февр. 05 2008

Германия (8): Шварцвалд (Wieden)

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд (предишната част е тук: Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau), а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща)

Приятно четене:

Германия

част осма

Шварцвалд (Wieden)

Германия VIII

Шварцвалд (Wieden)

Това е Европа (поне за мен)!

Продължавам от Freiburg, който ни хареса и където чухме българска реч…

Късно след обед тръгваме към Wieden.

Там е следващата ни gästehaus. Мъглата се е разчистила, но аз не бързам, пъпля бавно нагоре по невероятен криволичещ път. Ние сме единствената кола в планината, зад мен няма никой да ми дава зор и спокойно можем да се насладим на страхотните простори, разкриващи се след всеки завой.

Wieden е доста разхвърлян. Нужно ни е известно време да открием махалата, в която е нашата Haus Abendsonne:

http://www.wieden.de/neudesign/index.php?M=e02_00_&T=1

Там е махалата в която се намира Haus Abendsonne.
Това са пет, шест къщи, кацнали на един хълм над селото. Домакинята, Frau Gisela Gutmann е здрава, червендалеста жена и носи дете с хубави червени бузи, което ни гледа с интерес. Тези хора излъчват такъв невероятен вътрешен баланс, здраве и спокойствие! Gisela ни представя детето, което се казва Nina и гордо ни обяснява, че има още две момичета. Убеден съм, че и те имат големи червени бузи…
Това, което се вижда от спалнята.

Стаите приготвени за нас са на горния етаж (малък апартамент със закуска за €55). Спалнята отново има страхотна гледка към селото и отсрещните хълмове, а в кухнята, към която има трапезария и нещо като дневна, мирише леко на крави. По-късно ще видя, че оборът е под тази страна на къщата. Това ми напомня за старите родопски къщи, в които животните обитават пространството под стаите, за да се използва отделяната от тях топлина. Странно, тази миризма не ме дразни — струва ми се напълно естествена.

Изгрява слънце и решаваме да повървим час, два по пътеката, минаваща през махалата. Малкото момиче остава да си чете книгите, купени във Freiburg. С голямото момиче тръгваме успоредно на стръмния хълм. Далеч долу се виждат къщи и реката, а отсреща — други хълмове и шосето, по което дойдохме с колата.

Тръгваме по пътя, минаващ през махалата.
И се движим успоредно на хълма. Вижда се, че тревата по пътя е окосена скоро.

Пътят е добре поддържан и се върви леко. На всеки няколко стотин метра има пейки, на които можеш да поседнеш и да си въздъхнеш. Често виждаме овце, кози, крави, малки понита. Няма нужда от високи грозни огради. Движението на животните е граничено от ниски колчета с опънат кабел, по който тече слаб ток.

Край пътя расте коприва, макове и други полски цветя. Дори откриваме диви ягоди, чиито аромат е невероятен. Просто не можем да повярваме колко са вкусни, замаяни сме след толкова години градски живот и десетки бурканчета безличен конфитюр от магазина.

Край пътя растат макове.
И ароматни диви ягоди.
Ето на това му викам хубава поляна!
Преминаваме през дълбока тъмна гора. Дърветата са толкова високи, че неволно спираме да говорим. Ето от къде бюргерите вземат тези прекрасни масивни греди, с които си строят къщите. Слънцето все още грее, но тук е сумрак, а надолу към реката е вече нощ — тъмно и черно. Дали така не се е появило името на планината. Black Forest.

Излизаме от гората и скоро стигаме до следващата махала от няколко къщи, пръснати край пътя. Група малки деца си играят с няколко понита, а някаква жена, вероятно майката на тези деца, простира дрехи. Около къщите не се виждат ръждясали ламарини, увиснали огради или натрупани стари гуми. Виждат се чисти навеси с фураж за животните, нови комбайни (или странни селски машини) паркирани отпред и натрупани дърва, готови за зимата, редени като по конец. Кое ги кара да правят нещата по този начин? Импулс да впечатлят съседите? Или да впечатлят туристите? Или просто уважават труда и живота си. Каквото и да е — харесва ни. Развивам си теория че тук действа някаква своеобразна селска естетика, караща хората да поддържат нещата около себе си подредени и удобни.

Малко по-натам стигаме до малък параклис стоящ самотен сред невероятно поле избуяла трева, която се люшка като море от поривите на свежия вятър. Толкова ми е близко и родно, че не мога да устоя, бухвам се в нея. Тревата е мека и с този полски аромат! Мислех че съм го забравил — лятото на село, дядо коси люцерна, старото магаре бавно дърпа каручката, а аз лежа върху люцерната през дългия път към къщи и гледам интересните облаци в небето…

Сърцето и душата ми остават тук!
Докато се захласваме около параклиса, небето притъмнява и се струпват облаци.

Втурваме се обратно към Wieden.

Юркането ни е напразно — дъждът запуква далеч преди да стигнем махалата. Такъв порой ни пере, че за миг сме мокри до кости. Духа студен вятър и зaмръзваме бързо, но не ни пука. Знаем, че след десетина минути ще сме на топло край парното и това ще направи преживяването още по-готино. Залез във Wieden, Schwarzwald.

Тази вечер празнуваме поредния чуден ден във Шварцвалд, въпреки малките неудачи. Имаме цяла кухня на разположение и мога да приготвя вечеря на моите момичета с нещата, купени от Freiburg. Не е сложно: Fledlesuppe (любимата супичка, чието име вече знам благодарение на една госпожа от София), Wurst, Schnitzel, Kartoffel, зелена салата… И биричка, естествено!

Следва… може би края (остана ни само един ден в Германия).

Край на осма част, продължението и краят — в девета част:

Германия (9): Шварцвалд (Обратно в Todtnau)


Автор: Веско Петров
Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply