ян. 20 2009

От тук до Венеция – балкански пътепис

Стига сме хойкали насам – натам — време е да прочетем нещо за родните ни Балкани и Венеция (тя е по-скоро като „другия край“ на балкaнската магистрала. Преди да стигнем Венеция ще се разходим из Черна Гора, Хърватска, Словения. Приятно четене:

Чудеса на „няколко крачки“ от България

Пътуване до Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция

Когато реших да направя тази екскурзия прочетох много пътеписи. Тези пътеписи ми помогнаха и знаех къде отивам, какво да търся и колко ще ми струва приблизително. Благодаря на всички, които публикуват пътеписите си и се надявам да съм в помощ на някого.

Планът е – Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция. Пътуваме 9 възрастни и едно дете.

Наговориха ни много „страшни“ истории за преминаването на българо – сръбската граница и за най-безопасно решихме да минем през Кула. Пристигнахме вечерта във Видин и нощувахме в Хотел „Бонония“. Сносен хотел, на много ниски цени (40 лв – двойна стая). Вечеряхме на ресторант – корабче, но не беше толкова хубаво. Явно по-модерните и нови ресторанти бяха привлекли клиентите и корабчетата вече не са на мода, та и ресторанта не беше нищо особено.

На сутринта(12.10.08), в 5.30 потеглихме за границата. Нямаше други, освен нас. Българската мина добре, но на сръбската сгрешихме, че прекъснахме сутрешното кафе на сърбина и той се погаври малко с нас. Но единствено ни сплаши, веднага след това стана мил и без проблем и без проверка на багажниците (които и без друго бяха препълнени, така че не може да се извади само 1 сак – или всичко или нищо) ни пуснаха.

Още първото село, след границата ни впечатли много – всички къщи до една бяха на два етажа, страшно красиви – все едно ca извадени от архитектурно списание. От там нататък по-голяма част от къщите бяха такива, но не всички. Пътищата бяха в идеално състояние(не сме карали по магистрала), тротоари, спирки за междуградски автобуси.

350 км и сме

в Черна Гора.

Достраша ни и от тази граница, но като я видяхме се успокоихме – 2 бараки на 500м една от друга играят ролята на сръбския граничен пункт и черногорския граничен пункт. И на двете места ни взеха паспортите, удариха печати и ни ги върнаха. Докато чакахме на опашката дойдоха 2 момчета и ни дадоха месечни винетки по 10Е. Малко преди да „влезем“ в Черна Гора вече бяхме хванали река Лим и се движехме все по едни тесни пътища, сред скали, беше красиво и малко опасно. В Черна Гора пътя сякаш се стесни още, само завои, няма никакъв шанс за изпреварване, но това не пречеше на черногорци да го правят с 80 км в час. Средно карахме с 60 км/ч, завоите бяха големи и това се оказа най-кошмарното ми пътуване, въпреки, че често спирахме, за да се снимаме с красивите каньони. Отне ни над 5 часа да минем 300 км. И в Черна Гора къщите бяха големи, но по-непривлекателни. Столицата беше симпатично малко градче. И само завои, баири, скали, завои…

Пристигнахме на смрачаване в Будва.

Първите няколко къщи, в които питахме за нощувка или ни отказваха да ни настанят само за 1 нощ или искаха 25Е. Реално всяка къща се даваше за нощувки. Вече бяхме отчаяни, когато попаднахме в една къща с голяма градина с мандарини. Жената на вратата ни покани да разгледаме стаите и каза’елате да видите, после ще говорим за пари’. Предложи ни един апартамент от къщата си с 2 спални и всекидневна и една спалня на друг етаж. Представете си – въпреки, че само за една нощувка – 11Е на човек. Тук е мястото да препоръчам горещо тази къща – на Любо и Бранка. Мисля, че на долния етаж имаше и други стаи, но беше края на сезона и бяха празни. Домакина(мъж на около 50г), ни придружи до колите, за да обясни откъде да минем, за да ги вкараме в двора и изкара собствената си кола. Докато другите пренасяха багажа и разглеждаха къщата Любо без да пита ни сервира домашна ракия. След 5 мин. всички бяхме на двора на масата и пиехме ракия, а Бранка „хвърчеше“ и сервираше мандарини. По-късно тръгнахме на среднощна разходка из Будва, а Любо ни причака и каза че ще дойде с нас, за да ни покаже града. На следващия ден се уговорихме с Любо да ни намери лодка за разходка до съседните острови Св. Никола и Св. Стефан.

