ное. 15 2013

Света София и некрополът на Сердика

София не е точно световен град – не е град, който човек „трябва“ да посети в живота си, подобно на Виена, Париж или Ню Йорк. Но и София има своя чар и своите „магийки“. За една от тези магийки ще ни разкаже днес Жоро – това е съвсем скоро откритото за посещение подземие на черквата Света София в града. И тъй като и аз самия имах времето да го видя, мога да ви кажа с чиста съвест: това е великолепно място!

Приятно четене:

Света София

и некрополът на Сердика

Най-интересното от един град се крие под повърхността му

За София това важи с пълна сила и тези дни имах шанса да се убедя с очите си. Разбира се, всички знаем за хилядолетната история на нашата столица и останките на древна Сердика, които продължават да се появяват на различни места в самия център на града. Освен това много от нас ежедневно минават покрай един от най-отличителните символи на столицата – византийския храм „Св. София“. Много по-малък е процентът на онези, които знаят какво се крие точно под нивото на църквата.

Света София

 

Всъщност „крие се“ не е най-точното определение. С изненада научих, че през май тази година е отворил

подземният музей на храма „Св.София“,

който показва в почти пълната си цялост едно скрито досега културно-историческо богатство на столицата – древния некропол на Сердика, където в продължение на над 2 века (от третата четвърт на II до третата четвърт на IV век са погребвани жителите на Константиновия град.

Храм „Света София“, улица „Париж 2, 1000 София, България

 

Каменни саркофази, различни по форма и мащаб в зависимост вероятно от обществения статут на покойника, са разположени на различни нива в истински лабиринт от стълби, коридори и прихлупени галерии, изкопани на ръка от археолозите.

Некропол на Сердика – Света София

 

Влизаме в музея по новички стълби, водещи към добре осветено предверие. Посреща ни младо момиче, което усмихнато обяснява от кога датира проучвателната работа по археологическия обект и внимателно ме поправя, когато се опитвам да налучкам в кои години тук се е трудил проф. Богдан Филов. На входа има картички и брошури, които за разлика от повечето родни музеи са произведени тази година, а не преди Десети.

Некропол на Сердика – Света София

 

Още с първите стъпки усещаш, че си попаднал в съвременен музей. В нишата отдясно се върти клипче от поредицата на Камен Воденичаров „Пет минути София“, което разказва за блясъка на древна Сердика. На метри от прожектора хипнотично е осветена огромен каменен саркофаг. Това е едва началото на изумителна разходка все по-дълбоко под земята и все по-назад в годините, когато на същото това място е било гробището на знатните византийци.

 

Некропол на Сердика – Света София

Разкритите гробници са десетки и всяка от тях е различна по форма – полусферични, цилиндрични, масивни и тежки правоъгълни саркофази; зидани гробници с малко прозорче, през което вероятно са вкарвали тялото на починалия…

Целият музей е организиран под формата на разходка нагоре-надолу покрай гробниците по остъклени пътеки и стъпала, с художествено осветление и множество информационни табели.

Не съм си представял, че в София може да има подобен музей!

А какво по-логично от това за град с толкова древна история?! Просто вече толкова сме свикнали да виждаме демонстрации на тотално безхаберие, що се отнася до поддържането на исторически ценности, че подобен вид на музей изглежда сюрреалистично.

Некропол на Сердика – Света София

Без съмнение едно от най-интересните неща в подземната галерия са запазените древни мозайки. Към момента обаче оригиналите са в Археологическия музей и са заменени от пана с репродукции. Четох някъде, че предстои връщането им долу, което със сигурност ще привлече още посетители.

Некропол на Сердика – Света София

 

 

Завършваме разходката си във византийския некропол с истинско удовлетворение от неочакваната находка. Посещението на музея се превърна в добрата новина на деня – значи все пак е възможно дори и у нас! Малко оптимизъм и дано повече хора видят чудесата, над които ходим, без да подозираме за съществуването им.

