ян. 27 2009

Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш

Published by at 9:32 under Жаклин,Мароко

Започваме един хубав пътепис от Мароко. Пътуването е след напълно импровизирана и самостоятелна подготовка по интернет. Знам, че сте фенове — и ще се радвам да ви хареса. Започваме с Казабланка и Маракеш — където щъркелите зимуват. Приятно четене:

Мароко през зимата

част първа

Казабланка

Това е разказ за едно 18-дневно пътешествие до Мароко, организирано и реализирано от двама души (аз и приятелят ми Пламен) — без туристически групи и задължителна програма. С помощта на карта и няколкодневно ровене в интернет купихме билети и резервирахме хотели в Казабланка, Маракеш и Уарзазат за първите 9 дни, а останалата част от периода се разви според настроението ни и моментните ни хрумвания.

В Казабланка взехме кола под наем и на третият ден след пристигането си се впуснахме да кръстосваме и и изследваме Мароко, с идеята да видим и посетим колкото е възможно повече места. От окена към планината Атлас, до пустинята и пак през планината и долината на 1000-те казби и на юг — крайбрежието на Атлантическия океан и обратно в Казабланка, където завърши това африканско приключение. Толкова много емоции и гледки, попити с очите и сърцето, че ми отне месеци, за да систематизирам спомените, които улягаха, наместваха се, но не избледняха… В няколко поредни постинга ще се опитам да предам с малко думи и повече снимки есенцията на едно незабравимо пътуване, започнало в един минусов февруарски ден в София и завършило навръх националния ни празник — 3 март.

Всичко започна от влажна и дъждовна Казабланка,

с широки улици, колониални сгради, нови лъскави хотели, палмови паркове, кална медина. И все пак в Казабланка пихме първия си невероятен ментов чай, сервиран в малки чайничета и стъклени чашки, както и портокаловия фреш, на който няма насищане! Изглед към пристанището на Казабланка

„Женският пазар“ в медината на Казабланка

Пирамиди от подправки

Сутрешен преглед на печата (горе)

Алея в градската градина

В междучасието винаги е купон!

„Кафенето на Рик“ (Х. Богарт, „Казабланка“)

Голямата джамия „Хасан II“ (отвън)

Маракеш — там, където зимуват щъркелите

Веднъж видяна, Казабланка не заслужава да й се отделя повече време, така че на третият ден натоварихме Реното, което бяхме взели под наем и възможно най-бързо се изнесохме от градът на белите къщи, които всъщност бяха мръсно-сиви. От около 2 години магистрала свързва Казабланка с Маракеш, така че пътуването е удобно и с нищо незапомнящо се.
Първото ни спиране беше на бензиностанция „Африка“, направена по подобие на европейските — с кафе, ресторант, зона за децата, за отдих, магазинчета… Освен че беше ново съоръжениетo, веднага ти се набива в очите изключителната чистота — да ти е драго да хапнеш и да посетиш тоалетните и баните! От този момент натам, бензиностанциите, носещи името на континента на който се намирахме, ни станаха любими и до края на пътуването се опитахме да не им изневеряваме! В началото не споменах, че мароканците са изключителни любезни и мили хора. Разбира се, в много от случаите се налага да си платите за тази любезност! В Казабланка си платихме за „тура“ на пазара в стария град, а гидът се оказа и нещо като бодигард — предотврати класически обир с рязане на раницата, не се отдели и за секунда от мен и, трябва да си призная, имаше леко стряскащи моменти!
Поредното доказателство за полезността от самонатрапващите се гидове бе влизането ни в Маракеш, където на един светофар помощта си предложи един чичко моторист. Аз имах карта, плюс напътствията и наставленията на собственичката на хотела, Елиза, според които нямаше начин да не го намерим бързо и лесно, въпреки че бе разположен в медината! За да не обидим любезния човек, решихме да караме след него до центъра на Маракеш, пък после любезно да му благодарим и да се разделим по живо по здраво! На всяко по-голямо кръстовище, чичкото ме караше отново и отново да му показвам името на улицата и хотела, в който отивахме, та на петия светофар се замислих, дали е наистина толкова лесно да намерим каквото и да е?! Ужасът започна с влизането в стария град, където освен коли, в двете тесни платна и във всички посоки се движеха автобуси, колоездачи, каруци, хора на коне, магарета, камиони, мотоциклетисти (като нашият чичко гид) и пешеходци, които не признаваха тротоари, знаци, предимство…
Тези 20—30 минути до паркинга, на който ни заведе човекът, ги изкарах предимно със затворени очи и здраво стиснала колана, защото имах чуството, че съм попаднала в електронна игра, в която трябва да преминеш на друго ниво, без да убиеш, сгазиш и бутнеш другите участници… След като оставихме колата, без да сме сигурни, че ще можем пак да се върнем при нея, тръгнахме из стария град, за да търсим хотела. Започна ново ниво на електронната игра, този път пеша, през ей такива улици (виж снимките), широки не повече от 1,5 — 2 метра! Уличките нощем

