньорската компания… и е чудесна! Кацнала на склона на планината, с изглед към глетчера Кеникот и цялата верига от планинския хребет на Чугачите на юг. По стените изобилстват снимки и спомени от онези времена. Слънцето се скрива зад баирите.

2 август, петък,

Кеникот – Кени Лейк

Чудесен слънчев ден, тъкмо като за изследване на глетчери. Днес ни предстоят два –

Kennicott Glacier и Root Glacier

Kennicott Glacier е току пред хижата, в която нощуваме, но за Root Glacier трябва да се походи 7-8 мили. Тръгваме. Рано сутринта е и обитателите на хижата все още спят. Минаваме отново покрай съборетините, останали от миньорското минало и продължаваме на север по тясна пътечка, водеща през поляни и потоци. Абсолютна дивотия. Не щеш ли – ау, изпражнение! – с изобилие от семки от къпини и малини – явно мечешко! По нататък още едно, и още… Шубето почва да ни обхваща. Вече сме на 3-4 мили от всякаква цивилизация, а и теренът хич не е удобен за бягане… Чувала съм, че при такива разходки трябва да се вдига шум, та да те чуват мечките отдалеч – и те не се кефят особено на близки срещи с хора – подобни срещи са случайни и еднакво нежелани и плашещи и за двете страни. Накратко казано – запявам. … И мечките, явно в потрес, търтят да бягат през девет планини в десета – и среща така и не се състоя ☺. Апропо, и изпражнения на лос имаше по пътеката, а и те не били особено любезни при близка среща… Ама и лосовете ги прогоних.

Мелницата за руда в медните мини Кеникот - Аляска

Мелницата за руда в медните мини Кеникот

Успяваме да стигнем до най-далечната мина – Erie Mine, по пътя обратно срещаме вече и други туристи, така че изяждането от мечка май се отлага засега. По-нататък срещаме и рейнджърка от туристическия център, разказваме ѝ за находките си по пътеката, а тя най-спокойно потвърждава – да, изпражненията са от мечки и от лосове, но те едва ли щели да ни сторят зло, хайванчетата… Хич не ми се ще да проверявам…

Слизаме съвсем близо до

Root Glacier,

там групи с водач се готвят да се катерят по него, с котки на обувките. А, ние ще пробваме и така (кой, аз ли не мога?!). Изкатерваме се на глетчера, даже достигаме до някакво било! Брей, ама много се пързаля, да знаете – като по чудо не се сурнах по задник до долу – благодарение на приятелски подадена тояга! А глетчерът блести беличък, през дълбоки сини пукнатини се вижда долу течаща вода.

Root Glacier - Аляска

Root Glacier

Горди покорители на глетчери и мечешки пътеки, се сбогуваме с Кеникот и поемаме по обратния път – с бусчето до пешеходния мост, по моста през реката Кеникот, и 60 мили подскачане по камънака на МакКарти Роуд. Този път имаме повече време за спирки по пътя. При река Gilahina се виждат останките от стария железопътен мост, с дървените подпори – невероятна конструкция за далечната 1911 г., издигната само за осем дни през мразовития януари, по железопътната линия, известна сред скептиците като „Can’t Run and Never Will“ (ама тръгнала и още как!). Мостът на река Kuskulana пък пресича близо 100-метрово ждрело – свят да ти се завие… а и той е строен през онези далечни години. Нощувката е в Кени Лейк.

3 август, събота,

Kenny Lake – Valdez – Anchorage

След като вече сме видели началото на петролопровода в Прудо Бей, дай да видим и края му във Валдиз! Караме на юг по Richardson Hwy. Тежка мъгла е припаднала между баирите, нищо се не види! Worthington Glacier край пътя едва се прокрадва през мъглата. Стигаме Валдиз. Все така мъгливо, безбройните лодки в пристанището изглеждат призрачни. Любопитна гледка – паркинг за яхти – яхтите са извадени на паркинга и монтирани на трупчета. Обикаляме из градчето – въпреки мрачното време, то е очарователно и грабва сърцата ни!

Валдиз - Аляска

Валдиз - Аляска

Валдиз

Dayville Road в края на градчето води до терминала на петролопровода. Преди това обаче попадаме на друга любопитна гледка – Solomon Gulch Hatchery – развъдник за сьомга. Водата ври от риби! Говори се, че баба Меца обичала да посещава рибарника – често се наблюдавали мечки, нагазили във водата, да се угощават със сьомги! И не само мечки – морски видри, чайки и други гладници също похапвали тук. Ние видяхме само ята от птици да се гощават.

Worthington Glacier - Аляска

Worthington Glacier

No Name Creek - Аляска

No Name Creek (а можеше да е Суха река 😉 – бел.Ст.)

Време е да поемаме обратно. Мъглата се е вдигнала, спряло е да ръми и даже слънчице се опитва да пробие през облаците. Спирка при Worthington Glacier. В далечината се виждат група ентусиасти, катерещи се по леда. (Пред)последно зареждане с бензин при Tazlina, поемаме на запад към Анкъридж по Glenn Hwy. Последни глетчери в колекцията – Tazlina Glacier, Matanuska Glacier. Огромен лос пасе край пътя. Спираме съвсем до него, но това не го смущава никак даже.

Лос край Glenn Highway - Аляска

Лос край Glenn Highway

Пристигаме в Анкъридж късно вечерта. Прощална разходка по крайбрежния трейл. Лъчите на късното слънце пробиват през облаците.

Анкъридж - Аляска

Анкъридж

Е, всички хубави неща си имат край. Както се каза, девизът на Аляска е: „На север, в бъдещето“. Тръгваме си с надежда и копнеж за завръщане в бъдещето.

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Аляска – на картата:

 

 

Аляска

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Аляска – „North to the Future“ (3): Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс”

  1. Hristina каза:

    Прекрасно описание на очарователни и неземни гледки!

    от една твоя съученичка от 1-4 клас чрез Дамянка Танева

    Успехи в пътешествията и до нови дестинации!

  2. Rumiana каза:

    Ха, помня те, Христина, и много се радвам, че пътеписът ти е харесал 🙂 И целувки на милата ми Дамянка!

Leave a Reply