Ное. 27 2013

Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос

Published by at 9:00 under Перу,Румяна

 Днес завършваме пътуването на Румяна през Перу. Започнахме с Лима, Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина, а после минахме през Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско. Днес наред са Пуно и езерото Титикака. Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част трета

Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос

1 юни, събота – Ракчи, Пуно

Днес е ден за пътешествие!  Ще пропътуваме над 400 км с автобус, през Андите, до езерото Титикака, по-точно до града Пуно.  Като за тукашните пътища, и с няколко образователни и „тоалетни“ спирки, пътуването се очаква да отнеме към 8-9 часа, затова и тръгваме рано, потегляме по път 3S.   От пекарна край пътя гидът ни ни купува две големи питки чута – pan chuta – леко сладък на вкус, чудесен топъл традиционен местен хляб.  Пътят е високо в планината и гледките са страхотни – отвсякъде високи върхове, често и със снежни шапки, в долината – златни полета, сини езера.

Андите

Андите

Първа спирка –

руините при Ракчи (Raqchi)

Тук е бил храмът на бога Виракоча – огромен, дълъг 100 м, от който днес са останали само стените на централната част.  Отстрани пък са останките на многобройни хранилища за зърно.

Руините в Ракчи

Руините в Ракчи

Продължаваме, покрай мощни баири, села и реки.  В реките, близо до селищата, множество хора перат съботното си пране, което впоследствие простират по каменните дувари покрай дворовете си.

Следваща спирка –

прохода Abra la Raya

Покачили сме се на 4335 м!  На безброй сергии, направо по камънаците, се предлагат всякакви чудесни шарении – перуански одеала, шапки, шалове, пуловери, бижутерия.  Купих си чудна червена шапка!  От най-високото място!

Abra la Raya

Abra la Raya

Още една тоалетна спирка и наближаваме крайната си цел – езерото Титикака.  Първо минаваме през

града Хулиака

Градът представлява огромен черен пазар – наблизо е границата с Боливия, откъдето се пренасят множество стоки на черно, пристигнали главно от Китай, през Уругвай и Парагвай.   Можеш да си купиш всичко – телевизор, мобилен телефон, дрехи, домашни потреби и уреди – на доста ниска цена.  Безчет тук-туци и трициклети пълзят навсякъде.  Минаваме покрай доста модерна сграда, открояваща се между бедните недовършени къщи със стърчащи арматури.  Обясняват ни, че е новият частен Андийски университет, открит съвсем наскоро, с доста високо реноме и такса.

Още няколко завоя и от един баир под нас се открива Пуно, а зад него –

езерото Титикака,

синьо-синичко!

Градът Пуно

е построен на доста стръмен склон и е много живописен.  Голяма статуя на Исус Христос с бял кръст на единия баир, друга огромна статуя на кондор с разперени криле на отсрещния.  Хотелът ни е тъкмо в центъра на града, до местната Plaza de Armas.

Пуно, Перу

Нямаме търпение и въпреки че здрачът почва да се спуска, хукваме към езерото.  Тук за пръв път почвам да усещам признаци на височинна болест (на 3 800 метра над морето сме) – остро, цепещо главоболие и недостиг на въздух.  Нищо, все пак успяваме да стигнем до Титикака-та, тъкмо когато слънцето се скрива зад баирите.  Фар, патки, лодки – всичко си е, както си трябва.  След залеза обаче нахлува студ, бррр!  Хукваме обратно, че даже и на тук-тук се возим, та да се скрием по-скоро на топло.  И – пилешка супа за душата в близкия ресторант (с чуден резбован балкон!).

Пуно, Перу

Пуно

Май не съм казала за коката – навсякъде в хотелите, на свободен и неограничен достъп – изобилие от листа на кока.  Правихме си чай, даже ги дъвкахме.  Особен ефект не усетихме, но кой знае – може би пък благодарение на тях досега не усещахме височинната болест!?   Тоя път обаче трябваше да помогнем и с една таблетка Diamox.  Една беше достатъчна – повече не усетих никакъв дискомфорт, слава богу!

2 юни, неделя

Пуно, езерото Титикака, плаващите острови на Урос

Рано сутринта се качваме на малко катерче в езерото, което ни отвежда до плаващите острови.  Местните виждали във формата на езерото пума, гонеща заек.  С малко усилия на въображението ги виждаме и ние 😉 .  Апропо, местните тук вече не са от племената Кечуа, както в Куско, а от Аймара, и езикът им е различен.  Та се налага да научим няколко фрази и на езика аймара:  ками сараки (kami saraki) – здрасти, как си?;  уалики (waliki) – благодаря, екстра съм!

