ян. 23 2009

Един ден в Бергамо

Published by at 11:17 under Бергамо,Гонзо,Италия

Пак ме тегли към топлите страни. Днешният пътепис ще ни отведе в италианския град Бергамо, като авторът не е забравил и полезни съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:

Един ден в Бергамо

Ако сте се интересували от ниско бюджетните полети до Милано, няма как да не ви звучи познато името на град Бергамо. Така е, защото там се намира едно от летищата, на които кацат полетите за Милано, и по-специално евтините полети на WizzAir. В самолетите на Wizz можете да намерите всякакви хора, от гурбетчии през студенти и туристи до фьешъни и мутреси, тръгнали на пазар по Виа Наполеоне. Повечето от тях се отправят директно към Милано — столицата на текстилната индустрия и на модата, забързан град, в който няма какво да се случи (освен да се влюбиш). Ние вече сме били там, видяли сме, така че се отправихме към самото Бергамо.

Градът Бергамо

Бергамо е малък град с доста дълга история, намиращ се в подножието на Алпите и на 40 километра от Милано.

Бергамо

Разделен е на две —

горният град (Citta Alta)

се намира на върха на хълм със стръмни склонове и е опасан от висока крепостна стена. Има много архитектурни паметници от средновековието, а тесните улички са запазили атмосферата на отминалите времена. Една от основните забележителности е катедралата Санта Мария Маджоре, а на близкия площад Вечия (Piazza Vecchia) има прекрасни кафенета и ресторантчета.

Долният град

е мястото, където хората живеят и работят — широки булеварди, изпълнени със скутери и велосипеди, хора, забързани за работа, автобуси и автомобили. Не че няма какво да видите — и Citta Bassa не е останала недокосната от таланта на италиански и австрийски архитекти. Ако пък сте любител на изобразителното изкуство, в Accademia Carrara ще намерите над 2000 творби на италиански и европейски майстори, а в близаст до нея е и галерията за модерно изкуство. Но стига сме преписвали от пътеводителите, ние отидохме там, за да усетим атмосферата на града, да опитаме италианските вина, да хапнем паста и прочутите сирена от Ломбардия. Но първата работа беше да се настаним в хостела, който си бяхме харесали.

Хостелът

Вечерта преди да тръгнем прегледахме отново сайтовете за резервация на хостели и се спряхме на YHA Ostello di Bergamo — един от двата хостела в града, разположен в жилищен квартал на края на града, но предлагащ прилични цени и свободни места.

Тъй като в сайта пишеше, че има доста свободни места, решихме, че няма нужда от резервация. Леглата в обща стая са по 19 евро, а цяла двойна стая — 80 евро. Ние предпочетохме общата стая заради цената, а и бяхме само за една нощ. Стаята беше идеално чиста, а самия хостел би бил приятно място дори за по-дълга почивка — огромното общо помещение беше разделено на трапезария (или стол, много беше голяма) и дневна, а цялата стена е заета от прозорци, гледащи към тераса пред хостела. Отсрещната страна пък беше покрита с огромни пейзажи от Бергамо. Ако сте прочели книгата си за из път и не сте взели друга, на рафтовете на библиотеката имаше доста книжки, които ви чакат. Единственото условие е вие да оставите вашата. Проблемът е, че май доста малко българи минават от там.

До хостела се стига лесно

с автобуси 3 и 6, всъщност последната спирка на линия 3 е точно пред хостела е се казва как? Ostello естествено, не ставай смешен. А другия край на линията е в Горния град — перфектно за нашата цел.
След като оставихме багажа си в хостела, нарамихме фотоапарата и се качихме на автобус номер 3. След кратък тур по улиците на града автобусът започна да се изкачва по тясна уличка от едната страна на зелена долина. На отсрещната срана се издигаха градските стени на стария град и след като автобусът премина по каменния пост пред градските порти, се върнахме в средните векове. Слязохме на последната спирка — малко площадче, от едната страна на което е скрадата на горната станция на въжената железница, свързваща горния и долния град, а от другата — типично италианско кафене под колоните на доста красива, но олющена скрада. През прохода под сградата се излиза на друг малък площад, а на стената на една от сградите ви чака слънчев часовник — никога не избързва и не изостава, пладне е когато сянката пада отвесно надолу. После се залутахме по тесните улички, зяпахме витрините, надничахме в баровете в търсене на място за вечерта, пихме кафе на площада, снимахме като японци…
След като обиколихме града 2 пъти и вече нямахме сили да ходим, забелязахме табелата Funicollare. Последвахме я през проход под една скрада с каменна зидария и стигнахме до долната станция на втората въжена железница. Как така въжена? Много просто, по стръмния склон на хълма обикновенната железница няма шанс, за това вместо да разчита на триенето, влакчето използва въже, с което да се дърба нагоре и спира надолу побно на лифт. Та и ние се качихме с funicollare почти до върха на хълма, където се намира ботаническа градина. Направена е в останките от замък или друго укрепление, а от нея се открива страхотна гледка към Алпите.
Вечерта бяхме предвидили бутилка вино и сирена, които да изконсумираме на някоя пейка на крепостната стена, наслаждавайки се на гледката. Но преди това искахме да хапнем, защото бяхме доста гладни. В първото ресторантче ни посрещна красива млада сервитьорка, която на доста добър английски ни каза, че кухнята е приключила. Така че се преместихме в друг ресторант — доста нагъчкани маси, сервитьорите едвам се провираха между тях, но затова пък предлагаха разнообразни местни ястия на прилични за Италия цени. Вечерята ни включваше ниоти (gniochi), лазаня, полента (polenta — почти като качамак, но с италианско сирене) и бутилка бяло вино. След като напълнихме тумбачетата, вече нямахме сили за нищо повече, седнахме на крепостната стена и се размазахме. Не отворихме предварително подготвената бутилка вино, защото нямахме сили и място за повече. Накрая отидохме да си хванем рейса и да се прибираме. Но се оказа, че сме изпуснали последния автобус. Слязохме в долния град с въжената железница, хванахме автобус за няколко спирки с надежда от Порта Нова — мястото, където се събират повечето линии — да хванем друг, но беше късно. Не ни оставаше нищо друго, освен да си направим една по-длъжка нощна разходка из Бергамо.