Сутринта се разходихме по светло из Будва, ходихме на плаж. Плажа беше само в камъни и единствения начин да се попечеш е да си наемеш шезлонг срещу 1Е. По-късно се качихме на лодката – за 10 човека 40Е. Беше много красива разходка, но островите са частни и не можахме да ги посетим. Лодкаря също беше много любезен. Когато слязохме от лодката направихме неуспешен опит да наловим риба за вечеря, дори жената която продаваше риба на кея предната вечер не дойде и… не ядохме риба. Когато се прибрахме Любо пак ни помоли да пием с него ракия и по-късно ни каза, че държи туристите, които идват у тях да се чувстват като част от неговото семейство. Така, че нищо лошо не мога да кажа за черногорци.

На сутринта в 9.00

тръгнахме за Котор

— град, в най-изолираната част на Которския залив, на около 50 км от Будва. Которския залив е една от най-врязаните части на Адриатическо море и затова понякога е наричан „най-южният фиорд“.

Которски залив

Точно преди да влезем в града пред нас се откри невероятна гледка- не мога да я опиша с думи. Там където е крепостната стена имаше стар град. Разгледахме го набързо, имаше много хубава църква в която ни искаха 1.50 за вход, което ме подразни(вход за храм?!). За крепостната стена входа беше 2Е. И започна едно изкачване… Около час, но после… на върха… пак не мога да го опиша с думи.

По обяд

тръгнахме за Дубровник

Докато излезем от залива Котор карахме по неговото продължение. От дясно красиви къщи и палми, от ляво морето и малки островчета в него, като едното представляваше църква.

Влязохме в Хърватска

без проблеми и проверки, после в Босна и Херцеговина(нямаше граничен контрол). Там се преминава през един – единствен курортен град, защото излаза на Босна и Херцеговина на Адриатическо море е около 10 км. Малко след като напуснахме Босна и Херцеговина в ляво, на един остров забелязахме стената, втора по-дължина след Китайската стена, но нямахме време да се отбием.

На обяд бяхме в Дубровник.

Преди да се влезе в Дубровник има една отбивка от която града се вижда прекрасно и нагоре имаше път, който водеше до крепост, която не посетихме. Паркирахме близо до стария град – 10 куни за час. За да платим паркинга(през машинка)обменихме пари от една дама, която живееше в близост. Тя също беше много любезна, дори ни предложи квартира, с гледка към морето за 4 човека – 70Е и ни каза, че при нея са отсядали българи и е много доволна от тях. Разгледахме стария град, пихме малка бира за 2Е едната, качихме се на крепостната стена и направихме хубави снимки на града от високо. 3 часа по-късно отпътувахме от Дубровник. Целия път до Дубровник и след него се движехме все по крайбрежието – от ляво морето и множество острови – малки и големи, от дясно красиви къщи, почти всяка се даваше за нощувки.

Вечерта по тъмно пристигнахме в

Макарска – хърватското Монако.

Намерихме квартира по 15 Е на човек и то за отрицателно време – спряхме да питаме мъж на улицата. Тук вече еврото не върви по магазините за разлика от Дубровник. На сутринта набързо разгледахме града. Най-вероятно ние се намирахме в градската част и не забелязахме приликата с Монако.

Макарска, Хърватска

Но от един плаж с кристално чиста вода видяхме другата част на града, където са хотелите. Хазаина ни разказа, че има място на 100м височина над града, откъдето при ясно време с бинокъл може да се види Италия. Града ни очарова и с това, че е разположен на морето и веднага зад него се извисяваха стръмни скали. На обяд

отпътувахме за Трогир.

Трогир е град-музей на 4000г.

Старият град приличаше на всички предишни (Будва, Дубровник, Котор) – тесни улички, църкви, катедрали. Стария град е разположен на островче, свързано с градската част чрез 2 моста и е ограден от красива променада с палми. В този град се изгубихме няколко пъти.

Трогир, Хърватска

След обяд бяхме на

Плитвички езера.

В момента, в който започнахме да навлизаме „навътре“ в Хърватска и морето остана зад нас, се озовахме в обширни пусти поля и вече все по-рядко се срещаха населени места.Дори помислихме, че сме се изгубили. Почти не се срещаха табели, имаше много голямо разстояние между населените места, за разлика от градчетата по морето, където на една и съща табела пишеше край на едното селце и начало на следващото. Полетата са каменисти и си зададохме въпроса:от какво се изхранват хората, които не живеят на морето.

