февр. 22 2006

Началото на Една къръшка седмица в Германия

Малко приключения и щастливи неуредици при едно зимно пътуване до Германия. Приятно четене:

Една къръшка седмица в Германия

начало

От известно време пътувам всяка седмица до Хановер. Всъщност целта ми е едно селце северно от Брауншвайг, дотам обикновено стигам с кола под наем.
Летя всеки понеделник през Мюнхен и се връщам в петък. Последната седмица на февруари трябваше освен това и да бъда 2 дена в района на Мюнхен – и там има едно селце, в което имаме клиенти. Освен това не можех да пътувам със сутрешния самолет за Мюнхен (излита от София в 7:30), защото трябваше да ида до немското посолство с молба за виза, която да ми позволи да влизам и излизам от Германия всяка неограничено през следващите няколко месеца.
Е, в понеделник отивам до посолството, подавам документите – как да ви кажа, че не ми ги върнаха, като ми ги върнаха? (едно от нещата трябваше да бъде с легализиран превод на немски). Връщам се в офиса и става ясно, че тази седмица няма да го бъде, защото превода с легализацията ще траят поне една работна седмица и то за да стане до петъка трябваше в понеделник по обед да бъде във фирмата за преводи и легализация. Колежката замина да го предава. Обаче тя също и дава авансите за командировка. Докато тя се върне, стана време да заминавам за късния полет (17:20 от София) – разминахме се и останах без пари (не е толкова страшно, имам някакви резерви, ама не чак толкова).
Отивам на летището и се оказва, че поради обилен снеговалеж летището на Мюнхен е затворено и ще се лети 2 часа по-късно, седим, чакаме, пиша разни неща на лаптопа, изобщо прекарваме си времето на летище София. Излетяхме малко преди 8 вечерта. Кацаме в Мюнхен – следващия ми самолет естествено излетял 2 часа преди това – бегом на гишето за обслужване на клиенти, намериха ми място в следващия самолет (излиташе 15 минути след това) – бегом на съответния изход (който е бил на мюнхенското летище ще потвърди, че доста тичане е падналоJ ). Девойката не беше сигурна дали ще успее да ми пренасочи багажа за новия полет. Наоколо пълно с тичащи изнервени хора.

Хванах самолета – оказа се, че е последния за Хановер.

Седнахме по местата си и чакахме един час и половина! разрешение за излитане. Оказва се, че в Хановер е разрешено да се каца по-късно отколкото на другите летища и по този повод другите ни изпреварваха, а ние чакахме ли чакахме. По едно време излетяхме. Предупреждението на девойката в Мюнхен не ми излизаше от главата и вече обмислях “пътища за отстъпление”. По скоро си мислех за оня виц за Киркор и Гарабед, когато ги пратили шпиони, казали им, че като скочат с парашут, долу ще ги чака един джип и когато парашутите им не се отворили, те си мислели “ако сега и джипът не ни чака…..”;-)
Когато кацнахме вече беше станало 12 без нещо през нощта.

Багажът не излезе на лентата…

Отивам да регистрирам загубен багаж – докато стане това стана 12 часа. Дадоха ми един пакет с всички необходими неща за преживяване (бръсначка, четка за зъби и разни такива неща – имаше и една фланелка).
Отивам към фирмата за колите под наем – тя е по-далеч от конкурентите, те бяха отворени и вътре имаше хора, викам си, хайде дано поне това е наред…

Hannover Airport, Flughafenstraße 4, 30855 Langenhagen, Германия

Да, ама не… и джипът не ни чакаше.

Единствено тази фирма затваряла още в 11 вечерта…
На другата сутрин трябва да съм в 07:30 в селце на 120 км от Хановер. Алтернативата влак вече не съществува – трябва да си взема колата на сутринта, защото ми трябва не само за да стигна до селцето, а и пътувам наоколо.
Изобщо – без коментар.
Това трябва да станe сутринта, а сега трябва да се търси подслон. Който е бил в Германия ще потвърди, че не мога да остана на улицата. Полицията ще ме прибере или поне ще създава проблеми, а и на другата сутрин трябва да съм във форма.
С бодра крачка се отправям към най-близкия хотел Маритим – няма места, още 500 м – Холидей Ин – няма места. Работата стана дебела.

Други хотели наоколо няма.

За пореден път се убеждавам, че без свестни хора този свят е загубен: девойката на рецепцията се обади на други хотели на близо, намери ми място, повика ми такси и това само срещу една усмивка!
15 минути по-късно един “афрогерманец” ме регистрира в един хотел (Airport Congess Hotel) в близкото градче Лангенхаген. Хотелът приличаше на студентско общежитие. Защо имаше Airport името му – нямам представа, намираше се поне на 3 км от летището.
Благодаря ти Господи (и ти незнайно германче) за това, че имах къде да спя.

Продължение: Една къръшка седмица в Германия-втора част

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Началото на Една къръшка седмица в Германия”

  1. […] Продължение… Една къръшка седмица в Германия- част 2 […]

  2. […] Една къръшка седмица в Германия […]

  3. […] успях да спретна едно късо разказче и то за да разкажа историята, как си изпуснах всички самолети и как ми пом…. Но истински пътепис се появи едва миналата година, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version