И през деня

Наляво, надясно, направо, наляво, обратно, през тунелче, което смърди, а като се объркаме — пак обратно и така до без край!!! Бавно и сигурно се насажда чувството, че те водят някъде, където няма да е много хубаво, а и не знаеш дали наистина те водят към хотел?! На всичкото отгоре, спирахме при други мароканци, с които нашият чичко разговаряше, сочеше ни, шушукаха си, навикваха, което още повече те караше да се замислиш къде по дяволите отиваш?! Няколко пъти сменявахме допълнително наетите гидове, докато накрая с помощта на едно дете, двама подрастващи и нашият чичко, спряхме пред някаква врата, пред която „оригиналният“ гид каза: „Тук е вашият хотел!“
На вратата се показа някакъв мъж и след като си размениха няколко думи и погледи, от които нищо не разбрахме, ни подкани да влизаме! Изобщо не исках да влизам! Не на мен тези арабски номера, си казах аз! Още повече, че собственичката трябваше да е жена, а тук някакъв съмнителен тип! Както многократно ми се налагаше да обяснявам в Мароко, ние сме от България, а не сме наивни американци, всичко трябва да се провери, доверие — никому, та извадих телефона, обадих се на въпросната Елиза и след като се оказа, че въпросният човечец е управителя на хотела, се разплатихме с „нашия“ чичко, без когото никога нямаше да намерим нищо в този средновековен лабиринт на стария град, влязохме в хотела, наречен като повечето „Риад медина“ и някакво име, т. е. къща в медината (старият град).
Тези къщи нямат прозорци към улицата, а вътрешен двор без покрив, вграден в къщата, така че стаите имат прозорци, които гледат към двора! По-скъпите хотели в старият град имат във вътрешния двор басейн и градина и предлагат невероятни емоции и арабско разточителство! Е, има си и неудобства! Холът ти е под открито небе, най-много покрит с тента, така че ако вали…

Въпреки всичко, моето мнение е, че ако си

в Маракеш, е най-добре да отседнеш в стария град,

за да си близо до площада, където от векове та и до днес тече „купона“! И като в приказките, щом се спусне мракът, ти се впускаш в приключения — дали ще гледаш укротителя на змии, или ще слушаш приказки, или ще се направиш на смел и ще чуеш предсказанията на врачката, или ще гледаш танцьорките на ориенталски танци (бяха травестити по 1.90 м!), или просто ще хапнеш в един от многото палаткови „ресторанти“ на открито, където готвят пред теб и за теб! Едно е сигурно — няма да скучаеш! Ако не можеш да решиш, можеш да седнеш на терасата не едно от многото заведения, заобикалящи площада и да се наслаждаваш на вълшебната гледка! Преди това е хубаво да си направиш временна татуировка с къна на ръцете, а и на краката (все пак си в Мароко!)