По пътя имаше отбивки, където продаваха кашкавал. Една пита кашкавал ни излезе 100 куни=около 16Е. На десетина километра от езерата селата станаха по-големи и по-често се срещаха стаи за нощувка.

Ние спряхме на около 3 км от началото на езерата. Мястото много приличаше на малко швейцарско селце, със зелена поляна и алпийски къщички. Нощувката ни излезе 15Е на човек. Къщата беше малка на 2 етажа, с 2 крила и механа на първия етаж. Хазайката предлагаше вечеря, но само по поръчка – едното меню включваше месо, а другото – риба. Понеже през цялото време ми се ядеше риба и исках да опитам техни специалитети си поръчахме риба. Сервираха ни домашна ракия и вино, огромни пастърви(уловени от хазаина от реката), картофи домашно производство и много други неща, които не смятам за нужно да споменавам. Навечеряхме се и се напихме за по 100 куни на човек.

На сутринта в 8ч. бяхме

пред входа на Плитвички езера.

Входът струваше 20Е на човек. Има няколко варианта да се разгледа месността, но този, който избрахме е най-добрия. Качихме се на автобусче, то ни остави на последното, най-високото езеро и започнахме да слизаме към най-ниското. Навсякъде се върви по дървени пътечки, така че няма как да се изгубиш. Пътечките минават покрай езерата, пресичат ги и докато се спускахме наблюдавхме как всяко езеро се влива в следващото и образува водопади.

Плитвички езера (водопадите им:-)

Пътечката ни отведе до едно корабче, което ни заведе до другия край на едно от езерата и там продължихме да вървим, докато стигнем до най-високия водопад. Надолу имаше още няколко водопада, които пропуснахме, защото няколко човека от компанията се отклонихме от пътя. Видяхме табела, която водеше до пещера. Но бързахме и не влязохме в нея, а се отбихме и се закатерихме по стръмни стълби, които ни отведоха до горния път, откъдето наблюдавахме езерата от високо. Така пресрещнахме другите, които пътя беше довел по друга пътека до горния път. Табелите ни заведоха до спирката на автобусчето, което ни върна в началото на резервата.

Тръгнахме за Италия.

По пътя се объркахме и без да искаме

влязохме в Опатия

-много красиво курортно градче. Срещнахме и хърватски полицаи, които много ни се зарадваха.Щом видяха чуждата регистрация веднага ни спряха и набързо ни изброиха нарушенията, които сме допуснали – превишена скорост, изгорял фар, пътниците на задната седалка без колани. И бързо направи сметката – 1000 куни. След това бързо направи уговорката – 70Е „ако не искаш проблеми“.

На границата проверката мина бързо. Но се стъмни и решихме да не бързаме, а да спим

някъде в Словения

Попаднахме в Козина, една табела ни отведе до къща за нощувки. Къщата беше най-обикновена, дори грозна в сравнение с къщите в Хърватска. Стаите бяха на първия етаж, а на втория живееше хазайката. След пазарлъци стигнахме до 15Е на човек.

Сутринта, рано тръгнахме за Венеция.

Граница нямаше. Магистралата беше натоварена и бяхме принудени да поддържаме една скорост с всички. На влизане във Венеция един човек махаше с ръце и ни отби от главния път. Попаднахме на един паркинг, където ни обясниха, че в града има стачка на градския транспорт и по-добре да оставим колите там и да ни закарат с лодка до града. Дадоха ни билет за отиване и връщане(80Е за 8 възрастни), а на обратната му страна имаше карта на Венеция, където беше отбелязан пътя по който да стигнем до площад Сан Марко. Благодарение на картата се разходихме из Венеция. В 17.00 се качихме на последната лодка за нашия паркинг. От там се върнахме в Козина, макар че има много къмпиги в близост до Венеция, които на много ниски цени предлагат бунгала.

На сутринта тръгнахме за Постойна.

В Постойна

се намира една от най-големите пещери в света – Постойна яма. Там живеее мистериозното животно Протеус Ангинус, известно като „човешка риба“. Когато пристигнахме се оказа, че температурата в пещерата е 8С. А се влиза надълбоко в пещерата и поради тази причина отложихме посещението на пещерата за следващия път. На 15 км от пещерата се намира един много красив замък, построен в скалата –

Предяма, в Предямски град.

