Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, ад нес ще я прекосим , ще влезем в Украйна и през Болград ще стигнем до Одеса.

Приятно четене:

Украйна на мотор

част втора

От Болград до Одеса

 

Поехме към следващата граница която беше в близост до Болград около 40 км се кара през Молдова до там като пътя е в задоволително лошо състояние тъкмо вдигнеш 80 – 100 км/ч и се налага да свалиш до 40 км/ч щото изкачат огромни дупки пред теб но реално ако се кара внимателно не е проблем с мотор, виж с кола щеше да е по драматично положението:

 

 

В Молдова спретнати хубави къщички:

 

Спряхме в едно малко градче да щракнем някоя друга снимка:

 

Потеглихме към границата и по пътя застигнахме един Днепър с кош. На мотора двама младежи и между тях едно по малко момиченце, в коша някакви винкели стърчат на зад. Разбира се, за каски и екипировка не може да става дума. На един завой, като го вдигна този кош във въздуха, викам – край захлупи ги, хаха, но не изглеждаха много притеснени от ситуацията – явно е нормално така:

 

 

Стигнахме

границата Молдова – Украйна при Болград:

 

По тези граници нито има нещо написано, нито някой ти казва какво да правиш – има някаква бариера, седиш и чакаш някой нещо да ти викне или да вдигнат бариерата.

Шидера и Наско решиха да го дават по лежерно:

 

 

 

 

По едно време идва едно БМВ кола със Софийска регистрация (в Молдова, Украйна и Румъния много карат коли със БГ регистрация –  казват, че било по-евтино така) и слизат две млади момчета молдовци. Питат ме що не влизаме и аз им казвам ми бариерата е пусната. Онези казаха –  ма не чакайте минавайте, нещо се размахаха и вдигнаха бариерата.

Влезнахме на границата. Пак някакво чакане взеха ни паспортите нещо гледат правят върнаха ни ги и казват влизайте на гишето – там обаче никой не ти казва какво да правиш, но явно нещо се плащаше такса някаква, че минаваш тяхната граница и платихме по около 3 – 4 лв на човек с мотор.

После се придвижихме до украинската част на границата. Тук започнаха проверки пак багажа, бърка митничаря под пластмасите на яйцето (за немотористите:  яйцето е предния спойлер с фаровете) да търси тайници – голям смях – да не прекарвам наркотици с мотора. Сверка на номера на рама, ма не иска да гледа табелката с VIN номера, която е на видно място – ми където е набит номера на рамата, а той е заврян на рамката, където се хваща тройника на вилката и голямо гъзурчене падна. Както и да е – за около 40 мин минахме и тази граница.

Украйна

 

Покарахме малко до Болград вече прегладнели беше около 15:00 ч. Стигнахме

Болград

и затърсихме Банкомат за да може да се сдобием с Гривни с които да си платим обяда. Йок, няма. Стигнахме някаква автогара:

 

 

Да, ма няма банкомат. Влизам в една аптека и питам на руско- български къде има банкомат хаха. Руският ми е много зле. В Болград е пълно с бесарабски българи и би трябвало да говорят български, но, уви„ не срещнахме такива. Момичето в аптеката ми каза: „говори на български, разбирам те, ма не мога да го говоря“.

Обясни ми тя наляво за банкомат, ходя аз наляво – няма. Връщам се, гледам маха ми от прозореца – другото ляво!  Хаха, е явно навсякъде бъркат ляво и дясно. Запалихме моторите и хоп – ПриватБанк:

 

 

 

Изтеглих пари, през това време Шидера беше говорил с някакви хора, които му бяха казали къде има за хапване и се настанихме в една кръчма:

 

 

Имаше безплатен Wi-Fi ,както почти на всякъде в Украйна – голям кеф, успяхме да се обадим до БГ. Шидера се свърза по скайпа с едно момче което е моторист и живее в Одеса и щеше да ни съдейства да ни настани в хотел казва се Дима. Разбраха се с Димата, че като сме на 100 км от Одеса, ще му клипнем да ни чака на входа на кръговото.

Загубихме около час в кръчмата и трябваше да тръгваме – доста път ни чакаше с неясно качество.

Болград, Одеска, Украйна

 

Потеглихме от Болград към Одеса

пътя доста лош върнах се 20 години на зад както беше в БГ. Целия на кръпки на места не закърпен има дупки но в сравнение с този в Молдова направо песен. Първоначално карах по-плахо, но в последствие карахме с около 100 – 120 км/ч, което се оказа неголям проблем – на места намаляш, като видиш проблем, после пак ускоряваш. Пътува се некомфортно, доста друса, но пък не е и някаква най- страшна драма.