Една от главните улици към площада

Обичайна гледка на пазара

Укротителят на змии в действие

И много фреш, за да сте фреш за вечерта!

Пиаца за такси

Не ви трябва специално място, за да ви татуират

или да ви лъснат обувките

от тези веселяци няма отърване!

От терасата на кафето се вижда това:

тук всички са групирани по интереси

част от площада между терасите на две кафенета

време за вечеря

Докато е светло е хубаво да се разходиш из покрития пазар на стария град, с над 6,000 магазинчета, и да се почустваш като в приказка, докато се пазариш, пазаруваш или просто разглеждаш и докосваш множеството чанти, бижута и всякакви джунджурии, предлагани от търговци и сръчни майстори!

Из уличките на покрития пазар:

вани до гердани… всичко има

а зад магазина боядисват платове и прежди:

пушенето не съкращава живота, но и по-хубав не ставаш!

Не е лошо да се излезе

извън стените на стария град,

за да се убедиш, че ако има някой изостанал в строителството и благоустройството, не са мароканците! Е, знам че Ив Сен Лоран има къща в Маракеш, а не в София, но остава едно тегаво чувство, че дори арабите в северна Африка живеят на по-чисто и в по-хубави блокове! Така че не пропускайте една обиколка с двуетажен открит автобус!

външната стена на медината

из квартала с двуколка не пестят водата!

Само няколко от многото зимуващи щъркела

„Народният“ театър на Маракеш

„Панелка“ в новата част!

и за да не забрави човек, че е в Африка!

и още фонтани!

И една констатация, за която услужливо бяхме предупредени от една навременна статия, прочетена в самолета на път за Мароко! Кухнята в Маракеш вече не е това, което е била! Така че не очаквайте да изживеете кулинарен делириум точно в Маракеш! Съветът на специалистите е, да хапвате на площада, където готвят на открито и то само на места, където и местни хора се хранят или в по-скъпите ресторанти в новата част на града! Въпреки че има малки невероятно красиви ресторанти, разположени на озеленени тераси на сградите в стария град, където е удоволствие да поседите, да починете и да се освежите с чаша арабски чай! Ако искате бира — на повечето места няма, защото действа принципа на лицензите — само хотелите и някои ресторанти имат разрешителни да продават алкохол!

А колкото до температурите — дори и през февруари през деня е много топло, около 26—28 градуса, но сутрин и вечер е хладно!

Продължението:

Мароко през зимата (2): Пустинята и океана

Автор: Жаклин

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш”

  1. Irina каза:

    Жаклин,
    Благодаря ви много за пътеписа! Ние планираме да пътуваме след около две седмици със същия план – без агенции и с кола под наем. Бих се радвала ако мога да ви задам няколко въпроса най-вече за движението и колата под наем- по-добре да се вземе под наем предварително или на място да си намерим агенция? Какви са цените на бензина/дизел? Как са пътищата като цяло – нас ни притеснява най-вече пътя до пустинята…. Благодаря ви предварително!
    Ирина

  2. Жаклин каза:

    Ирина, вече ви завиждам, че заминавате!!!! :)))
    Нека да ти отговоря на въпросите, поне така както „стояха нещата“ миналия февруари! Ние наехме кола под наем в Казабланка – обиколихме центъра, попаднахме на сграда, в която имаше поне 5-6 офиса на различни фирми, които дават коли под наем! Правят отстъпка за по-дълъг период от време. Също така се оказа, че колите излизат по-евтино, ако ги наемеш в Казабланка, а не в Маракеш! Цената на бензина е почти същата като в Европа (малко по-евтино беше от БГ). Пътищата са хубави, асфалтирани и поддържани.
    Ако желаеш, мога да ти дам телефон и името на фирмата, от която ние наехме колата?!
    Ао има още нещо, с което да съм ти полезна за това пътиване, пиши, Ирина!!
    Лек път и весело изкарване, а после да опишеш впечатленията си!!!!
    Поздрави!! :)))))