В този замък се намира един от входовете на пещерата Постойна – т. е.пещерата е дълга поне 15 км. На входа на замъка ни дадоха упътване за разположението на помещенията, което ни помогна да го разгледаме без да се изгубим или пропуснем нещо. Едно от нещата, които ни впечатли е че в помещенията имаше гипсови фигури на рицари, писари, свещеници, които ни стряскаха, защото бяха в реални размери. За кратко се пренесохме в рицарския живот.

С това екскурзията ни приключи и отпътувахме за България. На връщане минахме през Унгария и Румъния.На унгарските граници унгарците не само, че не знаеха нищо друго освен унгарски и се държаха нагло, но пък не ни прибраха нищо.

Всичко беше по план, само ни липсваше време, за да разгледаме по-добре местата, на които бяхме. Единственото място, което пропуснахме, а имахме желание да посетим е природен резерват „Кърка“ в Хърватска.

Автор: Милена Добрева

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


22 коментара

22 коментара to “От тук до Венеция – балкански пътепис”

  1. Biliana каза:

    Интересен пътепис, поздравления. Впечатляващ е фактът, че авторката старателно е запомнила всички цени, но пък от разходката до Венеция липсват каквито и да било детайли, освен отново – ценови. Беше ми интересно да науча как е видяла тя това страхотно място.
    Колкото до „стачката на градския транспорт“, имали са предвид морските си автобуси, които пътуват към Венеция-Венеция. И пак са ви одрали кожите с 10 евро на човек, тия крадливи италианци.

  2. Милена(авторката) каза:

    Целта ми беше да опиша пътуването и местата дали си заслужават,не толкова чувствата,които ме вълнуват.За Венеция,всички знаем каква репутация има-уникален град!Не знам дали е уместно сега да допълня за тези,които обичат лукса-във Венеция всичко е старинно,сградите отвън изглеждат така,както са изглеждали преди години,независимо дали зад стените се крие луксозен 4****хотел.

  3. Бай Асен каза:

    Не можах да разбера с кой си се състезавала?То за тва не е имало време за онова не е имало ми за кво си тръгнала? То лакомо дупе …. Абе Бай Ганювска работа остава да кажеш и кво си шитнала в Италия сигур цигарки келепир да има

  4. blagun каза:

    Каква е идеята на влизане в Сърбия през Кула вместо през Калотина? Миналата седмица преброих, че съм минавал през Калотина/Градина общо 38 пъти от 1992 г. насам (не съм ТИРаджия!) и никога не съм имал проблеми. Виж изгорелият фар можеше да ви създаде проблеми, освен ако катаджиите не са късогледи.

    Това за 10-те евро в Черна гора трябва да е ново изобретение. Те да не видят нещо от албанците!

  5. Stela каза:

    Много ми хареса маршрута ви. Жалко само, че е неадекватен на времето, което сте предвидили за него- поради тази неадекватност, неизбежно е пропускането на някои места. Според мен сте пропуснали много повече от Постойна и Кърка, но пък Вие не споменавате други места по маршрута, които да Ви интересуват… а това си е Вашето пътуване. Ще си позволя няколко забележки и се надявам да бъдат приети, както са отправени- с идеята следващият Ви пътепис (и най-вече следващото пътуване) да са още по-приятни (естествено, само в случай, че Ви се стори удачна моята гледна точка).
    – „jama“ означава „пещера“, така че „пещерата Postoina jama“ не „звучи“. Жалко е, че не сте влезли- от гледна точка на пропуснатото… и добре, че не сте влезли с тези летни дрехи- наистина е много дълга, залите са големи, студено е и скоростта на влакчето увеличава усещането за студ.
    – признавам, че и на мен ми дойде в повечко постоянното споменаване на цени, но за доста хора именно това е търсената информация. А и аз лично нямам право да мрънкам, тъй като моят недостатък е точно в обратната посока. Доколкото заглавието е „…- един балкански пътепис“, ако се приеме двусмислено и автоиронично- многото цени са си съвсем на място.
    – … при все това, наистина би било приятно да се усети личното Ви отношение- повтореното „нямам думи да опиша“ стои немного добре насред описание с думи… Това- в духа на идеята Ви читателят да може да прецени „дали си заслужават“ местата
    – какъв е проблема с унгарската гранична полиция, която говорела само унгарски?- този коментар ми се струва удачен само, ако имате достатъчни впечатления от езиковите познания на нашите например, и забележката е спомената в този или подобен контекст.
    – в Италия 4* хотел съвсем не означава лукс, освен ценово (от гледна точка на нашите цени)

    Към Стойчо- би било хубаво като се публикува снимка, озаглавена примерно „Макарска, Хърватска“, (фрагмент от) Макарска да е на преден план, а не само фон.

