ян. 30 2008

Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд в Германия (предишната част е тук: Германия(6): Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn), а началото — ето тук: а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща). Приятно четене:

Германия

част седма

Шварцвалд: Freiburg im Breisgau

Германия VII

Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)

Freiburg — готин град (Historisches Kaufhaus от 1532 година)!

Продължавам от Müggenbrünn,

където заспах щастлив с усещането, че съм на село при баба и дядо.

Не само заспивам щастлив, но и спя дълбоко и непробудно, за разлика от момичетата, които сутринта се оплакват, че часовника на църквата от която се възхитихме вчера (виж снимките в VI част), ги будел на всеки половин час. Така е, като не си пийват повече биричка.

Frau Görgen е станала рано и ни приготвя закуска. Чуваме как съдовете тракат в кухнята. Разнася се миризма на здраво кафе и пържени яйца. М-м-м. С бабичката комуникираме много добре, въпреки че никой не знае езика на другия. Нейното гостоприемство ни струва само €42.

Прощаваме се с Müggenbrünn

Днес отново нямаме много избор. Мъглата се е сгъстила и няма намерение да се разчисти. Правим всичко, което зависи от нас, шофираме до Wiedener Eck, намиращ се на предел в планината, където се пресичат четири пътя в различни посоки. Храним крехка надежда, че горе (на около 1000 метра) няма да има мъгла и ще качим Belchen — един от красивите върхове на Шварцвалд. Наивници! Там мъглата дори се сгъстява.

Wiedener Eck http://www.wiedener-eck.de/index.htm е легендарна хижа/хотел/gästehaus,

построена на това място преди повече от 100 години. Всичко в нея говори за традиция и домашен уют. Масите са широки, столовете удобни, огромната керамична печка излъчва топлина и навсякъде виждаме свежи букети цветя. Дори кенефите миришат на лавандула и са блестящо чисти. На входа осезателно липсва етнически изглеждащата жена, която седи на мръсен стол в очакване да пуснеш едно евро в чинийка. Тази липса много ме впечатлява.

Wiedener Eck преди сто години (тази гравюра не е моя).

Пием ментов чай, докато обсъждаме как да запълним времето. Най-добре е малка екскурзия до Freiburg на около 30 км, където сме чели че има хубава катедрала. Греем се с ментовия чай, щастливи от този чудесен план и гледаме картата. Има няколко варианта до Freiburg. Чудя се кой път е най-добър.

Това е добър повод да питам сервитьорката, която ми хваща окото докато ни носи чая. Говоря и на немски без да ми пука, думите сякаш идват сами. Едновреmенно с въпросите за по-добрия път се опитвам да флиртувам с нея. Тя е млада и фина, с боядисана черна коса, по начина по който се боядисват младите момичета в България.

Сервитьорката усеща флирта, усмихва се и започва да обяснява на немски. Аз нищо не разбирам, но не искам да я спра и клатя насърчително глава. Кефи ме начина, по който говори, израза на лицето, движението на устните, липсата на какъв да е цинизъм в искреното и усилие да обясни нещо невъзможно. Абсолютно чист наивитет!

Всичко това, разбира се, не убягва на нежната половинка. Тя ме сръгва навреме.

Спускаме се с колата към Freiburg.

Подминаваме смешна табела с мотоциклетист и зловещ черен кръст. Надписът вероятно предупреждава, че това е смъртоносна зона. Малко по-надолу срещаме група самоубийци върху мотори, на които не им пука от табелата и щастливо залягат по острите завои.

Скоро стигаме до Freiburg, където паркираме колата в някакъв паркинг на гарата без лутане и нерви.

Странна църква отвъд гарата във Freiburg

Freiburg — центърът е пълен с млади и интересни хора.

Театъра във Freiburg.

Freiburg гъмжи от хора. На фона на заспалите селца до сега, това ни се струва като фестивален град. Събота е и хората са излязли на гезме. Катедралата е наистина готина (жалко, че основната кула е в ремонт). Имаме късмет да попаднем на служба с музика и църковно пеене. Наблюдавам музикантите и ми става смешно за момчето на китарата. Усещам как му се свири не тук, а в рок група! (виж клипа в края, или следвай тази връзка: http://s159.photobucket.com/albums/t138/veskopetrov/Schwarzwald/?action=view¤t=Freiburg-1.flv).

Катедралата ни харесва отвън.

И отвътре.

Münsterplatz. Пред катедралата има сергии с цветя, плодове и зеленчуци. Отново виждам череши за €12 и отново съм изумен. Този злобния отпред не е Веско Петров.

Freiburg ни харесва — достатъчно голям за да не се чувстваш като в провинция, в същото време е обозрим. Обядваме, купуваме английски книги за малкото момиче (която ги свършва бързо в дългите периоди на бездействие), намираме интернет, обаждаме се до OZ и т. н.

За да се обадим в къщи използваме следната телефонна карта:

След десетина минути разговор в нея остават седем, осем евро и тъй като я използваме на втори юни, все още има време до изтичането на шестмесечния и срок. Ще се изкефя ако някой живущ в Германия я оползотвори и ми пише за това.

Докато се шматкаме из улиците, изведнъж чувам от някъде българска реч. Радостно се обръщам да поздравя сънародниците, но веднага осъзнавам, че момента не е подходящ. Мъж и жена вървят забързано към гарата и като че ли се препират. Той и казва нещо тихо, а тя високо му отговаря „Обличам се така, както ми харесва“. Очевидно спорят за дрехи или поне аз си представам как той и мърмори, че е твърде екстравагантна с дрехите. Наистина тя е издокарана от главата до петите (доста пресилено), докато той е свит и изглежда леко смачкан. Нищо ново под слънцето.

Това ме кара да се замисля, че трябва да внимавам, когато използвам български с моето момиче в Европа. В OZ няма много българи и възможността да си кажем нещо лично или стратегическо, без никой да го разбере е голямо предимство. Там българския им звучи толкова екзотично, колкото френски или италиански.

Martinstor — една от оригиналните порти на средновековен Freiburg. От там след малко ще дойде един трамвай.

Ето го и трамвая.

Готин град!

И готини сгради!

Freiburg Rathaus (тази снимка не е моя).

Късно след обед

тръгваме към Wieden,

където е следващата ни gästehaus. Мъглата се е разчистила, но аз не бързам, пъпля бавно нагоре по невероятен криволичещ път. Ние сме единствената кола в планината, зад мен няма никой да ми дава зор и спокойно можем да се насладим на страхотните простори, разкриващи се след всеки завой.

Следва… (Ах, как не ми се иска това пътуване да свърши!)

ПП Ако искате да се възползвате от горе споменатата карта (go banana), вече е късно. Един пич под името Дългокосия професор, който живее във Вюрцбург вече я употреби, за което горещо му благодаря.

Продължението:

Германия (8): Шварцвалд (Wieden)


Автор: Веско Петров
Снимки: авторът, ако не е указано друго


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)”

  1. Bob каза:

    Добре написано! Този пътепис накара доста спомени да изплуват в главата ми – 7 години все пак съм живял в този край на Европа, само че от другата страна на Рейн – във Франция. За Шварцвалд мога да говоря с часове. Иначе, жалко е че не сте посетили прелестния Страсбург във Франция, който е съвсем, съвсем наблизо…
    Поздрави!

    П.П. – До администраторите : Какво става, by the way, с пътеписа ми за Княжевац, Зайчар, Долна Каменица и т.н.? Мисля че повече от месец мина…

  2. Бале каза:

    Здрасти, Веско!

Leave a Reply


Switch to mobile version