На плаващите острови пък живеят хора от прединкските племена Урос – миролюбиви хора, които избягали в езерото, за да се спасят от агресията и инвазиите на брега, като за целта си построили

изкуствени острови!  От тръстика

Отдолу – корени на тръстика, нарязани на блокове и свързани заедно, отгоре – тръстика.  Околко година – година и половина трябва за построяването на един остров, който проживява около 20-30 години, като части се обновяват непрекъснато.  Околко 2000 уроси живеят на плаващите острови днес.  Жилищата и лодките им са също от тръстика.  На по-големите острови живеят по десетина семейства, докато на най-малките (до към 30 метра широки) има по не повече от 2-3 семейства.  Островите са закотвени с въжета, вързани за пръти, забити в дъното на езерото (дълбочината тук е 15-20 метра), които също се подменят на няколко месеца.  Тоалетните им са на малки островчета близо до основните острови и до тях се стига само с лодка.  Хранят се главно с риба и птици, тръстика, но и търгуват с хората на сушата.  Имат плаващо училище и плаваща болница.  Имали са собствен език, който обаче днес е забравен и говорят на езика на Аймара.

Всичко наоколо изглежда като в приказка, сякаш не от този свят!  Напоследък модерните технологии не подминават и приказния свят на плаващите острови, впрочем – някои имат вече слънчеви панели и химически тоалетни.

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака, Перу

Плаващите острови на Урос в езерото Титикака

Следобед посещаваме

гробниците в Сиюстани,

недалеч от Пуно, до езерото Умайо.  Гробниците са от прединкския период, във формата на кули – наречени чулпи, доста добре запазени.  Строени са от племената Colla.  По-късно, когато инките завладяват тези места, те също използуват и дострояват чулпите за техните височайши покойници.  Гробниците са на полуостровче в чудно красивото езеро Умайо.  На остров навътре в езерото пък се намира природен резерват за викуня – подобни на ламите и алпаките едрички „овце“, особено ценени заради фината им вълна, които са на изчезване и са обявени за защитен вид.

Гробниците в Сиюстани, Перу

Сиюстани

Гробниците в Сиюстани

Гробниците в Сиюстани

В автобуса, по пътя, научаваме за живота на местните.

Племената кечуа и аймара

живеят във вражда, която съществува и до днес.  Почти немислимо е, например, аймара да се ожени/омъжи за кечуа.  Драми а ла Ромео и Жулиета са нередки.  Браковете, впрочем, минават през сложна поредица от етапи и церемонии, имат нещо като „пробен“ период.

Морски свинчета

се отглеждат и тук, но не толкова за храна, колкото за целите на традиционната медицина.  Приписва им се почти магическа способност да лекуват и диагностицират болести!  Ако имаш болки в гърба, например  – оставя се морско свинче да ти ходи по гърба час-два и ти минава!  Трябва да е специално – черно свинче, ако си мъж – свинчето трябва да е мъжко, ако си жена – женско.  Какви ли не други билки и отвари се използуват като целебни – кръв от корморан, например, помагала много за лекуване на епилепсия.

Листата от кока,

освен за дъвчене и отвара, се използуват за гадаене на бъдещето.  На покрива на почти всяка къща има малка керамична фигурка с две бичета, която носи късмет и предпазва къщата от всякакви злини.

Катедралата в Пуно, Перу

Катедралата в Пуно

Прибираме се по мръкнало в Пуно.  Последна разходка по главната улица „Лима“, за сбогом.  А, забравих – жените и тук са с чудновати шапки, но различни от тези в Куско и Лима!

3 юни, понеделник

Хулиака-Лима

Рано сутринта си тръгваме от Пуно и Титикака – от близкия град Хулиака ще летим за Лима.  По пътя, на излизане от Пуно, спираме на високия баир, за да се полюбуваме за последно на града и чудното езеро.  Пътуването до Хулиака отнема около час, оттам летим около час и половина до Лима, над високите върхове на Андите.  Един стърчи особено много – връх Салкантай, почти 6300 м.

В Лима сме отново в същия хотел – Antigua Miraflores.  Бърза разходка из града – да си вземем сбогом с котките в парка.

4 юни, вторник

Лима-Маями

Отново wake-up call в 4 ч. сутринта, автобусът ни извозва до летището „Хорхе Чавез“.  По пътя местният гид ни разказва историята на Хорхе Чавез – перуански летец, пръв прелетял над Алпите през 1910 г., но самолетът му се разбива при приземяването, той е тежко ранен и впоследствие загива.  Обект на гордост у перуанците.

По пътя до Маями прелитаме над Панама, над Куба, но уви – всичко е обвито в облаци.  Само малко парченце от панамския бряг успява да се прокрадне през вълмата облаци.

Адиос, Перу!  I’ll be back!

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос”

  1. Teodora каза:

    Леле, то е направо друго измерение там.

  2. georgi каза:

    Много хубаво и интересно.

Leave a Reply


Switch to mobile version