Дек. 09 2013

Аляска – „North to the Future“ (2): Феърбанкс – Денали (МакКинли) – Анкъридж – Сюард

Published by at 9:00 under Аляска,Румяна

Продължаваме с обиколката на Аляска заедно с Румяна. Миналия път стигнахме до Северния ледовит океан, а днес ще минем покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли. Приятно четене:

Аляска – на север, в бъдещето

част втора

Феърбанкс – Денали (МакКинли) – Анкъридж – Сюард

25 юли, четвъртък,

Феърбанкс-Денали, с влака Denali Star

Рано сутринта бусчето на хотела ни откарва до гарата във Феърбанкс.  Когато се уговарям с чичото на рецепцията да ни откарат до гарата, обяснявам с кой влак ще пътуваме и закъде.  Съвсем излишно – то друг няма  🙂 .  Лъскаво синьо-жълто влакче ни чака отвън на перона.  Потегляме.  В един от вагоните има специална висока платформа с големи прозорци, от която гледките наоколо се виждат чудесно.

Първо пътуваме покрай река Танана, после – покрай притока ѝ Ненана.  Междувременно времето решава да напомни, че тук не всичко е цветя и рози, и когато пристигаме в Денали по обед, вали сериозно.  Бусчето на бунгалата, в които ще нощуваме (Salmon Bake & Cabins), идва да ни прибере от гарата.

В късния следобед имаме резервация за рафтинг по река Ненана.  Обаждам се по телефона да проверя дали рафтингът ще се състои предвид дъжда – отговарят ми:  да, разбира се!  Ясно – мокър от дъжд се не бои, пък и нали сме тръгнали за приключения!  Докато чакаме да ни настанят в бунгалата, успяваме да се уверим, че сьомгата в Salmon Bake няма грешка!  Аз лично гарантирам за рибената чорба!

Междувременно дъждът е спрял и е изгряло чудно слънчице!  Понеже до рафтинга има още време, решавам да пообиколя наоколо.  Ехаа, чудно!  Окъпани от дъжда, дърветата и тревите светят на слънцето!  Покрай хотел Princess, през река Ненана, през гората, до Wilderness Access Center-а и обратно – връщам се тъкмо навреме за рафтинга.  След инструктаж какво да правим, ако изпаднем от лодката, ни раздават водонепроницаеми костюми, в които изглеждаме досущ като космонавти, и ни откарват далеч-далеч нагоре по реката.  Натоварваме се на лодката и потегляме, ехееей!  През бързеите по реката се носим, въртим, подскачаме нагоре-надолу… а гледките наоколо са – ум да ти зайде!  Приключението продължава към 3 часа, до… щях да кажа до мръкнало, ама то тук не се мръква, въпреки че часът е почти 10 вечерта.  Със съжаление смъкваме космонавтските костюми…

Рафтинг по река Ненана

Рафтинг по река Ненана

26 юли, петък,

Денали

Днешният ден е посветен на дълъг тур из дивата природа на Денали – Wilderness Tour – от 6:30 сутринта до 7:30 вечерта.

Денали е един от най-старите и най-известни национални паркове в Щатите.  В него се намира най-високият връх в Северна Америка – връх МакКинли (предишното му име, което все още се използува от местните, е Денали).  Влизането в парка със собствен автомобил е разрешено само за първите 15 мили.  Оттам нататък се влиза само с тур-автобусите и совалките на парка (или пеша).  Целта е да се запази дивата природа.  По същата причина и пътят през парка не е асфалтиран, а обикновен черен път, през всичките си 92 мили.

В 6:30 се товарим на автобуса и потегляме.  Шофьор и екскурзовод ни е Криста, а автобусът се казва Мо 🙂  Мо кръшно криволичи по многото завои, а Криста е много забавен и знаещ екскурзовод.  …А природата наоколо е прекрасна.  От вчерашните дъждовни облаци няма и помен, слънчево и топло е.  „Зоопаркът“ Денали отваря врати:  първи екземпляр – баба Меца – гризли-блондинка, по-нататък – червенокоса лисица, карибу препуска през поляните, земна катерица позира за снимка, диви кози се катерят високо по скалите, лос е нагазил и си пийва водица от чудно красиво езеро, още едно карибу, а накрая – за десерт – цели три мецани – майка с два тийнейджъра-мечета, похапват боровинки съвсем близо до автобуса :).  Спираме при река Тетланика, при река Токлат, при Многоцветната планина (Polychrome Mountain) – възхитителна гледка!

 Национален парк Денали

Национален парк Денали

Национален парк Денали

Национален парк Денали

Национален парк Денали

От туристическия център Ейелсон пък се открива друга

чудна гледка  към връх МакКинли –

обвит в бели слоести (лентикулярни) облаци.   Върхът е първенец в Северна Америка, 6194 м.  Оригиналното му име си е Денали („високият“ на езика на местните инуити).  През 1896 г. на някой от ентусиазираните поддръжници на тогавашния кандидат-президент на САЩ Уилям МакКинли (нямащ нищо общо с Аляска!) му хрумнало да кръсти върха на него, МакКинли станал президент, а оттогава и досега се водят непрекъснати дебати за връщането на оригиналното име, но някакъв амбициозен конгресмен от Охайо (родния щат на МакКинли) се е запънал и въпросът си остава висящ вече много години.  Така или иначе, за местните върхът си е Денали.

