Другата страна на Лондон

Един колега днес спомена, че искал да се премести в някой голям град със световна известност като… Лондон, примерно. Понеже аз бях там миналата седмица и днес определено няма да ми дойде вдъхновението за работа, реших да напиша няколко реда за другата страна на Лондон и нещата, за които никой не пише. Не очаквай да ти разкажа колко хубава е Темза и колко стъклена е Канари Уорф (Canary Wharf, най-високата сграда в Европа).

За една седмица, успях да видя много неща — туристическите атракции (на които няма да обръщам внимание, имаш Гугъл), живота на гастарбайтера, студентския купон, засядане в метрото с изнервени работници, закъсняващи за работа, дори присъствах на 2 интервюта за получаване на национален осигурителен номер за self employment, без дори да си имам представа за какво става дума.

Преди да замина бях се разровил из „нета“ за пътеписи, статии и блогове и това, което повечето хора си мислят и пишат за Лондон е свързано единствено с лъскавия и шарен център — Тауър Бридж, Биг Бен, осветени бизнес сгради с футуристичен дизайн и подобните им там забележителности. Да, така е по центъра — затрупан с усмихнати туристи (като мене), който се снимат по 5 пъти от 6 различни ъгъла (!) на всяка по-интересна сграда или паметник, ей така за спомен и после разказват (но не така, като мене) колко супер готин е Лондон и мечтаят един ден да работят там и да изкарват много пари (примерно по 6 паунда на час).

За 6 паунда на час може да си сигурен, че ще живееш с още 3-ма в стая в някое гето и ще пътуваш към час до работа с автобус, метро, влак, метро и автобус, заедно с останалите тарамбуки от квартала. На работа най-вероятно ще се налага да разпознаваш колежките по цвета на очите, тъй като религията им позволява да бъдат облечени само като нинджи. Ако си добър с мистрията и работиш на строеж, очите ще ги гледаш вечер след работа по телевизията (ако все още имаш сили… и Интернет). Егати живота.
Ако още не ти е ясно какво искам да кажа — ами Лондон е измежду най-големите талибански градове. Ако не вярваш, погледни Уикипедия и прочети внимателно данните за населението към далечната 2001 — 31% от „гражданите“ са родени извън ЕС, 12% са индийци, пакистанци и бангладешци, 11% са черни. Това са регистрираните, сега прибави и тия, който са преплували океана с гума от трактор и цифрите стават страшни, далеч над представата ми за европейски град, който се води и център на световната икономика и външна политика. А това не е първото сити, което посещавам.
Да кажем, че си бяла якичка (на работа носиш риза, а не син халат) и имаш по-големи изисквания към живота, то за да я караш нормално в Лондон, трябва да изкарваш много пари, ама наистина много. Толкова много, че да си позволиш самостоятелно жилище в хубав квартал, чиято цена спокойно достига 4 цифри. За да разпуснеш в някой клуб в края на седмицата, трябва да заделиш не малко бюджет както за пословично скъпия алкохол, така и за такси, тъй като на метрото изненадващо му спират тока към 2400 часа, а среднощните приключения със случайни автобуси могат да бъдат истински трилър.
За да избегнеш в пиковите часове претъпканото като софийска маршрутка лондонско метро, ти трябва кола. С десен волан. И да се научиш да караш в насрещното, да ползваш кръговото движение по часовниковата стрелка и да разбереш, че най-лявата лента на магистралата не е за да си тестваш колата, а е аварийна. В Лондон никъде не се паркира безплатно, дори и пред вас. Трябва да платиш, колко точно не разбрах, за това първо иди до съответните органи и провери. Внимавай да не са някъде по центъра, че там автоматично те снима пътна камера, разчита номера и очаква от теб да платиш 8 паунда до 2200 часа (без да броя паркирането) и ако закъснееш с плащането стават 50! Абе я си хвани метрото!