Транспортът в Бергамо

Транспортът в Бергамо е доста добре уреден, непрекъснато има автобуси, които отиват от летището до центъра на града, а на Порта Нова минават почти всички автобусни линии.

Освен единични билети има възможност да си вземете дневна карта за неограничен брой пътувания. Дневната карта за Бергамо и летището струва 3.50 EUR и дава право да превозвате и обемист багаж. Тридневна карта пък струва 5 EUR, единичния билет от летището до града е 1.70, а билетите в града са 1.05 EUR. Автобусите се двишат до около 11 вечерта, а в почивни и неучебни дни и до по-късно (помислили са за учениците и студентите, които обичат да пиянстват до късно). От Бергамо до Милано е най-удобно да стигнете с влак, а от летището има редовни автобуси до Милано.

Забележителности около Бергамо

В близост до града има доста интересни места, но за съжаление ние нямахме време да ги разгледаме, така че ги оставихме за друг път.

Креспи Д’Ада е запазено работническо селце,

построено от фамилията Креспи за работниците в тяхната фабрика, включено в списъка на ЮНЕСКО. Построено да е една малка Утопия, със всичко необходимо за блажения живот на работниците — еднотимни къщи с градинки, училище, църква… В него все още живеят потомци на първите заселници, въпреки че Креспи фалирали и утопичните идеи не устояли на времето. А фабриката е работила до 2004 година.

Езерото Изео (lago d’Iseo)

е друго интересно място, съвсем близо до Бергамо. Ако тръгнете да разглеждате замъците по долината Калепио ще стигнете до самото езеро. В материалите, които взехме от туристическия център са описани авто-, вело- и пешеходни маршрути до манастири, замъци, резервати, върхове и природни феномени, които само чакат да поемем на път.
И като споменах туристическия център, той се намира току до гарата в Бергамо, служителките са много учтиви, и въпреки, че английският им не е на висота, ще направят всичко по силите си да ви помогнат. Освен това ще можете да си вземете безплатна карта на града и на района около града. На летището също има туристическо бюро, от където можете да получите информация основно за транспорт до града и до Милано, за хотели и хостели. Бях забравил да сложа снимки, така че ето още две с връзка към галерията от Бергамо:


Автор: Гонзо Снимки: авторът

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Един ден в Бергамо”

  1. валери каза:

    Чете се „пиаца веКиа“!

  2. vladimir1974m2 каза:

    Piazza Vecchia=Пиаца ВеКиа.

    Правилото за правопис тук е : „c“ пред :“е“ и „и“, се чете за „ч“. : ci=чи; ce=че.А когато трябва да се прочете като „к“, се слага едно „h“ по средата: chi=ки; che=ке.
    ===> Vec ChI a= ВеКиа.

    Имаче пътеписа супер много ми хареса.

  3. Гонзо каза:

    Благодаря за поправките, ще си взема бележка! Не знам италиански и не намерих никъде информация на български, така че трябваше да се оправям сам. Което ми припомня проблема с пътеводителите на чужди езици – често има имена, преведини на езика на който е пътеводителя (аз избирам на английски, защото на български няма, а руските са още по-зле). Пример – Charles’ Bridge ?= Карловиат мост

  4. Стойчо каза:

    Да, това е Карловият мост:-) Мога да дам още кретенски названия заради превода от английски;-)

Leave a Reply