    Благодаря за пътеписа и щастливи пътувания 🙂

  6. Стойчо каза:

    Авторът е решил, че тези снимки му харесват – тях съм и публикувал. Ако пратиш една такава снимка – ще я кача в следващия ти разказ за Макарска:-)

  7. Милена(авторката) каза:

    Пътувах с група идиоти,които се постараха да ми развалят пътуването и на тях се дължи прескачането на забележителности.Не съм писател и толкова мога да описвам и не съм претендирала,че съм.И не отидох ,за да снимам Макарска,за да мога да я покажа на вас.Снимах се с мъжа на хубавия фон и само такава снимка имам на града.

  8. Stela каза:

    Стойчо, иде реч за отношение на заглавието към съдържанието, затова и адресирах към теб 🙂 А снимки „Аз (и…) Едикъдеси“ мойто фото не прави- то е за нещата и хората (аз не съм човек;), някога, някъде… Но пък ми даваш идея за фотоистория- току виж стане по-бързо от довършването на няколкото започнати писания :Р
    Милена, разбира се, че нито сте пътували, нито снимали заради нас 🙂 Ценно е, че споделяте опита си в завършен пътепис- аз лично търпя критика в това отношение от доста време, както намеква Стойчо. Не сте обидена нито критикувана, та да се засягате. Очаквах подобен мнителен прочит от Ваша страна и именно поради това уточних намерението, с което оставям коментара си. Макарска като „хубав фон“ е сигнална лампичка да не продължаваме. Останете с хубавите спомени от пътуването си и се надявайте и „идиотите“ да имат своите.

  9. blagun каза:

    Какво не им харесвате на снимките? На мен пък ми харесва авторката на фона на Макарска и Трогир!

    Милена, не съжалявайте за пропуснатите точки от програмата! Очевидно е, че с едно минаване не може да се обходи безкрайното Адриатическо крайбрежие, а избраната от вас селекция е отлична. Сигурен съм, че това не ви е последното пътуване в Хърватия. Следващия път ще оставите идиотите в България и ще можете да отделите повече време за Кърка, Сплит, островите.
    А защо не в северозападния ъгъл на Хърватия – Истрия! Там си е малка Италия и единствено асортиментът на сладоледи е по-скромен.

  10. Stela каза:

    `де го чукаш, `де се пука… трети път :))) Весел ден 🙂

  11. Мога ли да помогна за координати (телефон, мейл или GPS) на цитираните хазяи Любо и Бранка от Будва?

  12. Мога ли да ПОМОЛЯ за координати (телефон, мейл или GPS) на цитираните хазяи Любо и Бранка от Будва?

  13. Стойчо каза:

    Ще се свържа с авторката и ще я помоля за информацията

  14. Милена каза:

    Казват се Бранка и Любо Маркович,Будва,ул.“Прашка“5.Моб.тел.0038269654372;дом.тел.0038233403022.Мисля,че ще се разберете на български по телефона.Къщата се намира до вила „Лукс“-по-големичка е и повечето хора я знаят,може да я ползваш за ориентир.

  15. натали каза:

    Много интересен и полезен пътепис! На мен ми харесват точно такива пътувания – избираш дестинация, качваш багаж и потегляш. Интересуваме точно северна Италия и тази информация ми беше полезна , защото не ми се правят предварителни резервации за нощувки, че незнае човек кога къде ще бъде. Хубаво е че могат да се намират квартири, това ме интересуваше. Незнам какво очакват другите та има такива критики за мен неуместни! Дразнещи са! Благодаря за хубавия пътепис!