Метрото в Лондон се чупи почти всеки ден. След като 1 линия липсваше цял уикенд и вместо нея можеше да се използват автобуси (което добавяше 20—30 минути към трипа), то като заседнеш в тунела, нямаш много възможности освен да си засечеш погледа няколко пъти с черен съмнителен тип с виснали дънки, жълт ланец и татуировка на врата, все едно току що е участвал в клип на 50 сентс или да се заслушаш по новия албум на DJ Айрат ал Гнанамуруген, ехтящ от слушалките на тюрбана 3 реда по-назад. И докато някои решаваха судоку-то от безплатния метро вестник, аз си мислих дали проблемът на метрото не може да се оправи като съберат всичките им там инженери, на едно място и ги върнат обратно в Бойконур. Време е да слизам. Закъснях с 30-на минути. Но не всеки може да е така точен като англичаните, в крайна сметка.

На слизане от вагона, мил женски глас ме предупреждава за дупката между влака и перона, след като някой архитект от Шри Ланка е измерил грешно ширината на тунела. Така е на почти всяка спирка. Даже вече като си влизам в спалнята проверявам за дупка между стаята и коридора. Британците обичат да решават част от организационните си проблеми като слагат много табели и ти дават указания за всичко, което ми дава известно спокойствие и смелост да тръгна сам още на 2-рия ден. Я да пуснем един лондончанин в София и да му кажем да стигне от Люлин 7 до Младост 4 като пропуснем да споменем, че метрото свършва на центъра. Така че спокойно можеш да отскочиш до центъра за една бира, дори и сам да си.

Бирата е по-евтина… да кажем от Швеция и струва около 2—3 паунда. Пъбовете миришат на алкохол, много ясно, но не миришат чак така като тия в Чехия — на алкохол, пот, чесън и цигари. Британците са направили нещо хубаво като да забранят пушенето на всички закрити обществени места — били библиотеки или кръчми. Информативно за пушачите, кутия цигари струва над 5 паунда. Честито! Барманите са любезни и след като помолих един от тях да ми предложи някаква традиционна английска (lager) бира, той учтиво ми поднесе малка чашка да дегустирам английския битер (bitter), преди да си поръчам. Поръчах си. Повторих.

Като излизаш от бара трябва да внимаваш на коя страна се оглеждаш първо преди да пресечеш улицата, въпреки че в началото на всяка пешеходна пътека са ти написали Look Left (погледни наляво) или Look Right (погледни надясно). Процесът на пресичане е както следва: натискаш бутона за пешеходци, светва надпис „чакай“; чакаш; като ти омръзне и намериш дупка между поредицата автомобили, пресичаш на червено; светва зелено и прави колона от чакащи нищото коли. И да не ти пука, че 17 камери те снимаха докато пресичаше неправилно, така или иначе всички го правят.

Британските власти са инвестирали над 220 милиона паунда за да инсталират 10 524 охранителни камери из града, с който се опитват до някъде да гарантират сигурността на живущите, но статистиката на министерството на вътрешните работи показва, че 80% от престъпленията все още остават неразкрити. Предлагам да сложат още няколко хиляди камери в домовете на лондончани, като парите лесно избият с SMS гласуване за изгонване на всички участници обратно към трастиковите плантации.

Сега ще те заведа в едно общежитие на London Metropolitan University, където за щастие е купонът по случай новата учебна година. Там се запознах с норвежки, французойки (някой много зле) и американки (много зле). Една от последните говореше подобно на пловдивчани, но вместо майна казваше „oh my god“ (господи) и допълваше „I am not a slut“ (не съм уличница), което очевидно щеше да бъде, ако изобщо някой я искаше. Коефициентът и на интелигентност беше корен квадратен от стайната температура и умножен по 100 даваше телесната и маса като малка. Норвежките се познаваха по късия ръкав през Октомври, но незнайно къде изчезнаха твърде рано. Нищо. Аз се прибрах с няколко чифта белезници, който даваха със всяка поръчана бира, за да можеш да си закопчаеш бутилката за китката. Сигурно норвежките не са могли да се справят с разкопчаването.

Летището е толкова голямо, че на табелите до посоченото място пише и времето, за което може да се стигне — примерно 12 минути от скенера за проверка за взривни устройства скрити под зъбния камък на пътниците до ръкава, който води към самолета. А който знае добре английски се качва на влакчето, което обикаля из терминала.
Две неща не успях да направя — да изчакам опашката на Окото на Лондон (London Eye), от където (ако не вали) да видя града от 135 м височина и да посетя един от най-известните денс клубове — Ministry of Sound.

