окт. 08 2013

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Голямото стълбище

Голямото стълбище

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Ето и общ изглед към комплекса:

  • а) от ляво е двореца Ападана.
  • б) от дясно е Портата на народите.
Общ изглед – Персеполис, Иран

Общ изглед

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

Добре запазена скулптура

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан

Пред крепостта на Карим хан

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан

В двореца на Карим хан

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

 Продължението:

През Иран с Опел (11): Солени езера, Керман, Бам и Джирофт

 

Август – Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз”

  1. Олег каза:

    Много хубави пътеписи.Браво!

  2. vladimir1974m2 каза:

    аха, древният свят ми е много интересен.Удивително първобитен.Опитвам се да си представя живота там преди толкова хилядолетия- живот сред камънаци и треви.Живот без комуникации,реклами и задръствания….

  3. […] Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, а за последно минахме през древния Персеполис и Шираз […]

Leave a Reply


Switch to mobile version