ян. 21 2009

Израел – един предвоенен пътепис – част трета

Днес ще продължим с обиколката на Израел. Вече бяхме в Сдерот (край ивицата Газа), видяхме Галилея, а днес ще се качим на Голанските възвишения. Приятно четене:

Израел- където автобусните спирки имат бомбоубежища

част трета

Голанските възвишения

Пътят ни ще продължи за Голан. Отдъхваме за кратко в скломен, но много красив спа-център, който във време на война служи и като наблюдателница на армията (войната е навсякъде!) и казваме сбогом на красивата Галилея.

„Спа-център“ в Галилея, Израел„Спа-център“ в Галилея, Израел

Планината Голан

Голанските възвишения са красива планинска верига от ок. 1800 кв.км, която на върха си завършва с живописно плато. По климат много напомнят на България — и там вали сняг, зимата е студена, има влажна пролет и горещо лято. Планините са от вулканични базалтови скали, които освен, че карат стрелката на компаса да играе лудо, на места придават лунен характер на пейзажа.

Golan Heights, Израел
Първото, което човек вижда след като прекоси река Йордан и заизкачва хълмовете на Голан е това:

Стари, изоставени сирийски бункери, обградени от няколко евкалиптови дървета на фона на отдалечаващия се зелен пейзаж на старата част на Израел, са основното което ни съпътства първите няколко километра по хълмовете.
Оказва се, че тези бункери имат много интересна история. Когато сирийската армия построила съоръженията, делегация от офицери от сирийския Генерален щаб и журналисти се срещнала с военната част, разположена в бункерите. Войниците, които трябвало цал ден да седят в бетонните бункери под палещото слънце, се оплакали, че освен всичко друго им се налага да гледат и към Израел и неговите озеленени хълмове от отсрещната страна на Йордан.

В делегацията бил и журналистът от радио „Дамаск“ Кямал Амин Саабет, чието истинско име било Елияу /Ели/ Коен. Ели Коен, който вече се ползвал с доверието на сирийските власти, които го смятали за арабин, роден в Ливан, предложил около всеки бункер да бъдат засадени евкалиптови дървета, които хем трябвало да пазят сянка на войниците, хем да прикриват бункерите за израелското наблюдение.

Информацията за издайническите евкалиптови дървета била предадена от Ели Коен на израелските ВВС и по време на Шестдневната война всички израелски бункери са унищожени. Ели Коен години по-късно е заловен и обесен. Евкалиптовите дървета са останали да напомнят и за войната, и за неговата невероятна история.

От двете страни на пътя се виждат руините на доста изоставени сирийски села., в които някога сигурно е кипял живот. Край тях има и по някое останало маслиново дръвче.

На горната снимка, а и на тази, се вижда, че около селата има бодлива тел. Причината е в още съществуващите минни полета. Мините са поставяни в различно време. Някои са израелски, а други сирийски. Никой не е пожелал да ги изчисти, докато не се изясни статутът на тези територии.

След около половин час стигаме до планината Хермон и самата разграничителна линия

между Израел и демилитаризираната зона,

в която са разположени вездесъщите сини каски на ООН. Ето така изглежда снимано със съвсем обикновения ми фотоапарат селището на ООН под планината Хермон.

Недалеко от селището на ООН са и

останките на сирийския град Кунейтра,

който е разрушен по време на Шестдневната война. Сирия днес отказва да възстанови града на тома място и го е обявила за паметник срещу израелската „агресия“. От него днес е останало това:

Отново се извинявам за качеството на тези снимки. Градът може да бъде открит от по-опитното око сред дърветата веднага след обработваемите площи. Тези руини маркират линията между Израел и Сирия. Обработваемите площи са под израелска администрация и са демилитаризирани (но не и хълмът, от който снимам). Отвъд нивите е Сирия. В горния край на снимката са очертанията на едва различимия нов град Кунейтра.

По-добре се виждаше старата сирийска болница в Кунейтра, която също е изоставена от собствениците си. На тази снимка пътят ясно маркира демаркационната линия.

Докато стопанисва Голан, Израел го е превърнал в градина. Огромните насаждения с овошки (череши и ябълки) произвеждат сертифицирана биологично чиста продукция за всички пазари в страната. Както може да се очаква, всичко това е и резултат на капково напояване и отглеждане на нови сортове. Вижте как изглежда всичко това.

Аз самият лично опитах от вкусните череши, но понеже не минавам за гурман в областта на плодовете и зеленчуците, няма да обявявам мнението си в тази иначе политическа тема.

„А сега накъде?“ — се питах докато разглеждах тази интересна табела на Голан.

Quo vadis?

Пътят от Голан за Дамаск и Аман ми се видя твърде неудобен;), за P.M. Office нямах записан час, Вашингтон ми се стори далеч, та реших да се позавърна към Йерусалим, но…не и преди да събера впечатления от един от най-интересните народи в Близкия изток — друзите.

Редакцията се надява да има продължение:–)

Автор: Александър Йосифов

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Израел – един предвоенен пътепис – част трета”

  1. Stela каза:

    … и читателите се надяват да има продължение, един поне

  2. Albena каза:

    Нямам грам желание да посетя този раьон, затова с интерес чета пътеписите Ви. Не ми е много ясен този конфликт, кой с/у кого, на верска основа, с дрънкане и на оръжие, подклаждано от много „доброжелатели“. И дали някога ще се уреди?

  3. valeria каза:

    А къде е продължението? Бях в Израел, но се концентрирах върху Божиите места и този разказ ми беше много интересен.

  4. Стойчо каза:

    Засега няма продължение, но знам, че авторът хвърля по един поглед насам и все някой ден ще го довърши

  5. Iosi каза:

    Interesno kade v Israel avtora/avtorite/ sa vidiali bomboubejishte na avtobusna spirka.V po-ve4eto ot materialite avtorite nekopetentno ptedstaviat situaciata /momentnata i v minalite godini/ s koeto zablujdvat 4itatel koito po edna ili druga pri4ina po4ti nishto ne znae.Primer za tova e Albena,koiato pishe tuk na 24.01.2009 g.

  6. Avtorat каза:

    Бомбоубежища на автобусната спирка съм видял и заснел в колежа „Шапир“, близо до Сдерот.
    Кое е „некомпетентното представяне“? Ако има твърдение, трябва да има и обосновка.
    Аз твърдя, че Йоси е некомпетентен 🙂

Leave a Reply