Но ще се върна.
Bye, bye, London.
По дяволите, пак беше облачно.

Автор: Кирил Янков – От блога на Тихомир
Снимки: Пламен Петров

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

16 Отговори

  1. Веско Петров каза:

    How very true!

    “Mind the gap…”

  2. Anonymous каза:

    От това… писание? лъха на концентриран расизъм, комбиниран с големи дози байганьовщина… Толкова много, че чак става прекалено много. Жалко е, че има така разсъждаващи индивиди.

  3. Михаил каза:

    От статията разбирам две неща – има много имигранти и е скъпо.
    И като обикалял доста прилично из Лондон, мога да кажа, че първото не е никак лошо (освен ако не си някой смахнат скинар), защото никъде не съм се чувствал несигурно (включително в след-полунощните автобуси).
    А второто си е вярно – скъпо е. Но гледай от добрата страна – ако ги нямаше имигрантите, щеше да е още по-скъпо.
    А, статията казва и трето нещо – всичко е организирано. Но това май не е лошо.

  4. Anonymous каза:

    “защото никъде не съм се чувствал несигурно” – това не е вярно – имам много познати в Лондон които казват, че е опасно сам човек да се прибира пеш нощем.

  5. Georgi каза:

    и кои бяха тия европейски градове?
    Половината неща ги има във всички градове – като почнем от бутоните за пешеходци (които вече и в село София дори ги има) та преминем през другите щуротии и стигнем до финала

    Абсолютна простотия – излязал Бай Ганъевица у Сититу
    Смехория

  6. desi каза:

    ‘От това… писание? лъха на концентриран расизъм, комбиниран с големи дози байганьовщина… Толкова много, че чак става прекалено много. Жалко е, че има така разсъждаващи индивиди.’

    -> sorry ama tova moje da bude kazano samo ot 4ovek koito ne e jivql v 4yjbina za pove4e vreme. vseki koito go e opital znae 4e s kolkoto i prekrasna i demokrati4na naglasa da trugne6 kum 4yjdenci i dr religii tq se sgromolqsva sled 3tiq mesec,ako ne i po rano.
    a kolkoto do london – tova e svetoven grad/stolica! mn qsno 4e 6te ti trqbvat mn pari ako iska6 da jivee6 kato bql 4ovek tam. da ne bi v Paris ili NY da e po razli4no. na vsqkude e taka, zavisi si ot teb kakvo iska6 da postigne6 tam – ako izbere6 da si gastarbeiter rabote6t za 6p./h (samo za da si v London ili ne znam po kakvi pri4ini go pravqt)mn qsno 4e nqma da ima6 pari za kola i mnqsno 4e nqma da moje6 da otide6 v nai qkite klybove i v kraina smetka mn qsno 4e tazi statiq 6te se okaje jivota ti! pojelavam na avtora i na vs dr da izberat dryga vuzmojnost (za6toto vuzmojnosti ima mnogo) za da izjiveqt London s cqlata my magiq!

  7. Anonymous каза:

    Kolkoto i da ne mi se iska da si priznaq,vsi4ko e absolutno vqrno v statiqta.Jiveq v Bruxelles ot godina i tezi opisaniq za London mogat da se kajat i za THE HEART OF EUROPE.E uspeh na avtora i nqmam tarpenie da napi6e sa6tite komentari kato poseti centara na evropa.Uspeh!!!

  8. Gloser каза:

    Suglasen sus avtora! Giveia ot 14 godini izvun BG,3- v Belgia i 12- USA.Imam dostatuchen pogled ot Evropeiskia nachin na givot i ot Severna America.Moga samo da vi kaga che s burzo mnogashtite se cigani i s vnosa na rabotnici ot Kitai v Nashata Rodina Bulgaria neshtata se promeniat v sushtata nasoka!! Emo – Gloster

  9. Miro каза:

    Много истинска статия, живял съм в Лондон и това, което е написано е самата истина! Лондон не е само бляскав! Аз преживях тотално разочарование от този “световен” град! Такава липса на култура и европеизъм не съм виждал!