Автор: Георги Грънчаров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със София – на картата:

София

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Света София и некрополът на Сердика”

  1. Читател каза:

    „Света София“ не е византийска църква, а е български раннохристиянски храм. Българите, известни също като траки, са християни още от I в., като са приели християнството (в новозаветен смисъл) лично от апостолите Павел, Андрей Първозвани и техните сподвижници, а са познавали и почитали Бога Слово Исус Христос, откакто свят светува, още преди въплъщението Му – за това свидетелстват историческите извори, археологическите открития, културните паметници, народната памет и самият бит, обичаи и традиции на българите (траките), които са коренните жители на тези земи. Когато е била строена „Света София“, Византия още не е съществувала. А Източната Римска империя, която отначало е била управлявана от тракийски императори (представители на орфическото християнство – каквото е автентичното Христово учение, за разлика от по-късното византийско имперско християнство) е нещо съвсем различно от това, което впоследствие става известно като Византия.
    Това е много добре обяснено и доказано в книгата на проф. Асен Чилингиров „Софийската Света София и нейните изследвания“. Ето откъс от нея:

    „…Богатият фактически материал, получен от разкопките по це-
    лия ареал на античния некропол, включително под самата цър-
    ковна сграда, показва твърде точно неговите хронологични и то-
    пографски граници. Въпреки това, много от тълкуванията на този
    фактически материал са правени напълно произволно и нямат ни-
    що общо с действителността, като създават погрешен образ на ху-
    дожествения и архитектурен паметник, налагайки на обществе-
    ността невярна представа както за него, така и изобщо за българ-
    ската история и нейния принос в културната съкровищница на
    човечеството. А тъкмо изследванията върху този паметник показ-
    ват неговите най-характерни черти, свързани не с византийската
    православна традиция, а с раннохристиянската духовна и худо-
    жествена традиция в нашата родина, като продължение на тази
    традиция, зародена още през първите хилядолетия на човешката
    цивилизация. Че и тогава, преди много столетия и хилядолетия,
    един от главните отличителни белези на тази цивилизация не е
    бил принципът за мирно съвместно съществуване на различните
    етнически, религиозни и културни общности, показва сложната и
    изпълнена с борби между разни верски общества история на со-
    фийската църква – но тези борби показват и централната роля,
    която нашата столица играе през цялата раннохристиянска епоха
    още от първите вселенски църковни събори, а и след нея като
    един от главните християнски църковни центрове в следюстиниа-
    новата епоха и дори в рамките на Първата българска държава,
    когато за известно време е седалище на българския патриарх.
    Болшинството историци и богослови привеждат патроната на
    Софийската „Света София“ като едно от главните и безспорни
    доказателства за принадлежността ѝ към византийската право-
    славна традиция. А тъкмо патронатът на Божествената Мъдрост е
    заложен в основата на конфликта между двете идейни течения в
    ранното християнство, за който ние сме осведомени във всички
    подробности от писмените исторически извори…“
    „…Българите ще продължат да строят и възстановяват своите посве-
    тени на Божествената Мъдрост съборни църкви още много векове,
    след като гръцката православна църква модифицира патроната на
    своите църкви, свързвайки ги със специално съчиненото за тази
    цел житие на измислената „великомъченица София и нейните три
    дъщери, Вяра, Надежда и Любов, също великомъченици“. И в тези
    свои храмове на Божествената Мъдрост ще отправят молитвите
    си към Единия Бог на всички хора от всички народи – към същия
    този Бог и в същите молитвени домове ще отправят молитвите си
    дори чуждите завоеватели и владетели на нашите земи, като под-
    държат също хилядолетната духовна традиция в нашата родина…“

  2. Стойчо каза:

    Щом казваш 😉

  3. Зока каза:

    Христос е българин! 🙂

  4. Стойчо каза:

    Това е единственото доказтелство, че с македонците сме един народ 😉

Leave a Reply