Връх МакКинли/Денали

Връх МакКинли / Денали

Споменах ли каква красота е наоколо?  Зелени поляни, цветя във всички цветове, върхове със снежни шапки, бели облаци, реки, рекички и поточета – прелест!

Denali, Аляска, Съединени щати

Крайната точка на пътуването (а и краят на пътя) е

Кантишна –

било е миньорско селище, впоследствие присъединено в границите на парка.  В хижата в Кантишна чухме интересен разказ за кучетата, теглещи шейни, и за прочутото състезание с шейни Айдитарод (Iditarod) – по трейл с дължина около 1800 км, от Анкъридж до Ном, в началото на март – често всред снежни виелици и температури много под нулата, в продължение на повече от 10 дни; за Либи Ридълс – първата жена, спечелила Айдитарод през 1985 г., и Сюзан Бътчър, спечелила първата от четирите си поредни победи през 1986 г., когато излязла на мода фланелката с надпис: „Аляска – където мъжете са мъже, а жените печелят Айдитарод!“.   Състезанието се организира в чест на водачите на шейни, доставили ваксина от Анкъридж в Ном по време на епидемията от дифтерит през 1927 г.   Всеки от по-известните състезатели сам създава, отглежда и тренира собствена марка кучета – подбрана кръстоска от няколко породи.  Симпатягата, който изнесе чудесната забавна и образователна беседа – Emmitt Peters Jr., син на многократен победител в Айдитарод, ни запозна с кучетата, които тренира, и даже ни демонстрира суха тренировка с теглене на ATV (вседеход).  И още един любопитен факт:  женските кучета са много по-добри водачи на впрягове от мъжките.  …Та като стана дума за кучета-водачи, се сещам за весел надпис по фланелки и чаши:  „Освен ако не си кучето-водач, пейзажът си е все същият в Аляска“ 🙂 .

Мечки гризли в Денали

Мечки гризли в Денали

Шофьорката-екскурзоводка Криста е странна персона – слаба и жилава, целия си живот е прекарала скитайки насам-натам (оказа се моя връстница, пък ми изглеждаше на не повече от 40-50).  Последно се опитали с мъжа ѝ да пуснат корени – купили си къща в Арканзас, ама някъде в пущинака, дето няма ток, няма вода… Маргинали.  Ама пък знае всичко за Аляска, и не само го знае, ами и го осмисля…

На връщане щастието ни се усмихва – облаците по МакКинли/Денали се разчистват и върхът се изправя пред нас с цялата си бяла прелест!

27 юли, събота,

Денали

След пътешествията с лодка и автобус, днес е ден за разходки пеша из красотите на Денали.  Рано сутринта тръгваме по баирите – първо до туристическия център, оттам по трейл до Horseshoe Lake – приказно красиво езеро, сред високи смърчове.  Гледката, която се открива от високото към езерото ти спира дъха!  Мястото явно е обиталище на бобри – видяхме бентове, построени от тях, но самите бобри не ни се представиха.  🙁

Horseshoe Lake (езеро Подкова)

Horseshoe Lake (езеро Подкова)

След обед сме на поход – „Стъпки през времето“ – тоя път с водач.  Три-четири часа обикаляме сред съвсем диви гори и баири, сред смърчове, трепетлики и върби, покрай боровинки и цветя, през потоци и мъхове.  Поглед от баира – под нас цялата долина на река Ненана е на длан.  Вземаме си сбогом с Денали от високото!

Вечерта отново пробваме сьомгите в Salmon Bake.  На стената – пътен знак „Salmon Xing“.  Отново clam chowder – рибена чорба.  Съвет от мен – пробвайте, ако не сте!   Ама да е от сьомга, аляскенска!

28 юли, неделя,

Денали-Анкъридж, Denali Star train

Днес си тръгваме от Денали. Влакът ни е по обед. Момичето от Salmon Bake & Cabins ни откарва на гарата. Тя живее във Феърбанкс през зимата. В апартамента ѝ няма течаща вода. Пълни разни контейнери и с тях се обслужва – била се специализирала да мие чинии с минимум вода. Къпе се на градските душове. Не ще да има вода – съседката ѝ имала, и миналата зима заминала някъде за две седмици, междувременно тръбите се спукали от студа и като се върнала, заварила апартамента си покрит с една педя лед.