  10. Lora Nielsen каза:

    Кириле:) Егати изказа – супер е;) Направо се скъсах да се смея докато чета:) Време беше да се разчупи типично туристическия дух на тоя блог;) Продължавай да пишеш и да ни радваш:)A propos – Anonymous е прав – моля те иди в Bruxelles и ни ощастливи с още едно произведение на изкуството:)

  11. Стойчо каза:

    Какво напишете, това ще се и публикува:-)

  12. Lora Nielsen каза:

    Стойчо!Имаш един разказ от мен за Малта – но ще ти го напиша в края на седмицата, че сега ме чака едно учене…И се надявам да успея да “изчистя” името на тази островна държавица, че прочетох единствения пътепис за Малта и малко…абе не съм точно на същото мнение, но ще ти го изложа в писмен вид;)

  13. Stefan каза:

    еми много точно си го е казал пичът помията е повсеместна тарамбуките тоже а ония от байконур да се фанат за к….ра
    евалларката
    пиши брато и хич да не ти пука от ония дт те плюят
    отдавна не се бех кефил толко
    право си казваш нещата и само така

    Стефан
    sd150471 /маймуна/ yahoo. co. uk

  14. стоян каза:

    tazi statiq samo me obejdava o6te pove4e kolko golemi rasisti y bai ganiovtsi sa bulgarite.Kakavo lo6o ima 4e v london ima predstaviteli na mnogo culturi y religii?ta nali to4no tova go pravi gradat da bade tolkova cosmopoliten i razvit. i za6to da ne hodqt horata oble4eni kakto si iskat,nali vsi4ki sa svobodni da izbirat religiqta si i stila si na jivot tova ne gi pravi talibani vsi4kite. no tova se kazva tolerantnost ne6to koeto v bulgariq o6te neznaqt horata kavo ozna4ava.
    vqrno e 4e london e mrasen y moje da bade opasen ponqkoga no tova si zavisi ot koq zona na grada jivee6 i izliza6(nikoi ne te kara da hodi6 v brixton)
    Kakto vsi4ki svetovni stolizi ima vsqjkavi hora i prosti i mnogo inteligentni, v kraina smetka ti si sazdava6 priqtelskiq krag.
    O6te ne6to koeto ne spomenavat v statiqta e 4e dori pretapkano metroto horata sa mnogo po u4tivi y lubezni ot bg i vinagi ti kazvat sorry dori pri naim malkiq contact s tebe(leko pobutvane)
    A otnosno 6ofiraneto…nqma nikakav smisal da kara6 ili pritejava6 kola v London osven ako ne si bogat ili ne ti e jizneno neobhodimo.A ako iska6 da izbegne6 navalizite v metroto v pikovite 4asove nai lo6ata ideq e da si tragne6 s kola za6toto zadrastvaniqta sa o6te po zle.
    All in All London is amazing city!!!

  15. Стойчо каза:

    @стояне, да наричаш „golemi rasisti y bai ganiovtsi sa bulgarite“ е също талъв расизъм, срещу който си мислиш, че се бориш

  16. благо каза:

    ха ха, благодаря за статията…забавлявах се четейки за столицата на англетата !!
    положението в милано е горе-долу същото…тук съм от 5 години а който говори за расизъм и ,че сме равни….първо да се уточнява дали и от колко време е в чужбина и къде точно…..аз не съм съгласен да ме слагат наравно с слезли от палмата или камилата живели тук по 10 години и незаинтересовани да се интегрират и приемат еврипейските НИ ценности опитвайки се да ни наложат техните си стандарти.относно толерантността имам един пресен случай-на един квалификационен курс поспорих с един от мароко-от 10 г. в италия който ми заяви ,че не е приемливо да се целуват мъж и жена на улицата !!!!
    та тоя ще ми забранява да целувам гаджето или жена си на улицата !!!! ако ги оставиш ти се качват на главата.
    ma va fan culo, sti coglioni !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.