  16. Anna каза:

    Ясно е, че пишещите тук не са творци, но все пак… За тези, които се канят да пътуват и искат да минат по подобен маршрут искам да кажа, че: идеята да се стигне до Черна гора през Кула е повече от глупава ( освен ако не сте от района на Видин ), да се спи в Словения и да се “ прескочи “ до Венеция за няколко часа е повече от смешно, да се разказва в детайли кое колко струва е твърде балканско ( дори и за българи ), а да се прибираш от Словения през Унгария и Румъния е неразбираемо. Верни са по – горе коментарите, че не може да не кажеш какво си видял във Венеция, но за сметка на това научихме менюто и всички детайли около цените на бирата тук и там. А, верно, имаше и ракийка, но там черпеше Любо… В заключение – нека авторката не се обижда, а просто следващият път да почете повечко, да си прецени по – добре компанията, да намери време, и … дано да има наистна какво да разказва.

  17. Златомир каза:

    Квалификацията, че една идея е глупава, е глупост сама по-себе си! Всичко е въпрос на светоглед и лични потребности. Не всички си падат по стереотипни маршрути и най-пряката магистрала от точка А до точка Б!
    Не искам да се превръщам в говорител или защитник на никого (най-малкото на авторката), просто леко дразнят подобни квалификации…

  18. Стойчо каза:

    Присъединявам се към мнението на Златомир!

  19. На мен много ми допадна пътеписа. И само да кажа, че „разбирачите“ от писане и пътуване да станат редактори, не да се оплакват тук, защо авторката била писала много за цените, защо минала през Кула, защо пропуснала да мине през еди къде си. Един човек който е пътувал без туристическа агенция би трябвало да знае, че пътуването така е хубаво защото може да търпи промени през всяко време. За цените за мен е доста полезна информация например, тъй като българите не сме богати повечето като западноевропейските туристи, навсякъде да ходим с много пари и да можем да си позволим всичко. Разбира се хубаво е човек да не е дребнав, но когато е с ограничени пари трябва да си прави и сметка. Защо била избрала да мине през Кула авторката? Ами ако ставаше въпрос за пътя до работа ясно,че ще е един и същ, но при такова дълго пътешествие всеки нов път може да предложи нови неща, и като знам за себе си и аз колко пъти съм минавал през Калотина, не бих имал нищо против хем да разгледам Видин, хем да видя един друг път в Сърбия. Не била посетила някои места авторката. Ами нормално при толкова много забележителности и непознати места просто всеки си избира някои неща и вижда тях. Може не винаги да са най-правилиният избор, но пък това е свободата да пътуваш. И защо били прескочени подробности за посетените места? Ами авторката няма време да пише цяла книга за да можете вие да четете. Тя е направила един хубав ПЪТепис и е описала самия си път. Много ми хареса на мен и Милена продължавай да пътуваш така и не обръщай внимание на никого. Важното е да виждаш красотата докато пътуваш всичко друго е на заден план.

  20. Милена каза:

    Когато тръгвах по тази дестинация, попаднах на много пътеписи, които ми помогнаха да реша къде да спра и къде не. Истина е, че не разполагахме с много пари и за мен беше важно да предвидя колко приблизително ще ми струва. Нарочно не съм описвала подробно местата, защото не мога ( нямам този талант). Един вид, описала съм един маршрут, сметнала съм грубо парите, които са необходими и толкова…Не съм се старала да правя друго-това беше идеята!
    Ако зависеше от мен щях да посетя всичко, като жертвам Венеция и от Хърватска щях да отида направо в Словения. Но вече казах, това може да го използвате като „мото“ при екскурзии- Никога не взимайте непроверени приятели за компания. Те се вкараха в някакъв филм, че на Калотина сърбите взимали 100Е „вход“ :))Колкото и да е смешно, на мен си ми беше тъжно да споря с тези хора. А защо минахме през Унгария? Колата се счупи в Словения. Обадихме се на познат, който дойде да ни прибере с влекач. Той каза, че в Сърбия таксата за влекач е много висока и заобиколихме.
    Сега ви дадох малко храна, за да продължите с „ама, защо“, „необяснимо е“, „нелогично е“.

  21. Стойчо каза:

    Милена, добър подход 🙂

  22. Пламен Монев каза:

    През юни 2010-та с жена ми направихме страхотно пътуване до Будва благодарение на този пътепис. С малко закъснение благодаря за него; ) Благодарение на информацията за цените успяхме да планираме и бюджета си. Спахме при Любо и Бранка, които наистина бяха добри домакини.

Leave a Reply


Switch to mobile version