Около 40 км след Болград се включихме на Е87, който се води главния път. Пак в същото състояние – некомфортно, но се свиква и, ако си с мотор с по-меко окачване, не е проблем да се кара 100 – 120 км/ч.

Веднага ми направи впечатление в Украйна какъв ред и дисциплина има. Водачите винаги ти правят път да минеш, почти няма състезатели да те изпреварват като спрял или да се ръгат. Навсякъде ни се радват, подсвиркват от коли и камиони, ако има полиция –присветват с фаровете. Културна работа.

Подрусахме се и някъде на около 90 км преди Одеса спряхме в едно крайпътно заведение да пием по нещо и да клипнем на Димата:

 

 

Пътя нищо драматично освен, че е малко скучен щото е само направо:

 

 

 

 

Ето какво предлагаха в заведението:

 

 

Продължихме към Одеса – ставаше късно. Минавахме през разни села и в едното село едно момиченце носеше едно момченце на гръб покрай пътя и ни махаха радостни:

 

 

Селцата са им китни и спретнати – въпреки че са бедни, хората изглеждат щастливи и не ламтят за пари, поддържат си колкото могат къщичките и всичко е наред:

 

 

 

Спряхме да зареждаме

и съм свикнал: зареждам и плащам – да, ама – не! За да ти пуснат пистолета да зарежда, отиваш на касата – или оставяш кредитна карта в залог, или пари кеш. Аз лично оставях пари в кеш зареждам до горе и отивам да си взема рестото. Бензинът не е лош – не мога да кажа, че е и хубав, но нямаше проблеми с моторите с него, цена около 2 лв за литър А95.

Беше вече почнало да се свечерява:

 

 

 

 

Пристигнахме към 20:00 ч на кръговото на входа на

Одеса

но Димата го нямаше:

 

 

Шидера почна да рови по телефона и се оказа, че е клипнал на друг номер B) – голям смях. Звънна на Димата и той беше учуден, защо не сме му клипнали и каза: „идвам до 20 мин.“

Зачакахме. Вече беше почнало да става тъмно:

 

 

Дойде по едно време и на бързо се разбрахме за хотел къде какво и решихме Дом Павловъйх.

Беше се вече стъмнило и подкарахме към Одеса, което са си около 20 км. Димата пере на пред с БМВ-то, ние – по него. Да, ама кара като луд 120 км/ч между колите – направо не знам къде съм. Нищо не се вижда – тъмница някакви, трамвайни релси пресичахме, гледах често бордюри близко до предната ми гума. Ужас. Само гледам стопа на Димата и задната му гума къде минава – поне си знае пътя и гледах моята предна да стъпва, където стъпва неговата задна. Като на електронна игра беше – луда работа, хаха.

Стигнахме до хотела. Имаше два варианта на стаи със удобства и без удобства, тоест единия вариант: стая за 3-ма с баня и тоалетна срещу 80 лв на вечер или стая с обща баня и тоалетна, но пък с мивка на балкона срещу 40 лв за 3-мата на вечер.

Избрахме по-евтиния вариант и не сбъркахме: прилична стая с телевизор и хладилник, едно двойно легло и едно единично и баните и тоалетните – също прилични. Като казвам „прилични“ – не са, както си ги представят повечето хора, но – чисти нелуксозни, за някой биха били мизерни, но според мене за преспиване бяха идеални:

 

 

 

Моторите ги паркирахме в охраняем двор няма никакви проблеми имаше много мотори:

 

 

 

Разтоварихме част от багажа и, докато се къпехме с Наско, Шидера и Димата отидоха да напазаруват нещо за хапване. Bеше вече около 22:00 ч станало.

Не щеш ли обаче – гледам си ключовете от мотора и ключа за топ касата, който е различен от тези за страничните куфари, се оказа счупен. Брех.

Слизам аз, гледам парчето останало в ключалката на куфара. Върнаха се Димата и Шидера викам „Дима, ключа – капут хаха“ и му показвам ключа Димата съвсем спокоен казва „поправимо – няма проблеми – утре ще ви пратя адреса на ключар, който е близко до вас и ще го оправите“. Викам си – добре :B

Другия вариант – да разбивам хаха–  и си носех резервни ластици за всеки случай, с които, ако се наложи, щях да вържа куфара да не се отваря, но реших да изчакам да видим ключаря, какво ще направи.

Седнахме да хапнем в дворчето на комплекса и после по креватите:

 

Бяхме карали 13 часа от Варна до кръговото на Одеса и вече бяхме доста изморени.

 

Продължението:

Украйна на мотор, 2013 (3): Катакомбите на Одеса

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани с – на картата:

 

Другата Украйна