Оставяме багажа си на гарата и прекарваме останалото време в туристическия център, където рейнджърка изнася интересна беседа за животинския свят в парка: Brainy Birds and Brilliant Bears: The Clever Animals of Denali. Много интересни неща разказа, за хитроумните врани, тарикатите-мечки и пр., само че аз не си бях взела тефтерчето и ето че забравих какви точно бяха историите…

Denali Star, Аляска

Denali Star

По обед се товарим на веселото синьо-жълто влакче. Този път си намирам ново място за снимки – платформите между вагоните, където е открито, няма стъкла и отблясъци. Вятър в косите и прочее. Следващите 7-8 часа прекарвам основно там, на лов за гледки! Пък то гледки – ум да ти зайде! По едно време даже Маунт МакКинли се представи отново в цялото си великолепие, та даже говорителката по уредбата във влака ахна и временно загуби ума и дума! Белоснежен връх на фона на синьо-синьо небе – неизбежна асоциация с швейцарски шоколад 🙂 !

Изглед към връх МакКинли/Денали от влака

Изглед към връх МакКинли/Денали от влака

Гледки от влака

Гледки от влака

Гледки от влака

Гледки от влака

Пристигаме в Анкъридж по времето, когато на други места вече е мръкнало.

29 юли, понеделник,

Анкъридж – Сюард

Отново смяна на превозното средство – пак червеничък Нисан, ама не камионче, а обикновена кола. Посока – юг. Всъщност, отначало – почти изток, покрай дълбокия залив Turnagain Arm, в Cook Inlet. Безкраен низ от сини планини около залива, цветовете се преливат от тъмно- към светло-синьо, морето блести на слънцето. Между шосето (Seward Hwy) и водата е железопътната линия – толкоз близо до водата, че се чудиш как влака не се цамбурва. …Ами не – ето го, току-що мина – същото синьо-жълто влакче, на което вече се возихме.

За разлика от Dalton Hwy, Seward Hwy е асфалтирано и доста по-цивилизовано шосе. Е, не е като магистралите в „долните 48“, но и няма нужда – шосето с две платна е напълно достатъчно да поеме не твърде обилния трафик.

При Портидж се отбиваме от шосето, за да отидем до градчето Уитиър и глетчера Портидж. До Уитиър се стига през тунел дълъг 2.5 мили. Тунелът е с едно платно, което е същевременно и ж.п. линия – колите минават ту в едната, ту в другата посока, а като дойде време, се дава път на влака. До неотдавна влакът е бил единственият сухопътен превоз до Уитиър. Едва преди няколко години тунелът бил преустроен и за автомобили.

Уитиър е на брега на пролива Принц Уилям. Любопитна подробност – по-голямата част от населението на градчето живеее в една 14-етажна сграда, останала в наследство от военните, от времето, когато Уитиър е бил важна военна база. „Град под един покрив“. Вълшебно красиво място, впрочем! Те тук май са все такива – как да не се повтаря човек… Ти да видиш оттук нататък! Заливът е пълен с лодки и яхти от всякакъв калибър, плюс един голям круизен кораб, водата е с невероятен изумруден цвят, абе – красиво! Някой някъде бил чувал, че имало някаква пътека, дето водела към някакъв водопад – даже и в Milepost-а го пише! Ми айде да отидем да го видим! Тук пътека-там пътека – лутаме се известно време, после хващаме някаква, катерим се нагоре-нагоре-нагоре по баира, докато стигаме до края на пътеката… е, водопад няма, но пък гледката, която се открива към залива долу, е… нямам думи!

 Уитиър, проливът Принц Уилям

Уитиър, проливът Принц Уилям

Уитиър, проливът Принц Уилям

Уитиър, проливът Принц Уилям

По пътя обратно от Уитиър спираме при глетчера Портидж. Този май е първият, който попада в полезрението ни тук, в Аляска. Не и последният! И все прекрасни!

Връщаме се на Seward Hwy и продължаваме на юг, все покрай реки, езера и снежни планини. Малко преди да стигнем Сюард, се отбиваме до друг глетчер – Exit Glacier. Катерим се нагоре по туристическа пътека и стигаме съвсем близо до леда – почти с ръка да го пипнеш! Ледът е синкав и свети с отблясъците на слънцето в късния следобед.

Exit Glacier

Ледник Ексит

Нощувката ни е в Сюард, в малко хостелче с няколко стаи, спретнато и подредено като кукленска къщичка, със знак „Backpackers Xing“! Градчето носи името на държавния секретар Сюард, уредил покупката на Аляска от Русия през 1867 г. Покупката била коментирана по онова време като „щуротията на Сюард“ (Seward’s Folly) – много хора не били убедени в смисъла да се дават пари за замръзнала земя без стойност. …А после започнала златната треска. … А още по-после построили петролопровода.

Средощна (ама по светло!) обиколка из градчето – и то спретнато, с рисунки по стените и голям къмпинг край брега на залива. Край караваните в къмпинга (някои с размерите на двустаен апартамент) са напалени барбекюта – хората са насядали наоколо – кефят се!

Продължението:

Аляска – „North to the Future“ (3): Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Аляска – на картата:

 

 

Аляска


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!



No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version