  3. […] продължим с пътешествието из Мароко. Вече разгледахме Казабланка и Маракеш, а днес ще се разходим из пустинята и ще видим океана. […]

  4. svetlozar каза:

    Здравейте на всички пътешественици!
    Наскоро посетих Маракеш и ще добавя впечатленията си.
    Преди всичко искам да благодаря на автора на този пътепис за инфото и напътствията – важни и полезни!
    Пътувахме трима – семейство – с предварително направена онлайн резервация за хотел и нискобюджетната Изиджет с полет от Лондон. След кацането на летището на Маракеш – малко, но модерно и добре организирано – стана ясно, че поръчания хотелски транспорт НЕ ни очаква. Обменихме дирхами на летишето по приемлив курс, като запазих разписката – за евентуална обратна обмяна при заминаването.
    Взехме такси – petite – което регламентирано вози до града за 70 дирхама. Впоследствие разбрах, че grand такси – нещо като пътнически микробус за десетина души – струва 100 дирхама. Автобусът до центъра – номер 19 – струва по 30 дирхама на човек. За улеснение ще кажа, че 1 евро е приблизително 10 дирхама.
    Изборът на такси се оказа правилен, защото ни свали на малко площадче в началото на Медина-та. Няма начин да се влезе с автомобил до хотела, който беше в стария град, а и Нито Гугъл мапс, нито ДжиПиЕс помагат за ориентиране вътре. Всъщност таксиджията се обади на помагач, който за 1Е ни заведе до хотела.
    Хотелът – L’Arabesk – е стара фамилна къща, построена като квадрат, който затваря чудесен вътрешен двор. Там се сервира закуска и чаят, много вкусен и ароматен. Стаите са разположени така, че гледат към двора – всъщност други външни прозорци няма. Значи къщата е като малка крепост, семеен имот на двама братя, любезни и внимателни домакини, с перфектен френски и добър английски – нашите искрени благодарности за всичко. Въобще всичко свързано с настаняването, включително безжичния интернет, беше на ниво, което отговаряше на описанието и цената. А цената е 65 евро на вечер за трима с включена закуска. Доплатихме нещо като курортна такса – по около 5 Е на човек. Стаята беше достатъчно голяма, с няколко прозореца, атрактивно обзаведена с подходящо- екзотична мебелировка, а стените и тавана бяха красиво оцветени. Банята е оборудвана с медни кранове и уреди.
    Бил съм по тези места преди много години и със съжаление констатирам драматичната деградация на страната – както в битово, така и в социално отношение. Хората са много бедни и стремежа да спечелят някоя пара е деформирал традиционните арабски търговски отношения. Всъщност предлаганите стоки не са нещо особено – освен може би кожените изделия, а цените им са откровен опит да се окраде „богатия“ чужденец. Нищо не купихме, въпреки голямото ни желание! Традиционната арабска настойчивост се е превърнала в дразнещо нахалство, а драстичните намаления от първоначалната цена те карат да се почувстваш по скоро измамен.
    Екзотиката се е превърнала в откровена цигания, а пренебрежението към хигиенните стандрти е станало гадна мръсотия.
    Спомените ми за красивите дворци и обзавеждането им са безвъзвратно минало – няколкото останали архитектурни паметници са доста поразрушени и буквално одрани отвътре – какво разочарование!
    Храната е вкусово сходна с нашата и сравнителни евтина. Тажин-ът е най-разпространеното ястие и е вкусно. Опитахме го както в фенси ресторант, така и в обикновено кръчме в Медина-та и определено гласувам за второто. Там храната беше по- добре приготвена и два пъти по-евтина.
    И да сложа чертата – екскурзията си струва, това е пъстър и различен от нашия свят, но две-три нощувки са достатъчни за повърхностен контакт. Не очаквайте много, за да не се почувствате разочаровани!

Leave a Reply


Switch to mobile version